Определение № 713 от 11.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 713 гр. Благоевград, 11.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова като разгледа докладваното от Росица Велкова Въззивно гражданско дело № 20261200500606 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 64/02.02.2026 г., постановено по гр. д. № 3388/2024 г. по описа на РС - Благоевград, съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от К. В. А., ЕГН **********, с адрес ***, против Й. Д. Х., гр. ***, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, с който се иска да бъде осъден Й. Д. Х., с адрес: гр. ***, да заплати на К. В. А., ЕГН **********, сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на нанесена лека телесна повреда на 06.05.2024 г. в с. ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 06.05.2024 година до окончателното плащане.

Със същото решение съдът се е произнесъл и по отношение отговорността за разноските.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от К. В. А., чрез адв. С. А.. Във въззивната жалба се твърди, че решението на Районен съд - Благоевград е неправилно, незаконосъобразно и постановено при неправилна оценка на доказателствата и съществени процесуални нарушения, поради което се иска неговата цялостна отмяна.

Според жалбоподателката съдът неправилно е приел, че не е доказано по безспорен начин ответникът Й. Х. да е извършил побой над нея. Поддържа, че съдът е кредитирал изцяло показанията на свидетелите на ответника, въпреки близките им отношения с него, както и показанията на полицейските 1 служители, които са заявили, че почти не помнят случая, но все пак са посочили, че ответникът ги е водил и насочвал на мястото на инцидента.

В жалбата се твърди още, че районният съд е пренебрегнал заключението на съдебно-медицинската експертиза, според която травмите, включително хематомът на носа, са причинени от удар с твърд предмет, а не от падане.

Вещото лице е посочило, че нараняванията не съответстват на падане и че давността им е 3–4 денонощия, което съвпада с датата на инцидента. Оспорва се изводът на съда, че тридневният период между инцидента и прегледа прекъсва причинната връзка, като се твърди, че липсват доказателства за друг инцидент.

Жалбоподателката поддържа, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е допуснал до разпит свидетел на ищцата без правно основание, с което е ограничил правото на защита и възможността да докаже твърденията си. Според жалбата съдът е подходил формално към делото и е нарушил принципа за разкриване на обективната истина.

Твърди се още, че съдът не е отчел възрастта и психическото състояние на ищцата, включително че при шок и тревожност пострадалият не винаги може веднага да обясни случилото се, както и че липсата на видими синини непосредствено след удара не изключва наличието на травми, тъй като те могат да се появят по-късно. Посочва се и противоречие между докладната записка, според която между страните не е имало саморазправа, и твърденията на ответника, че ищцата го е ударила с лейка.

В жалбата се излагат и твърдения, че ищцата е изпитвала страх от ответника и е вярвала, че той има влияние и „никой нищо не може да му направи“, като се поддържа, че поведението на ответника спрямо полицаите е могло допълнително да засили страха и неадекватното поведение.

Поддържа се, че събраните доказателства – съдебно-медицинската експертиза, медицинското свидетелство, амбулаторният лист, етапната епикриза и прокурорските постановления – установяват, че именно ответникът е причинил уврежданията на ищцата. Изтъква се, че прокуратурата не е отказала образуване на досъдебно производство поради липса на деяние, а защото е приела, че се касае за лека телесна повреда от частен характер, която се преследва по тъжба на пострадалото лице.

С въззивната жалба се иска също допускане до разпит на свидетелката В. К., която според жалбоподателката може да установи видимите травми и психическото състояние на ищцата непосредствено след инцидента.

В срока за отговор е постъпил такъв от Й. Х., чрез адв. А. Б.. В отговора на въззивната жалба се твърди, че жалбата е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а решението на Районен съд - Благоевград – потвърдено като правилно и законосъобразно.

Ответникът оспорва твърденията за допуснати процесуални нарушения и поддържа, че на ищцата е била предоставена многократна възможност да 2 ангажира свидетели, но липсата на такива доказателства се дължи на нейно процесуално бездействие, а не на действия на съда. Посочва се, че съдът е определил срок за събиране на гласни доказателства, а в следващото заседание пълномощникът на ищцата е заявил, че не води свидетели и не може да посочи данни за призоваването им. Според ответника правилно е отказано удължаване на срока, тъй като не са били посочени обективни пречки.

В отговора се поддържа, че съдът е обсъдил подробно съдебномедицинската експертиза и правилно я е преценил заедно с останалите доказателства по делото. Твърди се, че експертизата не установява пряко причиняване на увреждания от ответника, а се основава единствено на медицински документи и твърдения на ищцата. Поддържа се, че медицинските документи са оспорени в частта относно анамнезата и начина на получаване на травмите, тъй като тези данни произхождат от самата ищца, а не от преки медицински констатации.

Ответникът изтъква, че прегледите и медицинските документи са изготвени четири дни след инцидента, поради което не може да се установи, че описаните увреждания са настъпили именно на процесната дата. Според него липсват доказателства, че травмите са причинени от ответника, а експертизата се основава на предположения и противоречиви медицински данни. Посочва се още, че вещото лице е признало възможността някои от одраскванията да са причинени от храсти, както и че описаните мозъчни сътресения фактически не съществуват. Поддържа се, че изводите за нарушени функции и продължителност на възстановяването са базирани на твърденията на ищцата, а не на обективни медицински констатации.

В отговора се твърди, че нито едно доказателство не установява ответникът да е упражнил физическо насилие над ищцата. Посочва се, че от прокурорската преписка и показанията на полицейските служители се установява единствено наличие на конфликт между страните, но не и физическа саморазправа. Акцентира се върху съдържанието на докладната записка, в която е отразено, че и двете страни са заявили, че не е имало саморазправа. Според полицейските служители при посещението им ищцата не е имала видими следи от наранявания, а ако такива са съществували, те щели да бъдат описани и щяла да бъде извикана спешна помощ.

Ответникът се позовава и на показанията на свидетелите очевидци, които според него последователно заявяват, че между страните не е имало физически контакт. Твърди се, че ищцата се е намирала на разстояние от ответника и че именно тя е хвърлила предмет по него. Според свидетелите ответникът не е нанасял удари, нито е имало физическо съприкосновение между страните. Подчертава се и че именно ответникът е подал сигнал на телефон 112 и е посрещнал полицейските служители.

В отговора се поддържа още, че твърденията за стрес и страх у ищцата не са доказани и че описаното от полицията неадекватно поведение се дължи на употреба на алкохол, за каквато свидетелстват свидетелите на ответника.

3

Посочва се, че възрастта на ищцата няма отношение към предмета на спора и че не се твърди самопричиняване на травми, а възможност те да са настъпили при други обстоятелства и в друго време.

Накрая се поддържа, че не са доказани предпоставките по чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на деликтна отговорност, тъй като липсват доказателства за противоправно деяние, вина и причинени вреди от ответника. Според ответника съдът правилно е отхвърлил иска, тъй като съдебното решение не може да се основава на предположения. Поради това се иска въззивната жалба да бъде отхвърлена и да се присъдят разноските за въззивното производство.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо от ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 от ГПК.

С въззивната жалба страната е поискала събиране на доказателства.

Съдът намира направеното с въззивната жалба доказателствено искане за допускане до разпит на свидетелката В. К. за неоснователно.

От данните по делото се установява, че още в първоинстанционното производство на ищцата е била предоставена възможност да ангажира гласни доказателства в подкрепа на твърденията си, като съдът е определил срок за събирането им и е указал последиците от неизпълнение на дадените указания.

В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на ищцата изрично е заявил, че не води допуснатите свидетели и не може да посочи данни за тяхното призоваване. При това положение правилно първоинстанционният съд е отказал събиране на доказателствата след изтичане на определения срок.

Настоящият съдебен състав приема, че искането за разпит на свидетелката във въззивното производство е преклудирано. Не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 от ГПК за допускане на нови доказателства пред въззивната инстанция, тъй като страната не установява, че е била лишена от възможността да ги ангажира пред първата инстанция поради допуснато процесуално нарушение или поради особени непредвидени обстоятелства.

Напротив, липсата на събиране на исканите гласни доказателства се дължи единствено на процесуалното бездействие на страната.

Наред с това съдът намира, че исканите показания не биха довели до установяване на релевантни за спора преки факти относно механизма на настъпване на твърдяното увреждане, доколкото според изложеното свидетелката следва да установява единствено наличието на видими травми и психическото състояние на ищцата след инцидента, а не самото осъществяване на твърдяното противоправно деяние. Обстоятелствата относно наличието на травми са предмет на обсъждане чрез събраните по делото медицински документи и заключението на съдебно-медицинската експертиза.

С оглед изложеното доказателственото искане следва да бъде оставено без уважение.

4

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на проект на доклад по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания, направени с въззивната жалба.

ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.

НАСРОЧВА делото за 09.06.2026 г. от 11:20 часа, за която дата и час страните да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане, а на въззивния жалбоподател – и с препис от писмения отговор.

УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес . Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят помалко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал.

9 от ГПК.

НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност: да се спести време; да се намалят разходите по разрешаването на спора; да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява интересите и на двете страни; да се подобрят отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат: да запазят имиджа и тайните си; обичайно се изпълнява доброволно. За да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото, като медиация може да се проведе както на първа, така и на втора инстанция.