Определение № 2297 от 04.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2297 гр. Пловдив, 03.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502409 по описа за 2023 година Производството е по реда на 274 във вр. с 417 ал.1 т.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Кредитна агенция България” ООД, ЕИК – 202328446, чрез адв.Т. М., против Разпореждане № 20605/11.08.2023г., изд. от Районен съд – Пловдив, I бр.с., по ч.гр.д.№ 11795/2023г., с което е отхвърлено заявлението на дружеството с искане да се издаде заповед за незабавно изпълнение срещу И. К. Х., ЕГН – **********, за сумата общо 13200 лв., представляващи договорна лихва за периода 5.12.2022г. до 5.08.2023г. по договор за кредит от 4.11.2022г., обезпечен с договорна ипотека, както и лихви и разноски. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови издаването на заповед по чл.417 от ГПК и за тези суми.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд – Пловдив е подадено заявление от „Кредитна агенция България” ООД с искане да се издаде заповед за незабавно изпълнение срещу И. К. Х. за сумата общо 13 200 лв., представляващи договорна лихва за периода 5.12.2022г. до 5.08.2023г. Прилага Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 22, том 4, рег.№ 6320, нот.д. № 589/04.11.2022г. по описа на Нотариус *****. Излага обстоятелства, че бил 1 сключен договор за кредит от 04.11.2022г., обезпечен с договорна ипотека.

Районният съд, за да отхвърли заявлението изцяло, излага основни съображения, че производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е формално и в него следва да извърши проверка дали актът, въз основа на който се иска такова издаване, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане в полза на заявителя срещу съответното лице. Трябва да се провери доколко представеният документ удостоверява ликвидност и изискуемост на съответното вземане. Съгласно представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека е, че краен срок за връщане на кредита е 36 месеца след 4.11.2022г. Посочена е минимална месечна вноска 1650 лв., като не става ясно дали това представлява главница или лихва. По отношение на представения документ договор за кредит, който и съдържа погасителен план, той не представлява документ по чл.417 ГПК и не може да се иска издаване на заповед въз основа на него по този процесуален ред, доколкото същият не попада в обхвата на изчерпателно изброените в чл. 417 от ГПК документи. На следващо място Районният съд приема, че вземането за договорна лихва е недължимо като противоречащо на добрите нрави, добрите търговски практики и е налице обоснована вероятност да се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител. Погасителният план, предвижда 35 вноски в рамките на три години в общ размер на 57 750 лв., като след всички тези плащания размерът на погасената главница е 0 лв., дължимата главница е 55 000лв. Това е уговорка изцяло в полза на кредитора и в ущърб на потребителя. Също така договорът предвижда 36% фиксирана годишна лихва, а отделно 40% годишна лихва за просрочие върху всяка изискуема просрочена сума. Относно изискуемостта на претенцията също така е налице и твърдение от кредитора, че е платена една месечна вноска от 1650лв.

Представени са доказателства за превод на 7.11.2022г. от длъжника към кредитора в размер на 9434,05лв. по договор за кредит от 4.11.2022г.

С частната жалба на „Кредитна агенция България” ООД се оспорват направените правни изводи.

Окръжен съд - Пловдив, V гр.с., намира, че частната жалба е неоснователна. Заявителят е представил като документ в производството по чл.417 ал.1 т.3 от ГПК Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 2

22, том 4, рег.№ 6320, нот.д. № 589/04.11.2022г., от съдържанието на който се чете, че кредиторът „Кредитна агенция България” ООД и И. К. Х., като кредитополучател и ипотекарен длъжник, са сключили пред Нотариуса, че сключват Договор за кредит от 04.11.2022г., с който дружеството предоставя кредит с фиксирана лихва в размер на 55 000 лв., с 3% фиксирана месечна лихва и ГПР 42,5761 %. Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 36 месеца, считано от 04.11.2022г.

Кредитополучателят се задължава да върне на Кредитора отпуснатата му сума до изтичане на срока на договора за кредит, като минималната месечна вноска е 1650 лв. Съдът констатира, че липсва яснота дали чрез сумата 1 650 лв. се изплаща главницата, лихвата, или част от главницата и лихвата. По делото са приложени Договорът за кредит от 04.11.2022г. и Погасителен план, но те не съставляват „документ“ по см. на чл.417 ал.1 т.3 от ГПК, а такъв документ е само нотариалният акт според заявлението.

На следващо място, заявителят посочва, че по Договора за кредит от 04.11.2022г. е била заплатена от длъжника само една вноска в размер на 1 650 лв., но от друга страна се прилага платежно нареждане от 07.11.2022г. по ипотечен Договор за кредит от 04.11.2022г. за сумата 9 434,05 лв. За това процесно платежно нареждане от 07.11.2022г. с частната жалба се разяснява по-подробно, че сумата била преведена от кредитора на длъжника, а не както Районният съд бил написал обратното от длъжника към кредитора. Но дори и така да е действително както и и е написано, пак не става ясно при това положение каква сума, в крайна сметка, е останала неразплатена от длъжника.

Също така, след като кредиторът прилага Погасителния план, в заявлението не е обяснил- защо след всички извършени плащания на 36 бр. месечни вноски от длъжника размерът на главницата си остава 0 /нула/ лв., а като дължима главница е записана отново сумата в размер на 55 000 лв., какъвто е бил размерът и при отпускането на кредита.

Разпореждането се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

3

Потвърждава Разпореждане № 20605/11.08.2023г., изд. от Районен съд – Пловдив, I бр.с., по ч.гр.д.№ 11795/2023г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4