Определение № 730 от 17.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 730 гр. Пловдив, 17.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Стефка Михова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500323 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Съдът е сезиран с възражение подадено от Д. С. Й. , с ЕГН: **********, гр. Пловдив, ***, против Заповед № 1108 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 10.02.2025г. по ч.гр.д.№ 2482 /2025г. по описа на РС-Пловдив, в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК:

200644029. Релевират се оплаквания за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение и се настоява за приемане на възражението от въззивния съд.

В писменото си становище насрещната страна „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК: 200644029, изразява становище за неоснователност на подаденото от длъжника възражение и липсата на предпоставки за неговото приемане от въззивния съд.

Пловдивският окръжен съд след като взе предвид изложените във възражението и отговора становища на страните и извърши служебна проверка, намира за установено следното:

Разпоредбата на чл. 423 ГПК дава право на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение чрез подаване на възражение в срока по чл. 414 от ГПК, да подаде възражението си пред въззивния съд, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение.

Молбата за приемане на възражението следва да се основава на твърдения за наличие на обстоятелствата по чл. 432, ал. 1, т. 1 - 4 от ГПК. В случая, възражението се основава на твърдения за нередовност на връчването, 1 представляващо обстоятелство по смисъла на чл. 432, ал. 1, т. 1 от ГПКненадлежно връчване на заповедта за изпълнение.

Съдът намира, че възражението е процесуално допустимо- подадено в срока по чл. 423, ал. 1 от ГПК и от легитимирано лице. За длъжника е налице правен интерес от търсената защита , с оглед твърдението, че поради ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение е бил лишен от възможността да подаде възражение по чл. 414 ГПК, с което да оспори вземането.

Разгледано по същество възражението по чл. 423, ал.1, т.1 ГПК е неоснователно по изложените по- долу съображения

На 10.02.2025г. по ч.гр.д.№ 2482 /2025г. по описа на ПРС, в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК: 200644029, е издадена Заповед №1108 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Д. С. Й. , с ЕГН: **********. Препис от заповедта е бил изпратен на постоянния и настоящ адрес на длъжника- гр. Пловдив, *** ( регистриран в НБД), съвпадащ с посочения в заявлението за издаване на заповед за изпълнение адрес. От данните по делото е видно, че длъжностното лицевръчител е посетило на 20.05.2025г.г. постоянния и настоящия адрес на длъжника, като е извършило надлежно всички действия по връчването на заповедта за изпълнение. От отбелязването, удостоверено с имената и подписа на длъжностното лице е видно , че длъжникът е отказал получаването на съдебните книжа.Според посоченото в съобщението длъжникът е бил адресат на 2 бр. съдебни книжа за връчване.Същият ги е взел избирателно, като тези по които е бил страна-ищец е получил и приел,а отказал получаването на тези по настоящето дело.

С частната жалба, предмет на настоящето разглеждане, длъжникът не оспорва, че е отказал получаването на заповедта за изпълнение, но твърди, че отказът му е мотивиран по съображения, че не познава заявителя и никога не е имал договорни отношения с него.

При тези данни по делото, въззивният съд намира, че не са налице предпоставките за приемане на подаденото от длъжника възражение, тъй като заповедта му е била редовно връчена,при надлежно оформен отказ по реда на чл.44,ал.1 от ГПК.

Твърдението на молителя, че е отказал получаването поради непознаване на лицето-заявител или липса на правоотношения с него, е правно ирелевантно. Процесуалният закон вменява задължение на страната 2 да приеме съдебното съобщение, за да се запознае с неговото съдържание.

Субективната преценка на длъжника относно основателността на претенцията или неговите фактически отношения с кредитора не са законно основание за отказ от получаване.

В случая е налице недобросъвестно поведение от страна на длъжника.

Като е отказал да получи заповедта по чл. 410 от ГПК, същият съзнателно се е поставил в състояние на неинформираност, като по този начин сам е пропуснал възможността да упражни правото си на възражение в законоустановения срок.

При това положение се налага изводът, че подаденото възражение от длъжника е неоснователно и не следва да бъде приемано от въззивния съд.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражение по чл.423 от ГПК , подадено по пощата на 10.12.2025г. от длъжника Д. С. Й. , с ЕГН: **********, против Заповед № 1108 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 10.02.2025г. по ч.гр.д.№ 2482 /2025г. по описа на РС-Пловдив, в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК: 200644029.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3