Определение № 10621 от 17.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10621 гр. София, 17.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110143379 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Подадена е искова молба от „С П. С - С.Т.“ ЕООД срещу М. Г. З., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 5 336,72 евро (с левова равностойност 10 437,72 лв.) обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, получено от ответницата на отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.08.2023 г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 15.03.2016 г. между страните е бил сключен Трудов договор № 8/15.03.2016 г., изменян с Допълнителни споразумения от 12.01.2017 г., 01.09.2017 г., 01.07.2019 г. и 01.08.2019 г., по силата на който ответницата е била назначена на длъжността „консултант по управление“. На 10.03.2020 г. управителят на „С П. С - С.Т.“ ЕООД е връчил на ответницата писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл.

328, ал. 1, т. 2 КТ - поради заличаване на съответната длъжност с оглед оптимизация на дейността на дружеството, като със Заповед № 376/10.04.2020 г. трудовото правоотношение е било прекратено поради съкращаване на щата. Твърди, че уволнението е било обжалвано от М. З., като с решение № 20222299/12.10.2020 г. по гр. д. № 22824/2020 г. по описа на СРС, 77 състав, потвърдено с решение № 263066/13.05.2021 г. по в. гр. д. № 104/2021 г. по описа на СГС, IV-Б състав, оставено в сила с решение № 50189/21.12.2022 г. по гр. д. № 3311/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., е прието, че уволнението със Заповед № 376/10.04.2020 г. е незаконно и същото е отменено.

Твърди, че ответницата е останала без работа в едномесечен срок след прекратяване на трудовото правоотношение, поради което на същата е било изплатено обезщетение по чл.

222, ал. 1 КТ на 02.07.2020 г. в размер на 5 437,72 лв., и на 03.07.2020 г. в размер на 5 000 лв., или общо 10 437,72 лв. Според ищеца обезщетението по чл. 222 КТ предпоставя правомерно уволнение на работника или служителя, като ако се установи, че прекратяването на трудовото правоотношение не е било законосъобразно, обезщетението се връща или не се изплаща. Доколкото уволнението на М. З. по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е било признато за незаконно и отменено като такова с влязло в сила съдебно решение, то платеното на същата обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ се явява недължимо такова - отпаднало е основанието за плащането му. С оглед изложеното моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва иска като неоснователен. Счита, че съгласно разпоредбата на чл. 271, ал. 1 КТ не дължи връщане на сумите за трудово възнаграждение и обезщетенията по трудовото правоотношение, които е получила добросъвестно. Към момента на изплащане на сумите е съществувало основанието за изплащането им и ответницата е била добросъвестна. Евентуално прави възражение за 1 прихващане с вземане по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225 КТ, поради висящността на гр. д.

№ 22824/2020 г. по описа на СРС, 77 състав с оглед постъпила молба за поправка на очевидна фактическа грешка в решението. Прави искане за спиране на настоящото производство до приключване на гр. д. № 22824/2020 г. по описа на СРС, 77 състав.

По доказателствената тежест:

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 222, ал. 1 КТ, в тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил на ответницата сумата от 10 437,72 лв., представляваща платено на отпаднало основание обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 КТ, както и че основанието за плащането на процесната сума е отпаднало.

Ответницата носи тежестта да докаже основанието за задържането на процесната сума.

ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са били в трудово правоотношение, съгласно Трудов договор № 8/15.03.2016 г., изменян с Допълнителни споразумения от 12.01.2017 г., 01.09.2017 г., 01.07.2019 г. и 01.08.2019 г., по силата на който ответницата е била назначена на длъжността „консултант по управление“; че със Заповед № 376/10.04.2020 г. трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.

2 КТ, както и че уволнението е било признато за незаконно с влезли в сила съдебни решения; че ищецът е изплатил на ответницата обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение в общ размер на 10 437,72 лв. (на 02.07.2020 г. - 5 437,72 лв. и на 03.07.2020 г. - 5 000 лв.).

По искането за спиране:

Искането следва да бъде оставено без уважение, тъй като съдът констатира, че производството по чл. 247 ГПК е приключило с влязло в сила определение № 304/23.01.2026 г. по гр. д. № 3151/2024 г. по описа на ВКС, IV г. о.

По доказателствата:

Страните са представили писмени документи, които са допустими, относими и необходими за разрешаване на спора и следва да се приемат като доказателства по делото.

Следва да се изискат гр. д. № 22824/2020 г. по описа на СРС, 77 състав, ведно с приложенията - в. гр. д. № 104/2021 г. по описа на СГС, IV-Б състав, гр. д. № 3311/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., в. гр. д. № 9385/2023 г. по описа на СГС, IV-Г състав и гр. д. № 3151/2024 г. по описа на ВКС, IV г. о.

На ответницата следва да се дадат указания да обоснове правния си интерес от възражението за прихващане, при условие, че претенцията й по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл.

225 КТ е била отхвърлена с влязло в сила съдебно решение, съответно вземането й е отречено със сила на пресъдено нещо.

За процесуална икономия делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.04.2026 г. от 10:00 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на ответницата М. Г. З. в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да обоснове правния си интерес от възражението за прихващане, при условие, че претенцията й по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225 КТ е била отхвърлена с влязло в сила съдебно решение, като при 2 обосноваване на такъв – да посочи размер и период на вземането, с което се прихваща, като при липса на отговор в дадения срок съдът ще приеме, че възражението не се поддържа.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на настоящото производство до окончателното приключване на гр. д. № 22824/2020 г. по описа на СРС, 77 състав.

ДА СЕ ИЗИСКА от СРС, 77 състав - гр. д. № 22824/2020 г. по описа на СРС, 77 състав, ведно с приложенията - в. гр. д. № 104/2021 г. по описа на СГС, IV-Б състав, гр. д. № 3311/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., в. гр. д. № 9385/2023 г. по описа на СГС, и гр. д. № 3151/2024 г. по описа на ВКС, IV г. о.

УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

НАПЪТВА страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба с приложенията.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3