Определение № 2886 от 26.09.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2886 гр. София, 26.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20261000502428 по описа за 2026 година Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на Н. Е. С. срещу определение № 11485/27.05.2026г. по гр.д. № 5645/2025г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на ищцата за изменение на решението в частта на разноските.

В жалбата си твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като с постановеното по делото решение ищцата Н. С. е осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 5 558,50 лева (2842,02 евро), представляващи депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение. Ответникът е внесъл депозит в размер на 400 лева и е претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 8 940 лева по иска за неимуществени вреди и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева по иска за имуществени вреди. Искът за имуществени вреди бил уважен изцяло, а искът за неимуществени вреди бил уважен в съотношение от 40%. В единственото открито заседание по делото процесуалният представител на ищцата е направил възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Присъденото на ответника ЗД „Бул Инс" АД адвокатско възнаграждение било прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Извършената от пълномощника на ответника правна работа по делото не съставлявала голям обем, нито била от фактическа и правна сложност. Настоящото дело 1 приключило в едно открито съдебно заседание. Претендираният от ответника адвокатски хонорар значително надхвърлял по размер минималния по наредбата за възнагражденията за адвокатска работа. Отделно, ответникът не бил представил по делото доказателства за регистрация по ДДС, въпреки заявеното в молба с вх. № 86985 / 17.07.2025г.

Моли да бъде отменено обжалваното определение и постановено ново, с което бъдат значително намалени присъдените разноски, като прекомерни.

В срок е постъпил писмен отговор от 3Д „Бул Инс" АД, ЕИК 831830482, чрез адв. Я. Д., в който се оспорва жалбата, като се твърди, че решението в частта за присъдените разноски е правилно и законосъобразно.

Съдът правилно бил пресметнал размера на разноските, които следвало да се дължат. Доколкото бил регистриран по ДДС, следвало да му се присъди такова. Лицата регистрирани по ЗДДС били вписани в публичен регистър, поддържан от НАП и достъпен на страницата на НАП.

Частната жалба е допустима, подадена в срок от лице легитимирано да обжалва и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по съществото си е основателна.

С молба с вх.№29003/02.03.2026 г. По първоинстанционното дело, ищцата Н. Е. С. е заявила искане за изменение на постановеното по делото решение № 157/11.01.2026 г., в частта относно разноските, като е навела доводи, че неправилно с решението уважена претенцията на ответника за присъждане на разноски в общ размер от 5 558.50 лв. Твърди, че претендираното от ответника адвокатско възнаграждение с оглед на фактическата и правна сложност на делото е прекомерно.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът ЗД „Бул Инс” АД, е депозирал становище по молбата на ищеца, в което навежда доводи за нейната неоснователност.

СГС, с обжалвания акт е намерил, че молбата е допустима, но неоснователна, тъй като с постановеното по делото решение №157/11.01.2026 г. ответникът ЗД „Бул Инс” АД е осъден да заплати на Н. Е. С. по предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 16 000 лв. (8 180.67 евро), представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва върху сумата от 2

16.07.2024 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 327.40 лв. (167.43 евро) , представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващо се в направени разходи за закупени медикаменти и консумативи, ведно със законната лихва върху сумата от 16.07.2024 г. до окончателното й изплащане, дължими по силата на застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност” № BG/02/123003490598, във връзка с реализирано на 07.02.2024 г. пътнотранспортно произшествие в гр. София, на кръстовище на ул.

„Житница” и ул. „Хайдушка поляна”, по вина на И. А. В., водач на лек автомобил с марка „Ситроен Ц4” с рег. № ********, като са отхвърлени исковете за разликата до пълния предявен размер и за законна лихва за периода от 16.04.2024 г. до 15.07.2024 г. При този изход на спора, на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК са присъдени своевременно поисканите разноски по производството съразмерно с отхвърлената част – в размер на 5 558.50 лв. (депозит за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение).

Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определял от една страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ответника било неоснователно, доколкото същият бил съобразен с нормите на Наредба № 1/2004 г. – чл. 7, ал. 2 и не били налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. чл. 36 Закона за адвокатурата за намалението му. Направил е извод, че предвид на действителната правна и фактическа сложност на делото, извършените процесуални действия, усилията по проведена защита срещу предявените искове, вкл. анализ и оценка на събраните доказателства, определеният в договора за правна защита и съдействие адвокатски хонорар не бил прекомерен. Той бил заплатен в брой, като вписването на извършеното плащане в договора било достатъчно и имало характера на разписка.

САС, в настоящия състав, намира изводите на СГС относно основателността на молбата с правно основание чл. 248 от ГПК за неправилни.

С постановеното по делото решение №157/11.01.2026 г. ответникът ЗД „Бул Инс” АД е осъден да заплати на Н. Е. С. по предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 16 000 лв.

(8 180.67 евро), представляваща дължимо застрахователно обезщетение за 3 претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва върху сумата от 16.07.2024 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 327.40 лв. (167.43 евро) , представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващо се в направени разходи за закупени медикаменти и консумативи, ведно със законната лихва върху сумата от 16.07.2024 г. до окончателното й изплащане, дължими по силата на застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност” № BG/02/123003490598, във връзка с реализирано на 07.02.2024 г. пътнотранспортно произшествие в гр. София, на кръстовище на ул.

„Житница” и ул. „Хайдушка поляна”, по вина на И. А. В., водач на лек автомобил с марка „Ситроен Ц4” с рег. № ********, като са отхвърлени исковете за разликата до пълния предявен размер за неимуществени вреди от 40 000 лв., частичен от 80 000 лв.и законна лихва за периода от 16.04.2024 г. до 15.07.2024 г. Искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е уважен изцяло.

Ответникът е претендирал присъждането на разноски с молба от 17.07.2025г. за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 8 940 лв., съгласно приложен договор за правна помощ с дължимото ДДС. Приложил е договор за правна помощ от 14.07.2025г., в който е описано, че са заплатени в брой 8 460 лв. за защита по иска за неимуществени вреди и договор от същата дата за заплатени 480 лв. по предявения срещу него иск за имуществени вреди. С последваща молба е поискал и присъждането на сумата 400лв. за заплатен депозит за експертиза.

Разноските по предявения иск за имуществени вреди не се дължат поради пълното му уважаване.

По отношение на уговореното и заплатено възнаграждение по иска за неимуществени вреди – същото е прекомерно. Дължимото минимално такова по наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, по чл.

7 ал.2 т.4 е в размер на 3 850 лв. или 1 968,47 евро, съобразно цената на предявената част от общото вземане – 40 000лв. Производството по делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което липсва основание за уговаряне и присъждане на възнаграждение в размер над минималния по наредбата. Аргумент в полза на този извод е и факта, че решението не е било 4 обжалвано с въззивна жалба.

Съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция на ответника се дължи възнаграждение за защитата по иска за неимуществени вреди в размер на 2 310лв. или 1 181,08 евро без ДДС или 1 417,30 евро с ДДС.

Върху заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде начислен ДДС, тъй като адвоката получил възнаграждението е регистриран по ДДС, което е възможно да бъде проверено и на основание § 2а от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1.

За разноските за депозит се дължи 240 лв. или 122,71 евро. Общо дължимата сума за разноски е в размер на 1 540,01 евро.

Ръководен от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 11485/27.05.2026г. по гр.д. № 5645/2025г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на ищцата за изменение на решението в частта на разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 от ГПК , решение №157/11.01.2026 г. по гр.д. № 5645/2025г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която Н. Е.

С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Бистрица” №9, ет.2 – адв. Д. Й., е осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 разноски за производството пред СГС, като изменя размера на същите на 1 540,01 евро.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.

280 ГПК в 1 седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6