Решение № 744 от 02.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 744 гр. София, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20241000501230 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 260084 от 31 януари 2024г. по гр. д. № 4659/2019г.

Софийски градски съд, ГО, 27 състав е отхвърлил предявения от Ч. Н. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, бул.“България“ № 81 В, вх.“В“, ет.4, офис 14, от гр. София, кв.******, срещу Г. М. В., ЕГН **********, от гр.

София, ж.к.****** и В. П. Г., ЕГН **********, от гр. Ботевград, ******, иск с правно основание чл.439 ал.1 вр.чл.124 ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответниците сумата от 59 000 лв., представляваща вземане, за което е издаден изпълнителен лист от 15.05.2005г. по гр. дело № 09725/2005г. на СРС, по който е образувано изп. дело № 20088440400218 по описа на ЧСИ С. Я. с рег.№ *** при КЧСИ, поради погасяване на вземането по давност; отхвърлил предявения от Ч. Н. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.“България“ № 81 В, вх.“В“, ет.4, офис 14, от гр. София, кв.******, срещу Г. М. В., ЕГН **********, от гр.

София, ж.к.****** и В. П. Г., ЕГН **********, от гр. Ботевград, ******, иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че не съществува ипотечно право по договорна ипотека, учредена с нот. акт № 25, 1 том III, рег. № 3687, дело № 375/2001г.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на Ч. Н. Д. срещу решението по гр. д. № 4659/2019г. на СГС, ГО, 27 състав. С доводи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като погасителната давност за вземането е изтекла към 17.02.2011г. и изпълняемото право е погасено по давност, като поискани или извършени изпълнителни действия след перемиране на изпълнителното дело не са валидни, както и действия, извършени спрямо срещу другия длъжник не са основание за спиране на давността по отношение на него, иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковата претенция.

Г. М. В. и В. П. Г. не са подали отговор на въззивната жалба.

Софийски апелативен съд, в изпълнение на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, след служебна проверка на обжалваното решение, намира същото за валидно и допустимо.

По доводите в жалбата и в приложение на императивните материалноправни норми, приложими към спора, намира следното:

Предявени са на 04.04.2019г. искове с правно основание чл. 439 и чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищецът Д. е оспорил дължимостта на вземане в размер на 59 000 лв., за което е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 09725/2005г. на СРС. Въз основа на ИЛ било образувано изпълнително дело № 2581/2005г. при ДСИ, впоследствие при ЧСИ изп. дело № 642/2006г. и накрая изп. дело № 218/2008г. С влязло в сила решение на 11.07.2011г. искът му, с който оспорил вземането, е бил отхвърлен, по време на процеса изпълнението било спряно, а след това взискателите не поискали извършване на изпълнителни действия, като обезпечителната заповед била отменена едва на 21.11.2017г. На 17.10.2013г. била отменена допусната обезпечителна мярка по молба на другия длъжник –Л. В., солидарно задължено лице. Взискателите не са поискали извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от 2 години, считано от 11.07.2011г. и от 17.10.2013г., поради което счита, че след 17.10.2015г. всички изпълнителни действия са невалидни, а вземането на взискателите е погасено по давност към 11.07.2016г. Иска съдът да установи, че не съществува ипотечно право поради погасяване на претендираното 2 вземане по давност и да заличи учредената в полза на ответниците ипотека. С молба от 10.07.2019г. ищецът е уточнил, че петитумът на ИМ включва и искане съдът да установи, че вземането от 59 000 лв. е погасено по давност, като иска съдът да постанови и заличаване на договорната ипотека.

Неправилно ищецът е посочил, че съединяването на исковете му е алтернативно, тъй като естеството им не позволява такова обективно съединяване и води до неопределен петитум, в какъвто смисъл са релевирали доводи и ответниците. Алтернативното обективно съединяване е налице, когато ищецът предоставя на съда да разгледа и уважи един от съединените искове – да уважи било единият, било другият иск като спорните предмети са с равностойно за него значение. То е допустимо при алтернативни задължения, когато изборът на дължимата престация е предоставен на трето лице, което не е направило своя избор преди подаване на исковата молба или при няколко конкуриращи се притезания, възникнали от едно основание или конкуриращи се основания, от които произтича едно и също право. Извън посочените случаи алтернативното обективно съединяване е недопустимо поради неопределеност на петитума на исковата молба. Доколкото решението е отговор на искането в исковата молба и искането поставя рамките на решаващата дейност на съда, функцията на петитума (какъвто формално е налице по всеки от процесните искове) налага той да бъде определен.

Отношението на алтернативност на исковете не се отнася само към искането на ищеца до съда да се произнесе по който и да е от тях, а е отношение между самите спорни предмети, които в еднаква степен удовлетворяват интереса на ищеца. В случая предявяването на различни правни последици излиза извън допустимото алтернативно обективно съединяване на искове, съдът не е властен да прави избор по кой от исковете да се произнесе, а с оглед естеството на търсената защита, въззивният съд намира, че обективното съединяване на исковете, предявени от ищеца, е кумулативно /ищецът не е поискал произнасяне по иска за ипотечно право в случай на отхвърляне на иска с предмет паричното притезание, за да бъде евентуално ОСИ, а и в случая естеството на правата на предпоставя такова съединяване/. При кумулативното ОСИ се постановява решение по всеки иск, ищецът претендира различни блага, като между исковете може има връзка и на обусловеност, както е в случая /уважаването на единия е предпоставено от уважаване на другия/, като сезираният съд е длъжен да се произнесе с 3 решението си по обусловения иск, дори и да отхвърли обуславящия.

Ответникът Г. В. е оспорил исковете с възражения, че определението, с което е отменено обезпечението по гр. д. № 10452/2005г. по описа на СРС, приключило с окончателен съдебен акт на 11.07.2011г.,е отменено едва с определение от 21.11.2017г., представено с молба на ЧСИ от 08.02.2018г. и 29.06.2018г., а в връзка с друга обезпечителна заповед, с която е постановено спиране на цялото изпълнително дело, отменена от САС на 17.10.2013г., е искал извършване на изпълнителни действия, начиная от 21.08.2012г. до 17.07.2018г. без между тях да има промеждутък от 2 години. В тази връзка е възразил, че докато е спряно изпълнението не може да настъпи перемпция.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че предявените искове да допустими – не е формирана сила на пресъдено нещо, а по същество от образуване на процесното изпълнително дело през 2005г. до 26.06.2015г. – датата на постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС давност не е текла. Приел е обаче, че от значение за решаване на спора е дали взискателят е правил искания за извършване на изпълнителни действия през периоди, ненадвишаващи две години. В тази връзка е взел предвид, че взискателите са искали извършване на различни изпълнителни действия в периодите, когато изпълнението не е било спряно. Посочил е, че с молба от 11.08.2016г. взискателят Г. М. В. е поискал възобновяване на изпълнителното производство, предвид отмяната с определение от 17.10.2013г., постановено по гр. дело № 3105/2009г. на СРС, на допуснатата обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп. дело № 20088440400218 по описа на ЧСИ С.

Я. с рег. № *** при КЧСИ, като с молбата е поискал извършването на нова оценка и насрочване на публична продан на ипотекирания имот. С молба от 25.04.2017г. той отново е поискал да бъде възобновено изпълнителното производство, а с молба от 10.07.2017г. същият взискател е отправил искане до съдебния изпълнител да бъде извършен опис на ипотекирания имот и да бъде обявена публична продан. С молба от 17.01.2018г. взискателят Г. М. В. е поискал налагането на запори на банковите сметки на длъжниците, като с молба от 08.02.2018г. е представил и определение от 21.11.2017г. за отмяна на обезпечението - спиране на изпълнението по изп. дело, допуснато по гр. дело № 10452/2005г. на СРС. И доколкото между последната молба от 17.01.2018г. до датата на подаване на ИМ – 04.04.2019г. е изтекла около година и три 4 месеца, искът по чл. 439 ГПК е неоснователен, както и евентуалният иск за признаване несъществуване на ипотечното право с искане за заличаване на договорната ипотека.

Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено в чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът, предявил отрицателен установителен иск, е този, в чиято тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под формата на основания за недължимост на твърдяното от ответника вземане. В конкретния случай, с оглед повдигнатия спор, взискателите ответници следва да докажат, че определен изтекъл период от време след образуване на изпълнението е правно ирелевантен по отношение броенето на давностния срок.

За да се произнесе по основния спорен въпрос относно погасителната давност, въззивният съд взе предвид следното :

Спор по фактите във въззивното производство не е повдигнат. Спорът е по правото. За разрешаването му съдът прилага материалния и процесуалния закон, уреждащ спорното правоотношение, както и съответните Тълкувателни решения, с които по задължителен за съда начин е дадено тълкуване на приложимия закон. Прилагайки закона и ТР, относими за разрешаване на спора, въззивният съд приема следното:

С изпълнителен лист от 15.11.2005г. по гр. д. № 09725/2005г. СРС, 76 състав е осъдил Л. К. В. и Ч. Н. Д. да заплатят на В. П. Г. и Г. М. В. сумата 59 000 лв. ведно със законната лихва и разноски на основание чл. 237, б. „ж“ ГПК (отм.) - въз основа на несъдебно изпълнително основание – нотариален акт, в който е обективирано задължението за връщане на заета сума в посочения размер. Не е било спорно между страните, че на 25.07.2011г. е сключен договор във формата на НА за учредяване на ипотека върху недвижим имот № 25, том ІІІ, рег. № 3687, дело № 375/2001г. на нотариус рег. № 200 на НК, въз основа на който е издаден ИЛ, и в който са обективирани изявления на ответниците в настоящото производство, че „предоставят“ на Л. В. и Ч. Д. паричен заем в размер на 59 000 лв., за срок на издължаване от три месеца, считано от 25.07.2001г., заедно със законната лихва, на равни месечни вноски, като издължаването се извършва най-късно до деня на изтичане на срока. В НА е посочено още, че заемополучателите са получили посочения заем в пълен размер и актът служи и за разписка. Съобразно посоченото по-горе за 5 предмета на спора възникването на задължение за връщане на заета сума в размер на 59 000 лв. с длъжник ищецът не е оспорено.

Въз основа на посочения ИЛ е било образувано изп. д. № 2582/2005г. на СИС при СРС, впоследствие изп. д. № 642/2006г. по описа на ЧСИ рег. № 780 и накрая изп. дело № 218/2008г. по описа на ЧСИ с рег. № *** на КЧСИ.

Многократно по молби на Л. В. изпълнителното производството е било спирано от различни съдилища като обезпечителна мярка. С определение от 03.06.2009г. по гр. д. № 3105/2009г., въз основа на което е била издадена обезпечителна заповед от 07.10.2010г., СГС е постановил спиране на изпълнението на цялото изпълнително производство, потвърдено, така както е допуснато, с определение от 29.04.2013г. по гр. д. № 1241/2013г. на САС.

Определението за допускане на обезпечение е било отменено с определение от 17.10.2013г. по гр. д. № 3423/2013г. на САС, отменил отказа на СГС да го отмени поради непредявяване на бъдещия иск, по повод на който е допуснато обезпечението, в срок. На тази отмяна взискателят В. се е позовал в молба до ЧСИ от 11.09.2018г.