Определение № 3360 от 28.11.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3360 гр. София, 28.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

А. Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от А. Ненова Касационно търговско дело № 20258002901352 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

С решение № 159 от 20.03.2025г. по в.т.д. № 867/2024г. на Апелативен съд – София е обезсилено решение № 1157 от 16.08.2024г. по т.д. № 514/2022г. на Софийски градски съд в частите, с които „Хом Кеър БГ“ ЕООД е осъдено да заплати на „Инвестбанк“ АД на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД наемна вноска с падеж 15.06.2020г. в размер на 19 558. 31 лева и наемна вноска с падеж 15.07.2020г. над размера от 53 753. 19 лева до 54 763. 23 лева и производството в тази част е прекратено (в общ размер на исковете за наемни вноски за ползването на хотелски комплекс „Арапя“ за периода от 15.06.2020г. до 15.09.2020г. над размера от 131 986. 37 лева до 152 554. 72 лева). Със същото решение, като е отменено частично решение № 1157 от 16.08.2024г. по т.д. № 514/2022г. на Софийски градски съд, са отхвърлени исковете на „Инвестбанк“ АД срещу „Хом Кеър БГ“ ЕООД за заплащане на наемна цена за ползването на хотелски комплекс „Арапя“ за периода от 15.07.2020г. до 15.09.2020г. в размер над 85 276. 66 лева до 131 986. 37 лева поради погасяване чрез прихващане на наемната вноска с падеж 15.07.2020г. до размера от 7 043. 48 лева с насрещно вземане на „Хом Кеър БГ“ ЕООД в размер 46 709. 71 лева за направени разноски за изграждане на гравитачна канализация на територията на хотелския комплекс. В останалата част – за 1 заплащане на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД на наемна цена в размер на 85 276. 66 лева за ползването за периода от 15.07.2020г. до 15.09.2020г. на хотелски комплекс „Арапя“, както и за заплащане на 58 365. 29 лева дължими разходи за такса битови отпадъци (ТБО) и електрическа енергия за периода от 22.11.2019г. до 25.03.2021г., със законната лихва за забава от 17.03.2022г. до окончателното плащане на сумите, първоинстанционното решение е потвърдено.

Срещу решението в частта на отхвърления иск по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, както и в частта, с която първоинстанционното решение е обезсилено, е подадена касационна жалба вх. № 11471/28.04.2015г. от „Инвестбанк“ АД .

Според банката в тези части въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Въззивният съд не е съобразил, че ответникът не е представил никакви доказателства за направени разноски за изграждането на нова канализационна система (договори за извършване на ремонт, за закупуване на материали, фактури, счетоводни записи). Липсва обедняване на ответника, за да може да приложи правната норма на чл. 59 от ЗЗД. При постановяване на решението в тази част и при преценка на доказателствата, както и доводите на страните в тяхната взаимовръзка по отношение на спора относно изграждането на канализацията, остойностяването на разходите за това и размера на задължението, съдът не е изпълнил процесуалните си задължения, произтичащи от закона. По-конкретно не е била отчетена вероятна заинтересованост на свидетеля П. С. от изхода на делото (той е свързано лице с ответника). Това е и по отношение на свидетеля Н. З., който е служител при ответника. Не е било съобразено, че вещото лице по СТЕ е заявило, че няма изобщо данни дали преди изграждането на гравитачната канализация действително е имало тласкателна система, осигуряваща отводняването на комплекса чрез помпи и че не може да каже кога и от кого е изградена гравитачната мрежа. Неправилно при определяне на минималната стойност на изпълнените СМР по канализацията и възстановената пътна настилка (32 437.

30 лева) са били включени 20% ДДС и 20% печалба. Не е ясно защо съдът преценява съществуването на вземане от неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД едновременно с вземането по чл. 231 от ЗЗД. Съдът е приложил 2 фактическият състав на разпоредбите наполовина, като и в двата случая – неправилно. Същевременно при обезсилване на решението на Софийски градски съд въззивният съд не е съобразил, че уговорката между страните е била, че отделните вноски не представляват отделни периодични плащания, а частични плащания на едно задължение (пък било то самото периодично).

Така от банката не е бил предявен нов иск, а е бил увеличен размерът на петитума на вече предявения иск чрез претендиране на нова вноска в рамките на същия период, произхождащо от същия юридически факт, който е договорът за наем. За да стигне до обезсилване на първоинстанционното решение, въззивният съд многократно е давал указания на ищеца. Съдът не е отчел принципа, който се извлича от чл. 129, ал. 5 от ГПК, че поправено процесуално действие се счита редовно и породило правните си последици от момента на първоначалното му извършване, ако нередовността е отстранена в предоставения срок.

Касаторът иска въззивното решение в обжалваните части да бъде допуснато до касация и отменено, с уважаване на предявените искове по чл.

232, ал. 2 от ЗЗД в поддържаните във въззивното производство размери.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на значими по делото правни въпроси в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.

280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Поставените въпроси са:

1. Когато в процеса по осъдителен иск ответникът е направил възражение за прихващане с вземането на ищеца със стойността на извършени от ответника ремонтни дейности в имота на ищеца на основание чл. 59 от ЗЗД, трябва ли съдът да изследва всички елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, в частност размера на обедняването и за да уважи възражението, необходимо ли е да се позове на доказателства за настъпване на обедняването?

3

Според касатора по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 107 от 08.10.2015г. по т.д. № 2226/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 331 от 13.03.2019г. по т.д. № 2643/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

2. При остойностяване на извършени ремонтни дейности от държател в чужд имот при преценка на неоснователно обогатяване и респективно обедняване, когато няма сключен договор за изработка, нито разходооправдателни документи, трябва ли при определянето на стойността, да се включи печалбата и евентуално дължимото ДДС?

Във връзка с въпроса касаторът се позовава на решение № 179 от 16.12.2016г. по т.д. № 2235/2015г. на ВКС, ТК, І т.о.

3. Когато при договор за наем страните уговорят плащанията на наемната цена да се извършват на годишна база, като задълженията за всяка година от своя страна се разсрочват на отделни вноски с отделни падежи по изрична схема в интерес на наемателя, вноските представляват ли отделни периодични плащания или представляват части от едно единично задължение за заплащане на наем за съответната година (било и самото то периодично в своята цялост)?

Според касатора по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022г. по тълк. дело № 5/2019г. на ОСГТК на ВКС.

4. За предявяване на нов иск или за изменение на иска чрез увеличение на размера на петитума на вече предявения иск се счита претендирането на нова вноска в рамките на първоначално претендирания период, произтичащо от договор за наем, ако вземането по новия период произтича от същия договор за наем, от който е и първоначално заявената претенция?

Касаторът сочи Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, както и решение № 59 от 27.04.2015г. по гр.д.

№ 4647/2014г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.

5. От кой момент се счита за поправена нередовна искова молба във фаза на въззивно разглеждане и представлява ли уточнение на исковата молба по указания за нередовност на съда изменение на иска?

Според касатора по този въпрос въззивното решение е постановено в 4 противоречие с решение № 282 от 28.10.2016г. по гр.д. № 2005/2016г. на ВКС, ГК, ІV г.о., както и решение № 225 от 11.08.2014г. по гр.д. № 6779/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

6. Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните поотделно и в тяхната взаимовръзка, като конкретно и ясно изложи върху кои доказателства основава изводите си?

Касаторът се позовава на решение № 530 от 16.08.2024г.по гр.д. № 4521/2022г. но ВКС, ГК, ІІІ г.о. и решение № 22 от 04.02.2019г. по гр.д. № 2644/2018г. но ВКС, ГК, ІV г.о.

7. Трябва ли въззивният съд при направено от наемателя възражение за прихващане с вземане, произтичащо от подобрения в имота на наемодателя, на основание чл. 59 от ЗЗД да анализира предпоставките на чл. 231, ал. 2 от ЗЗД за прихващане на стойност на ремонт с наемна цена? Ако да, при преценка на фактическия състав на чл. 231, ал. 2 от ЗЗД длъжен ли е съдът да формира мотиви дали тези дейности са извършени с дължимата по закон грижа на добър стопанин?

Във връзка с този въпрос са посочени решение № 90 от 15.09.2020г. по гр.д. № 3937/2019г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 217 от 09.06.2011г. по гр.д.

№ 761/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение № 77 от 17.03.2015г. по гр.д. № 2040/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

От насрещната страна по жалбата „Хом Кеър БГ“ ЕООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от банката основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

С подадена касационна жалба с вх. № 12007/05.05.2025г. (плик п.кл.

30.04.2025г.) „Хом Кеър БГ“ ЕООД обжалва като неправилно решението на Апелативен съд – София в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено до размера на исковете по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД от 96 408. 95 лева.

Според този касатор неправилно са приети за неоснователни възраженията за прихващане, касаещи разходи за изпълнени ремонти по сградата за сумата от 5

14 665. 85 лева, ползването на обзавеждането и оборудването на наетата леглова база за сума от 48 662 лева, както и за разходи за платени ТБО на стойност 33 081. 10 лева. Въззивният съд е тълкувал неправилно разпоредбата на чл. 231 от ЗЗД. Той е изходил само от вида и естеството на отделните СМР, но не е съобразил причината между тези СМР и по-големи ремонти, чието извършване вече се дължи от наемодателя в рамките на неговите договорни задължения да обезпечи годността на наетия имот за ползване. Съдът неправилно се е позовал на експертното заключение, което, от своя страна, се позовава на ЗУТ. Този закон не може да намери приложение при прилагането на чл. 231 от ЗЗД. Въззивният съд неправилно е приел още, че следва да отхвърли възражението за прихващане със стойността на ползването на мебелите в хотела под предлог, че същите не са били индивидуализирани, като е отказал да съобрази обстоятелството, че именно към момента на отнемането на базата от ответника са налице инвентаризационни описи, които съдържат данни за конкретната бройка и вид от онези мебели, които като родово определени вещи са били отделени от своя род и предадени за ползване като обзавеждане и оборудване на конкретната леглова база. Във въззивното решение липсва произнасяне по възраженията, че процесните ремонти не могат да се квалифицират като дребни поправки, че увеличената ставка за ТБО няма отношение към заявената претенция, както и за доказателствената стойност и правното значение на представеното по делото пълномощно и за правните последици на действията на пълномощника и неговата представителна власт. Съдът не е извършил подробна преценка на събрания по делото доказателствен материал. Не са обсъдени в пълнота показанията на свидетеля Сивчев за това, че банката сама е отремонтирала слънчевата инсталация; показанията на този свидетел и свидетеля В., че завареното в базата старо обзавеждане е била сто процента за подмяна и е било демонтирано и занесено в мазето и при изгонването му от хотела ответникът не е взел нищо от мебелите. Не е съобразено писмото от банката, съдържащо изричното признание, че ответникът е изпълнил обзавеждането. Не е било съобразено обстоятелството, че между инвентаризационните описи от 10.05.2021г. и от 21.05.2021г. не е имало принципни различия. Не е било съобразено също допълнителното заключение на вещото лице по СИЕ за това, че разликата в ТБО се дължи не само на промяната на ставката, но и на липсата на подадена декларация. Не са съобразени данните от СИЕ, че за 6 предходните години са били декларирани конкретен брой кофи за смет, както и конкретното съдържание на договора за наем – за това, че такса смет се плаща от наемодателя, а наемателят само покрива това, което е декларирано и платено. В договора няма изричен текст, който да задължава наемодателя да декларира извозването на боклука и съответно да заплаща таксата за извозване на боклука по начин, който е най-изгоден за наемателя. Това задължение обаче не е необходимо да бъде формулирано буквално в текста, за да се вмени в тежест на наемодателя. То се извежда от принципите на облигационното право (чл. 63 от ЗЗД).