Решение № 143 от 03.11.2023, Районен съд - Кнежа

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Кнежа, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Т. при участието на секретаря Красина М. Давидова като разгледа докладваното от Пламен Г. Т. Гражданско дело № 20221430100627 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Я. Г. Т.,с ЕГН ********** и Р. Д. В.,с ЕГН**********, и двамата от гр.Пл.,ул."***"№**, вх."*",ет.*, ап.* с адрес за връчване на съобщения по делото за двамата ищци:гр.Пл.,ул."***"№*,вх."*",ап.*,чрез процесуалния представител- адвокат В. Г. И. от АК-Пл. са предявили против С. Г. Й.,с ЕГН********** от с.Ст.,общ.Иск.,ул."***"№* и ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ Н., с ЕИК

824084502,със седалище и адрес на управление: обл.Пл., община Иск.,с.Д. Л.,п.к. 5867, представлявана от председателя Д. Н. Д. иск с правно осн.чл.108 от ЗС с цена на иска:698.20лв. /дан.оценка - чл.69,ал.1, т.2 ГПК/.

Ищците твърдят,че с Решение №1Г за възстановяване правото на собственост върху земеделска земя съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Ст. на ПК гр.Иск. от 20.09.1999г. е възстановено правото на собственост на Т. Г. В.,с ЕГН********** върху следните имоти в землището на с.Ст., както следва:

1.Нива от 18.312дка, шеста категория,местност „ПЧЕЛИНА“,имот № 064004 по плана за земеразделяне на с.Ст.,при граници (съседи):№064002 Нива на ОБЩИНА гр. Иск., № 064003 Нива насл. на П. Д. П., № 064001 Нива на Б. Д. П.,№ 000540 Полски път на ОБЩИНА гр. Иск.,№064006 Нива насл. на ИВ. СТ. ИВ.,№064007Нива насл. на СТ. ИВ. Н. представляваща ПИ с идентификатор 69095.64,4 и 2.Нива от 0.500 дка, четвърта категория, местност ЗАД ЛОЗЯТА, имот №172176 по плана за земеразделяне на с.Страроселци, при граници (съседи):№172109 Нива насл. на М.

АНДР. СТ.,№ 172032 Нива насл. на ЦВ. Д. ИВ.,№172175 Нива насл. на ИЛ. Ц. П., №000535 Полски път на ОБЩИНА гр. Иск. - представляваща ПИ с идентификатор 69095.172,176.

Ищците сочат,че Т. Г. В. с ЕГН********** е починал на 21.02.1999г. ,като оставя трима наследници,които са получили по 1/3 ид.ч. от наследството,а именно:съпруга Ст. Андр.

В.,с

ЕГН**********,починала на **.**.2015г.,дъщеря Цв. Т. Т.,с

ЕГН**********,починала на **.**.2001г. и син Г. Т. Г. с ЕГН **********, починал на 1

**.**.2018г.

Описва се от ищците,че съпругата на починалия наследодател Т. Г. В., Ст. Андр. В. е завещала цялото си имущество на сина си Г. Т. Г. като завещанието е обявено и вписано на 18.04.2019 г. като Акт № 35, том II, дв.вх.№ 760 от 2019 г. на Служба по вписваниятаКн. като по този начин Г. Т. Г.,който е баща на първия ищец и съпруг на втората от ищците,е придобил по наследство от баща си и завещание от майка си 2/3ид.ч.от гореописаните ниви. Ищците сочат,че след смъртта на Г. Т. Г.,неговият син-първият от ищците Я. Г. като негов наследник е получил в наследство собствеността върху 1/3ид.ч.от гореописаните имоти,съответно втората ищца- Р. Д. В. като негова съпруга е станала собственик също на 1/3 ид.ч. от съсобствените два ПИ. Ищците твърдят,че останалата 1/3ид.ч.от двата имота,получена от наследницата Цв. Т. Т.,която след нейната смърт е била наследена от четиримата й наследници-преживял съпруг Т. Г. Т. и три деца:В. Й. М.,Т. Й.

В. и Г. Т. Т. /две от първия й брак и едно от брака й с преживелия съпруг Т. Г. Т./, като всеки е получил по 1/12ид.ч. Ищците сочат,че преживелия съпруг на Цв. Т. - Т. Г. Т. е починал след нея на **.**,2007г. ,като е оставил един наследник-сина им Г. Т. Т.,който е станал собственик на 2/12 ид.ч.от съсобствените имоти.

Ищците описват,че на 11.08.2016г. между съсобственика В. Й. М.,притежаваща към онзи момент 1/12идл.ч. от наследствените имоти,като арендодател и ответника С. Г.. Й. като арендатор е бил сключен Договор за аренда на земеделски земи за селскостопанско производство с нотариална заверка на подписите рег.№2872,том VI,акт 27/11.08.2016г. на В. Р.,нотариус с рег.№550,с район на действие РС-Кн. ,вписан в имотния регистър при Сл.Вп.-гр.Кн. под №121,т.5, дв.вх.рег.№2774/11.08.2016г. като съгласно този договор,В. Й. М. отдала под аренда за временно ползване на С. Г. Й. двата наследствени имота за срок от 30 стопански години,считано от стопанската 2016/2017г. ,като срещу предоставеното му право да ползва имотите, арендаторът се задължил да заплаща на арендодателя ежегодно арендно възнаграждение в размер на 10лв.за декар земеделска земя.Ищците сочат,че там е уговорено арендното плащане да се извършва в срок до 31 декември на следващата стопанка година,както и че то може да се изплати в натура чрез селскостопански продукти на стойност,равна на дължимата парична рента, в срок до 1 месец след прибиране на реколтата.Сочи се от ищците,че в договора е предвидено,че арендаторът има право за преарендува част или целия обект на договора,като не се освобождава от задълженията си към арендодателя като за съществуването на така подписания договор за аренда,но те притежаващи общо 8/12идл.ч. или 66.66% от имотите,нито са били уведомени,нито са давали съгласие,а за него са разбират чак през 2020г. от документите по делото за делба на двата имота,което било заведено от Я. Т. срещу останалите съсобственици.Ищците твърдят,че никой от тях двамата никога не е получавал каквото и да било плащане по този договор нито от арендатора,нито от арендодателя,като никой не е искал съгласието им за сключването му и не ги е уведомявал за съществуването му.

Според ищците от документите за делбата са разбрали и че на 08.09.2016г. съсобственичката В. Й. М. е дарила своя дял(1/12идл.ч.)от имотите на ответника С. Г. Й.,който впоследствие на 27.11.2017г. го е прехвърлил също чрез дарение на Б. Й. Д. и затова съделител в делбата се явява Б. Й. Д..

Ищците описват ,че с влязло в сила РЕШЕНИЕ№47 от 30.06.2021год. на РС-Кн. по Гр.д.

№696/2020г. двата имота са допуснати до делба между съделитедите при следните квоти:

-за Я. Г. Т. /първият ищец/- 4/12 идеални части;

-за Р. Д. В. /вторият ищец/- 4/12 ид. части;

-за Б. Й. Д.- 1/12 ид. части;

-за Т. Й. В. - 1/12 ид. части и

-за Г. Т. Т.- 2/12 ид. части.

Изтъква се от ищците ,че в резултат на делбата на двата имота, с влязло в сила Решение 2

№10 от 17.05.2022г.на РС-Кн.,постановено по гр.дело №696 по описа на съда за 2020г.,първият ищец –Я. Г. Т.,за квота 4/12идеални части е получил в дял следния имот ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с проектен идентификатор ***, с. Ст.,общ.Иск.,обл.Пл.,по кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със Заповед №РД-1879/31.01.2019год. на Изпълнителен директор на АГКК,адрес на поземления имот:местност „ПЧЕЛИНА“,проектна площ 6157кв.м.,трайно предназначение на територията:земеделска,начин на трайно ползване: нива,съседи:***,***, ***, ***, ***,съгласно скица-проект № 15-113128-04.02.2022 г, на СГКК- Пл. за разделяне (делба) на поземлен имот с идентификатор *** и съответно с решението за делба вторият ищец –Р. Д. В.,за квота 4/12идеални части е получила в дял:ПОЗЕМЛЕН

ИМОТ с проектен идентификатор

***, с.Ст.,общ.Иск.,обл.Пл.,по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-79/ 31.01.2019год. на Изпълнителен директор на АГКК, адрес на поземления имот:местност „ПЧЕЛИНА“,проектна площ 6157кв.м.,трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,съседи:***, ***, ***, ***, съгласно скица-проект №15-113128-04.02.2022г. на СГКК-Пл. за разделяне (делба) на поземлен имот с идентификатор ***.

Ищците изтъкват,че към настоящия момент гореописаните два поземлени имота,образувани при разделянето на ПИ с идентификатор *** в резултат на делбата на двата наследствени имота,са изключителна тяхна собственост,но се владеят от ответника С. Г. Й. на основание арендния договор от 11.08.2016г.,който ги ползва лично и като ги преотдава под наем.

Ищците сочат,че след приключването на делото за делба всеки от тях двамата е изпратил до арендатора писмо-уведомление за извършената делба и получения в резултат на това собствен имот, като изрично е заявил, че не приема и се противопоставя на договора за аренда и не желае да бъде обвързан от него и с настоящата си исковата молба отново изрично заявяват,че се противопоставят арендаторът по договора от 16.08.2016г. С. Г. Й. да продължи ползването на собствените им поземлени имоти и да ги отдава под наем и претендират връщане на владението върху тях,което се осъществява на основание договор, който не им е противопоставим.

Ищците описват ,че при справка в Общинска служба „Земеделие" - Кн. са установили,че арендаторът С. Г. Й. е ползвал земите,като ги обработвал лично,а от стопанската 2019/2020г. насам като ги е преотдавал под наем на други земеделски производители. Сочи се,че през настоящата стопанска 2022/2023г. имот с идентификатор ***, при разделянето на който са образувани имотите на ищците, се ползва от З. Н., за което в Общинска служба „Земеделие" - Кн. е подадено заявление по чл.70 от ППЗСПЗЗ от 29.07.2022г. с вх.№ в ОСЗ 156.

Ищците считат,че след като арендният договор е сключен преди изменението на ЗАЗ,обн.ДВ,бр.13 от 2007г.,в сила от 7.02.2017г.,с който е създадена нова ал.4 на чл.З,от В.

Й. М. като съсобственик,който е притежавал само 1/12ид.ч. от собствеността, а след дарението и делбата изобщо няма дял в процесиите поземлени имота,този договор (съответно и преотдаването на имота под наем от арендатора),е непротивопоставим на ищците,които заедно са притежавали над 66.66% от собствеността преди делбата, а след нея са станали изключителни собственици на образуваните при разделянето имоти,съответно:

69095.64,541 и ***.

Ищците сочат,че съгласно §1 от ДР на ЗАЗ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство. Ищците изтъкват ,че съгласно практиката на ВКС, за времето до влизане в сила на ЗИД на ЗАЗ (обн.ДВ,бр.13 от 2007г., в сила от 7.02.2017г.,с който е създадена нова ал.4 на чл.З) , сключването на договор за аренда представлява действие на обикновено управление,което поначало може да извърши всеки съсобственик,без да е необходимо съгласие на останалите участници в общността(ТР№91 от 1.10.1974г.,гр.д.№63/74г. на ОСГТК). Сочи се,че е прието дори когато договорът за аренда,сключен със съсобственик с по-малко от 50% идеални части,е 3 вписан,същият не е противопоставим, както на последващ арендатор, така и на наемател, на когото мнозинството от съсобствениците са предоставили облигационното право на ползване върху имота.

Ищците считат,че на още по-голямо основание такъв договор за аренда не е противопоставим на трето лице,притежаващо правото на собственост върху повече от 50% от съсобствеността,ако същото се противопоставя на продължаващото ползване от страна на арендатора.Те изтъкват,че е прието като аргумент в подкрепа на тази им теза в разпоредбата на чл.17,ал,2 от ЗАЗ,според която приобретателят на арендувания обект на договора замества арендодателя като страна в договора за аренда,ако същият е бил вписан.Според тях законодателят предвижда оповестително-защитно действие на вписването на договора за аренда,но само по отношение на лице, придобило собствеността от арендодателя,но не и спрямо трето лице,на което договорът изобщо не може да бъде противопоставен, тъй като е придобило повече от половината от имота от съсобственици, които не са страна по договора за аренда.

Ищците сочат,че ВКС приема,че уредбата на договора за аренда с отделен закон не дава основание да се приема че нормата на чл.З,ал.4 от ЗАЗ в редакцията преди изменението в ДВ,бр.13 от 07.02.2017г., предвиждаща,че когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя,отношенията помежду им се уреждат съгласно чл.30,ал.3 от ЗС,е специална и изключва приложението на общата норма на чл.32,ал.1 от ЗС и на закрепеното в нея изискване за използване и управление на общата вещ по решение на мнозинството от съсобствениците.Според ищците договорите за управление,какъвто е и договорът за аренда, може да бъде сключен от всеки съсобственик за цялата вещ,но ако съсобственикът,сключил договора,не притежава повече от половината от вещта,този договор не е противопоставим на всеки един от останалите съсобственици - заедно или поотделно, освен ако са го приели.Ищците изтъкват,че се приема,че дори когато договорът за аренда, сключен със съсобственик с по-малко от 50% идеални части,е вписан, същият не е противопоставим както на последващ арендатор, така и на наемател,на когото мнозинството от съсобствениците са предоставили облигационното право на ползване върху имота. Ищците считат,че договорът за аренда, сключен от съсобственик,който не притежава повече от 50% от общия земеделски имот,е непротивопоставим на останалите съсобственици, освен ако същите са го приели изрично или мълчаливо /например получавайки припадащата се на дела им част от арендните плащания.Като се сочи,че в този смисъл са Решение №115 от 21.11.2017г. на ВКС по гр. д. №997/2017г.,I,г.о.ГК,Решение №12 от 01.03.2018г. по гр.дело №1251/2017г. на ВКС, II-ро г.о. и др.