Определение № 484 от 08.07.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 484 гр. Пазарджик, 08.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело № 20255200100366 по описа за 2025 година

Образувано е п о искова молба вх. № 13402/31.07.2024 г. по описа на ВКС от С. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. П., срещу Окръжен съд – Пловдив и ЧСИ Б. А., рег. № *** от КЧСИ.

Съдът е оставял до момента исковата молба по делото три пъти без движение с разпореждане № 609 от 12.05.2025 г., разпореждане № 714 от 03.06.2025 г. и разпореждане № 807 от 24.06.2025 г., с подробни указания за отстраняване на констатирани от съда нередовности, като във всяко едно разпореждане, на основание чл. 129, ал. 2, изр. 1 от ГПК, е указвал възможността на ищцата да ползва правна помощ.

Последната постъпила уточнителна молба вх. № 7359/07.07.2025 г. от ищцата съдържа голям обем от твърдяни факти, но за определяне предмета на спора съдът извежда следните:

Ищцата С. А. и М. А. са съсобственици на наследствен имот в гр. П..

Този имот бил оформен и разделен на два самостоятелни обекта, след което отново обединен от Е. У., като се навеждат твърдения за неправомерно връчване от страна на СГКК – П. на документи на неправоимащо лице П. Л., което без правно основание става страна по изпълнително дело № 1076/2019 г. на ЧСИ Б. А., рег. № *** КЧСИ. Твърди се, че било образувано делбено гр. д.

№ 4435/2013 г. на РС – П., по което било постановено решение № 3481 от 26.10.2015 г. за допускане на делба между съсобствениците. След проведена нова „първа“ продан е издадено постановление за възлагане с обявен купувач – длъжникът Е. У., поради което на основание чл. 490 от ГПК се твърди, че същото е нищожно. Твърди се, че е обжалван също така и протоколът за разпределение – ВГД № 1138/2023 г. на ОС – Пловдив. Твърди се подадена жалба вх. № 34812 от 15.11.2023 г. срещу съобщението за постановлението за възлагане (може би се има предвид срещу постановлението за възлагане, а не срещу съобщението...), като се излага, че вместо да се администрира тази 1 жалба се образува ВГД № 3310/2023 г. въз основа на хартиен документ, който не е подаван от ищцата А., с което се заобикаляло реалното електронно обжалване. На 25.04.2024 г. имотът (може би ***) е прехвърлен от ЧСИ Б. А. при висящо обжалване и действащ, но неизпълнен запор и вземания в полза на ищцата. Сочи се пазарната стойност на този имот към датата на продажбата (т. е. 25.04.2024 г.) в размер на 408 000 лева, а към 2.07.2025 г. възлиза на 466 029.06 лева. Посочва се и запорното парично вземане от 2002 г. в размер на 1 000.12 лева в 2020, с настояща стойност – 1 804.87 лева, което не било включено в протокола за разпределение и не е изплатено в нарушение на чл. 490, ал. 3 от ГПК и чл. 136 от ЗЗД. Твърди се, че имотните вреди ищцата изчислява на 118 312.29 лева – „до бъдещо признаване на владение по давност в европейски съд на АНДОЛИТО КОНСУЛТ Б-Я ЕООД“. По този начин се прави извод за нарушени процесуални права у ищцата, включително правото й на защита, участието й в производството и неограничен е-достъп до класирана информация по чл. 360з, ал. 2 ЗСВ. Е-дела (не става ясно кои) не съдържат всички е-документи на страните и съда и не съответстват на архивните хартиени досиета. Твърди се, че са нарушени права на ищцата като външен потребител на ЕПЕП, включително достъп до правосъдие и равнопоставеност. Обобщава се, че актовете на съда и ЧСИ рег. № ***, които нарушават правата на ищцата са нерегламентираното образуване на изпълнително дело № 1076/2019 г. и изпълнително дело № 76/2020 г. по описа на ЧСИ рег. № *** (ПЧСИ рег. № ***), а самият акт, който нарушава правото на ищцата е: изпълнителен лист със страни „марсианци“ и УКАЗ № 50246/14.11.2025 г. на МП по КГД № 3160/2022 г. на ВКС; недействителната втора „първа“ продан с обявен купувач Е. У., а актът е: нищожното постановление за възлагане; продължителното бездействие на институциите в периода 2020 – 2023 г.; недействителното образуване на ВГД № 3310/2023 г. на ОС – Пловдив, а актът е: Протокол за разпределение (чл. 9 ЗСВ) с невярно съдържание и заличаването на подадената от ищцата жалба вх. № 34812/15.11.2023 г., което е отказ от правосъдие; друго твърдяно нарушаване на правата на ищцата е заличаването и подмяната на е-Отговор на жалба от М. А., представляващ втори отказ от правосъдие.

Излагат се и други подробни факти и обстоятелства.

По отношение на щетите и претендираната вреда по вина на ЧСИ № *** се посочват: 102 800 лева, свързани с изпълнително дело № 1076/2019 г. Сочи се друга щета в размер на 70 000 лева, представляваща неимуществена вреда, изчислена като 7 разпоредби (чл. 18, 450, 490 ГПК, чл. 136 ЗЗД, чл. 56 КРБ и чл. 6 и чл. 13 от ЕКПЧ) всеки по 10 000 лева. Обосновава общ размер на щетата по (В) 98 000 лева, като не става ясно този сбор откъде се получава.

2

По същия начин се сочат по (С) неимуществена вреда в размер на 222 800 лева (113 915.83 евро), която може би се има предвид, че следва да се индексира поради усложняващи фактори (В) с 28 000 лева, като се сочи и имуществена вреда в размер на 31 333.56 лева, или обща предявена щета в размер на 282 133.56 лева (т. 5.1). След това се сочи общ размер на щетата от ЧСИ № ***: имуществена вреда (отнет дял) 116 507.27 лева и т. н.

По отношение на ОС – Пловдив се претендират неимуществени вреди от нарушаване на ОС – Пловдив 160 000 лева (16 х 10 000 лв.). Същевременно в описанието на щетите и претенциите към ОС – Пловдив се сочат и неимуществени вреди от нарушаване на ЧСИ № *** в размер на 30 000 лева (3 х 10 000 лева). Направени са и други подобни изчисления без да става ясно за кои конкретни действия или бездействия.

Като обобщение, настоящият състав счита, че ищцата не е изпълнила дадените с разпореждане № 807 от 24.06.2025 г. указания да изложи твърдения относно самите вреди, които е претърпяла, и как те са й причинени от страна на всеки ответник, вкл. да опише имуществените вреди ясно – в какво точно се изразява твърдяното намаляване на имущество му (претърпяна з а г у б а ) или твърдяна неосъществена възможност за увеличаване на имущество (пропусната полза), респ. в обстоятелствената част на исковата молба да се изложат и обстоятелствата, които според не я са причинили всяка от вредите, както и връзката им с всеки ответник.

Изложението е объркано, не става ясно нито кое действие е твърдяното противоправно поведение на съответния ответник (протокола за възлагане или протокола за разпределение, невключването в протокола за разпределение на вземането на ищцата по запорното съобщение ли, по кое дело № 1076/2019 г. или № 76/2020 г., с кой твърдян делинквент – частният съдебен изпълнител (ЧСИ) или помощник частният съдебен изпълнител

(ПЧСИ), нерагламентираното образуване на тези дела от ЧСИ или съда, не става ясно каква е претенцията досежно всяко посочено деяние – имуществена (претърпяна загуба или пропусната полза) или неимуществена, в каква връзка се излага съответната индексация към вредата и т. н.

В практиката се поставя въпроса за това, ако не бъдат изпълнени в цялост дадените в срока по чл. 129, ал. 2 ГПК указания може ли съдът да остави повторно исковата молба без движение със съответните указания и до колко пъти това е допустимо. Отговор на този въпрос е даден в Решение № 315/07.12.2010 г. по гр.д. № 3555/2008 г., IV г.о. (преди II г.о.), постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно което оказването на съдействие на страните по делото следва да има адресат и двете страни по спора, а не едната да е в привилегировано положение спрямо противната. Ето защо даването на многократни указания на ищеца за отстраняване на нередовности на исковата 3 молба прави съда помощник само на едната страна по делото, което накърнява изискването за равни възможности за упражняване на предоставените права.

Съдът многократно е дал възможност на ищцата да се възползва от възможността за предоставяне на (квалифицирана) правна помощ от адвокат, на което същата изрично отказва, което в заключение е довело и до неотстраняване на нередовностите по исковата молба, като въпреки подадената от нейна страна поредна уточнителна молба с излагане на свръхобем от факти не води до отстраняване на същите.

Поради неизпълнение указанията на съда, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 366/2025 г. на Окръжен съд – Пазарджик.

Определението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от акта на ищцата.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 4