Решение № 6993 от 18.11.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5003/2025
- Вид
- Решение № 6993
- Подписан
- 18.11.2025
- Състав
- Пепа Маринова-Тонева, Василена Дранчовска, Цветомир Милчев Минчев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 328, ал. 1, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 344 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1-3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1-3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1-3 · Кодекс на труда
- чл. 358, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 358, ал. 2, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 74, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 74, ал. 4 · Кодекс на труда
- чл. 57, ал. 2 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 6993 гр. София, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пепа Маринова-Тонева
Членове:
Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100505003 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищцата Р. Л. Ц. срещу решение № 20136459 от 12.02.2025 г., постановено по гр. дело № 7116/2019 г. по описа на СРС, 75 състав, с което са отхвърлени предявените срещу Столичен инспекторат искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3, вр. с чл. 225, ал. 1 и чл. 74, ал. 1, вр. с ал. 4 КТ за отмяна на незаконно уволнение, извършено със заповед № ССИ18-РД15-16/07.01.2019 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност „старши инспектор“ в сектор „Контрол на районните инспекторати“, отдел „Оперативен контрол“ в Столичен инспекторат към Столична община, за сумата от 5142 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 16.01.2019 г. – 16.07.2019 г., както и за обявяване на недействителността на клауза от допълнително споразумение от 12.12.2015 г., с която е променена длъжността на ищцата на „старши инспектор“.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост при твърдения, че първоинстанционният съд е стигнал до грешен фактически извод, че ищцата е имала висше образование степен „бакалавър“.
Въззивницата поддържа, че никога не е отговаряла на изискванията за образование за 1 заемане на длъжността, тъй като е със завършено средно образование, поради което работодателят не може да се позове на промяна в образователните изисквания, за да прекрати трудовото правоотношение, при положение, че изначално я е назначил на длъжността „старши инспектор“ при знание, че тя не отговаря на тези изисквания. Твърди, че за посочената длъжност в НКПД е предвидено минимално изискване за висше образование „бакалавър“, но работодателят е игнорирал това несъответствие и не се е възползвал от възможността да прекрати трудовото правоотношение поради липсата на въведено с нормативен акт минимално образователно изискване, а е повишил същото и е злоупотребил с правото си да прекрати трудовия договор на това основание. Намира клаузата за преназначаването й на длъжност „старши инспектор“ за недействителна поради противоречие със закона (нормативно въведено изискване за заемане на длъжността) и злоупотреба с право от страна на ответника, който е променил длъжността с единствената цел да прекрати трудовото правоотношение с ищцата. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове в цялост.
Въззиваемият Столичен инспекторат е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, поради следните съображения:
Между страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че ищцата е била наета от Столичен инспекторат по трудов договор от 29.03.2001 г. на длъжността „инспектор“, като в трудовия договор е посочено, Р. Л. Ц. има завършено средно образование и по делото не се установява впоследствие да е придобила по-висока образователно-квалификационна степен. С допълнително споразумение към трудовия договор от 21.10.2008 г. ищцата е назначена на длъжност „началник районен инспекторат „Кремиковци““, а с допълнително споразумение от 28.12.2009 г., респ. от 12.12.2015 г. длъжността й е изменена на „старши инспектор“ в сектор КРИ към отдел „Оперативен 2 контрол“, с код 2422-6047 по НКПД-2011. В длъжностната характеристика за длъжността към 2008 г. е въведено образователно изискване за висше образование – степен „бакалавър“ (л. 24 от делото на СРС), идентично на изискването по длъжностното разписание на ответното предприятие, утвърдено към 02.01.2018 г. Със заповеди от 01.11.2018 г. на директора на Столичен инспекторат е утвърдено ново длъжностно разписание и нова длъжностна характеристика, съобразно които за длъжността „старши инспектор“ в сектор „Контрол на районните инспекторати“, отдел „Оперативен контрол“, с код на длъжността по НКПД 2422-6047 (л. 30 от делото на СРС), е въведено по-високо минимално изискване за заемане на длъжността – образователна степен „магистър“.
Процесното трудово правоотношение е прекратено със заповед № ССИ18-РД1516/07.01.2019 г. на директора на Столичен инспекторат на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – тъй като служителят не притежава необходимото образование за заеманата длъжност – висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“, съобразно утвърденото ново длъжностно разписание, в сила от 01.11.2018 г. С исковата молба ищцата оспорва като незаконно уволнението, като поддържа, че тя изначално не е отговаряла на образователните изисквания за заемане на длъжността „старши инспектор“ и работодателят въпреки това я е назначил на тази длъжност, поради което впоследствие няма право да прекратява правоотношението на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, а при условията на евентуалност намира клаузата от допълнителното споразумение за промяна на длъжността й в „старши инспектор“ за недействителна поради противоречие със закона или злоупотреба с право, поради което претендира за отмяна на уволнението и възстановяването й на предишната заемана от нея длъжност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/01.02.2021 г. по тълк. дело № 4/2017 г. по описа на ВКС, ОСГК, работодателят няма право да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като се позове на липсата на необходимото за заемане на длъжността образование или професионална квалификация, след като е знаел за тази липса при сключване на трудовия договор. Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ представлява нов юридически факт, който може да настъпи само при валидно сключен трудов договор, като същият не следва да е съществувал при възникване на трудовото правоотношение. Ако работодателят се е съгласил, че притежаваните от работника или служителя образование и/или квалификация не представляват обективна пречка за изпълнението на трудовата функция при сключване на трудовия договор, но впоследствие е прекратил трудовото правоотношение поради липсата им за заемане на съответната длъжност, работодателят всъщност ще се позовава на въведените от него изисквания при постъпване на работа, за които самият той е приел, че не са били пречка да се изпълнява трудовият договор. Позоваването от работодателя, в тези случаи, на основанието за прекратяване на индивидуалния трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за липса на изискуемите образование и/или професионална квалификация, ще противоречи на общия принцип, установен в чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България, да „не се допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права и законни 3 интереси на другите”, поради което следва да бъде отречено.
В настоящия случай е видно, че още при сключване на трудовия договор с ищцата за длъжността „старши инспектор“ (с допълнително споразумение от 2009 г. и впоследствие от 2015 г.) изискванията за заемане на тази длъжност са били за завършено висше образование, степен „бакалавър“, на които Р. Л. Ц. не е отговаряла, тъй като тя има завършено средно образование. Въпреки че ищцата не е отговаряла на тези изисквания и работодателят е знаел това, ответникът се е съгласил да преназначи служителката за осъществяване на дейността на посочената длъжност, която тя е упражнявала в продължение на няколко години.
Следователно, за да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ работодателят не би могъл да се позове на липсата на това образователно изискване за заемане на длъжността – образователно-квалификационна степен „бакалавър“.
От приетите по делото доказателства обаче се установява, че в периода на действие на трудовото правоотношение работодателят е изменил изискванията за заемане на длъжността, като считано от 01.11.2018 г. е въвел по-висока образователно-квалификационна степен „магистър“, на която ищцата също не отговаря и поради тази причина е прекратено трудовото правоотношение с нея. В случая ответникът не се позовава на липсата на образователни изисквания, които са съществували към момента на възникване на правоотношението с ищцата, а на новонастъпил юридически факт – въведено по предвидения ред ново изискване за образователна квалификация, каквато ищцата не притежава и което обуславя валидно основание за едностранно прекратяване на трудовия договор от работодателя. Противно на доводите във въззивната жалба, знанието у ответника за липсата на каквото и да било висше образование от ищцата към момента на сключване на трудовия договор за процесната длъжност не обосновава невъзможност за прекратяване на правоотношението на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, тъй като работодателят се е съгласил конкретният служител да изпълнява длъжността само при съществувалите тогава изисквания за образователно-квалификационна степен „бакалавър“. В случай на последващо преосмисляне на тези изисквания и извършена преценка, че за изпълнение на трудовите функции за тази длъжност вече се налага по-висока образователно-квалификационна степен, правото на ответника да прекрати трудовите договори с всички служители, които не отговарят на нововъведените изисквания, не може да бъде отречено, тъй като то се основава на нововъзникнал факт и не сочи на злоупотреба с правото на работодателя за едностранно прекратяване на трудовите правоотношения.
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал настоящият въззивен състав намира, че работодателят има право да прекрати трудовия договор с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като основателно се е позовал на липсата на необходимото и нововъведено в периода на действие на трудовото правоотношение изискване за заемане на длъжността – висше образование степен „магистър“. Ето защо, процесното уволнение е законно, поради което предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ следва да се отхвърлят.
Настоящият въззивен състав намира за неоснователни и доводите на въззивницата за 4 недействителност на клаузата от допълнителното споразумение към трудовия договор от 29.12.2009 г., респ. 12.12.2015 г., с която е променена заеманата от ищцата длъжност на „старши инспектор“. Видно е, че при въведената промяна в трудовото правоотношение с Р.
Л. Ц. през 2009 г. работодателят не е действал недобросъвестно, като липсват каквито и да било данни в тази насока, напротив – очевидно към този момент работодателят не е изменил длъжността на ищцата с единствената цел да прекрати правоотношението с нея, доколкото след сключване на допълнителното споразумение тя е продължила да упражнява трудовите функции на тази длъжност в продължение на повече от 8 години.
Разпечатката съдържа 25 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fd299258-18f7-47f2-94d7-32393b38dd9b