Решение № 1577 от 10.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1577 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20251100505208 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от ответника Ц. В. К. срещу Решение № 1142 от 23.01.2025 г., постановено по гр. д. № 27812/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 50-и състав, в частта с която е признато за установено, че Ц. В. К. дължи на Топлофикация София“ ЕАД сумата от 510,54 лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в гр.

София, ул. ****, за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2023 г., сумата от 71,23 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 17.01.2024 г.; сумата от 43,35 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху главниците от 02.02.2024 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч. гр. дело № 6527/2024 г. по описа на СРС. С процесното решение СРС е отхвърлил иск на Топлофикация за главницата за топлинна енергия над уважения размер от 510,54 лева до пълния предявен размер от 668,04 лева за периода 01.05.2020-30.11.2020 г., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия над уважения размер от 71,23 лева до пълния предявен размер от 112,05 лева, и изцяло иска за мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за сумата от 8,55 лева за периода от 15.02.2021 г. до 17.01.2024 г. В отхвърлителната си част решението на първата инстанция не е обжалвано и е влязло в сила

Във въззивната жалба се твърди, че процесното решение е незаконосъобразно, като се излагат следните съображения: С решение №1037/10.02.2025 г. на ВАС била окончателно отменена т. 6.1.1 от Методиката към Наредбата за топлоснабдяването, и съобразно практиката на СЕС отмяната имало обратно действие, което от своя страна правело исковете за сградна инсталация за процесния период неоснователни, тъй като се базирали на незаконосъобразна норма.Счита, че решението било постановено при множество процесуални нарушения допуснати от СРС- липса на мотиви, нарушение на принципа на случайния подбор по чл.9 от ЗСВ, неправилно разпределение на докателствената тежест и липса на активна легитимация на страната на ищеца ( ищецът не е доказал актуално 1 състояние и представителна власт, което правело иска недопустим). Оспорват се и назначените по делото СТЕ и ССчЕ- вещите лица не притежавали квалификация в областта на топлоснабдяването (единият е специалист по двигатели с вътрешно горене, другият – икономист по труда). В експертизата били допуснати фактически и технически грешки- бил използван е грешен абонатен номер в експертизата, била начислена енергия за подгряване на вода (БГВ) при доказано нулево потребление (занулени водомери), изчисления за подгряване на вода противоречали на физичните закони, били допуснати и грешки при изчисляване на законната лихва в сравнение с официални калкулатори (напр. този на НАП).

Твърди се, че били допуснати нарушения и на материалния закон- искът се базирал на Наредба 16-334, която е отменена през март 2020 г., докато периодът на претенцията е след тази дата.Не били представени общите условия в оригинал и доказателства за публичното им оповестяване съгласно ЗЕ. Сочи, че „Топлофикация“ била регистрирана като ФДР и нямало право да превъзлага тази услуга на трети лица (чл. 139в и 149б от ЗЕ) и липсвало решение на Общото събрание на етажната собственост (ЕС) за избор на конкретната фирма.

Счита, че главният топломер бил с изтекъл срок за метрологична проверка, тъй като уредите за дялово разпределение били с изтекъл 10-годишен срок на годност, което компрометирало отчетите. Изложените са твърдения за подправени подписи в списъците на потребителите, доказано с графологична експертиза по друго дело. Навежда, че в НАП нямало данни за издадени фактури на името на ответника за посочения период (нарушение на чл. 155, ал. 2 ЗЕ). Поддържа, че сградата била топлофицирана в нарушение на ЗЕЕЕ (отменен), без 100% съгласие и при липса на акт за въвеждане в експлоатация за част от обектите. Твърди се и противоречие с правото на ЕС и ЗЗП- според въззивника е налице противоречие между ЗЕ и Директива 2011/83/ЕС, тъй като ответникът бил принуден да бъде клиент без изразена воля и при липса на физическа възможност за ползване (демонтирани радиатори). По изложените съображения моли съдът да отмени решението на СРС и да отхвърли предявените искове или да върне делото за ново разглеждане от друг състав.

В законустановения е постъпил отговор на въззивна жалба, в който се излага становище за нейната неоснователност. Твърди се, че процесното решение е съобразено със събраните по делото доказателства и установената по подобен вид спорове съдебна практика. Моли съдът да потвърди решението на първата инстанция.

Трето лице помагач не взема становище.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. С молба от 11.02.2026 г., въззивникът е направил позоваване на Решение по дело C‑760/23 на СЕС, с което е прието, че точка 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради — етажна собственост не дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление по смисъла на член 9, параграф 3 от Директива 2012/27. Настоящият състав на съда намира, че не дължи произнасяне по така направеното възражение, тъй като както вече се посочи по- горе въззивния съд се произнася само по доводите, които са изложени във въззивната жалба и доколкото във въззивната жалба липса позоваване на това решение на СЕС, то съдът на основание чл.269 ГПК, няма право да разглежда направеното оплакване.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и 2 допустимо.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Възражението за неоснователност на исковете за сградна инсталация за процесния период, поради това, че се базирали на незаконосъобразна норма съдът намира за неоснователно, тъй като съгласно чл.195,ал.1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Решението на ВАС, с което е отменена т.6.1.1 от Методиката към Наредбата за топлоснабдяването е влязло в сила на 25.02.2025 г. и от този момента тези разпоредби се считат за отменени и преустановяват своето правно действие. От това следва, че за процесния период 01.12.2020 г. до 30.04.2023 г. формулата за изчисление на енергията за сградна инсталация е била действащо право и правилно първата инстанция се е съобразила с нея. Цитираното от въззивника решение на СЕС разглежда коренно различен въпрос и няма отношение към вътрешната уредба на отмяната на подзаконови нормативни актове.

Възраженията на въззивника за допуснати от СРС процесуални нарушения съдът също намира за неоснователни. Процесното решение не е немотивирано. Обратното е- вярно първата инстанция подробно е изследвала фактическата страна на спора, субсумирала е установените факти под приложимите правни норми и е достигнала до извод на дължимост от страна на ответника на част от претендираната главница за топлинна енергия, такса за дялово разпределение и мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, като е отхвърлила изцяло иска за мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение. Съдът не намира за основателно и възражението за нарушение на принципа на разпределение на делата на случаен подбор, тъй като съобразно т.13. А от правилата за разпределение на СРС при постъпване на искова молба за установяване на вземане по чл. 422 ГПК делото се разпределя на съдията, издал заповедта за изпълнение срещу ответника и доколкото в случай заповедта за изпълнение е била издадена от председателя на 50-ти състав на СРС, то правилно и законосъобразно и образуваното исковото производство по чл.422 от ГПК му е било разпределено. Съдът не намира за основателно оплакването на въззивника за неправилно разпределяне на доказателствената тежест от страна на първата инстанция.

Обратното е вярно- в съответствие с чл.146,ал.1, т.5 от ГПК и чл.154 от ГПК съдът е разпределил в тежест на ищеца да установи, че ответникът е потребител/клиент на топлинна енергия в исковия период; че му доставял топлинна енергия и услуга дялово разпределение; както и правото на обезщетение за забава, като се установи наличието на главен дълг, изпадане на ответника в забава при уговорен срок, а при липса на такъв покана за плащане, получена от ответника, за което не сочи доказателства. СРС е указала, че ответникът следва да докаже, че е заплатил претендираните парични вземания и възражението за изтекла давност.Не е основателно и оплакването за липса на активна легитимация на ищеца, поради липса на представено актуално състояние и доказателства за надлежно упражнена представителна власт, тъй като е ноторно извество, че „ Топлофикация София“ ЕАД е действащо и непрекратено дружество, а възражение за ненадлежно представителство насрещната страна, каквато се явява въззивникът, въобще не може да прави.

Оспорването на компетентността на вещите лица, съдът също не намира за основателноСТЕ е изготвена от инж. А.Ж., който има необходимата специалност и опит за извършване на експертизата и е включен в списъка на вещите лица за района на СГС, а ССчЕ от М.М., която също разполага с необходимата специалност и опит за извършване на експертизата и е включена в списъка на вещите лица за района на СГС. Твърденията, че в експертизата бил използван грешен абонатен номер в експертизата, съдът също не намира за основателни, тъй като само на едно място в заключението на вещото лице е посочен аб. № 367 262, вместо правилния аб. № 367 276, като навсякъде другаде е посочен правилния абонатен номер, т.е. в случая се касае за очевидна фактическа грешка. Съдът не намира за основателно и оплакването, че била начислена енергия за подгряване на вода при доказано нулево потребление и занулени водомери, тъй като назначената по делото СТЕ е установила, че за периода 05.2020 г. - 04.2021 г. разходът за БГВ е определян на основата на реален отчет на показанията на 1 брой технически изправен и сертифициран водомер за топла вода, 3 като за периода 05.2021 г. - 04.2023 г. показанията на водомера са били занулени. Съдът не намира за обосновани и твърденията на въззивника, че изчисления за подгряване на вода противоречали на физичните закони, тъй като вещото лице е дало изчерпателен и обоснован отговор на въпроса как са извършени изчисленията за подгряване на водата, респ. че изчисленията са направени в съответствие с действащата за периода нормативна уредба.

Съдът не намира за основателно и възражението, че били допуснати и грешки при изчисляване на законната лихва в сравнение с официални калкулатори- назначеното по делото вещо лице притежава компетентност в областта на съдебно- счетоводните експертизи и правилно и законосъобразно е изчислило дължимата лихва за забава.

Съдът не намира за основателни възражения, че искът се базирал на Наредба 16-334, която е отменена през март 2020 г., докато периодът на претенцията е след тази дата. Без значение е на коя наредба се е позовал ищецът в исковата молба, доколкото правилността на процесното решение се определя от това дали експертизата и съдебното решение са съобразили действащата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, което в случая е налице. Съдът не намира за основателно и възражението, че ищецът не представил общите условия в оригинал и доказателства за публичното им оповестяване съгласно ЗЕ.