Решение № 1884 от 16.10.2024, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1884

Сливен, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - IV състав, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ИГЛИКА ЖЕКОВА

При секретар НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИГЛИКА ЖЕКОВА административно дело № 20247220700261 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 68 от Закона за защита от дискриминация ЗЗДискр.).

Образувано е по жалба от С. Р. Р. и Д. И. А., и двамата с адреси в гр. С. срещу Решение № 124/28.03.2024 г., постановено по преписка № 167/2022 г. от Петчленен разширен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че С. Р. Р. е извършил акт на дискриминация под формата на т. по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 от ДР на същия закон на основата на признаци „л. п.“ и „у.“ по отношение на Г. И. И., с което е нарушил забраната по чл. 4, ал. 1 от цитирания закон, като на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. на С. Р. Р. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева за извършване на установената в оспореното решение дискриминация; Установено е, че Д. И. А. е извършила акт на дискриминация под формата на т. по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 от ДР на същия закон на основата на признаци „л. п.“ и „у.“ по отношение на Г. И. И., с което е нарушила забраната по чл. 4, ал. 1 от цитирания закон, като на основание чл.78, ал. 1 от ЗЗДискр. на Д. И. А. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева за извършване на установената в оспореното решение дискриминация.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, като постановено при неправилно съобразяване на относимите факти, неправилно възприемане за доказани на твърдения от жалбоподателя, както и неправилно прилагане на относимото материално право. Подадената жалба съдържала нередовности, но сезираният орган не предприел процесуални действия по тяхното отстраняване, вместо което пристъпил към проучване и заседателна фаза. От стр. 2 до стр. 6 от атакуваното решение била възпроизведена жалбата на И. с описание на субективни оценки с вероятностен характер, като изискуемото от чл. 9 от ЗЗДискр. представяне на факти липсва. Именно неуточняването на претенциите на жалбоподателя от подаване на жалбата до края на производството пред КЗД създало широка възможност на органа да прави свободни интерпретации в решението си, насочвайки ту към неравенство в третирането, чиято защита се гарантира в чл. 4 ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр., ту към нарушение на чл. 14 от ЗЗДискр., а в крайна сметка в диспозитива на решението се установявал „т.“ по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на ЗЗДискр., във вр. с чл. 5 от същия закон, без анализ на елементите от сложния фактически състав на нарушението, както и без излагане на съответни мотиви по признаците „л. п.“ и „у.. В следващите 6 страници били възпроизведени възраженията на ответниците Р. и А., без произнасяне по изначалната нередовност и недопустимост на жалбата. Въпреки представените в хода на производството съдебни решения, потвърждаващи законосъобразността на прекратяване на правоотношенията със свид. М. Г. и С. Е., КЗД приела, че първата от тях е била възстановена на работа през процесния период. При тези данни оспореният акт се явявал и постановен въз основа на неверни факти, а и не бил отчетен фактът, че свидетелите Е. и Г. са пряко засегнати от влезли в законна сила в тяхна вреда съдебни актове и в този смисъл – заинтересовани от своеобразен реванш спрямо дружеството – работодател и представляващите го длъжностни лица. Счита, че неправилно КЗД е кредитирала и дадените от свид. И. Д. показанията, които били косвени, ирелевантни и в този смисъл - негодни, доколкото същата не била нито служител на дружеството, нито пряк свидетел на събитията. От друга страна в атакувания акт на ответника не били коментирани показанията на ангажирания от Р. и А. свидетел М. Т., както и било пренебрегнато заявеното от свид. К. К., че длъжността „О. п. с.“ не е включена в списъка с подходящи за заемане от т. лица длъжности, определени от Службата по трудова медицина, която е извършила и конкретна преценка за жалбоподателя въз основа на обективни писмени доказателства. Твърди, че доказателствата в решението са коментирани и кредитирани избирателно и изопачено, вместо което ответникът приел, че Р. и А. не са извършили нужното пълно и обратно доказване. Това – с оглед на неуточнената и недопустима жалба, съставляващо пречка да се ангажират доказателства срещу неизяснени от жалбоподателя И. факти (чл. 9 от ЗЗДискр). Заявяват още, че без всякакви предходни мотиви и противно на изложеното в решението от стр. 1 до стр. 19 решаващият състав приема, че проявената спрямо жалбоподателя д. е под формата на „т.“ по признаците „л. п.“ и „у.“, причинен именно от Р. и А. като длъжностни лица от дружеството – работодател. Този извод не бил подкрепен нито от събраните доказателства, нито можел да се отнесе към регламентацията на въпросната форма на дискриминация в § 1 т. 1 от ДР на ЗЗДискр. От стр. 19 до края на стр. 21 не се съдържали съпоставки на събраните доказателства с изискуемите кумулативни и алтернативни предпоставки, визирани в посочената правна норма. Това поставяло под въпрос източника на изведения диспозитив за наличие на дискриминация под формата на „т.“, при положение, че изложените съждения и обстоятелства били в съвсем друга посока – залитащи ту към непряка дискриминация, ту към нарушение по чл. 14 от ЗЗДискр. По никакъв начин не можело да се установи още и по какъв начин и на основата на какви иманентни характеристики на жалбоподателя съставът на КЗД е достигнал до извода за приложимостта на защитимия признак „л. п.“, като в съжденията си е объркал по непонятен начин признаците „л. п.“ и „о. п.“. Считат още, че давността по чл. 52 ал. 1 от ЗЗДискр. е приложена избирателно – само по наведените от Р. и А. доказателства за длъжностите, които жалбоподателят е заемал при Р. и от които е бил освободен от неговия п. и н. у. на дружеството. Твърдят, че всеки от тях е извършил описаните като укорими действия в изпълнение на присъщите и вменени им от длъжностните характеристики правомощия, а изложените факти са неизменна и обичайна част от една административно-организационна процедура. Административният орган не се произнесъл и по въпроса как е влязло в законна сила първоинстанционното решение по гр.д. № 926/2022 г. (с резултат в полза на Г. И.), когато именно по време на смяната на Р. с настоящия у. П. Т. не е била заплатена държавната такса за въззивно обжалване. Моли съда за отмяна на атакуваното административно решение, с претенция за присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание оспорващите, редовно и своевременно призовани се явяват лично и с надлежно упълномощен адв. А. Ч. от АК – Р., която поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски по списък. Представя и подробни писмени бележки.

В съдебно заседание ответната страна Комисия за защита от дискриминация, редовно и своевременно призована, не се представлява. В писмено становище, чрез пълномощник заявява материална и процесуална законосъобразност на атакувания акт, респ. неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли.

В съдебно заседание заинтересованата страна Г. И. И., редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. Е. Д. от АК – С., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира разноски. В представен по делото писмен отговор по жалбата упълномощен адв. П. Н. от АК – С. заявява, че твърдяните от жалбоподателите нередовности били отстранени надлежно с ясни и подробни уточнения, в т.ч. и относно н. т. на И.. Показното отношение на Р. и А. към И. било обективирано както в демонстрирано о. и у. о., така и в отказа им да бъде назначен на длъжността, заемана от него преди уволненията. С това двамата жалбоподатели допуснали и неизпълнение на влезли в сила съдебни решения, с които И. бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. С действията си те целяли И. да не приеме изпълнение на трудови задължения, относими към друга, крайно н. длъжност, при което да бъдат прекратени трудовите му правоотношения на друго основание. Невярно и голословно се твърдяло в жалбата, че в атакуваното решение не се съдържа уточнение по въпросите с какъв акт – действие или бездействие на страните е осъществен актът на дискриминация. С жалбата били подложени на съмнение показанията на свидетелите С. Е. и М. Г., а същите категорично установили стила и начините, по които двамата жалбоподатели се ц. поведението на своите работници и служители до степен на постоянно създаден у тях с. от у.. Свид. И. Д., поради притежаваната от нея висока правна култура била в постоянно течение на случващото се с И.. В жалбата по недопустим начин бил направен опит да се приемат за доказани факти и обстоятелства, за които законът изисква писмени документи. Обжалваното решение на КЗД не страдало от никакви пороци или нередовности, които да съставляват основание за неговата отмяна или изменение. Моли съда за отхвърляне на жалбата, с претенция за разноски.

В съдебно заседание заинтересованата страна „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, редовно и своевременно призована, не се представлява. Представя писмено становище, в което заявява, че не следва да бъде конституирана като страна в производството.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С вх. № 44-00-2337/12.07.2022 г. в Комисия за защита от дискриминация постъпила жалба от Г. И. И., в която било заявено, че до 18.02.2022 г. е бил в трудови правоотношения с „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, като със съдебно решение е било отменено уволнението на 20.08.2020 г. и е бил възстановен на работа на същата длъжност „О., к. ц.“; едновременно с това е имал п. от з. характер; на 05.01.2022 г. се явил в дружеството и изразил готовност да заеме същата длъжност и на 10.01.2022 г. със заповед това било извършено, без да му е осигурен фактически достъп до работното място; при тази ситуация поискал да бъде назначен на длъжност „п.“, за което подал на 13.01.2022 г. молба; през целия период от страна на у. на дружеството С. Р. и р. „Ч. р.“ Д. А. спрямо И. били отправяни р., у., опити да го откажат да заеме длъжността, з. ч. и д. му; налице било и н. т. на служителите; многократно искали от него да представи съдебните решения, което продължило 5-6 дни, през които се налагало да чака в коридорите, а колегите го и., с. се от у.; тази действия на ръководството били типична проява на п. т. и н.; на 24.01.2022 г. отново бил повикан в кабинета на А. и последната му предложила преназначаване на друга длъжност - „П., н. о.“, но вместо да му предоставят екземпляр от допълнителното споразумение за запознавана, заедно с ю. и служител колективно го принудили да подпише, със з., че ще оформят отказ; отказал да подпише, а на следващия ден (25.01.2022 г.) А. му връчила заповед на у., с която, считано от 26.01.2022 г. до отмяната на извънредната епидемична обстановка е наредено спиране/преустановяване на работа на Г. И. на длъжност „О., к. ц.“; със заповед от 18.02.2022 г. трудовото правоотношение с И. било прекратено поради спиране на работа за повече от 15 работни дни (за периода от 26.01.2022 г. до 18.02.2022 г.); И. бил принуден за подпише тази заповед и обжалвал същата пред компетентния съд; множеството случаи на проявена д., описани в жалбата довели до в. на з. му с.; заявил молба да бъде установено, че у. на дружеството С. Р. и Експерт Ч. р. Д. А. са проявили спрямо И. форми на д. и се определи по справедливост съответна по размер санкция.

С Разпореждане № 471/10.08.2022 г. по жалбата, постановено от Председателя на КЗД била образувана и разпределена за разглеждане от петчленен състав преписка № 167/2022 г., с дадени указания към състава и страните досежно разпределението на доказателствената тежест. За образуваната преписка до подателя на жалбата било изпратено Уведомление изх. № 44-00-2616/11.08.2022 г. Петчленният разширен състав на КЗД по преписката определил председател и докладчик, видно от писмо вх. № 12-11-1601/30.08.2022 г. до председателя на КЗД (л. 76).

Разпечатката съдържа 18 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fd25d9de-5009-4819-949a-9564786f6dcd