Решение № 4843 от 20.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4843 гр. София, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Г. ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20241110126758 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 341 - 355 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Ищецът Г. Г. С. е предявил срещу П. Г. С. иск за делба на АПАРТАМЕНТ ........... (петдесет и пет), находящ се на ......, състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 75,31 (седемдесет и пет цяло тридесет и една стотни) квадратни метра, при съседи: стълбище, ....... № .., ................., при съседи: коридор, стълбище, двор, мазе на ...и правото на строеж върху ...........като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор .........1.55 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, четири хиляди осемдесет и две, точка, петстотин шестдесет и едно, точка, едно, точка, петдесет и пет), находящ се в гр, ........... по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-1815/06.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 12.03. 2024 г., с адрес на имота: гр. ................. в сграда с идентификатор .........1 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, четири хиляди осемдесет и две, точка, петстотин шестдесет и едно, точка, едно) с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор .........(шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, четири хиляди осемдесет и две, точка, петстотин шестдесет и едно), с предназначение на самостоятелния обект: жилище- апартамент в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 (едно), посочена в документа площ 75,31 (седемдесет и пет цяло тридесет и една стотни) квадратни метра, с прилежащи части: мазе ... и ..

1

% (нула цяло деветстотин деветдесет и две хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата, стар идентификатор няма, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: .........1.56 и .........1.33; под обекта: .........1.52 и над обекта: .........1.58.

В исковата молба се излагат съображения, че страните се явяват брат и сестра и наследници на техните родители – Г С. И. /починал на 16.03.2006г./ и М Т. И.а /починала на 23.09.2016 г./.

Посочва се, че през 1973 г., по време на брака си, родителите на страните придобили ап. ........... (петдесет и пет), находящ се в гр. ...., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения с обща квадратура 75.31 кв. м., с идентификатор .........1.55., ведно със съответните зимнично помещение и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху д з.

Посочва се, че след смъртта на родителите на страните, същите наследили всеки по ½ ид. част от процесния недвижим имот. Предвид липсата на възможност за доброволно уреждане на спора между страните, от съда се претендира да допусне до съдебна делба процесните недвижими имоти при равни права за съделителите.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответницата П. Г. С., с който се излага становище за частична неоснователност на предявения иск за делба, досежно посочените от ищеца квоти.

Навежда твърдения, че притежава 5/6 (пет шести) идеални части от делбения имот, а ответникът 1/6 (една шеста) идеална част, поради извършено в нейна полза, от наследодателя М Т. И.а, завещателно разпореждане, с което ответницата е получила притежаваните от майка й идеални части в недвижимия имот. Посочва, че завещанието е било обявено на 09.11.2023г., което било видно от протокол за обявяване на саморъчно завещание и констативен нотариален акт.

Предвид посоченото се моли горецитирания недвижим имот да бъде допуснат до делба при квоти, както следва: за П. Г. С. - 5/6 (пет шести) идеални части, придобити по наследство и завещание и за Г. Г. С. - 1/6 (една шеста) идеална част от делбения имот придобита по наследство.

С молба от 20.11.2024г. ищцовата страна прави възражение за нищожност на саморъчното завещание, като твърди, че същото да е написано и подписано от лицето, сочено като завещател. На следващо място се сочи, че правото на ответницата да приеме завета е погасено по давност. При условията на евентуалност се прави възражение по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, въз основа на приложимото право намери за установено следното:

Софийски районен съд, 66 състав, е сезиран с конститутивен иск с 2 правно основание чл. 34 ЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 34 ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако е несъвместимо с естеството или предназначението на вещта, т.е. правото на делба е потестативно субективно право, което съгласно чл. 34 ЗС може винаги да се упражни, освен ако законът разпорежда друго. Предявявайки конститутивен иск за делба ищецът реализира потестативното си право за ликвидиране на съсобствеността и превръщането й в индивидуална собственост.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки /юридически факти/: 1/ основанието за възникване на съсобствеността, респ. ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включените в делбената маса имоти; 2/ предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3/ в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН.

Съгласно чл. 344, ал. 1 ГПК с решението по допускане на делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица, за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. С оглед разпоредбата на този текст съдът намира, че на първо място следва да се определи предмета на делбата, тъй като от това зависи правото на всеки един от съделителите.

От обективираните изявления на страните в исковата молба и отговора на исковата молба съдът прави извод, че между страните по делото няма спор по фактите, които се установяват и от доказателствата по делото – страните се явяват брат и сестра и наследници на техните родители – Г С. И. /починал на 16.03.2006г./ и М Т. И.а /починала на 23.09. 2016 г./. Установява се, че през 1973 г., по време на брака си, родителите на страните придобили в режим на СИО, ап. ..........., находящ се в гр. ...., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения с обща квадратура 75.31 кв. м., с идентификатор .........1.55., ведно със съответните зимнично помещение и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху д з. Тези обстоятелства се установяват и от приложените към делото писмени доказателства /л.4-догово за покупко-продажба и удостоверение за наследници –л. 7-8 от делото/.

Не се спори, че след смъртта на Г С. И., преживялата съпруга М Т. И.а, по силата на чл. 9, ал.1 ЗН придобила 4/6-ти ид.ч. от процесния недвижим имот (1/2-ра лична собственост = 1/6-та по наследство = 4/6-ти ид.ч.), а децата Г. Г. С. и П. Г. С. наследили по 1/6-та ид.ч. на осн. чл. 5, ал.1 ЗН.

Със саморъчно завещание от 07.06.2013 год., обявено с Протокол от 09.13.2023 г. от Нотариус .... Я., помощник нотариус по заместване на .., рег.

№ 318 от НК (л.31-33), М Т. И.а завещала в полза на дъщеря си П. Г. С. недвижимото си имущество, находящо се в гр. ...., ..., или 4/6/-ти ид.ч. от процесния недвижим имот. Няма съмнение, че ответницата приема 3 наследството по силата на завещателното разпореждане /така напр. решение № 106/2014/08.01.2015 г. на ВКС по гр.д. № 2654/2014 г., II г.о., в което е прието, че обявяването на саморъчното завещание по реда на чл. 27 ЗН по искане на лицето, ползващо се от завещателните разпореждания, е израз на приемане на наследството от негова страна и демонстрира намерението му, желанието да се приеме завещаното имущество/.

Така в резултат на извършеното в полза на ответницата завещание, последната придобила 5/6-ти ид.ч. от процесния недвижим имот, а ищеца 1/6та ид.ч.

Относно валидността на завещанието:

Съгласно възприетата практика - Решение № 580 от 2.08.2010 г. по гр.д.

№ 1315/2009 г., ВКС, І г.о., Решение № 25/12.02.2016 г. по гр.д. № 4119/2015 г., I г.о., когато с едно завещание се изчерпва наследствената маса, то същото следва да се цени като универсално.

В случая, наследодателят М И.а е завещал 4/6 (четири шести) идеални части от описания недвижим имот на дъщеря си П. Г. С., с които части се изчерпва наследството на М Т. И.а, поради което и съдът счита завещателното разпореждане в случая за универсално по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН. В чл. 30 ЗН във вр. с чл. 28-29 ЗН.

Съдът намира, направеното от ищеца възражение за нищожност на саморъчното завещание за неоснователно, поради следните съображения:

По възражението за обявяване на нищожност на саморъчното завещание:

Оспорването на представеното завещание изисква то да бъде преценено с оглед изискванията за формата за действителност на саморъчните завещания, дадени в чл. 25, ал. 1 от ЗН - саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, а подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

В случая е спазена формата на саморъчното завещание относно наличието на задължителните реквизити.

Законът не разрешава изрично въпроса, къде е мястото на датата, но от определеното място на подписа, който трябва да е последната дума на завещанието, трябва да се заключи, че датата не може да бъде след подписа, защото подписът е, който дава санкция на цялото завещание, а датата се нуждае най-много от подобна санкция. Щом датата не може да бъде след подписа, тя може да бъде на всяко място преди подписа. Липсва изискване датата да е част от текста на саморъчното завещание и следователно, за да се приеме, че завещанието е датирано, е достатъчно датното изражение да е поставено върху материалния носител, върху който е обективирано завещателното разпореждане, като щом предхожда подписа е 4 без значение нейното място върху материалния носител /Решение № 65 от 5.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 906/2012 г., II г. о., ГК, представляващо задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК/.

По настоящото дело датата е поставена в началото, поради което е спазено законовото изискване за форма.

Относно подписа:

Подписът е съкратено писмено означаване на фамилията и името, а в някои случаи и на презимето на автора.

С него се придава удостоверително значение на документа, като подписът е основание да се смята, че лицето, от чието име е текстът, е направило съответното волеизявление или че му е известно неговото значение. Подписът притежава същите основни свойства, както и почеркът: индивидуалност, устойчивост и комуникативност. Това е така, защото се изгражда заедно с почерка.

Първите две свойства обаче са по-ярко изразени, отколкото при почерка.

Затова е налице и по-висока степен на координация на движенията на ръката и по-голяма обработеност в сравнение с почерка. Комуникативността не винаги се проявява пълноценно, макар че това е в противоречие с ролята на подписа.

Дължи се на две причини: на липсата на установени изисквания към структурата и съдържанието на подписа и на прекомерно еднотипната автоматизация на писмено-двигателните навици при формирането на подписа.

ВКС приема в практиката си, че подписът е материализираното с писмени знаци име на лицето. Допустимо е той да се състои от едновременното изписване на трите имена (изписване на собственото име, бащиното име и фамилното име) с изписване чрез инициали на някое от тези три имена, а може да бъде положен параф без оглед дали се разчита добре или не. Законът за наследството по отношение на саморъчните завещания не посочва конкретно какъв трябва да бъде подписът на завещателя.