Решение № 200 от 12.08.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Кюстендил, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Гражданско дело № 20211500100274 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано въз основа на постъпили в съда искова молба и молба- уточнение към нея, подадени от В. И. К., ЕГН **********, с адрес: област Кюстендил, общ. ***, м. „***“, семеен хотел „***“, М. И. К., ЕГН ***, със адрес: област Кюстендил, общ. ***, м. „***“, семеен хотел „***“, Д. И. К. - М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „***“, № 191, ап. 9 и В. Н. К., ЕГН **********, със адрес: гр. София, ул. „***“ №3, всичките със съдебен адрес: гр. София, бул.“***“ № 84 - 86, ет. 8, офис 43, чрез адв. Р. Т. от САК срещу Рилската света обител - Рилски манастир, с адрес: област Кюстендил, община ***, населено място Рилски манастир за заплащане на сумата 276 000 лв., представляваща увеличената стойност на недвижим имот: почивна станция „*** - Рилски манастир“, застроена върху 141 кв.м., масивна, с дървен гредоред, състояща се от два етажа /приземен и етаж над него/, с разгърната площ от 284 кв.м., заедно с дворното място, в което е построена сградата, с площ от 620 кв.м., който имот се намира в землището на Рилски манастир, м. „***“, с идентификатор на сградата - *** и идентификатор на поземления имот *** по КККР, одобрени със Заповед № 18-350-14.01.2016 г. на началника на СГКК- Кюстендил, вследствие на подобренията, извършени в този имот от ищците, която сума се претендира съобразно притежаваните от ищците дялове в имота, а именно: 92 000 лв. за В. Н. Х. и по 61 333.33 лв. за останалите ищци В. И. К., М. И. К. и Д. И. К. - М., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. При условията на евентуалност в случай, че се приеме, че ищците са недобросъвестни владелци е предявен иск за сумата 261 000 лв., представляваща по- малката сума измежду направените разноски за подобренията и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие направените подобрения, която сума се претендира съобразно притежаваните от ищците дялове в имота, а именно: 87 000 лв. за В. Н. Х. и по 58 000 лв. за останалите ищци В. И. К., М.

И. К. и Д. И. К. - М., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се съдебно-деловодните разноски в производството. Прави се искане с правно основание чл. 72, ал. 3 ЗС за 1 признаване правото им на задържане върху процесния имот.

В исковата молба се твърди, че с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот В. К., Д. К. и М. К. са закупили от В. К. 2/3 идеални части от почивна станция „*** - Рилски манастир", застроена на площ от 141 кв.м., масивна, с дървен гредоред, състояща се от два етажа /приземен и етаж над него/, разгъната застроена площ 284 кв.м. пространство, заедно с 2/3 идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, с площ 620 кв.м., който имот се намира в землището на Рилски манастир, местността „***", като всеки един от купувачите е получил по 1/3 от закупения недвижим имот. Сочи се, че ищецът В. К. от своя страна е придобил процесния имот по силата на възлагане от публична продан в производство по несъстоятелност, за което е издадено възлагателно постановление, а по- късно се е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по покупко[1]продажба чрез публична продан. Заявяват, че от датата на придобиване на имота всеки един от ищците го владее като свой. Изтъква се, че с окончателно решение на ВКС е признато за установено по отношение на ищците, че Рилска Света обител - Рилски манастир е собственик на описания по- горе недвижим имот и че към настоящия момент собственик на недвижимия имот е ответникът по дело. Заявява се, че в периода от закупуването на част от имота от първите трима ищци до постановяване на решението на ВКС, четиримата съсобственици са извършили в имота със собствени средства множество подобрения, тъй като сградата и дворното място били в лошо състояние, Извършените подобрения били на обща стойност 261 000 лева като подробно се изброяват извършените дейности. Според ищците вследствие направените подобрения стойността на процесния имот се е увеличила с 276 000 лева. Акцентира се върху това, че ищците са добросъвестни владелци на процесния недвижим имот, поради което имат правото да претендират от ответника сумата, с която се е увеличила стойността на вещта, вследствие на извършените подобрения, към момента на постановяване на съдебното решение. Твърди се, че описаните в исковата молба подобрения са извършени със знанието и без противопоставянето от страна на ответника- явно и видимо и по време на извършването им представители на ответника са посещавали имота, както и че са били очевидни за всеки и са се виждали както от водещия към Рилския манастир и преминаващ до имота път, така и от съседните манастирски имоти. В условие на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че ищците са недобросъвестни владелци, то с е счита, че им се дължи по- малката сума измежду направените разноски за подобренията и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие направените подобрения, а именно 261 000 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В него се твърди, че доколкото с решението на ВКСт е признато за установено по отношение на ищците, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, то от датата на предявяване на установителния иск пред Окръжен съд- Кюстендил владението на ищеца В. К. е смутено и той е придобил качество „държател“. С оглед придобиване на собствеността върху имота от ищците М., В. и Д. К. през 1999 г., от несобственик и при наличие на вписана искова молба, то същите притежават качеството на недобросъвестни подобрители. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните подобрения. Оспорват се изцяло като неоснователни предявените при условията на евентуалност искове по основание и размер, както и твърденията, че ищците са добросъвестни владелци. Оспорват се като несъстоятелни твърденията, че тъй като ответникът не бил възразил срещу подобренията, които се 2 извършват в собствения му имот, то те имали характер на такива извършени от добросъвестен владелец, както се и сочи, че твърдението за съгласие от страна на ответника с извършване на подобренията е невярно. Прави се възражение срещу характера на извършените подобрения.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и при условията на чл. 12 от ГПК, приема за установено следното:

С Постановление за възлагане на недвижим имот от публична продан в производство по несъстоятелност постановено по гр.д. № 565/93 г. на Окръжен съдКюстендил от 10.04.1996 г. на В. Н. К. е възложена сграда, представляваща почивна станция „***- Рилски манастир“, със застроена площ от 141 кв.м., масивна сграда, с дървен гредоред, състояща се от приземен етаж и етаж, с разгърната площ от 284 кв.м., ведно с дворно място с обща площ от 284 кв.м.

С Нотариален акт за собственост № 147, том І, дело № *** г. ищецът В. К. е признат за собственик на посочения по- горе имот.

Видно от Нотариален акт № 70, том III, рег. № 4960, дело № *** г. е, че В. Н. К. е продал на останалите ищци 2/3 ид.ч. от процесната сграда, заедно с 2/3 ид.ч. от дворното място върху което е построената сградата, цялото с площ 620 кв.м., който имот се намира в землището на Рилски манастир, м. „***“ като всеки от купувачите получава по 1/3 ид.ч. от описания недвижим имот.

С влязло в сила съдебно решение №93 от 05.07.2016 г., постановено по гр.д. № 192 по описа за 2016 г. на ВКС, II г.о. е признато за установено по отношение на ищците, че ответникът е собственик н процесния недвижим имот. Исковата молба е била изготвена на 20.09.1996 г.

По делото е представено Разрешение за строеж № 31/04.07.2000 г. за префасониране на съществуващ ограден зид съгласно изискванията на НИДК на почивна станция „***- Рилски манастир“. Във връзка с реконструкцията на оградния зид на процесния имот са представени: архитектурен проект, писма изх. № 7907/31.05.2000 г. и № 7907/14.03.2000 г.на НИПК за съгласуване на представения проект, а видно от Констативен протокол от 31.08.2000 г. служители към Общинска администрация при Община *** са констатирали, че дейностите са изпълнени на място и отговарят на одобрения архитектурен проект.

Видно от писмо изх. № 03-06-46/12.10.2006 г. на Община *** е, че комисия назначена от кмета на общината е констатирала, че частично северната част от покривната конструкция на процесната сграда е паднала и се е наклонила, поради което е дала предписание сградата да се ползва след ремонт на покривната конструкция. В тази връзка е бил изготвен инвестиционен проект, който е съгласуван и одобрен на 08.11.2006 г., както с Разрешение за строеж № 18 от 16.11.2006 г. е дадено разрешение за възстановяване и подмяна на покривна конструкция, противопожарно осигурявани с евакуационна стълба и конструктивно укрепване на сградата на почивна станция „***“. Видно от акт за уточняване и съгласуване на строителен терен с одобрения инвестиционен проект от 06.12.2006 г. е, че строителните и монтажни работи по фундаментите на посочения по- горе строеж са завършени и строежът съответства на издадените строителни книжа.

По делото е представен и инвестиционен проект за строеж преустройство на помещения от партерен етаж на съществуваща сграда- почивна станция „***“ в ресторант от 2001 г. Приложено е Разрешение за ползване № СН-37 от 08.04.2002 г., 3 издадено от РДНСК гр. Кюстендил, по силата на което е разрешено ползването на строеж „Ресторант „***“ (преустройство на помещения от партерния етаж на съществуваща 2МС).

Видно от Удостоверение №8/26.07.2004 г. на гл. архитект на Община *** е, че почивна станция „***“ е въведена в експлоатация.

Във връзка с твърдението на ответника, че е възразил срещу подобренията са представени молба изх. № 35/23.02.2007 г. подадена от Адрианополския епископ Евлогий- игумен на Рилска света обител (Рилски манастир) до началника на РДНСК гр. Кюстендил, касаеща извършващия се строеж в м. „***“ и жалба изх.

№24/01.02.2008 г. адресирана от директора на ДНСК и до главния прокурор, в която е поставен и въпроса с надстрояването на покрива на ресторант „***“.

Видно от писмо изх. № III-1831-09-876/о6.12.2000 г. на ДНСК гр. София, е, че при извършени проверки по отношение законността на реализирано строителство на територията на парк „***“ са установени незаконни строежи в т.ч. и почивна станция „***“ в м. „***“, които са реализирани преди 30.06.1998 г., както е заявено, че дирекцията поддържа становище за премахване на незаконни строежи в т.ч. и на бетонова ограда на почивна станция „***“.

Приложен е Констативен протокол № 342 от 15.11.2006 г., от който е видно, че е била извършена контролна проверка на представители на ответника и служители на Община *** по отношение на строежи на територията на Рилската Света Обител, в т.ч. и по отношение на ресторант „***“, като са били представени документи, касаещи съответните строежи.

По делото са разпитани свидетели. В показанията си свид. Н. Г. сочи, че когато ищците са придобили имота, сградата е била в много лошо състояние, дворът също.

Описва състоянието на имота към онзи момент, както и извършените от ищците дейности, които са подобрили имота..

Свид. К. Б. твърди, че познава ищците Д., М. и В., които са купили имота в края на 90-те години. Сочи, че през 2002- 2003 г. ищците правили ремонт на сградата.

Посочва дейностите, които са извършени през този период, както на сградата, така и в дворното място..

Свид. А. М. също свидетелства за лошото състояние на сградата, като според него. След като описва извършените дейности заключава, че ищците са направили цялостен ремонт на сградата.

В заключението на съдебно- техническата експертиза, изпълнена от вещото лице А. Д. Н., извършените СМР са класифицирани по вид съгласно ЗУТ, описани са представените актове на компетентен орган за разрешаване/приемане на съответните видове СМР по години и актовете по Наредба №3/31.07.2003 г. за изпълнени СМР по разрешение за строеж № 18/16.11.2006 г., посочено е, че районът, в който се намира процесният имот попада в „Буферна зона Б“ на паметниците на културата по протежението на поклонническия път ***- Рилски манастир, съгласно списък на обявените паметници на културата на територията на Рилската света обител, издаден от министерство на културата. Сочи, че за претендираните от ищците изпълнени видове работи, които не представляват текущ ремонт има издадени съответните документи. Посочени са стойностите на всяка една от извършените работи, както и общата стойност- 268 133.08 лв.