Решение № 54 от 27.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Пловдив, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Вера Ив. Иванова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20235000500063 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.

Делото е образувано, след като с решение № 50119/27.01.2023 г., постановено по гр.д. № 951/2022 г. по описа на Върховния касационен съд – ІІ г.о., е отмено предходно въззивно решение № 44/13.10.2021 г., постановено по в.гр.д. № 356/2021 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, само в частта, в която е обезсилено решение № 260039/12.02.2021 г. по гр.д. № 3128/2020 г. на Окръжен съд – С. З., с което О. С. З. е осъдена да заплати на А.

Д. Д. 5 371,70 лв. обезщетение за причинените й имуществени вреди от непозволено увреждане, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 20.10.2017 г. до окончателното й изплащане, и делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд, като в тази част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Жалбоподателят О. С. З. счита, че решението в тази част е неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени в тази част. Претендира разноски по делото, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

1

Въззиваемата А. Д. Д. чрез процесуалния си представител адвокат С. Д. твърди, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, а подадената против него жалба е неоснователна, поради което моли съда да я остави без уважение и да потвърди решението на окръжния съд в частта, в която не е влязло в сила. Претендира разноски за всички съдебни инстанции.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от А. Д. Д. чрез процесуалния й представител адвокат С. Д. против О. С. З. обективно кумулативно съединени искове по чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Ищцата твърди, че на 20.10.2017 г. около 14:50 ч. в гр. С. З., придвижвайки се пеш по източния тротоар на ул. „Г. Р.“ след пресечката с ул. „Х. Б.“, десният й крак пропаднал поради липса на тротоарни плочки, тя паднала на земята, почувствала нетърпима пробождаща болка в левия крак в областта на бедрото, била закарана в Спешен център на болница „Т. п.“, където било установено, че е получила счупване на лявата тазобедрена става в областта на шийката, като се наложило да й направят тежка операция за смяна на цялата става и престой в болницата от 13 дни, след което тя била в безпомощно състояние, изпитвала силни болки, била обездвижена, не можела да спи, възстановяването й било трудно и бавно, била зависима от чужда помощ, поддържането на имплантираната става й наложило ограничения до края на живота й, след изписването от болницата съпругът й спрял да ходи на работа, за да се грижи за нея и да й помага при извършване на ежедневните дейности, първите шест месеца след инцидента изпитваните силни болки в левия крак наложили ежедневната употреба на обезболяващи медикаменти и до настоящия момент тя накуцвала с левия си крак, освен физическото й състояние се влошило и психическото, станала нервна и депресивна, изпаднала в социална изолация. Твърди също, че е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за изследвания, лечение и физическо възстановяване в общ размер на 5 601,70 лв., подробно описани в исковата молба. Доколкото ответникът не е изпълнил задължението си да поддържа собствената си вещ във вид, осигуряващ условия за бързо, безопасно и сигурно придвижване на пешеходците, а причинените на ищцата 2 имуществени и неимуществени вреди са настъпили вследствие това негово поведение, тя моли съда да постанови решение, с което да осъди О. С. З. да й заплати обезщетение за описаните неимуществени вреди в размер на 25 100 лв. в резултат на инцидента на 20.10.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на непозволеното увреждане /20.10.2017 г./ до окончателното й изплащане, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 601,70 лв., представляващи разходи за изследвания, медицински изделия, лекарствени средства, помощни средства, лечение и възстановяване, ведно със законната лихва за забавено плащане на тази сума, считано от 20.10.2017 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът С. З. оспорва предявените искове по основание и размер и моли съда да ги отхвърли. Претендира разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

С решение № 260039/12.02.2021 г. О. С. З. е осъдена да заплати на А.

Д. Д. 25 100 лв., представляващи обезщетение за причинените й от непозволено увреждане на 20.10.2017 г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 20.10.2017 г. до окончателното й изплащане, 5 371,70 лв., представляващи обезщетение за причинените й от непозволено увреждане на 20.10.2017 г. имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 20.10.2017 г. до окончателното й изплащане, както и 3 433,42 лв. разноски по съразмерност на уважената част на исковете, като искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 5 601,70 лв. и А. Д. Д. е осъдена да заплати на О. С. З. 3 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно отхвърлената част на исковете.

С решение № 44/13.10.2021 г., постановено по в.гр.д. № 356/2021 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, е потвърдено решение № 260039/12.02.2021 г. по гр.д. № 3128/2020 г. на Окръжен съд – С. З. в частта, в която О. С. З. е осъдена да заплати на А. Д. Д. 25 100 лв. обезщетение за причинените й неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 20.10.2017 г. до окончателното й изплащане, обезсилено е решението в частта, в която О. С. З. е осъдена да заплати на А. Д. Д. 5 371,70 лв. обезщетение за причинените й имуществени вреди от непозволено 3 увреждане, заедно със законната лихва, считано от 20.10.2017 г. до окончателното й изплащане, и делото е върнато за ново разглеждане в тази част от първоинстанционния съд по начина, както исковете са предявени в исковата молба, отменено е решението в частта за разноските и вместо това е осъдена О. С. З. да заплати на А. Д. 4 074 лв. направени разноски пред двете инстанции по съразмерност и е потвърдено решение № 260119/12.04.2021 г. по гр.д. № 3128/2020 г. по описа на Окръжен съд – С. З., с което е оставена без уважение молбата на А. Д. Д. за допълване на решение № 260039/12.02.2021 г., като в него бъде вписана посочената в исковата молба от ищцата банкова сметка, по която да бъде извършено плащането на претендираните от нея суми, като първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над присъдените 5 371,70 лв. до пълния предявен размер от 5 601,70 лв., не е обжалвано и е влязло в сила.

С решение № 50119/27.01.2023 г. по гр.д. № 951/2022 г. по описа на Върховния касационен съд – ІІ г.о. е отменено въззивно решение № 44/13.10.2021 г., постановено по в.гр.д. № 356/2021 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, в частта, в която е обезсилено решение № 260039/2021 г. по гр.д. № 3128/2020 г. на Окръжен съд – С. З. в частта, в която О. С. З. е осъдена да заплати на А. Д. Д. 5 371,70 лв. обезщетение за причинените й имуществени вреди от непозволено увреждане, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 20.10.2017 г. до окончателното й изплащане, и делото е върнато за ново разглеждане в тази част от първоинстанционния съд, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Следователно предмет на повторното въззивно производство е решението на окръжния съд в частта, в която искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е уважен до размер от 5 371,70 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на непозволеното увреждане, като в останалата част решението е влязло в сила.

При служебната проверка на решението в тази част по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът 4 съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваната част, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

На база на влязлото в сила съдебно решение, следва да се приемат за доказани правопораждащите юридически факти, свързани с настъпване на увреждане на Д., причиняване на вредите от действието на лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа, противоправността на това действие, причиняване на вредите при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, вина на длъжностното лице и пряка причинна връзка между действието и настъпилата вреда.

Единственият спорен въпрос е този за размера на претърпените от ищцата имуществени вреди.

По делото са представени фактури и фискални бонове за извършени разходи, претендирани за възстановяване от О. С. З..

В отговора на исковата молба ответникът е оспорил необходимостта на извършените разходи по т. 29 /такса за избор на стая за 7 денонощия по 8 лв. на денонощие, общо 56 лв./, т. 30 /потребителска такса за 7 денонощия по 5,80 лв. на денонощие, общо 40,60 лв./, т. 31 /потребителска такса за 3 денонощия по 5,80 лв. на денонощие, общо 17,40 лв./, т. 32 /такса за избор на стая за 3 денонощия по 8 лв. на денонощие, общо 24 лв./, т. 36 /такса за избор на стая за 7 денонощия по 15 лв. на денонощие, общо 105 лв./ и т. 37 /такса за избор на стая за 3 денонощия по 15 лв. на денонощие, общо 45 лв./ от исковата молба, като първоинстанционният съд е приел, че направените от ищцата разходи за избор на стая при престоя й в специализираното болнично заведение за рехабилитация в гр. П. б. през 2018 г. и 2019 г. не са пряка последица от непозволеното увреждане и не са свързани с търсения ефект на рехабилитационните мероприятия, поради което е отхвърлил иска по отношение на тези вреди, като решението е влязло в сила в тази част.

В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р М. С., което съдът като компетентно изготвено възприема и от което се установява, че за провеждане на лечението на А. Д. са се налагали многократни и чувствителни по стойност 5 разходи, които са подробно описани и доказани с платежни финансови документи по делото, издадени на името на ищцата в периода на провежданото лечение, като според вещото лице само част от тях не са пряко свързани с причинената травма – вертигохил солуцио 30 мл на стойност 10,20 лв., който е препарат, предписван при вертижен синдром, мозъчно-съдова болест или при чести промени на кръвното артериално налягане, свързан неврологична симптоматика и без връзка с фрактурата на ищцата и лечението й /по фактура от 18.11.2017 г./; деанксид табл. 0,5 мг по 100 бр. и вертигохил солуцио 30 мл на обща стойност 25,17 лв., като двата препарата не са пряко свързани с претърпяната травма и лечението й, а се прилагат при неврологични и депресивни състояния /по фактура от 26.01.2018 г./ и витарал дражета, бонартос табл. и неокс – сол. на стойност 30,22 лв., доколкото бонартос принадлежи към групата на противовъзпалителните и противоревматичните средства и се използва за лечение на симптоми на слабо до умерена изразена ставна дегенерация, болки при покой или при движение, но не е приложим при травмата на ищцата /по фактура от 21.03.2018 г./, а заплатената потребителска такса по две фактури общо за 10 дни е задължителна и се заплаща във всяко лечебно заведение от здравно осигурените лица. В заключение вещото лице е посочило, че разходите за медицински изделия, помощни средства, лекарствени продукти, консултативни прегледи, рентгенографии и за проведена специализирана рехабилитация в СБР-НК-П. б. през 2018 г. са регламентирани и нужни за лечението на ендопротезираната лява тазобедрена става на ищцата, като от разходите трябва да се изключат само тези за горепосочените лекарствени средства в общ размер на 65,59 лв.