Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14715 от 29.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 57039/2021
Вид
Решение № 14715
Подписан
29.07.2025
В сила
30.08.2025
Състав
ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ИГНАТОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 14715 гр. София, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20211110157039 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите.

Първостепенният съд е сезиран с искова молба на „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес .

(ищец) чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт И. Г.. Ищецът „.“ ЕАД твърди, че е доставял топлинна енергия спрямо топлоснабдения имот ап. ., находящ се в ., аб. номер ., през периода 01. 05. 2017 г. – 30. 04. 2020 г. Поддържа, че ответниците са потребявали доставяната топлинна енергия през съответния период, но не са я заплатили. Намира, че е налице облигационно отношение с тях в качеството им на ползватели на процесния имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от публикуването на съответните фактури на интернет-страницата на ищеца. Като не е сторили това, ответниците изпаднали в забава, поради което дължат обезщетения за забава върху главниците в посочените в исковата молба размери. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите в сградата-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 138б ЗЕ. Заявява, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата се извършва от „.“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007 г. за топлоснабдяването. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Иска от съда да установи съществуването на парични задължения на ответниците за стойността на доставената топлинна енергия, стойността на услугата дялово разпределение и обезщетения за забава за първите две стойности.

Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Г. И. Д. с ЕГН **********, постоянен адрес ., действуваща чрез упълномощения процесуален представител С. Д. (обстоятелството, че процесуалният представител е дъщеря на ответницата, се установява от документите, приложени на л.

51 – 52 от приложеното за послужване заповедно дело). Оспорва предявените срещу нея искове като недопустими, защото през процесния период ползвател на недвижимия имот бил ответникът Й. И. А.. Той бил пожизнен вещен ползувател на недвижимия имот. Макар и Г. И. Д. да придобила правото на собственост върху недвижимия имот на 12. 06. 2016 г. въз основа на възлагателно постановление, тя не била във владение на имота през процесния период. Отрича също така да е подавала заявлениедекларация за открИ.не на партида на нейно име при топлопреносното предприятие.

Намира, че исковата молба освен това е нередовна, защото не бил посочен правилният постоянен и настоящ адрес на Г. И. Д.. Излага доводи, че исковата молба е била подадена след изтичането на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Евентуално оспорва количеството реално доставяна топлинна енергия. Прави евентуално възражение за изтекла погасителна давност за част от претендирания период.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника Й.

И. А. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес ., действуващ чрез назначения му от съда особен представител адвокат Т. П.. Оспорва изцяло всички предявени срещу него искове. Отрича да е пасивно материалноправно легитимиран да отговоря по предявените искове, защото топлопреносното предприятие не е сключило облигационен договор. Позовава се на молба-декларация от 19. 08. 2002 г., съгласно която собственикът на 3/4 идеални части от недвижимия имот, И.н Й.ов А., е поискал открИ.нето на индивидуална партида и е декларирал, че ще използва имота за жилищни нужди. Прави евентуално възражение срещу претендирания от ищцовото дружество размер на доставената топлинна енергия. Излага доводи, че сградата – етажна собственост не е присъединена законосъобразно към абонатна станция и към топлопреносната мрежа, че абонатната станция отговаря на всички технически изисквания и да са налице изискуемите проектни, архитектурни и технически книжа.

Оспорва измервателният уред на абонатната станция да отговаря на законоустановените технически изисквания, да е бил проверяван и да са му били поставено холограмни стикери за годност. Отрича в имота да са били монтирани отоплителни тела (а в сградата – елементи на сградна инсталация), а върху тях – измервателни уреди, които да са били технически изправни да са отчитали реално доставената топлинна енергия. Оспорва представените с отговора на исковата молба писмени документи, както и редовността на воденото от ищцовото дружество счетоводство. Във връзка с претендираните лихви върху главницата за топлинна енергия се позовава на чл. 33, ал. 4 от общите условия, според който лихви се начисляват само върху стойността на общата фактура след изготвянето на изравнителните сметки. Отрича през съответния период да са били изготвени изравнителни сметки и общи фактури, като прави извода, че не е изпаднал в забава.

Оспорва като недоказан размерът на претендираното възнаграждение за услугата дялово разпределение. Отрича да е бил поставен в забава за заплащането на цената на услугата дялово разпределение. Прави евентуално възражение за погасителна давност за част от претендираните суми.

По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „.“ ЕООД с ЕИК ., седалище и адрес на управление .. С писмено изявление от 20. 06. 2024 г. заявява, че не оспорва така предявения иск и че го счита за основателен и доказан.

2

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, придружена е с документ за довнесена държавна такса в необходимия размер, съответства на параметрите на издадената заповед за изпълнение и отговаря на останалите формални изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК, поради което е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. Във връзка с довода на ответницата Г. И. Д., че исковата молба не била подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, първостепенният съд трябва да отбележи следното. От приложеното за послужване заповедно дело се установява, че указанията за предявяването на настоящите установителни искове са били съобщени на заявителя-ищец на 02. 09. 2021 г. чрез Системата за сигурно електронно връчване (л. 61 от заповедното дело). При това положение едномесечният срок по чл. 415, ал. 4 ГПК е изтичал на съответния ден на следващия месец. Но 02. 10.

2021 г. е събота. Тогава важи правилото на чл. 60, ал. 6 ГПК и срокът е изтичал на първия следващ присъствен ден. Това е бил 04. 10. 2021 г., понеделник, когато исковата молба е била подадена. Поради тези съображения срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК е спазен.

Ищецът предявява по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК осем субективно и обективно кумулативно съединени установителни иска с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 ЗЕ, съответно по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По отношение на първата група искове в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване валидното възникване на облигационно отношение с ответниците, по силата на което през периода 01. 05. 2017 г. – 30. 04. 2020 г. реално им е доставил топлинна енергия спрямо топлоснабдения недвижим имот ап. ., находящ се в ., на стойност общо 3 393 лева и 12 стотинки, както и настъпването на изискуемостта на задълженията. По отношение на втората група искове в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на валидно облигационно отношение, свързано с осъществяването на услугата дялово разпределение, реалното осъществяване на тази услуга, стойността на тази услуга, както и настъпването на изискуемостта на задълженията за заплащането й. Що се отнася до третите и четвъртите групи искове за установяването на съществуването на парични задължения за обезщетения за забава, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване във връзка с тях, че е поставил ответниците в забава, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава. Предвид въведените от ответниците възражения за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е освен това да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на основания за спиране или/и прекъсване на течението на погасителната давност спрямо всеки един ответник.

Началната материалноправна предпоставка за основателността на предявените искове е наличието на валидно облигационно отношение между страните през процесния период и свързано със съответния топлоснабден имот. Облигационното отношение по доставянето на топлинна енергия за битови нужди може да възникне по два начина – или по силата на закона с придобИ.нето на правото на собственост или вещно право на ползуване върху недвижим имот, намиращ се в сграда-етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа (чл. 153, ал. 1 ЗЕ), или по силата на пряко сключен договор между топлопреносното предприятие и облигационния ползувател на топлоснабдения имот (Тълкувателно решение № 2 от 3

2018 г. по тълк. дело № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС).

В разглеждания случай от представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че през 1993 г. ответникът Й. И. А. дарил на сина си 3/4 от правото на собственост върху процесния недвижим имот, запазвайки правото да ползва и обитава дарявания имот до края на живота си. През 2002 г. синът на ответника А. подал до ищеца заявление-декларация за открИ.не на партида. През 2006 г. синът на ответника А. учредил договорна ипотека върху целия недвижим имот. Покъсно недвижимият имот бил изнесен на публична продан. В крайна сметка ответницата Г. И. Д. закупила целия недвижим имот на публичната продан, като възлагателното постановление влязло в сила 16. 06. 2016 г. Ипотеката е вписана след вписването на договора за дарение, с който се учредява вещно право на ползуване върху 3/4 от процесния недвижим имот, поради последното вещно право е противопоставимо на ипотекарния кредитор. Публичната продан е дерИ.тивен придобивен способ. Вещният ползувател може да противопостави вписаното си преди ипотеката вещно право на ползуване на приобретателя по публичната продан (макар и неприложима във времето към разглеждания случай, като източник на аргументация тук може да се посочи новелата на чл. 498, ал. 3 ГПК).

При конкуренция между вещно право на ползуване и право на собственост ограниченото вещно право на ползуване има предимство. Съгласно нормата на чл. 57 от Закона за собствеността вещният ползувател, а не собственикът, дължи заплащането на разноските, свързани с ползуването на вещта, които включват и стойността на доставената топлинна енергия и извършената услуга дялово разпределение. Поради тези съображения при конкуренция между вещно право на ползуване и право на собственост, съдебната практика приема, че пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по облигационното отношение за доставянето на топлинна енергия е вещният ползувател, а не голият собственик.

Характерно за разглеждания случай е, че ответникът Й. И. А. е вещен ползувател не на целия недвижим имот, а на 3/4 идеални части от него. По делото няма доказателства да е било учредено вещно право на ползуване и за останалата 1/4 идеална част от имота, която навярно е била придобита от сина му по наследство. От друга страна, ответницата Г. И. Д. е придобила правото на собственост върху целия недвижим имот.