Решение № 1227 от 15.09.2020, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 122715.09.2020 г.Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – БургасIII-A въззивен граждански състав

На 08.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:Росен Д. Парашкевов

Членове:Кремена И. Лазарова

Красен П. Вълев

Секретар:Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Красен П. Вълев Въззивно гражданско дело № 20202100502083 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №1710 от 21.07.2020 г. по гр.д. №1350/ 2020 г. на Районен съд-Бургас ГД „Изпълнение на наказанията” гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21 е осъдена да заплати на К. П. Н. , ЕГН **********, адрес гр. Бургас, к-с „В.“, ул.“Д.“ №** вх.*, ет.*, чрез адв.Д.

Костов. и Г.Михов., сумата от 1142,04 лева (хиляда сто четиридесет и два лева и четири стотинки), представляваща възнаграждение за 146,00 часа положен от ищеца извънреден труд извън времето на дежурство през периода 24.02.2017 г. – 23.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 24.02.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от 428,27 лева (четиристотин двадесет и осем лева и двадесет и седем стотинки), представляваща направените от ищеца разноски по делото, като за разликата до предявения размер възнаграждение от 1200,00 лева и часове - 260 часа, искът е отхвърлен.

С решението К. П. Н. е осъден да заплати на ГД „Изпълнение на наказанията” сумата от 50,92 лева (петдесет лева и деветдесет и две стотинки), представляваща направените от ответника разноски по делото, а ГД „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на 50,00 лева (петдесет лева) и сумата от 98,16 лева (деветдесет и осем лева и шестнадесет стотинки) – възнаграждение за вещо лице.

Постъпила е въззивна жалба от ГД „Изпълнение на наказанията”, с която се обжалва решението в осъдителната част, като неправилно и необосновано.

Сочи се, че съдът е стигнал до погрешни изводи, не е съобразил действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства, както и обективната истина, които са от съществено значение за решаване на правния спор. Твърди се, че съдът е кредитирал показанията на свидетел, който също е ищец по граждански дела срещу ответника ГДИН по идентично дело, и е дал предимство на тези показания пред законовата разпоредба на чл.305, ал.1 от ППЗИНЗС.

Излагат се съображения, че идването с 30, 45 или повече минути по-рано на работа не задължава ответника да плаща допълнителен труд на служителя, след като няма писмено разпореждане или нормативен акт, който да го задължава да прави това. Оспорват се 1 показанията на свидетеля Г., в частта в която е посочено, че времето за сдаване е 45 минути, както и, че осемчасовите смени приключват 30 минути след края на работния ден.

Поддържа се, че времето, през което отстъпващия надзирател изчаква главния надзирател да го освободи и след това да напусне територията на затвора е време, в което той е на разположение. През това време служителят той не полага труд, тъй като правомощията му са приключили в момента, в който е предал дежурството си на застъпващия надзирател. Т.е. той след 08,20 часа в деня на сдаването на наряда няма правомощия, свързани с дежурството, следователно не се полага извънреден труд. Прави се разграничение между полагане на труд и време на разположение, което не следва да се заплаща като положен извънреден труд.

Излагат се съображения се, че действията, които ищецът твърди, че извършва преди и след края на работното време, установено със заповед на началника на затвора, не са му вменени в задължение, т. е. не е налице волеизявление на работодателя или на съответния ръководител за полагане на извънреден труд. Поддържа се, че служителят се явява по собствена инициатива на работното си място във време, което той самият е определил, и това не е основание да му се отчита и заплаща цялото това време като положен труд.

Сочат се множество налични спорове между надзиратели от затвора в Бургас и ГДИН, както и че по 83 от тях са се явили само свидетели, които са същевременно ищци по други дела. Сочи се, че по друга част от делата да допуснати свидетели на ответника ГДИН и се е доказало, че общото време за подготовка, инструктаж, приемане, сдаване и отвод на наряда приключва в рамките на 30 минути общо.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част, а при преценка, че искът е основателен, се иска присъдената сума да бъде редуцирана като бъде изчислена на база тридесет минути на 24 часова смяна.

Не са заявени доказателствени искания. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна по жалбата К.

П. Н. , с който се оспорва жалбата и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение.

Относно възражението за кредитираните показания на свидетел, който бил ищец по друго дело, това обстоятелство се определя като недоказано и се сочи, че дори и да е налице това не може да доведе до изключването му от доказателствената маса.

Оспорва се твърдението, че времето извън времето за дежурство е време в което ищецът няма служебни задължения, съответно не би полагал труд. Прави се позоваване на практика на Съда на Европейския съюз - преюдициални заключения на СЕС по тълкуването на Директива 93/104 относно някои аспекти на организацията на работното време и Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на организацията на работното време/Решение от 09.09.2003 г. по дело С-151/02 Landeshauptstadt Kiel/Norbert Jaeger, Решение от 11.01.2007 г. по дело С-437/05 Jan Vorel/ Nemocnice Cesky Krumlov; Решение от 25.11.2010 г. по дело С-429/09 Gunter Fuss/Stadt Halle/. Сочи се, че тези съдебни актове са постановени по преюдициални запитвания и с тях се дава тълкуване, че разграничителният критерий е дали по време на дежурството работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от работодателя, тоест, когато работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя, цялото дежурство се счита за работно време, а когато изпълнява задълженията си на повикване, работното време е само времето, през което действително е положен труд. Неактивната част от дежурствата /време за спане, почивка, храна, физиологични нужди/ също представлява работно време, ако работникът или служителят присъства физически на място, определено от работодателя - дело Jaeger. В Решение от 11.01.2007 г. по дело С-437/05 Jan Vorel/ Nemocnice Cesky Krumlov, като се позовава на предходна своя практика по дело Dellas, СЕС посочва, че дежурствата, изпълнени от работник при режим на физическо присъствие в заведението на работодателя, следва да се считат в своята цялост като работно време, независимо от това дали работникът действително е полагал труд по време на тези дежурства.

Като несъстоятелна е определена тезата за неизпълнение на служебни задължения 2 извън времето за дежурство. Сочи се, че с заповед е разпоредено явяване на служителите 15 минути преди дежурството за инструктаж, а преди този инструктаж ищецът следва да се яви пред командира на отделение за да бъде преценена неговата годност за носене на службата, както и да научи на кой пост ще я изпълнява, полагайки подпис в ежедневната ведомост.

Посочено е и задължението на ищеца да стои на територията на затвора докато се извърши смяната на всички постове, целия наряд сдаде на застъпващите, след което да вземе участие в отвода. Поддържа се, че тези дейности пряко кореспондират на нормативно вменени задължения или, такива вменени силата на нарочна заповед на работодателя.

Не са заявени доказателствени искания. Претендират се разноски.

Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 ГПК и чл.261 ГПК.

Предмет на въззивно обжалване е Решение №1710 от 21.07.2020 г. по гр.д. №1350/ 2020 г. на Районен съд-Бургас в осъдителната част.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното решение е допустимо и валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

Пред Районен съд-Бургас е предявен иск с правно основание чл.19,ал.2 ЗИНЗС вр.с чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР.

Производството е образувано по искова молба от К. П. Н. , ЕГН ********* ,чрез адв. чрез адв.Михов и адв. Костов против ГД „Изпълнение на наказанията“, гр.София,*** за присъждане на сумата от 200лв, представляваща възнаграждение за 200 часа положен, но незаплатен извънреден труд за периода от 24.02.2017г до 24.02.2020г ,ведно със законната лихва върху тази сума от депозирането на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.

Твърди се, че ищецът е държавен служител, заемал длъжност „надзирател“ в Затвор Бургас. За исковия период е полагал труд при 24 часови, 12 часови и 8 часови смени с начало на работния ден 08,00 часа на същия ден и край – 08,00 часа на следващия ден при 24 часовите смени, съответно от 08,00 часа до 20,00 часа и от 20,00 часа до 08,00 часа при 12 часовите смени, а при 8 часовите смени работното време е организирано от 08,00 часа до 16,30 часа. Сочи се, че съобразно т.9 на заповед №453/14.08.2014г на началника на Затвора в Бургас е определено начало на ежедневните инструктажи на наряда на затвора и затворническите общежития 15 мин преди работното време. Твърди ,че организацията на дежурството на надзирателите включва в себе си изпълнение на следните задължения: подготовка за провеждане на инструктаж и участие в инструктаж. След края на инструктажа се осъществява встъпване и сдаване на дежурството, съвместно с предходната смяна. Сочи се, че дейностите по приемане и сдаване на дежурството включват в себе си встъпване на новия дежурен, запознаването му от сменяващия постови за станалите произшествия и получени разпореждания по време на смяната, съвместен обход и проверка на територията и особеностите на поста, като резултатите от проверката се отбелязват в постова книга с писмен рапорт. След сдаването на дежурството, когато постът е въоръжен, надзирателят сдава оръжието на дежурния командир на отделение, който извършва проверка с вписване на резултатите в специален картон. След тези дейности надзирателите участват в провеждането на отвод, в който сдаващото отделение отчита пред дежурния главен надзирател резултатите от дежурството и възникналите проблеми. Сочи се, че след приключване на отвода надзирателят предава получените технически средства, средства за принуда и униформа. Ищецът твърди ,че практически надзирателят се явява на работното си място 7,30 часа и встъпва в дежурство в 8.00 часа, а след приключване на дежурството в 8.00 часа, 20.00 часа или 16.30 часа започват дейностите по предаване на новия постови, като тези дейности , заедно с участието в отвода и предаване на оръжие и технически 3 пособия отнемат общо 45 минути. Твърди се, че общото време по встъпване и сдаване на дежурството ,което е извън времето на дежурство е един час и петнадесет минути, което не е заплащано от работодателя до 11.05.2019г ,от когато е разпоредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж ,приемане ,сдаване и освобождаване от наряд да е 30 минути и се включва в отработеното време. Ищецът твърди, че през исковия период е бил многократно назначаван в наряд и отработеното от него извън дежурството време до 11.05.2019г изобщо не е отчитано, а след това от реално отработеното време е заплащан само половин час. Впоследствие, след изготвяне на съдебно-икономическа експертиза, размерът на иска е увеличен на 2326,86 лева, представляващо възнаграждение на 339 часа положен труд извън дежурство, а в о.с.з. от 07.07.2020 г. намален на 1200 лева, представляващо възнаграждение на 260 часа положен труд извън дежурство В отговора на исковата молба ,претенцията е оспорена като неоснователна. Твърди се, че след отмяна на чл.305,ал.1 ППЗИНЗС е отпаднало изискването назначените в наряд да се явяват в поделението 15 минути преди определеното време за инструктаж. Със заповед № 453/14.08.2014г на началника на затвора Бургас се регламентира определеното време за инструктаж. Съобразно чл.16е, ал.1, т.3 от ППЗИНЗС, времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство са част от работното време, като е оспорено твърдението в исковата молба, че то не е признато за работно време. Твърдението на ответната дирекция е ,че това време е включено и заплатено като отработено. Твърди се също, че след 11.05.2019г. въз основа на заповед на главния директор на ГДИН се заплаща допълнително възнаграждение за 30 минути към всеки отработен наряд от 24 часа.