Решение № 145 от 17.12.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Бургас, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Албена Янч. Зъбова Кочовска

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20212000500443 по описа за 2021 година за да произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивните жалби на двете страни по гражданско дело № 1647/20г. по описа на Бургаски окръжен съд, против постановеното по него Решение № 427/17.02.21 година.

Въззивната жалба на ищците Т. Ж. С. ЕГН ********** и А. К. С. ЕГН ********** двамата от гр. Б., ж.к. „.С.“ бл. ***, ет. *, ап. *, е насочена срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете им за имуществени вреди, заявени срещу първи ответник Община Бургас и срещу евентуален ответник Държавата чрез МРРБ.

Решението в тази част се сочи за неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а по отношение на втория ответник и поради липса на мотиви.

Цитирайки съдебна практика на ВКС и на ЕС, страната обосновава правна квалификация на спора по чл.1 от ЗОДОВ и оспорва тази по чл.49 от ЗЗД, дадена от първата инстанция. Счита, че разглеждането на делото по общия ред нарушава принципа на ефективност, затруднява защитата й и я поставя в по- неблагоприятно положение, а също нарушава правото й на достъп до съд(на практика разноските за защита на правата надхвърлят предоставеното обезщетение). Затова дължимата държавна такса за делото се 1 сочи за неправилно определена.

Претенциите на ищците ангажирали отговорността на Община Бургас за бездействие, а на Държавата - за неправилно транспониране на Директивите на ЕС в националното ни законодателство и били за имуществени и неимуществени вреди, причинени им солидарно, заради нарушения на правото на ЕС.Разглеждайки исковете по реда на ЗЗД за деликтната отговорност, който не предвижда общо обезщетение и солидарност за обезвреда, окръжният съд бил оставил без движение като нередовна исковата молба по делото, давайки на страните неправилни указания, противоречащи на чл.4,ал.2 от ЗОДОВ.

Излагат подробни съображения кои норми на вътрешното право са в противоречие с Правото на ЕС. Твърдят неправилно транспониране на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент, която според §2в от ДР на Закона за водите установява рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите. МРРБ не било създало цялостна, ясна, прозрачна, ефективна и съдържателна правна рамка по смисъла на §18 от Директивата, осигуряваща достъпа до обществените услуги – водоснабдяване и канализация, доколкото в чл.84,ал.3 от ЗУТ на МРРБ е възложено с наредба да определи условията, техническите изисквания и параметрите, а също и редът за присъединяване на недвижими имоти и потребители към В и К мрежите и съоръженията и за сключване на договорите за присъединяване, а според чл.220, ал.1 от същия закон, да упражнява и контрол по спазването на разпоредбите му и на нормативните актове по прилагането му.

Обаче това не е постигнато с Наредба №4/14.09.04г. на МРРБ, защото липсвала уредба как това да стане, когато необходимите мрежи и съоръжения за присъединяване не са изградени.

Чл.16 и чл.42 от Наредбата били също неясни и противоречиви в това отношение.

Прилагайки вътрешноправните норми на посочената наредба, които са в противоречие с общностното право, съдът бил постановил неправилно решение, защото не съобразил, че Конституцията на Р България дава превес на нормите на Правото на ЕС при противоречие и ги приема за част от вътрешното право.Така, че нормите на Наредбата, които не защитават и не гарантират правата на потребителите, нарушават Директива 2011/83 на ЕС, зачитаща в §66 основните права и принципите, признати от Хартата на основните права на ЕС(ХОПЕС). Нарушен е и основният принцип за защита на потребителите, прогласен в чл.12 от ДФЕС, за спазването на който отговарят всички държави от ЕС.

Ищците са сключили предварителен договор за присъединяване към В и К мрежата и за откриване на партида, което ги сочи за „потребители“, за които е приложима защитата на Закона за защита на потребителите. Те са защитени и от антидискриминационната разпоредба на чл.37 от Закона за защита от дискриминация,недопускаща отказ от предоставяне на стоки или услуги или предоставянето им при по-неблагоприятни условия, на основата на изброените в чл.4 ал.1 от ЗЗДискриминацията признаци.

Страната намира, че в случая има дискриминация, т.к. за да осигури достъпа си до водопроводната и канализационна мрежа, в тристранния договор, сключен между него, В и К и Община- Бургас, Ю. Н. се е задължил да изгради и подари на общината уличен 2 водопровод, без да претендира никакви права върху него, вкл. по чл.61, ал.2 от ЗЗД.

Въззивниците сочат горното за нелоялна търговска практика, накърняваща икономическите интереси на потребителя. Позовават се и на факта, че Общината е ползвала европейски средства по оперативна програма „Околна среда“ за обществени цели, изискваща правилно разпределение за постигането им.

Възразяват срещу извода на първата инстанция, че твърдените от ищците имуществени вреди не са доказани. Обосновават обратното, включително и размера имтози на средния пазарен наем за имота, както е обичайно според цитирана в жалбата съдебна практика.

Молят за отмяна на съдебното решение на окръжния съд в тази част и за постановяването на ново, осъждащо ответниците да им заплатят солидарно имуществено обезщетение за претърпените в периода от 01.01.14г. до 01.10.18г. вреди в размер на 34 535 лв., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаването на исковата молба, до изплащането на сумата и разноските по делото. Молят за връщане на надвнесената по делото държавна такса. Не ангажират нови доказателства.

Въззивната жалба на ответник Община Бургас е насочена срещу горното решение, в частта, с която Общината е осъдена да заплати на Т. С. сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди от незаконосъобразното бездействие на юридическото лице да осигури на последната в периода 01.01.14г.-01.10.18г. достъп до вода и канализационни услуги в притежавания от нея и съпруга й недвижим имот, представляващ УПИ ХІІ-15**, в кв. *** по плана на с. Р. с. Ч. м., О. Б., чрез изграждането на ВиК инфраструктура, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.18г., до окончателното й изплащане, както и разноски в полза на ищцата С. и адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител.

Решението в тази част се сочи за неправилно, необосновано от събраните доказателства и постановено в противоречие с материално правните разпоредби.

Оспорва се изводът на първата инстанция, че е налице противоправно бездействие от страна на общината за осигуряване достъп до водоснабдяване на имота на ищците.

Твърди се, че ищците и останалите лица в кв.110 и 111 на населеното място са били многократно уведомявани, че проектът за реконструкция и модернизация на водопроводната мрежа на кв. Рудник и кв. Черно море не включват изграждането на нови водопроводни клонове в уличното платно между тези квартали, поради липсата на захранваща инфраструктура в участъка между о.т.385 и о.т.387, която да бъде реконструирана, доколкото според критериите на ПУДООС изграждането на нови водопроводни мрежи е счетено за недопустим разход. Общината обаче е съдействала за удовлетворяване на исканията на засегнатите собственици чрез изготвяне за своя сметка на друг технически проект, касаещ водоснабдителната мрежа, чрез сключване на тристранен договор с инвеститор Ю.Николов, който да изгради свързващ водопровод, предвиден да премине по улицата пред парцела, собственост на ищцата С., издала е разрешение за строеж 3 за обект уличен водопровод до имота на ищцата, т.е. не е бездействала, причинявайки на последната вредите, които твърди.

Оспорва като недоказано наличието на твърдените вреди, поради липсата на достатъчно данни, че през процесния период ищците са били принудени да живеят другаде само поради липсата на техническа инфраструктура, осигуряваща водоснабдяване на имота им.

Евентуално се оспорва размерът на това обезщетение, като неотговарящо на характера и степента на доказаните в хода на делото претърпени неимуществени вреди на ищцата. Позовава се и на неправилно приложение на критерия „справедливост“, възприет от чл.52 от ЗЗД, при определяне на такива обезщетения.Моли се за редуцирането на този размер до действително съответния на претърпените от ищцата вреди.

Иска се отхвърляне на предявения против Община Бургас иск от Т. С. от гр. Б. за обезщетение от 2000лв. за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва за забава и разноски.Дирят се разноски за съдебното производство в две инстанции, включително за юрисконсултско възнаграждение.

Страните не са депозирали отговори на въззивните жалби.

Проверката на подадените две въззивни жалби по чл.267 от ГПК, извършена от Бургаския апелативен съд с Определение №345/13.10.21г. по настоящото дело, ги сочи за редовни и допустими, а служебната проверка по чл.269 от ГПК сочи обжалваното съдебно решение за валидно и допустимо.

По съществото на спора, предвид въведените от страните възражения по правилността на атакувания съдебен акт, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на действащото право, Апелативен съд - Бургас приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано първоначално като административно, под № 2809/2018г. по описа на Административен съд Бургас, по субективно и обективно съединени претенции на Т. Ж. С. и съпруга й А. К. С. - двамата от гр. Б., срещу Община Бургас , представлявана от кмета си Д. Н. и МРРБ - гр.София, представлявано от министър П. А., за присъждането на обезщетение за вреди(имуществени и неимуществени), по чл.1,вр.чл.4 от ЗОДОВ.

Постановеното по това дело Решение № 1495 от 09.08.2019 год. е обезсилено с Решение № 7488 от 16.06.2020 год. по адм. д. № 13584 по описа за 2019 год. на трето отделение на ВАС и изпратено за разглеждане по подсъдност на Районен съд-Бургас, който след образуването на гр.д. № 3038 по описа си за 2020 год., е прекратил производството пред себе си с Определение №4122/19.06.20г. и е изпратил делото за разглеждане по подсъдност на Окръжен съд- Бургас, образувал по спора гр.д.№1647/20г., чието решение е предмет на настоящите жалби.

С последно уточнение на претенциите, сторено с молба вх. № 264243 от 30.10.2020 год. –л.15 от делото на БОС-ищците са поискали осъждането на Община Бургас да заплати по 17267,50 лева на всеки от тях за имуществени вреди, претърпени в резултат на противоправното й бездействие, нарушаващо правото им на собственост, като сумата представлява обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността да ползват собствеността 4 си за периода от 01.01.2014 год. до 01.10.18г. (датата на завеждането на делото), заради неосигурен достъп до вода и канализационни услуги, касателно притежавания от тях недвижим имот, представляващ УПИ ХІІ-15**, находящ се в кв. *** по плана на с. Р.-с. Ч. м., О. Б., ведно със законната лихва за забава,считано от 01.10.2018 год. до окончателното изплащане на сумата. За същото незаконосъобразно бездействие ищцата Т. С. е предявила и иск за обезщетение за породените от него неимуществени вреди - причинени й негативни преживявания, с размер на претенцията от 2000 лв.

В условията на евентуалност същите искове са предявени и против Българската държава, чрез Министерство на регионалното развитие и благоустройството, като за имуществени вреди ищците са твърдели, че с това бездействие Държавата е нарушила правата, предоставени им като частноправни субекти на държава членка на Европейския съюз, а именно: по член 13 от ЕКЗПЧОС на ефективни вътрешноправни средства за защита; по член 36 от ХОПЕС за достъп до услугите от общ икономически интерес; по член 1 от Протокол № 26 към ДФЕС относно услугите в обществен интерес; по член 17 от ХОПЕС и по член 1 от Допълнителен протокол към ЕКЗПЧОС за защита на собствеността.

Разпечатката съдържа 37 от 142 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fd2d6e00-8dd3-4410-8f49-4ae92e31d057