Решение № 2268 от 23.10.2026, Административен съд - Сливен
- Съд
- Административен съд - Сливен
- Дело
- Административно дело 564/2026
- Вид
- Решение № 2268
- Подписан
- 23.10.2026
- В сила
- 23.10.2026
- Състав
- Светлана Драгоманска
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2, пр. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Закон за общинската собственост
- чл. 22, ал. 11 · Закон за общинската собственост
- чл. 22, ал. 13 · Закон за общинската собственост
- чл. 22, ал. 3 · Закон за общинската собственост
- чл. 22, ал. 5 · Закон за общинската собственост
- чл.25, ал.1 · Закон за общинската собственост
- чл. 25, ал. 2 · Закон за общинската собственост
- чл. 27, ал. 1 · Закон за общинската собственост
- чл. 27, ал. 6 · Закон за общинската собственост
- § 1 · Закон за общинската собственост
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 2268
Сливен, 23.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Сливен - II състав, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
При секретар ГАЛЯ РАЙКОВА-ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА административно дело № 20267220700564 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 27, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.
Образувано е по жалба подадена от И. Д. И., [ЕГН], против Заповед № РД 15-2042 от 17.08.2026 г. на Кмета на Община Сливен, В ЧАСТТА й относно определения размер на дължимото равностойно парично обезщетение за предвидените за отчуждаване 35,1 кв.м земя и подобрения в общ размер на 1 160 евро и размера на определеното парично обезщетение на жалбоподателя, разпределено съобразно к. на с., а именно на И. Д. И., с. на *** и.ч., съгласно нотариални актове № 35, том I, дело 69 от 01.02.1971 г. и № 101, том IX, дело 3290 от 25.10.1993г. сума в размер на 857,00 евро. С оспорената заповед на основание чл.25, ал. 2 и чл.21, ал. 1 от Закона за общинската собственост, за задоволяване на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, в съответствие с влязъл в сила План за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони, на м. „***“ и „***", СО „***“, з-ще [населено място], одобрен с решение № 542 от 23.04.2009г. на Общински съвет - Сливен, предвиждащ реализиране на улица в обхвата от осова точка 1543, през осови точки 1544, 1545, 1546, 3301, 1547, 1548, 3302, 1549, 3212а до осова точка 3211 - етап от улица от осова точка 798 на пътя за [населено място] до осова точка 3812 на [улица], и при спазени изискванията на чл.25, ал.1 от ЗОС - публикувани обявления в два централни ежедневника, в електронно издание на местен вестник, в официалния сайт и на информационното табло на Община Сливен се отчуждава в полза на Община Сливен 35,1 кв.м земя, представляваща част от поземлен имот с идентификатор ***, м. "***", СО „***", з-ще ***, целият с площ 1395 кв.м; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване; граници на имота: ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ ***, с. на И. Д. И. и Община Сливен. Определено е дължимото парично обезщетение за отчуждаване на 35,1 кв.м земя и подобрения, определено съгласно чл. 22, ал. 3 от ЗОС в общ размер на 1 160 евро, разпределено съобразно к. на с. както следва: 1. На И. Д. И., с. на *** и.ч., съгласно нотариални актове № 35, том I, дело 69 от 01.02.1971 г. и №101, том IX, дело 3290 от 25.10.1993г. сума в размер на 857,00 евро.
В жалбата си оспорващият твърди, че заповедта в оспорената й част е незаконосъобразна. Изразява несъгласие с определеното обезщетение, като счита, че e нарушен принципа за равностойно парично обезщетение по пазарни цени и пълна липса на оценка на наличните трайни подобрения.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и с адв. Д. Б. от ***, надлежно упълномощен, който поддържа жалбата. Прави искане заповедта да бъде изменена в обжалваната й част, а именно по раздел II, т. II.1. и II.2., като бъде увеличен общия размер на дължимото равностойно парично обезщетение за предвидените за отчуждаване 35,1 кв. м. земя и попадащите в тях подобрения от 1160,00 евро на 1723,00 евро. И да бъде увеличен размера на паричното обезщетение, определено за изплащане на жалбоподателя И. Д. И., за п. от н. *** и. ч. от земята и направените подобрения, от 857,00 евро на 1397,00 евро според съдебно-техническа и о. експертиза. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Административният орган – Кмет на Община Сливен, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:
Оспорващият е с. на *** и.ч. от процесния имот, съгласно нотариални актове № 35, том I, дело 69 от 01.02.1971 г. и № 101, том IX, дело 3290 от 25.10.1993г. и скица № 15-1256059 от 30.07.2025 г. издадена от СГКК [населено място].
Отчуждителното производство е предприето с оглед необходимостта от реализиране на обект публична общинска собственост, а именно „Реализиране на улица в обхвата от осова точка 1543, през осови точки 1544, 1545, 1546, 3301, 1547, 1548, 3302, 1549, 3212а до осова точка 3211, за осигуряване на достъп до имоти, и при спазени изискванията на чл.25, ал.1 от ЗОС, съгласно План за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони, на м. „***“ и „***", СО „***“, з-ще [населено място], одобрен с решение № 542 от 23.04.2009г. на Общински съвет – Сливен, за които липсват данни, а и не се спори, че е е обжалван от оспорващия. Съгласно плана за реализирането на този обект и за задоволяване на неотложна общинска нужда се налага отчуждаване на част от 35,1 кв.м. земя, представляваща част от поземлен имот с идентификатор ***, м. "***", СО „***", з-ще ***, целият с площ 1395 кв.м; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване с. на оспорващия -*** и.ч. и Община Сливен.
С обявление № ОРД03-565/05.06.2026 г. до з. с. на поземления имот И. Д., публикувано в два централни (вестник „България Днес" от 10.06.2026 г., вестник „24 часа“ от 10.06.2026 г.) и един местен вестник (вестник „АЛО Сливен" - обява № 928620 от 05.06.2026 г.), както и на интернет страницата на общината и на информационното табло на Община Сливен на 06.06.2026 г., за което е съставен протокол, Кметът на община Сливен е уведомил заинтересованото лице за откриване на процедура по отчуждаване на част от поземлен имот с идентификатор ***, м. "***", СО „***", з-ще ***.
По отношение на подлежащия на отчуждаване имот Община Сливен възложила оценка и такава била изготвена на 30.05.2026 г. от „Оценителска компания" ООД гр. Сливен с л. о. и. М. П., съгласно която отчуждаваната част от 35,1 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** и подобрения, целия с площ 1395 кв. м. е оценен на 1 160 евро. За да определи пазарната цена на отчуждавания имот в общ размер на 1 160 евро, л. о. е ползвал разходен подход - метод на вещната стойност и сравнителен подход.
Данъчната оценка на предвидената за отчуждаване земя е 205.30 евро, видно от Удостоверение за данъчна оценка, издадено на 29.06.2026 г. от Община Сливен.
Въз основа на изготвената оценка възприета от административния орган с оспорената в частта й в настоящото производство Заповед № РД 15-2042/17.08.2026 г. на Кмета на Община Сливен на основание чл.25, ал. 2 и чл.21, ал. 1 от Закона за общинската собственост, е определено дължимото парично обезщетение за отчуждаване на 35,1 кв.м. земя и подобрения, представляваща част от поземлен имот с идентификатор *** в размер на 1 160 евро и съобразно к. на с. на жалбоподателя И. Д. И., с. на *** и.ч. в размер на 857 евро.
Процесната заповед на кмета на община Сливен е поставена на информационното табло на община Сливен на 17.08.2026 г. и е обявена на интернет страницата на общината. Заповедта е съобщена на оспорващия лично на 25.08.2026 г.
С оглед изясняване на обстоятелства от значение за делото, е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на експертизата, отчуждителното производство е във връзка с прилагането на влязъл в сила „ПУП-план за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местности в с. о. „***“, землище [населено място]“, одобрени с Решение № 976/12.08.2010 г. и с Решение № 542/23.04.2009 г. на Общински съвет Сливен. Съгласно заключението на експертизата пазарната цена на отчуждаваната част от 35,1 кв.м. от поземления имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на [населено място] – начин на трайно ползване – ниско застрояване, в обсега на който има подобрения - изградена по с. и. г. ограда, метална портална врата от стоманени профили, входна рампа, бетонова площадка и бетонова водомерна шахта, определена при използване на методът на пазарния аналог към 30.05.2026 г. и към датата на издаване на оспорената заповед – 17.08.2026г., възлиза на 1723 евро. Размерът на полагащото се обезщетение на жалбоподателя И. Д. И. за п. от н. *** и. ч. е в общ размер на 1397 евро. Вещото лице в съдебно заседание заявява, че разликата в първоначално определения размер на обезщетението и изготвеното от нея заключение се дължи, на съвсем минимална разлика в цената на квадратен метър от отчуждаваната площ, а по-съществените допълнения се дължат на това, че е о. направените подобрения, които попадат в отчуждаваната площ, т.е. в тези 35,1 кв.м.: водомерната шахта; металната порта; частта от телената ограда, която също се засяга.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата, като подадена от активно легитимирано лице, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на основание чл. 25, ал. 2 от ЗОС. Спазена е установената от закона форма. При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Предмет на оспорване в настоящото производство е размерът на определеното в заповедта за отчуждаване парично обезщетение. В производството по принудително отчуждаване собственикът на предвидения за отчуждаване имот следва да бъде обезщетен с равностойно парично или имотно обезщетение /чл. 21, ал. 1 от ЗОС/. Размерът на равностойното парично обезщетение се определя съобразно конкретното предназначение на имота преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот /чл. 22, ал. 5 от ЗОС/, като в случай че определеният размер на равностойното парично обезщетение е по-малък от данъчната оценка на имота, обезщетението се изплаща в размер, равен на данъчната му оценка /чл. 22, ал. 11 от ЗОС/. В разглеждания случай възприетата от административния орган пазарна стойност на предвидената за отчуждаване част от поземлен имот е по-висока от данъчната му оценка и е по-ниска от пазарната им стойност, определена от назначеното от съда вещо лице към дата 30.05.2026 г. /на която дата е изготвена оценката в административното производство/ и към дата 17.08.2026г. /на която дата е издадена оспорената заповед/. Използвайки едни и същи методи, двамата о. са достигнали до различни цени на оценяваната земя и подобрения към едни и същи периоди от време. При изготвяне на заключението вещото лице е извършило оценка и на подобренията, попадащи в отчуждаваната част от имота. Съгласно константната практика на Върховния административен съд (Решение № 2335 от 23.02.2017г. по адм.д. № 2417/2016г. на ВАС; Решение № 9407 от 07.07.2014г. по адм.д. № 10826/2012г. на ВАС; Решение № 7926 от 10.06.2013г. по адм.д. № 6883/2012г. на ВАС), трайно прикрепените към терена подобрения - огради, портални врати, подпорни насипи, рампи и шахти - задължително подлежат на остойностяване и парично обезщетяване като част от дължимото равностойно обезщетение по чл. 21, ал. 1 и чл. 22, ал. 13 от ЗОС. Ето защо съдът счита, че следва да кредитира предложената от вещото лице З. пазарна стойност на отчуждаваната част от поземлен имот, като изготвена въз основа на компетентно и безпристрастно заключение, неоспорено от страните, и съобразена в максимална степен с принципа за равностойно парично обезщетение при принудително отчуждаване, определено по реда на чл. 22, ал. 5 и § 1 от ДР на ЗОС.
Разпечатката съдържа 27 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fd266044-3306-4087-b90a-6901a39f3ab9