Решение № 4193 от 22.12.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4193 гр. В., 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 42 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20233110104419 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищецът Н. И. К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си - адв. Н. Г., с УЛН ***, със съдебен адрес: *** е предявил във ВРС на 07.04.2023 г. отрицателен установителен иск против ответното дружество „К. И. И. БГ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от З.Н.Д. и Б.А.Р., с цена на иска 7038.21 лв.

(седем хиляди тридесет и осем лева и двадесет и една стотинки).

В исковата си молба ищецът твърди, че през *** г. пред ЧСИ И. - Л. Е. с рег. № *** и район на действие ОС В. било образувано изпълнително дело № ********* по описа за *** г. с взискател „К. И. И. БГ“ ЕАД, ЕИК *** и длъжник Н. И. К., ЕГН **********. Като изпълнително основание послужил изпълнителен лист от 04.11.*** год., издаден по частно гр. дело № ***/*** по описа на РС В., в който се сочело, че кредитор е „ БНБ П.П.Ф. „ ЕАД.

Твърди се от ищеца, че е налице несъответствие между титуляра на изпълнителното основание и взискателя по цитираното изпълнително дело № ***/*** г.

На следващо място още на първа страница от исковата си молба, ищецът Н. К. сочи, ч е отправил възражение както по отношение на взискателя, че не може да се ползва от изпълнителен титул , издаден за друго лице , без да са налице предпоставките за прехвърляне на кредиторовото вземане , така и по отношение на предпоставките за перемпция по см. на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК /за което препраща към възражение, приложено към исковата молба /.

На 30.07.2022 г. сочи ищецът, че ЧСИ Е., чрез помощник ЧСИ К.К. постановил отказ да прекрати изпълнителното производство против Н. И. К. /за което препраща към Постановлението приложено към исковата молба/.

1

Твърди се от ищеца, че не му е известен фактът как ЧСИ Е. е заменил взискателя „ БНБ П.П.Ф.“ ЕАД / кредитора в чиято полза бил издаден изпълнителния титул/ с друго лице - „К. И. И. БГ“ ЕАД - гр.С..

Отделно от това, изпълнителния лист от 23.11.*** г. бил издаден по реда на чл. 237 ГПК отменен по ч.гр.д. № ***/*** г. по описа на РС В. и не бил годен изпълнителен титул към датата на образуване на изпълнителното дело.

Сочи се от ищеца, че при справка в БНБ за кредитната му задлъжнялост към 21 март 2023 г. се установявало, че имал текущо задължение към ответника „К. И. И. БГ" ЕАД, в размер на 7038.21 лв.

Към 21.03.2023 г., според ищеца, била изтекла два пъти погасителната давност спрямо датата на издаване на изпълнителния титул и три пъти спрямо датата на погасяване на отпуснатия кредит.

Твърди се от ищеца в исковата молба, че не дължи сумата от 7038.21 лв. на кредитор „К. И. И.“ БГ ЕАД , ЕИК *** и адрес гр. С., *** по справка на БНБ , както и сумата по изпълнителния лист издаден от РС В., неизвестно за ищеца за каква сума, тъй като не било извършено надлежно връчване на книжа.

Твърди се в исковата молба още: 1. Че ищецът не бил уведомен по надлежния ред, че предстои прехвърляне на кредиторовото вземане, респ. на задължението на Н.К.. 2.

Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор бил длъжен да уведоми длъжника по прехвърлянето /на вземането/ и да предаде документите на новия кредитор. 3. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърляното имало действие спрямо длъжника в случая спрямо ищеца, когато бъдело съобщено от предишния кредитор.

Отделно от горното, ищецът е навел твърдението, че „БНБ П.П.Ф.“ ЕАД не било упражнило правото си на вземане в период повече от 9 години, поради което и правото на кредитора се погасило по давност.

Съгласно чл.111 б. „в“ ЗЗД, подчертава още ищеца в исковата си молба, че правото на законна лихва се погасявало с изтичане на 3 годишна давност в който смисъл било недопустимо за ищеца да се претендира лихва за период от 20.04.2009 г. до 21.03.2023 г. В обобщение, ищецът заключава, че когато правото на носителя на притезанието се е преклудирало , то недопустимо било в изпълнителното производство да се заменят страните по правоотношението: за взискателя - преди прехвърляне на вземането на кредитора и или друг способ; за длъжника по изпълнението - недопустимо поемане спрямо нов кредитор на задължение , което се е преклудирало.

Предвид гореизложеното, ищецът твърди , че за него е налице правен интерес да предяви следното искане:

Съдът да постанови Решение, по силата на което да приеме за установено по отношение на „К. И. И. БГ" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от З.Н.Д. и Б.А.Р., че ищецът не дължи СУМАТА от 7038.21 лв. (седем хиляди тридесет и осем лева и двадесет и една стотинки) по официална справка от кредитен 2 регистър на БНБ, на основание чл.124, ал. 1 ГПК.(поради изтекла погасителна давност за кредитора „БНБ П. П. Ф. ЕАД АД, както и за заместителя на кредитора „К. И. И. „ БГ ЕАД, ЕИК *** и адрес гр.С., бул. „П. В.“ № **.)

Отправено е искане до съда в полза на ищеца и в тежест на ответника да бъдат присъдени сторените от ищеца съдебни разноски и адвокатско възнаграждение, съгласно списък на разноските по чл.78 от ГПК във вр. с чл. 80 от ГПК.

Отправено е на стр.2 -ра от исковата молба ОСОБЕНО ИСКАНЕ -Ищецът моли на основание чл. 219 ГПК да бъде привлечено БНБ „П.П.Ф." ЕАД АД като трето лице помагач, която има интерес от изхода на делото.

В подкрепа на изложеното по-горе ищецът е направил и доказателствени искания.

В изпълнение на дадените с Разпореждане № 13822/11.04.2023 г. указания и в срок ищецът е депозирал писмена уточняваща молба от 4.5.2023 г., приобщена по делото на л. 22, 23. По същество от уточнителната молба от изложеното в общо 12 точки ищецът е повторил твърдението, че не дължи исковата сума , като изрично е заявил, че предявява именно отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, а не иск за оспорване на вземането по чл. 439 ГПК.Ищецът поддържа твърденията си ,че исковата сума е погасена по давност , позовава се не само на изтекла давност, но и на перемпция. Сочи се в уточняващата молба, че нормата на чл.117, ал. 2 ЗЗД е неприложима, т.к. изпълнителния лист е издаден по ч.гр.д. ***/*** г. по описа на ВРС 33 -ти състав, респ. вземанията по изпълнителния лист не били установени с влязло в законна сила решение. Размерите на вземанията по изпълнителния лист ищецът е посочил в т. 4 от уточняваща молба, а в т.8.3. е пояснил отликите между разсрочено плащане и периодично вземане по см. на чл.111 б.“в“ ЗЗД цитирайки и поставени актове на ВКС . Видно от т.11 от уточняващата молба ищецът е заявил, че поддържа особеното искане, като сочи че изпълнителни лист е издаден в полза на „БНБ П.П.Ф.“ ЕАД АД , която има интерес от изхода на делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна - „К. И. И. БГ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, чрез пълномощника З.Н.Д. - в качеството й на член на Съвета на директорите, упълномощена от Б.А.Р. и А.Б. - в качеството им на представляващи Дружеството, чрез пълномощника си юрисконсулт Т.Ю.Х., преупълномощена от З.Н.Д., със съдебен адрес за кореспонденция: гр. С., *** е депозирала отговор на исковата молба.

1.Депозираният иск за ответника е процесуално допустим.

2.Ответникът счита, че предявеният иск е изцяло неоснователен, предвид следните съображения:

Ha 18.02.2009 г. между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД (предишно наименование „Д.Ф.И.“ АД), с универсален правоприемник „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна, и Н. И. К., в качеството му на Кредитополучател, от друга, бил подписан Договор за кредит № PLUS-01350423. Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, уточнени в горепосочения договор за кредит, кредиторът „БНП П.П.Ф.“. ЕАД финансирал кредитополучателя, а за Н. И. К. възникнало 3 задължение да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по сключения договор.

По молба на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД на 18.01.*** г. било образувано изп. дело № ***/*** г. по описа на ЧСИ З.Д., с рег. № *** към КЧСИ и приведен в изпълнение процесният Изпълнителен лист по ч.гр.д. № ***/*** г. по описа на Районен съд - В.. По време на образуваното на 18.01.*** г. изпълнително производство по изпълнително дело № ***/*** г. били предприети изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо погасителната давност. С молбата си за образуване на изпълнително дело на 18.01.*** г. взискателят „БНП П.П.Ф.“ ЕАД възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ З.Д.. На тази дата била прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС : „. е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ол. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПИ. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността“. По аргумент на противното, следвало за ответника, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна и водела до прекъсване на теклата до момента погасителна давност. ( Решение от 19.01.2021г. на СГС, постановено по въззивно гр. дело № 14124/2019г. по описа на СГС, ГО, 2-ри В състав)

На 14.02.*** г. била изходирана Покана за доброволно изпълнение до длъжника. С Удостоверение от НАП с Вх. № 6995/29.03.*** г. бил присъединен ТД НАП В.. Изходирано било съобщение за присъединяване на държавата, до длъжника на 06.07.*** г.На 06.07.*** г. било изходирано запорно съобщение до „М. А. К. „ ЕООД. На 14.12.2015 г. взискателят депозирал Молба за опис на движими вещи. На 31.10.2016 г. била изходирана призовка за принудително изпълнение на движими вещи до длъжника.

Насрочването на опис на движимите вещи в дома на длъжника сочи ответника, че е валидно изпълнително действие, което изгражда съответния способ и прекъсва погасителната давност. Волята на взискателя за събиране на вземането била безспорно изразена, в тази връзка ответникът цитира : „ При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изрична разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение“ - TP № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г, ОСГК, както и: Решение № 4297 от 13.06.2019 г. на СГС по гр. д. № 5658/2017 г.: „Във връзка с изложеното, съдът намира, че насрочването на опис от съдебния изпълнител представлява предприемане на действия по изпълнението чрез конкретен изпълнителен способ, което от своя страна прекъсва изтичането на давността, дори да не бъде реално извършено, тъй като не е налице бездействие на кредитора.“;

Решение № 4770 от 27.06.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 7906/2019 г.: „Така насрочването на опис от ЧСИ е със същата последица, каквото би имало искане на взискателя за насочване 4 на изпълнението към определен обект от имуществото на длъжника.“; Решение № 4495 от 19.06.2019 г.на СГС по гр. д. № 10659/***г: „...следващо валидно изпълнително действие е изпращане на запорно съобщение до работодателя на длъжника на 27.03.2015 г., респективно изпращане на съобщения до длъжника от 08.01.2016г. и от 01.02.2017 г. за насрочване на опис на движими вещи“; Решение № № 2381 от 14.06.*** г. на Окръжен съд Пловдив, по д. № 3166/*** г.: „От така изброените в хронологичен ред изпълнителни действия, предприети по отношение на ищеца, както се прие по-горе, на първо място, течението на погасителната давност е било прекъснато от насрочения опис на движими вещи на 19.04.*** г., макар и такъв реално да не е бил извършван.“; Решение № 1312 от 28.05.*** г. по гр. д. Na 3527/2017 г. на Апелативен съд -С. приема, че „Разпореждането на съдебния изпълнител за насрочване на опис на движимите вещи съставлява предприемане на изпълнително действие в рамките на изпълнителен способ и има ефект да прекъсне срока на погасителната давност“. В този смисъл са Определение № 278 от 8.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 2469/*** г„II т. о.. ТК. постановено, във връзка с цитираното Решение № 1312 от 28.05.*** г. по ГР. д. № 3527/2017 г. на Апелативен съд - С.; Решение № 5472 от 18.07.2019 г. на СГС по гр. д. № 10543/*** г.. Решение № 1028 от 21.08.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 441/2019 г.. Решение № 395 от 28.03.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 336/2019 г.