Определение № 226 от 10.04.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 226 гр. Благоевград, 10.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Маргарита Коцева

Петър Пандев като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно частно наказателно дело № 20231200600372 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл.345, ал.1 във вр. с чл.341, ал.2, във вр. с чл. 249, ал.3, във вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

Постъпил е частен протест от РП-Благоевград, срещу определение № 385/10.02.2023 г., постановено по НОХД №1889/2022 год. по описа на РС-гр.Благоевград. Сочи се в протеста, че атакуваният съдебен акт се явявал незаконосъобразен. Развити са съображения. Моли се съда да отмени определението на първата инстанция и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Не се представят нови доказателства.

След анализ на доказателствената маса по делото и като взе предвид определението на първата инстанция, както и изложеното в частния протест, ОС намира последния за неоснователен.

Настоящият съдебен състав формира този си извод предвид следното:

НОХД №1889/2022 год. по описа на РС - Благоевград е било образувано на 09.12.2022 г. по обвинителен акт, внесен от РПБлагоевград, срещу Л. К. О. за твърдяно извършено престъпление по чл. 201 от НК.

В разпоредително заседание на 10.02.2023 г. състав на РС е уважил искане на защитника на подсъдимия – адв.Г. Ю. и след като е прекратил съдебното производство, е върнал делото на прокуратурата на основание чл. 249, ал. 2, във вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК. Съдът 1 е приел, че при изготвяне на внесения за разглеждане обвинителен акт е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до накърняване правото на защита на страна в процеса. Счел е, че в разглеждания случай значимите факти и обстоятелства са били изложени от държавното обвинение по начин, че подсъдимата и нейната защита не са в състояние да разберат в какво точно са обвинени и срещу какво следва да се защитават.

Съобразно задължителните указания, дадени с ТР № 2/07.10.2002 г. по нд № 2/2002 Г., ОСНК,ВКС, т. 4.2.: „Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита.“

Доколкото съдържанието на обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развива процеса, чрез него прокурорът следва да развие в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган.

В обстоятелствената част на ОА задължително трябва да се посочат фактите и обстоятелствата, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемата в осъществяването му.

Преценявайки процесуалната годност на обвинението на този стадий от наказателния процес, съдът не се произнася относно това дали правилно прокурорът е приложил материалния закон. Доколко изложените в ОА факти действително обуславят наличие на престъпен състав е въпрос, който се решава по същество на делото, съобразно изискванията на чл.301 от НПК.

Настоящият въззивен съдебен състав изцяло споделя становището на първата инстанция, че в обвинителния акт не са описани фактите по обвинението по начин, че същият да изпълни функциите си, посочени по-горе.

На първо място е налице непълнота в становището на държавното обвинение относно това по какъв начин конкретно на подсъдимата е било възложено да пази и управлява чуждо имущество.

Проблемът е свързан с това, че според ОА съконтрахент на „З.А.Б.“АД – гр.С. през инкриминирания период било дружеството „О.“ ООД, със седалище в гр.Благоевград. Същевременно съдружници в последното, според представен дружествен договор, сключен на 27.11.2006 г. (вж.л.46 и сл. от НОХД), били юридическо лице 2 „Б.н.“АД – гр.С., с представител С.Г.С. и физическо лице – Л. К. О.. В този дружествен договор не е отразено, че Л. О. е представител и управител на „О.“ООД. Ето защо и основателно е било прието от РС, че при това положение не е ясно защо обвинението приема, че на подсъдимата, в качеството й на длъжностно лице и управител на фирма, било възложено задължение за пази и управлява имущество, представляващо заплатени суми по застрахователни полици на посочени в ОА лица и то по силата на сключен договор между „З.А.Б.“АД – гр.С. и „О.“ ООД - гр.Благоевград. Впрочем, изложеното в тази насока в частния протест не изяснява позицията на РП по този въпрос, доколкото облигационни задължения по този контракт възникват единствено между две юридически лица.

На второ място: след като държавното обвинение счита, че изпълнителното деяние на престъплението по чл.201 от НК е било осъществено в двете му форми: „пази“ и „управлява“ (позиция, която се застъпва и в протеста), то би следвало в обстоятелствената част на обвинителния акт изрично да се отрази в какво конкретно са се изразили съответните действия по пазене и управление на чуждото имущество, по отношение на кои суми, респ. сключени договори за застраховка, както и съответните периоди затова.

Следва да бъде споделено становището на първата инстанция и досежно това, че независимо от приетото от РП, че срокът за внасяне на получените от О. парични суми е два дни, то в ОА не е отразено за всяка една от процесните суми, за които се твърди, че е била присвоена, кога е получена и кога е изтекъл съответния срок за внасянето й по сметка на „З.А.Б.“ АД от страна на подсъдимата.

Липсва отбелязване и на обстоятелството дали тези парични суми са били внасяни на съответните дати на падеж от застрахованите лица или не и дали в инкриминирания период попадат датите на реално получени от подсъдимата суми или такива на падежите на дължимото плащане. Наред с всичко това въззивният съд намира, че доколкото са налице данни за това, че в част от сключените договори за застраховка е било уговорено дължимите от застрахованите лица суми да бъдат заплащани на вноски, то прокуратурата следва да посочи конкретно за всеки един от тези договори налице ли са били такива условия и на коя дата е следвало да бъде заплащана съответната вноска. Заедно с това липсват изложени обстоятелства в ОА дали поради незаплащане на съответни вноски застрахователните договори са били междувременно прекратявани, при което положение не е и съществувало по-нататък задължение за застрахования да прави 3 последващи плащания.

Правилно в атакуваното определение е посочено, че във внесения за разглеждане от РП ОА е било пропуснато да се отрази по какви конкретни банкови сметки (като номер, като местонахождение, банкова институция) на „З.А.Б.“АД е следвало да се внася всяка от сумите, които се твърди, че са получавани от О. по посочените застрахователни полици. Липсва и каквото и да било описание от страна на обвинението чрез какви операционни системи е следвало да бъде отчетена всяка от сумите, която подсъдимата е получавала така, че да се приеме, че е налице неизпълнение на поето от същата задължение.

Липсата на детайлно описание в обстоятелствената част на ОА относно горните обстоятелства определено внася неяснота в обвинението срещу подсъдимата до степен, че на последната да не й е известно срещу какво следва да се защитава.

Поради изложеното частният протест следва да бъде оставен без уважение.

Водим от горното и на основание чл.345, ал.1 във вр. с чл.341, ал.2, във вр. с чл. 249, ал.3, във вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК., Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 385/10.02.2023 г., постановено по НОХД №1889/2022 год. по описа на РС-гр.Благоевград.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4