Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 333 от 15.05.2019, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно частно гражданско дело 206/2019
Вид
Определение № 333
Подписан
15.05.2019
В сила
15.05.2019
Състав
СИМОНА ВАСИЛЕВА НАВУЩАНОВА, РОСИЦА БОГДАНОВА САВОВА, ТАТЯНА ХРИСТОВА КОСТАДИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.101 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26 - чл.28 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26 - чл.28 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26 - чл.28 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.423, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр. Кюстендил, 15.05.2019 г.

КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание от петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

СИМОНА

НАВУЩАНОВА като разгледа докладваното от младши съдия Симона Навущанова в. ч. гр. д. № 206 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 5 ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх. №

2903/26.02.2019 г. от „ГЕОСТРОЙ КОНСУЛТ" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: град Благоевград, жк. „Еленово” № 45, вх. Б, ет. 3, ап. 7, представлявано от управителя Таня Радичева, със адрес за връчване на призовки и книжа: гр. Благоевград, ул. „Тодор Александров“ 26, вх. Б, ет. 1 срещу Определение от 28.01.2019 г., постановено по ч.гр. д. № 2387/2017 г. по описа на Дупнишкия районен съд, с което е обезсилена издадената в полза на „ГЕОСТРОЙ

КОНСУЛТ" ЕООД, ЕИК *****,

Заповед от 17.11.2017 г. за изпълнение по чл. 417 от ГПК, против длъжниците „ФИРМАЕООД, ЕИК *****и Н.Г.Т., ЕГН **********, с която последните са осъдени солидарно да заплатят на заявителя сумата от 20 000 лева – главница по Запис на заповед, издаден на 16.02.2017 г., с падеж 16.04.2017г., авалиран от Н.Г.Т., законна лихва върху главницата от 20 000 лева, считано от датата на подаване на заявлението – 16.11.2017 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 432,72 лв. заплатена държавна такса. Обезсилен е и издаденият въз основа на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, изпълнителен лист № от 17.11.2017, в полза на „ГЕОСТРОЙ КОНСУЛТ" ЕООД и е прекратено производството по ч.гр. д. № 2387 по описа на Районен съд -Дупница за 2017 година.

В частната жалба е посочено, че в указания от съда срок заявителят е предявил пред РС - Дупница иск за установяване на вземанията по заповедта, като счита, че по отношение на заповедния съд са изпълнени всички необходими процесуални действия по уведомяване за предявения иск, като е изпратен препис от исковата молба на искови съд, който да бъде изпратен до заповедния за да не настъпи обезсилване на заповедта и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Частният жалбоподател счита, че с извършените от него действия, в качеството му на заявител, е изпълнил изискванията на закона и дадените от районния съд указания, поради което обжалваното определение е незаконосъобразно. На следващо място се твърди, че подаденото на 16.12.2018 г. възражение срещу заповедта за изпълнение от лицето И.И.Т. (преживяла съпруга на длъжника Н.Т.) не е породило своето правно действие, тъй като същата не правно легитимирана да възрази по реда на чл. 414 от ГПК, с оглед представения от нея отказ от наследство, вписан преди депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК. Сочи се също така, че възражение от името на „ФИРМАЕООД изобщо не депозирано, с оглед на което за частния жалбоподател не е бил налице правен интерес за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК срещу този длъжник. Жалбоподателя твърди също така, че въз основа на депозираната от него искова молба е образувано г.д. № 118/2018 г по описа на ДнРС, което е прекратено по отношение на „ФИРМАЕООД, поради липса на правен интерес, а по отношение на наследниците на Н.Т. – й.и Д. Т., с мотив, че заповедния съд неправилно е издал заповед срещу Н.Т., тъй като към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК лицето Н.Т. е било починало. Срещу определението, с което е прекратено г.д. № 118/2018 г. е подадена частна жалба, по която е образувано по описа на КнОС в.ч.г.д. № 77 от 2019.

Препис от частната жалба е връчен на лицето И.Т., което не е депозирало отговор в рамките на законоустановения срок.

Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, частната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

По искане на заявителя „ГЕОСТРОЙ

КОНСУЛТ" ЕООД, ЕИК *****,

Дупнишкият районен съд е издал на 17.11.2017 г. заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, против против длъжниците

„ФИРМАООД, ЕИК *****и Н.Г.Т., ЕГН **********, с която са осъдени солидарно да заплатят на заявителя сумата от 20 000 лева – главница по Запис на заповед, издаден на 16.02.2017 г., с падеж 16.04.2017г., авалиран от Н.Г.Т., законна лихва върху главницата от 20 000 лева , считано от датата на подаване на заявлението – 16.11.2017 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 432,72 лв. заплатена държавна такса. С определение № 1267 от 05.12.2017 г., постановено по ч.г.д. № 2387 от 2017 г. е отстранена на осн. чл.

247, ал. 1 от ГПК очевидна фактическа грешка в издадената заповед за изпълнение, касаеща правноорганизационната форма на дружеството- длъжник „ФИРМАкато е посочено, че длъжникът е еднолично дружество с ограничена отговорност, а не дружество с ограничена отговорност, както е посочено в издадената заповед.

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е депозирано възражение с вх. № 15718/06.12.2018 г., от И.И.Т., в качеството й на преживяла съпруга на длъжника Н.Г.Т.. Същата е заявила, че е получила на 04.12.2018 г., покана за доброволно изпълнение по ИД № 1/2018 г., по описа на ДСИ при ДнРС. Поискала е обезсилване на издадения изпълнителен лист по ч.г.д. 2387/2017 г. по описа на ДнРС, тъй като към датата на издаването му съпругът й е починал.

Заявила е също така, че направила отказ от наследството оставено й от него. Приложила е към възражението и удостоверение , издадено от ДнРС, от което се установява, че Районен съд- Дупница, съгласно Определение № 1094/31.10.2017 г. е вписал в особената книга при съда отказа й под № 99/31.10.2017 г. В удостоверението е посочено също така, че лицето Н.Г.Т. е починало на 16.10.2017 г.

ДнРС е изпратил съобщение, с което е указал на заявителя „ГЕОСТРОЙ КОНСУЛТ" ЕООД, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск относно вземането си, предмет на заявлението, като довнесе държавна такса. Указано е на заявителя, че в случай, че не представи доказателства за предявения иск за установяване на вземането издадената заповед ще бъде обезсилена. Съобщението е получено на 18.12.2018 г.

Жалбоподателя е депозирал искова молба, по която е образувано г.д. № 118/2018 г по описа на ДнРС, което е прекратено по отношение на „ФИРМАЕООД, поради липса на правен интерес, а по отношение на наследниците на Н.Т. – й.и Д.Т., с мотив, че заповедния съд неправилно е издал заповед срещу Н.Т., тъй като към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК лицето Н.Т. е било починало. Срещу определението, с което е прекратено г.д. № 118/2018 г. е подадена частна жалба, по която е образувано по описа на КнОС в.ч.г.д. № 77 от 2019. С определение № 191/18.03.2019 г. е потвърдени определението, постановено по г.д. № 118/2018 г по описа на ДнРС. Срещу това определение е депозирана частна касационна жалба, по която към настоящи момент не е налице произнасяне от ВКС.

До момента на постановяване на обжалваното определение на 28.01.2018 г. заявителят не е представил пред заповедния съд доказателства относно предявяване на иск за установяване на вземането по заповедта в дадения едномесечен срок - т.е. липсват данни към този момент да са били изпълнени указанията на съда.

Доказателства за предявяване на иск за установяване на вземането по заповедта в дадения едномесечен срок, както се твърди в депозираната частна жалба, са представени пред исковия съд, пред който е образувано г.д. № 118/ 2019 г., като към депозираната искова молба е приложен препис за изпращане на заповедния съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 5 от ГПК / след изменението ДВ, бр. 86 от 2017 г. /, когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение. Тъй като в дадения срок заявителят не е представил пред заповедния съд доказателства, че е предявил иска в посочения срок, районният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 415, ал. 5 от ГПК и е обезсилил издадената заповед. Обезсилването на изпълнителния лист е последица от обезсилване на заповедта за изпълнение. Посочил е в мотивите си, че заповедния съд не длъжен да извършва служебна проверка дали исковата молба, с предмет, съвпадащ със заявлението по чл. 417 от ГПК е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането й. Изразеното в мотивите на ДнРС становище е правилно и съобразено с непротиворечивата и константна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - определение № 247/18.05.2009 г. по ч. гр. д. № 166/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 123/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 124/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 20/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 133/29.01.2010 г. по ч. т. д. № 41/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 490/21.06.2010 г. по ч. т. дело № 254/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 494/2.07.2010 г. по ч. т. дело № 403/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о. Съгласно нея доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя. За доказването на факта на предявяване на иска от заявителя, не е достатъчно само постъпването на исковата молба в регистратурата на съда, но и уведомяването в указания едномесечен срок на съда по заповедното производство, че искът е предявен. Съдът издал заповедта за изпълнение не е длъжен служебно да извършва проверка дали исковата молба с предмет, съвпадащ с претенцията на заявлението по чл. 417 ГПК, е постъпила в съответния съд и да събира данни за датата на депозирането й. Доказването може да се извърши освен с представяне на изрично заявление, придружено с копие от исковата молба с удостоверена дата на депозирането й в регистратурата на съда, но и със съдебно удостоверение на съда, пред който е образувано делото по иска на заявителя с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.

Настоящия случай обаче не попада под нормата на чл. 415, ал. 5 от ГПК. КнОС намира, че по отношение на длъжника „ФИРМАЕООД- в ликвидация, издадената заповед по чл. 417 от ГПК е стабилизирана.

Видно от доказателства по делото е обстоятелството, че от страна на този длъжник не е депозирано възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл.

415, ал. 1 ГПК. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обосновава извод за липса на правен интерес, респективно за недопустимост на иска. С оглед на изложеното, КнОС приема, че определението на ДнРС, в частта, в която е обезсилена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по отношение на длъжника „ФИРМАЕООД- в ликвидация, следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, тъй като не бил налице правен интерес за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК срещу този длъжник.

По отношение на обезсилването на заповедта и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по отношение на длъжника Н.Г.Т., КнОС намира следното:

КноС не споделя изводите на първоинстанционния съд, че е налице валидно направено, от страна на преживялата съпруга - И.Т., възражение по чл. 414 от ГПК, което да обуславя необходимост от предявяване на иск по чл. 422 от ГПК. Възражението е депозирано от лице, което не е наследник на длъжника по заповедта, поради направения отказ от наследство на 31.10.2017 г. и съдът не е следвало да указва на ищеца предявяване на установителен иск по чл. 422 от ГПК с произтичащите от това последици. Поради това, издадената заповед не следва да бъде обезсилвана на осн. чл.

415, ал. 5 от ГПК, тъй като указанията на съда до заявителя са неправилни.

Издадената заповед по чл. 417 от ГПК, обаче следва да бъде обезсилена на друго основание, поради което определението на ДнРС в тази част, макар и с други мотиви следва да бъде потвърдено.