Определение № 3522 от 11.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3522 гр. ***, 11.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. И.а

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20255300502781 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.83, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от малолетната И. Я. Т., чрез нейната майка и законен представител Н. Т. Х., против определение № 11970/18.09.2025г. по ч.гр.д.№ 13110/2025г. на ПдРС, XIV гр.с., с което е оставено без уважение искането жалбоподателката да бъде освободена от заплащане на държавни такси и разноски във връзка с водене на охранителното производство по делото. В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. На първо място като погрешен се оспорва извода на първоинстанционния съд, че малолетната И. Т. притежава по наследство от своя баща множество имоти в съсобственост с неговата съпруга и син. Твърди се, че Н. Х. е майка на И. Т., но не и преживяла съпруга на Я. Т., тъй като живяла с него на съпружески начала. При това И. Т. била единстгвено дете и единствен наследник на баща си. Погрешно районният съд приел, че майката на малолетната И. притежава лек автомобил, защото в действителност тя била само негов ползвател. По делото не бил представен договор за правна защита и съдействие, на който да се основава изводът на първоинстанционния съд, че Н. Х., в качеството и на майка и законен представител на И. Т., е наела възмездно двама адвокати. Набляга се и на факта, че приемането на наследството по опис от непълнолетните е задължително.

ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 13110/2025г. на ПдРС, XIV гр.с. е образувано по молба за приемане от малолетната И. Т. по опис на наследството, останало от покойния й баща Я. Т..

Поискано е да бъде извършен опис от Държавен съдебен изпълнител при ПдРС или частен съдебен изпълнител и да бъде извършена оценка на имуществото в наследството.

Извършването на оценка се налагало, защото в наследствената маса на наследодателя се включвали различни движими и недвижими вещи и имуществени права. С молбата е заявено искане за освобождаване на внасяне на държавна такса и разноски, като искането е мотивирано с това, че молителката е малолетна, не работи и не притежава доходи за издръжка.

Трайно в съдебната практика на ВКС се приема, че ограничението по чл.130, ал.3 от СК за разпореждане с имущество на деца, не ги освобождава от задължението за заплащане на държавна такса. Така например в мотивите към Определение № 5025/05.11.2024 г. по ч.гр.д. № 4089/2024 г. на ВКС, I г.о. е записано следното: „Децата отговарят за задълженията 1 си към трети лица със своето имущество, като това важи и за задълженията за внасяне на държавна такса в съдебното производство. Затова при преценката дали са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК в случаите, когато задължената за държавна такса страна е малолетно дете, трябва да се извърши с оглед притежаваното от тях имущество“. В мотивите към същото определение се сочи също така, че „С оглед разпоредбата на чл. 83, ал.

2, т. 1 ГПК при извършването на тази преценка освен имуществото следва да бъдат взети предвид и доходите на семейството на лицето, което е направило искане за освобождаване от държавна такса и разноски, т.е. и доходите на родителите на малолетното дете“.

Следователно в настоящето производство ще следва да се извърши преценка относно имущественото и финансово състояние не само на малолетната И. Т., но и тези на майка й.

От наличните по първоинстанционното дело писмени доказателства са установява, че И. Т. е единствен наследник на своя покоен баща Я. Т.. Н. Х. не е негов наследник. От своя баща И. Т. е наследила 1/3 ид.ч. от дворно място в ***, ведно с пелия втори етаж от триетажна масивна жилищна сграда в него, с площ от 105 кв.м., и гараж № 3 на същия адрес; самостоятелен обект с идентификатор №*** по КККР на град ***, съставляващ ап.37, находящ се в град ***, със застроена площ от 93,16 кв.м.; ПИ № *** по КККР на ***, област ***, с площ от 959 кв.м., с трайно предназначение - земеделска територия; ПИ № *** по КККР на ***, област ***, с площ от 41 кв.м., с трайно предназначение - земеделска територия; ПИ № *** по КККР на ***, област ***, с площ от 572 кв.м., с трайно предназначение - земеделска територия; ПИ № № *** по КККР на ***, област ***, с площ от 28 кв.м., с трайно предназначение - земеделска територия; 1/6 ид.ч. от ПИ № *** по КККР на ***, област ***, ведно с построената в дворното място сграда с идентификатор *** .1; 1/6 ид.ч. от УПИ XIX- 390, кв.13 по плана на ***, област ***, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда и масивна жилищна сграда. Тя е наследила също така пенсия по задължително допълнително пенсионно осигуряване, 10 дружествени дяла от капитала на „Тафпринт“ООД на обща стойност 500 лева, вземания по болнични листове и 270 лева- еднократна помощ при смърт на осигурено лице. Като част от наследството в молбата за приемане на същото по опис са описани наследствени права, които са предмет на висящи съдебни дела и на бъдещи такива.

От името на И. Т., чрез нейната майка и законен представител Н. Х., както и от самата Н. Х. са подадени декларации за семейно и имотно състояние, с които е декларирано, че малолетната И. не притежава доходи, а нейната майка реализира доход в размер от 1945 лева от заплата. От Н. Х. е декларирано, че страда от трайно силно намалено зрение на дясното й око.

Посоченият в молбата по чл.61, ал.2 от ЗН адрес на Н. Х. е ***, поради което следва да се приеме, че притежаваните от И. Т. жилища на *** в ***, както и жилищната сграда в село ***, не се ползват за задоволяване на техните жилищни нужди. Макар да не са налице данни за реализирани доходи от наем от тези имоти, то поне тези в *** биха могли в сравнително кратък срок да бъдат отдадени под наем. Дори и само чрез отдаване под наем на гаража на *** биха могли да се набавят значителни средства. Не се сочат никакви обстоятелства, които да препятстват възможността от тези имоти да бъдат реализирани доходи. Действително средствата от наемите би следвало да постъпят в полза на малолетната И., като за разходването им би било необходимо разрешение от съда. Това обаче не е обективна, непреодолима пречка за осигуряване на необходимите средства за провеждане на производството по приемане на наследството от баща й по опис. Както беше посочено по- горе, трайно и непротиворечиво в съдебната практика се приема, че „децата отговарят за задълженията си към трети лица със своето имущество, като това важи и за задълженията за внасяне на държавна такса в съдебното производство“, като необходимостта от разрешение на съда за разпореждане с техни финансови средства не се приема като пречка за това. Следва да се отбележи също така, че декларирания от Н. Х. здравословен проблем не й пречи да реализира един сравнително висок трудов доход.

Несъмнено, като се има предвид и наличието на данни за висящи съдебни производства, страна по които е бил Я. Т., Н. Х. следва да е обременена със значителни разходи по 2 управление на наследството, останало от него. Имуществото на детето обаче позволява да бъдат поети разходите в производството по чл.61, ал.2 от ЗН, които към настоящия момент не са определени, но които евентуално ще надхвърлят 1000 лева при положение, че бъдат назначени поисканите с молбата за приемане на наследството по опис оценъчни експертизи.

Ето защо, частната жалба ще следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от малолетната И. Я. Т., чрез нейната майка и законен представител Н. Т. Х., частна жалба против определение № 11970/18.09.2025г. по ч.гр.д.№ 13110/2025г. на ПдРС, XIV гр.с., с което е оставено без уважение искането жалбоподателката да бъде освободена от заплащане на държавни такси и разноски във връзка с водене на охранителното производство по делото.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателката.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3