Определение № 1006 от 18.03.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1006 гр. Варна, 18.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20243100500389 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на И. А. Д. чрез адвокат Жеримир Я. против определение № 14069 от 24.11.2023 г., постановено по гр.д.№ 9206 по описа за 2023 г. на тридесет и трети състав на Районен съд - Варна, с което е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Варна на основание член 118, алинея 2 във връзка с член 104, точка 4 от ГПК.

В частната жалба се излагат доводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като изрично е формулирано основание на иска по член 357, алинея 1 от Кодекса на труда /КТ/, което обуславя родова подсъдност на районен съд – претендира се законна лихва за забава от неизпълнение на трудов договор.

Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на Районен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

В законовоопределения срок е постъпил отговор на частната жалба от ответника, с който същата се оспорва. Излага се, че делото не е подсъдно на български съд, защото ищецът е лице, наето на борда на плавателен съд под флага на Маршаловите острови и получаващо възнаграждение за тази дейност от друга държава-членка, и съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004 е подчинено на законодателството на последната държава-членка. Също така се сочи, че делото се разглежда по малтийското законодателство, в което никъде не се споменава, че искът е подсъден на районния съд и, че ищецът е освободен от държавна такса. Иска се делото да бъде прекратено поради неподсъдност на българските съдилища, а в условията на евентуалност – частната жалба да бъде отхвърлена.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в частната жалба, и прецени събраните доказателства на основание член 235 от ГПК, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по предявен от И. А. Д. осъдителен иск за сумата от 42 799,09 щатски долара, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва по член 86, алинея 1 от ЗЗД върху присъдената му от Окръжен съд – Варна 1 главница в размер на 93 154 щатски долара за периода от предявяване на иска на 10.12.2018 г. до 20.06.2023 г., когато присъдената главница е платена. Иска се присъждането и законната лихва за забава върху цената на настоящия иск, считано от деня на предявяването му.

Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Окръжен съд – Варна на основание член 118, алинея 2 във връзка с член 104, точка 4 от ГПК.

Така обжалваното определение е правилно и законосъобразно по следните съображения:

Твърди се, че по предходно дело между страните Районен съд – Варна не се е произнесъл по целия спорен предмет, тъй като в решението липсва произнасяне по иска за присъждане на законната лихва от датата на депозиране на исковата молба. В срока по член 240 от ГПК ищецът не е поискал допълване на първоинстанционното решение.

Претенцията за законна лихва от подаване на исковата молба, макар и да няма характер на самостоятелен иск има самостоятелно материалноправно съществуване и представлява различно от главницата вземане, като това вземане без съмнение се включва в предмета на делото. Настоящата съдебна инстанция намира, че относно неразрешената част, а именно тази за законната лихва, не се е формирала сила на присъдено нещо и поради това ищецът може да предяви нов иск, давността, за който не е изтекла.

В случая претенцията за присъждане на обезщетение по член 86, алинея 1 от ЗЗД в размер на законната лихва върху главницата от деня на забавата, включително във времето след подаването на исковата молба, до изплащането на паричния дълг, се предявява с отделен иск, различен от иска за присъждане на дълга по неизпълненото парично задължение. Този иск е основан на законоустановеното с посочената разпоредба задължение и, съответно, е със самостоятелна правна квалификация – член 86, алинея 1 от ЗЗД. Той вече не е евентуален, а главен иск, предявен срещу същия ответник, за присъждането на сумата, която е дължима поради допуснато неизпълнение на парично задължение. Съответно, този иск не е предявен под условието да бъде уважен искът за присъждане на главницата, тъй като това вече е сторено с влязло в сила решение.

Вярно е, че вземането за лихва е акцесорно на вземането за главницата и при предявяването му наред с иска за заплащането на главницата /в конкретния случай по трудов спор/ следва главния иск. При предявяването му като самостоятелен иск обаче същото няма характера на трудов спор по смисъла на член 357 от Кодекса на труда.

Ето защо настоящата инстанция намира, че обжалваното определение се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед гореизложеното и на основание член 278 от ГПК, настоящият състав на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № определение № 14069 от 24.11.2023 г., постановено по гр.д.№ 9206 по описа за 2023 г. на тридесет и трети състав на Районен съд - Варна, с което е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Варна на основание член 118, алинея 2 във връзка с член 104, точка 4 от ГПК.

Делото да се докладва на заместник председателя и ръководител на гражданско отделение на Окръжен съд – Варна за разпределението му.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3