Решение № 436 от 19.10.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. Пловдив, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20225001000293 по описа за 2022 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 260057/21.02.2022 година, постановено по т. дело № 1137/2019 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е осъдено ЗД „Б.“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Д.Б.“ № 87, да заплати на А. Й. Б., ЕГН **********, от с.Т., ул. „И.“ № 9, сумата 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените му телесни повреди в резултат на ПТП, станало на 25.06.2019г., виновно причинено от З.Г.А., ЕГН ********** – водач на застрахован при ответника лек автомобил Б.* рег.№ ***, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 07.08.2019г. до окончателното изплащане.

Отхвърлен е предявеният иск за разликата над 25 000 лева до претендираните 220 000 лева като неоснователен.

Осъдено е ЗД „Б.“ АД, ЕИК ***, да заплати на адвокат П. К. от САК, с адрес гр.С., ул. „Л.“ №1, ап. 9, сумата 1536 лева – адвокатско възнаграждение 1 съразмерно с уважената част от иска.

Осъдено е ЗД „Б.“АД, ЕИК ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – гр.Пловдив сумата 735,20 лева – разноски за вещи лица, както и сумата 1000 лева – държавна такса върху уважения размер на иска.

Осъдено е ЗД „Б.“АД, ЕИК ***, да заплати по депозитната сметка на съда сумата 451 лева – разноски за вещи лица, на основание чл.77 от ГПК.

Осъден е А. Й. Б., ЕГН **********, да заплати на ЗД „Б.“АД, ЕИК ***, направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 1746 лева, от които 1383 лева – възнаграждение за адвокат и 363,00 лева – депозит за вещи лица.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство А. Й. Б. чрез процесуалния му представител адвокат П. К. в частта, с която предявеният от него иск е отхвърлен за разликата над 25 000 лева до 150 000 лева / или за 125 000 лева/, ведно със законната лихва върху тази сума от 07.08.2019 година.

Оплакванията във въззивната жалба са за незаконосъобразност и са свързани със занижен размер на определеното от съда на обезщетение за неимуществени вреди, както и с неправилно намаляване на този размер с 50% на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД поради прието съпричиняване. Поддържа се, че съдът е приел съпричиняване, свързано с неупражнен родителски контрол от родителите на ищеца, без наличие на такова възражение от ответника. Освен това по начало липсвала възможност да се приеме съпричиняване поради неупражнен родителски контрол, а и нямало такива доказателства по делото. Освен това неправилно било прието от съда съпричиняване поради употребата на алкохол от водача на автомобила, в който се е возил пострадалия, без да е установено наличието на знание у ищеца за това обстоятелство и без данни за причинно-следствената връзка между употребата на алкохол и причините, довели до ПТП. Във въззивната жалба има и оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение по смисъла на ППВС 7/1965 година, като се твърди, че то е бланкетно, постановено без задълбочено обсъждане в мотивите на всички събрани доказателства. Определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответствал на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и не 2 бил съобразен с конкретните обективно съществуващи факти, установени по делото за броя и вида на уврежданията, продължителността на възстановяване, неудобствата и ограниченията, влошеното качество на живот, възрастта на пострадалия, интензитета на болките, както и отражението на инцидента върху неговата психика. Оспорен е изводът на съда, че пострадалият е напълно възстановен, който не съответствал на събраните доказателства по делото. Не били взети предвид и промяната в общественоикономическите и социални условия в страната, както и нивата на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“. По тези съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново по същество, с което на жалбоподателя да се присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 125 000 лева, наред с присъденото от първоинстанционния съд такова от 25 000 лева, ведно със законната лихва от 07.08.2019 година до окончателното изплащане на сумата, както и адвокатско възнаграждение ведно с ДДС на адвокат К. на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата.

С въззивната жалба е поискано допускане и изслушване на комплексна съдебно медицинска и психиатрична експертиза. Въззивният съд е оставил това доказателствено искане без уважение, като е изложил подробни мотиви в проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание.

Срещу въззивната жалба не е подаден писмен отговор от ответника ЗД „Б.“ АД. В писменото становище за проведеното открито съдебно заседание на 12.10.2022 година ответникът е оспорил въззивната жалба с искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Поддържа се наличие на данни по делото за съпричиняване в определения от съда процент - 50, свързани с наличието на алкохол в кръвта на водача на автомобила, в който се е возил пострадалият, както и с видима промяна в психомоториката му при наличие на 1,33промила алкохол в кръвта, забележима за околните, в каквато насока била съдебномедицинската експертиза. Правилни били и изводите за съпричиняване поради неупражнен родителски контрол върху непълнолетния към момента на ПТП ищец. Претендират се разноски за въззивното производство. С отговора не са направени доказателствени искания.

3

Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ищеца срещу отхвърлителната част на решението частично, като е спазен и предвиденият в чл. 259 от ГПК срок.

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/.

С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените с въззивната жалба оплаквания, отнасящи се до справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца, както и до наличието или липсата на основания по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД за намаляване на това обезщетение поради съпричиняване, евентуално до размера на съпричиняването.

В исковата молба, въз основа на която е образувано производството по т. дело № 1137/2019 година по описа на Окръжен съд – Пловдив са изложени следните обстоятелства:

Твърди се, че ищецът А. Й. Б. е пострадал при ПТП, станало на 25.06.2019 година като пътник в лек автомобил Б.* рег. № ***, управляван от З.Г.А., който нарушил правилата за движение, като при движение с несъобразена скорост в тъмната част на денонощието излязъл от дясната страна на пътното платно и се ударил последователно в бетонен стълб и бетонен гараж. Поддържа се, че при това ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: счупване на кости по цялото тяло, фрактура на лява подбедрица, външна ротация и скъсяване на крака, симптоми на закована пета, открита травма – рана на главата, на скалпа фронто-конвексно, комоцио церебри, разкъсно-контузна рана на гърба на дясната длан, на показалеца на дясната ръка, множество охлузвания и натъртвания по главата и тялото, рана 4 на палеца – деформация, хематом и психически стрес. В исковата молба се сочи, че тези увреждания са причинили на ищеца много силни физически и психически болки и страдания, от които той не се е възстановил, до момента продължавал да е Т.но подвижен, прекарвал повече време на легло, животът му се променил изцяло. Твърди се, че единствено виновен за ПТП е З.Г.А. и че образуваното ДП 201/2019 година по описа на РУ Т., прокурорска преписка 4965/2019 година на ОП – Пловдив не е приключена. Въз основа на така изложените обстоятелства и на наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество ЗД „Б.“ АД за автомобила, с който е причинено процесното ПТП, ищецът е претендирал с исковата молба обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, като искът е предявен първоначално като частичен за 25500 лева, увеличен в хода на процеса до размера от 220 000 лева, ведно със законната лихва от 02.07.2019 година – датата, на която изтича едноседмичния срок по чл. 429, ал. 3 във връзка с чл. 430, ал.1, т. 2 от КЗ от уведомяването на застрахователя от застрахования, евентуално от 07.08.2019 година – датата на сезиране на застрахователя със застрахователна претенция от пострадалия, до окончателното изплащане на сумата.

Във връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото със събраните доказателства – медицинска експертиза, комплексна психиатрична и психологична експертиза, медицинска документация и свидетелски показания, се установява следното:

В събеномедицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р Д.М., е отразено, че при процесното ПТП, станало на 25.06.2019 година, ищецът е получил следните травматични увреждания – политравматизация, закрито, раздробено счупване на тялото на лявата бедрена кост, контузия на главата, разкъсно-контузна рана по гръбната страна на дясна длан и показалец и скъсване на разгъвача на показалеца на дясна ръка. В експертизата, както и при изслушването на вещото лице д-р М. от първоинстанционния съд се сочи, че счупването на бедрото довежда до трайно заТ.нение на движенията на левия долен крайник за период от 5-6 месеца при нормално протичане на оздравителните процеси, а за разгъвача на показалеца на дясната ръка възстановителният период е 60 дни. След ПТП ищецът е бил в болница, като е проведено оперативно лечение на счупването на лявото бедро с поставяне на метална остеосинтеза с интрамедуларен заключващ пирон, с последващо 5 отново оперативно отключване на пирона – отстраняване на част от металните тела. Лечението на скъсания разгъвач на показалеца на дясната ръка също е проведено оперативно с ревизия на раната, пластика и шев на сухожилието и гипсова шина.

От свидетелските показанията на свидетелите Й.З.Ч. и Йордан А.ов Б., разпитани в съдебно заседание на 28.01.2021 година, се установява, че и до този момент ищецът не се е възстановил, все още е на легло, не може да ходи сам и се нуждае от чужда помощ дори при извършване на ежедневните хигиенни дейности и храненето, не излиза, след ПТП не е продължил да посещава училището, в което до този момент е бил ученик в 10-ти клас.

Преди катастрофата ищецът излизал, забавлявал се, а сега бил откъснат от света, изпитвал страх от автомобили, плашел се от насрещно движение, имал болки в крака и в главата, заради които приемал обезболяващи лекарства, не можел да се изправи, нито да клекне, имал белези по крака, ръката и от челото до средата на главата, дължащи се на хирургическата обработка на нараняванията след ПТП. Заради необходимостта да се грижи за сина си постоянно, бащата на ищеца бил отстранен от работа и се налагало двамата да разчитат на пенсията на дядото за издръжката. Ищецът бил много потиснат от факта, че не може да се грижи за себе си и трябва да разчита изцяло на баща си.

В приетата по делото медицинска експертиза е отразено, че ищецът след изписването му от болницата на 04.07.2019 година е останал на домашно лечение, като е ползвал първоначално инвалидна количка, а впоследствие патерици. Една година след ПТП при преглед на ищеца от ортопед е установена хипотрофия на мускулатурата на левия крак, отстранени са оперативно част от металните тела през месец юни 2020 година, но хипотрофията на мускулатурата на левия крак, както и невъзможността за прохождане самостоятелно е продължила. Проведени са два курса физиотерапия през август и септември 2020 година, които са довели до подобрения на движенията и походка с две помощни средства/ патерици/, но без достатъчна стабилност и при налична хипотрофия.