Решение № 392 от 20.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. Благоевград, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева при участието на секретаря К. Пелтекова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20261200500663 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от адв.

П. С., пълномощник на Д. Г. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Р., ул. „Б. К.“ № против Решение № 114/24.02.2026 г., постановено по гр.д. № 1523/2024 г. по описа на РСР., в частта, в която е допуснато извършването на съдебна делба между М. Г. А. и Д.

Г. Д. на недвижими имоти при квоти: за М. Г. А.- 1/3 ид.ч. и за Д. Г. Д.- 2/3 ид.ч.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението на районния съд.

Сочи се, че първоинстанционният съд приема, че ответникът Д. вследствие на надаряването му чрез неформално дарение от двамата му родители, по повод сватбата му, е станал собственик на основание давностно владение на втори жилищен етаж от сградата, но въпреки това не е изключил същия етаж от делбата.

Според жалбоподателя след като районният съд е приел, че ответникът е станал собственик на втори етаж от жилищната сграда, същият обект е следвало да бъде изключен от делбения процес.

Твърди се, че поделяемостта или не на даден обект, не влияе на вещните права на собственост на отделните собственици върху същия обект. Посочва се, че производството по делото е на етап първа фаза на делба, в който етап съдът с решението следва да отговори на точно определени въпроси, като поделяемостта на процесните имоти не е въпрос, който следва да се разглежда на този етап в процеса.

1

Сочи се, че сграда с идентификатор *** представлява жилищна сграда на два етажа, които са отделно обособени и имат самостоятелен характер.

Твърди се, че приживе (през 1981 г.) родителите на жалбоподателя чрез неформална сделка, по повод брака му, са го надарили с втория етаж от жилищната сграда и от 1981 г. само той владее и стопанисва втория жилищен етаж. Посочва се, че след извършеното дарение, с цел пълното отделяне на втория етаж от първия, ответникът извършил допълнително пристрояване, като със собствени средства изградил допълнително кухня и баня с тоалетна, разположени над сграда с идентификатор ***, които са архитектурно приобщени към втори етаж.

Твърди се, че владението на втори жилищен етаж от жалбоподателя било явно и демонстрирано пред ищцата, която никога не е оспорвала собствеността върху втория етаж. В тази насока били ангажирани и гласни доказателства пред първата инстанция. Предвид установеното владение от 1981 г. ответникът се явявал собственик на втори етаж от сграда с идентификатор ***, поради което същият следва да се изключи от делбата.

Според жалбоподателя районният съд неправилно е определил наследствените квоти по отношение на останалите делбени имоти. Сочи се, че ищцата основава собственически претенции върху процесните имоти въз основа на наследствено правоприемство от наследодателя Г.Д. Д., б.ж на гр. Р., починал на ** г. Посочва се, че с исковата молба е представен нотариален акт за собственост на Г.

Д. Д.- нотариален акт № 78, том I, дело № 179 от 25.03.1976 г. на Разложки районен съдия Н. М., с който той е признат за собственик на основание наследство и делба на процесиите имоти. Представеният нотариален акт материализирал правата на наследодателя съгласно съдебно решение, отразено в протокол от съдебно заседание за извършена делба от 01.10.1975 г. по гр. дело № 88 от 1975 г. по описа на РС-Р.. Видно от съдебния протокол, при извършване на делбата, бащата на страните е станал изключителен собственик на имотите след уравняване на дяловете на останалите съсобственици (заплатил на Р. Д.О. сумата в размер на 2 000 лева и на Н. Д.К.-100 лева). По време на извършване на делбата, наследодателят е бил в брак с К.Г. Д.а, б.ж. на гр. Р., починала на **г., като с оглед възмездния характер на извършената съдебна делба, майката на страните се явявала съсобственик на допуснатите до делба имоти.

Твърди се, че майката на страните- К. Г. Д.а, през 2006 г. надарила ответника с всички притежавани от нея собственически права върху процесните имоти, което било известно на ищцата. Посочва се, че неправилно в нотариалния акт за дарение от майката към ответника, било записано, че дарява 1/3 идеална част, вместо действителната й воля- да му дари всичко, което притежава от процесиите имоти, т.е. 2/3 идеални части, предвид едноличната й собственост върху имота, получена в следствие на уравнение на дяловете при извършената делба по време на брака им, ведно с получената в наследство от съпруга й част. Дарението в полза на ответника било в знак на благодарност, че същият я е издържал и гледал до смъртта й, като ищцата не е имала претенции за собствеността на майка им.

Жалбоподателят не оспорва правата на ищцата върху 1/3 ид. ч. от първия жилищен етаж от сграда с идентификатор № ***, 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *** и 1/6 ид.ч. от сграда с идентификатор № *** и сграда с идентификатор № ***.

В отговор на въззивната жалба вх. № 4525/27.03.2026 г., депозиран от адв. Р.

2

А.- пълномощник на ищеца М. А., е изложено становище за неоснователност на жалбата, за което се излагат подробни правни съображения.

Постъпил е и отговор на въззивната жалба вх. № 4786/31.03.2026 г., депозиран от Д. А.- пълномощник на ищеца М. А..

В отговора се излага становище за неоснователност на въззивната жалба.

Твърди се, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че процесните недвижими имоти са били собственост на Г. Д. Д. и съпругата му К. Г. Д.а (по 1/2 ид.ч.). След смъртта на Г. Д. на ** г., К. Д.а наследява по закон 2/3 ид.ч., като преживяла съпруга, М. А.- 1/6 ид.ч., като дъщеря и Д. Д.1/6 ид.ч., като син. Посочва се, че приживе, на 15.06.2006 г., К. Д.а е дарила на Д. Д.

1/3 ид. ч. от собствените й 2/3 ид.ч., като в наследството й е останала 4/9 ид.ч., която след нейната смърт на *** г. се разделя поравно между М. А. и Д. Д., като процесните имоти са наследени при квоти от наследниците им по закон. Твърди се, че М. А. се явява собственик на основание наследствено правоприемство на 7/18 ид.ч. от процесните имоти, а Д. Д. се явява собственик на основание наследствено правоприемство на 1/6 ид.ч. и дарение на 1/3 ид.ч. от собствените на К. Д.а 2/3 ид.ч или общо на 11/18 ид.ч. от процесните имоти.

Прави се искане за отмяна на Решение № 114/24.02.2026 г., постановено по гр.д. № 1523/2024 г. по описа на РС- Р., и постановяване на решение съобразно изложените в отговора на въззивната жалба квоти.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от М. Г. А. чрез Д. А.- пълномощник по чл. 32, т. 2, предл. 2 ГПК срещу Решение № 114/24.02.2026 г., постановено по гр.д. № 1523/2024 г. по описа на РС- Р., в частта относно квотите на съделителите.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Сочи се, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че процесните недвижими имоти са били собственост на Ге.Д. Д. и съпругата му К. Г. Д.а (по 1/2 ид.ч.). След смъртта на Г. Д. на 02.05.2003 г., К. Д.а наследява по закон 2/3 ид.ч., като преживяла съпруга, М. А.- 1/6 ид.ч., като дъщеря и Д. Д.- 1/6 ид.ч., като син. Приживе, на **г. К. Д.а е дарила на Д. Д., 1/3 ид. ч. от собствените й 2/3 ид.ч., като в наследството й е останала 4/9 ид.ч., която след нейната смърт на *** г. се разделя поравно между М. А. и Д. Д., като процесиите имоти са наследени при квоти от наследниците им по закон: тяхната дъщеря М. А. и Д. Д..

Посочва се, че съобразно с тези данни М. А. се явява собственик на основание наследствено правоприемство на 7/18 ид.ч. от процесните имоти, а Д. Д. се явява собственик на основание наследствено правоприемство на 1/6 ид.ч. и дарение на 1/3 ид.ч. от собствените на К. Д.а 2/3 ид.ч. или общо на 11/18 ид.ч. от процесните имоти.

Прави се искане за отмяна на Решение № 114/24.02.2026 г., постановено по гр.д. № 1523/2024 г. по описа на РС- Р., в частта относно квотите на съделителите, като се допусне делба на процесните имоти при квоти на съделителите: за М. Г. А.7/18 ид.ч. и за Д. Г. Д.- 11/18 ид.ч.

Препис от насрещната въззивна жалба е връчен на ответната страна на 20.04.2025 г. В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, не е депозиран такъв.

В с.з., проведено на 02.07.2026 г., съдът е дал ход на делото по същество и е 3 обявил делото за решаване.

На 06.07.2026 г. в деловодството на съда е постъпила молба от Д. Г. А.пълномощник на М. А., с която е направено искане за отмяна на определението, с което е даден ход на делото по същество и насрочване на делото за разглеждане в о.с.з. Молбата е мотивирана с нарушение на разпоредбите на чл. 268 ГПК, изразяващо се в недокладване на жалбите и отговорите, както и доклад относно неявяването на адв. Р. А. в качеството на процесуален представител на М. А..

Съдът намира молбата за отмяна на определението, с което е даден ход на делото по същество и насрочване на делото за разглеждане в о.с.з. за неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 268, ал. 1 ГПК въззивният съд разглежда жалбите в открито заседание с призоваване на страните, на което се докладват жалбите и отговорите. С определението по чл. 267, ал. 1 ГПК въззивният съд е изготвил проект за доклад и е насрочил делото за разглеждане в о.с.з. на 02.07.2026 г. с призоваване на страните и техните пълномощници. В о.с.з., проведено на 02.07.2026 г., съдът е дал ход на делото, както и е докладвал делото. В подготвителното определение също са докладвани жалбите на страните, както и отговора на М. А.. В о.с.з. от пълномощника на М. А. не е направено възражение в тази насока. По отношение на възраженията относно неявяването на адв. Р. А., същата с молба 11.05.2026 г. е заявила отказ от пълномощното, което е потвърдено с молба от 12.06.2026 г.

С молбата от 06.07.2026 г. е направено и искане за отвод на съдебния състав на основание чл. 23, ал. 1 във вр. с чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Молбата е мотивирана с допуснати нарушения на чл. 268, ал. 1 ГПК, както и промяна на определената зала за провеждане на съдебното заседание в последния момент от зала 3 на зала 2.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отвод.

Сочените в искането обстоятелства не обосновават нито една от хипотезите на чл.

22, ал. 1 ГПК. Извършените процесуални действия са в изпълнение на предписаните от закона задължения на съдебния състав по делото. Посочените от пълномощника съдебни зали 2 и 3 са съседни, пълномощникът се е явил без затруднения своевременно по делото. Наред с това, процесуалният представител на М. А. не е направил доводи и възражения в тази насока в о.с.з.

С оглед изложеното, молбата следва да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав, намира следното:

Производството пред РС- Р. е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. Г. А. срещу Д. Г. Д., с която е предявен иск за делба, както и искане на осн. чл. 344, ал. 2 ГПК да бъде постановена привременна мярка, а именно да бъде разпределено ползването на делбените имоти съобразно притежаваните от страните квоти.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са съсобственици на недвижими имоти, а именно: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Р., община Р., област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-1833/15.05.2006 г. на изп. директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 26.11.2020 г., с адрес на имота: гр. Р., п.к.2760, ул. „Б. К.“ №*, с площ на целия имот 563 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване (до 10 метра), номер по предходен план 1750, квартал 130, парцел: 4, 4 при съседи на имота по скица № 15-1109536 от 26.11.2020 г., издадена от CГККБлагоевград: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, описан по документ за собственост като парцел IV, отреден за имот пл. № 1841 по плана на гр. Р., при съседи: С. Д., Н. Ш., Д. Ч. и улица, ведно със сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Р., община Р., област Б., одобрени със Заповед № РД-18-33/15.05.2006 г. на изп. директор на АК, последно изменение па кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 26.11.2020 г., с адрес на сградата: гр. Р., п.к.2760, ул. „Б. К.“ №*, сградата е разположена в поземлен имот с ***, със застроена площ 81 кв.м., брой етажи 2, брой самостоятелни обекти в сградата- няма данни, предназначение жилищна сградаеднофамилна.