Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 171 от 23.07.2026, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно гражданско дело 69/2026
Вид
Решение № 171
Подписан
23.07.2026
Състав
ТАТЯНА МИТЕВА, ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА, ПОЛЯ ДАНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.206 · Закон за горите
  • чл. 12 · Закон за устройство на територията
  • чл. 195 · Закон за устройство на територията
  • чл. 196 · Закон за устройство на територията
  • параграф 5, т. 38 · Закон за устройство на територията
  • чл.130 ал.1 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Ловеч, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

Е.Я ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от Е.Я ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20264300500069 по описа за 2026 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постановено е съдебно решение №292/16.12.25 г. по гр.д.№325/25 г. по описа на ТРС, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният иск по реда на чл. 109 от ЗС от И. М. К. с ЕГН **********, с адрес в ***, против Б. М. К., ЕГН ********** и А. А. К., ЕГН ********** и двамата с адрес ***, с искане да бъде премахната - сградата с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 3328 кв. по КККР на село ***, тъй като е незаконно изградена, а съществуването й ограничава правото на собственост на ищеца, в качеството му на съсобственик на имот с идентификатор ***, по КККР на с. Г., общ. Тетевен, област Ловеч, одобрен със Заповед № РД-18-1788/30.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, да го упражнява в пълен обем, осъден е на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И. М. К. с ЕГН ********** да заплати на Б.

М. К., ЕГН ********** и А. А. К., ЕГН **********, сумата в размер на 500.00 лева, разноски в първоинстанционното производство.

Постъпила е въззивна жалба вх.№264/13.01.2026 г. от И. М. К. с ЕГН **********, адрес в село *** чрез адв. С. П. П., вписан в САК, съдебен адрес в 1 град ***, с оплакания, че то е неправилно и незаконосъобразно, като прави анализ на доказателствата по делото и какво счита въз основа на тях за установено.

Твърди, че по делото е изслушана едно изключително некомпетентно заключение на „вещо" лице, чието заключение заявили, че не приемат, като подробно аргументира тезата си.

Изтъква, че навесът не представлява строеж по смисъла на параграф 5, т.

38 от ДР на ЗУТ, тъй като конструкцията му е от дървени греди, които са поставени върху необработени камъни, покрит е с ламарина и е построен от техния общ наследодател С. М. К., ползван като склад и кошара за животни. В последствие незаконно е присъединен към електроразпределителната мрежа.

Счита, че навесът от години е самосрутен и негоден за ползване.

Счита, че е недопустимо да съществува промишлена сграда в поземлен имот, който е с трайно предназначение на земята: Земеделска и начин на трайно ползване: Ниско застрояване. Изтъква се, че промишлена сграда в такъв поземлен имот не е бил допустим никога и при действието на нито едно законодателство, за да бъде законно издадено Удостоверение за търпимост.

Твърди, че чл.2 от НАРЕДБА №2/10.04.1998 г. за застрояване в земеделските земи изчерпателно определя какви сгради е допустимо да се строят в земеделски земи и е недопустимо строителство на промишлени сгради в селскостопанска земя.

Изтъква, че под навеса е монтиран банциг и рендосвачка за обработване на дървен материал, той се намира на 15-16 метра от жилищната сграда на ищеца И. М. К., работата на банцига и рендосвачката вдигат наднормен шум и вибрации, който е опасен за здравето на ищеца и по тази причина следва да отстоят на значително по - голямо разстояние - 300 метра. Изтъква, че допустимото ниво на шум в жилищни територии е от 50-55 dBA съгласно Наредба № 6/ 26.06.2006г. за показателите на шум в околната среда, отчитаща степента на дискомфорт през различни части на денонощието, като хигиеннозащитната зона на сгради, подлежащи на здравна защита, част от които са жилищните, от мястото, където се извършват дървообработващи дейности, е 300 метра, съгласно т. 232 от Приложение № 1 от Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда и разрешаването на такива дейности в жилищна територия става след специално заключение на РЗИ и РИОСВ.

Прави извод, че издаването на Удостоверение за търпимост на сграда с идентификатор *** със застроена площ от 28 кв.м. и от скоро с предназначение Промишлена сграда е незаконна и следва да бъде премахната.

Твърди, че пътеката към къщата преминава покрай процесния навес и той се страхува да преминава покрай нея, за да не бъде ударен от падащи предмети. Изтъква се, че постройката е наклонена и фактически самосрутена, 2 не е годна за ползване. По този повод са сезирали Община Тетевен да премахне опасната сграда, служители на общината извършили проверка и на 21.03.2022г. констатирали, че сградата е опасна и има нужда от конструктивно укрепване, за да не се срути. Констатирали и че ел. проводниците са опасни и не са изолирани, но до този момент никой не е изготвял проекти за укрепване и не е извършвал такова. Изтъква се, че сградата е незаконна и опасна за собственика на имота и това мотивира правния му интерес, като собственик на земята да поиска от съда да осъди лицето собственик на незаконната постройка, която неоснователно ограничава собствеността му върху земята, да я премахне.

Изтъква се, че наднораменият шум вдиган от банцига и рендосвачката при работата им, както и опасността от самосрутване на навеса, което би застрашило живота и здравето на ищеца, обосновава правния интерес да заведат настоящия негаторен иск, с който да иска на основание чл. 109 ЗС, съдът да осъди ответника да го премахне, като тези обстоятелства не са отчетени от ТРС при съставяне на решението му, което е довело до незаконност и необоснованост на съдебния акт.

Молят съда да отмени като неправилно и незаконосъобразно решение № 292/16.12.2025г. по гр.д. 325/2025г. на ТРС, да бъде уважен предявения негаторен иск, като бъде осъден Б. К. да премахне опасната и незаконна сграда с идентификатор *** със застроена площ от 28 кв.м. и от скоро с предназначение Промишлена сграда.

В срок е подаден отговор на въззивната жалба от Б. М. К. ЕГН********** и А. А. К. ЕГН-********** двамата от *** Против Въззивна жалба от И. М. К., в който изразяват становище, че същата е неоснователна следва да бъде оставена без уважение, като им се присъдят разноските за тази инстанция.

Считат, че в жалбата не се излагат съображения против атакуваното решение, а се твърди единствено, че сградата в имот с идентификатор *** застроена площ 28 кв.м. е незаконна и не е сграда, а навес.

Изтъкват, че в решението,чиято отмяна се иска подробно са обсъдени всички писмени доказателства приложени по делото, които установяват действителните права на страните.

Излагат, че И. М. К. е съсобственик наред с Б. М. К. и сестра им, разпределението на ползване на съсобствения имот е извършено с решение по гр.д. 62/2024 г. ТРС, влязло в законна сила на 03.09-2024 г. и достъпът до това съоръжение—банциг е определен откъм пътя.

Изтъкват, че е установено е по категоричен начин, че машината не работи от 2021 година, а вещото лице дава заключение,че навесът не е опасен, спазени са предписанията за укрепване, подновяване и обезопасяване, поради което не следва да бъде премахнат.

3

Излагат, че навесът,заедно със банцига не подлежи на премахване и е с режим на търпимост, в какъвто смисъл е издадено удостоверение от 09.06.2006 г. от Община Тетевен, има и съставен нотариален акт за собственост, навесът с банцига е извън селищна територия, извън регулация и отстои от него на 800 м., тъй че тази дейност е била допустима в имота.

Изтъкват, че както в исковата молба, така и във въззивната жалба се прави искане да бъде премахната опасната и незаконна сграда с идентификатор № *** застроена площ от 28 кв.м.,искане, което не само е несъстоятелното и неоснователно, тъй като с нищо съществуващата сграда-навес от преди години и до момента не пречи на ищеца, който е съсобственик, да упражнява своите права, съобразно решението за разпределението на ползване.

Твърдят, че единствено в жалбата се изтъква, че сградата-навес за съоръжение е незаконна, но това не е условие и елемент, за да бъде премахната, като всъщност и останалите сгради-къщи в този съсобствен имот са незаконни, без строителни книжа, като експертьт предложил разпределението на този съсобствен имот се е съобразил с наличието и ползването на тези сгради.

Излагат, че ТРС е изложил съображения по всички въпроси и фактически права и отношения, като е обосновал единствено правилния извод ,че предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС е неоснователен, тъй като няма доказателства, че наличието на тази сграда пречи жалбоподателя да ползва собствената си част по предназначение, а така, също и машините налични в тази сграда-навес, не работят от 2021 г. Твърдят, че видно от приложеното производство -нчхд.№263/2023 г. сина на жалбоподателят пречи на съоствениците, по-точно на Б. М. К. да извършва дейност услуги за населението, които са крайно необходими за тъжни поводи и с това отношение именно И. М. К. създава пречки на Б. К. да ползва собствеността си по предназначение, като с оглед създадените пречки, Б. К. търпи пропуснати ползи.

Изтъкват, че искът, както и жалбата на И. М. К. са неоснователни, решението, правилно, обосновано и молят, да бъде потвърдено и оставено в сила, като на Б. и А. К.и се присъдят разноските и за тази инстанция.

Въззивникът И. К. не се явява в съдебно заседание, но се представлява от адв.Б., който поддържа въззивната жалба и претендира присъждане на разноски по делото. Представя писмена защита, в която засстъпва становище за основателност и доказаност на иска съобразно доказателствата по делото, които обсъжда.

В съдебно заседание от въззиваемите лично се явява Б. К., като за двамата се явява адв.К., като поддържат отговора на въззивната жалба и застъпват позиция, че от четири години в процесната сграда, чието премахване 4 се иска не се извършват дърводелски услуги, а освен това тя не е собственост на И. М.. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и да им се присъдят разноските по делото. Представя писмена защита, в която отново излага позиция, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй като в процесната сграда от четири години машините не работят, а самата тя не е опасна, защото от заключението на вещите лица се установява, че не е застрашена от самосрутване.

От представените по делото доказателства: гр.д.№325/2025 г. на ТРС, заключението на комплексната съдебно техническа експертиза, изготвена от вещи лица арх.К. и инж.В., от обясненията на страните, от всички тези доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Съдебно решение № 292/16.12.2025 г. по гр.д.№325/25 г. по описа на ТРС е връчено на въззивника на 5.01.2026 г., а въззивната жалба е подадена на 13.01.2026 г. т.е в законоустановения по чл.259 от ГПК срок, следователно въззивното производство е допустимо.

Съдът констатира, че е постановено валидно и допустимо съдебно решение от 16.01.2026 г. на ТРС по гр.д.№325/25 г. и при това положение следва да се обсъди неговата правилност в какъвто смисъл са и оплакванията.

От приложеното удостоверение за н-ци №172/21.12.2023 г. издадено от Кметството на с.Г. се установява, че И. М. К., Б. М. К. и Л. Р. А. са н-ци по закон на С. М. К., поч. на 31.07.1994 г.

Представен по делото е нот.акт акт № 17, том 4, дело № 563/98 г от който се установява, че И. М. К., А. М. К., Б. М. К. и Л. Р. А. са собственици по наследство от С. М. К. на земеделски земи в землището на с.Г. общ.Тетевен измежду които е и описаното в т.8 дворно място в местност „Е.д.“, с площ 3,329 дка 9 кат. парцел 3 от масив №37 съставляващ имот №037003 по картата на землището при подробно посочени граници и съседи.

Представена е и скица на имота №15-12698-08.01.2024 г., от която се установява, че той е с площ 3328 кв.м. с начин на трайно ползване ниско застрояване до 10 м.и с идентиф. №*** с трайно предназначение на територията земеделска земя, като на скицата са нанесени построените сгради в имота, както следва: сграда *** застроена площ 28 кв.м. 1 етаж с предназначение промишлена сграда, сграда *** застроена площ 34 кв.м. на един етаж еднофамилна жилищна сграда, сграда *** застроена площ 41 кв.м. на два етажа с предназначение жилищна еднофамилна, сграда ***. застрорена площ 31 кв.м. на 2 етажа с предназначение жилищна сграда едномалина и сграда *** застроена площ 44 кв.м. на 2 етажа с предназначение жилищна сграда еднофамилна.