Решение № 75 от 30.04.2025, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. гр.Мадан, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20245430100472 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от К. Ч. Л., ЕГН ********** против „Фератум България" ЕООД, ЕИК *, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за осъждането на „Фератум България“ ЕООД да заплати на К. Ч. Л., сумата от 880,88 лева (след допуснато изменение на иска в о.с.з. от 08.04.2025 г.), представляваща недължимо платени суми по Договор № * за предоставяне на потребителски кредит от 15.09.2020г.

В исковата молба се твърди, че на 15.09.2020 година ищцата сключила Договор № * за предоставяне на потребителски кредит с ответното дружество, по силата на който кредиторът „Фератум България" ЕООД й предоставил заем при следните условия: Размер на Кредита: Общият размер на отпуснатия Кредит е 3 000,00 лева, срокове и начин на плащане: брой вноски: 12, начин на плащане: съгласно Погасителния план, който е неразделна част от Договора Първа падежна дата: 15.10.2020 Обща сума, която следва да бъде върната от Кредитополучателя за целия период на кредита: кредитополучателят следва да върне на кредитора общо сума в размер на 3690,00 лева, представляваща сбор от следните суми: сумата на отпуснатия Кредит, посочен в т. 1 по-горе, в размер на 3000,00 лева, лихва, в размер на 690,00 лева, лихвен процент 23,00 %, годишен процент на разходите по Кредита в размер на 49,17 %, Обезпечение: кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството, с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Едновременно с подписването на договора за потребителски кредит, между К. Л. като клиент и Feriatum Bank като гарант е сключен и Договор за гаранция /поръчителство/, по силата на 1 който Гарантът предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от Договора за Потребителски кредит, включително и от Общите условия. По този договор клиентът К. Л. дължи такса за предоставяне на гаранция(поръчителство) в размер на 2310,00 лева, платима на месечни вноски, в размерите, условията и на падежите, уговорени с договора за кредит. Ищецът счита, че договор № * от 15.09.2020г. за предоставяне на потребителски кредит е недействителен на основание чл.

22 ЗПК. При сключването му била нарушена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит. Ищецът счита, че уговорената такса за предоставяне на гаранция/поръчителство е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чд.19, ал.1 и 2 ЗПК. Кредиторът бил нарушил императивното правило на чл.19, ал.1 ЗПК и незаконосъобразно не бил включил таксата за осигуряване на гаранция/поръчителство в записания в договор размер на ГПР от 49,11%. Счита, че сключеният между ищеца и Ferratum Bank договор за предоставяне на гаранция е нищожен поради противоречието му с добрите нрави - чл. 26, ал.1, предл. III ЗЗД. В разглежданата хипотеза ищецът-потребител бил поставен в положение, при което отпускането на кредит е поставено в зависимост от сключването на възмезден обезпечителен договор с икономически свързано със заемодателя лице, посочено от самия него. Договорът за предоставяне на гаранция бил сключен, в деня на отпускане на кредита, с юридическо лице търговец, което по занятие сключва възмездни обезпечителни сделки, с които обезпечава чужда гражданска отговорност, запазвайки си правото на регрес спрямо длъжника. В случая договореното в полза на гаранта възнаграждение, всъщност представлявало скрита възнаградителна лихва по договора за кредит. Договорът за предоставяне на гаранция бил нищожен, поради накърняване на добрите нрави. Сочи, че така създадената обща конструкция от два договора с потребителя - за кредит и за гаранция, като на насрещната на потребителя страна и по двата от тях стоят две свързани лица, на практика съставлява разделяне на приходите от кредита чрез тези два свързани стопански субекта с цел да се заобиколят законовите норми за защита на потребителите и да се натовари заемополучателят с допълнителни и прекомерни плащания. Затова и Договорът за предоставяне на гаранция бил сключен в условията на неравнопоставеност по смисъла на чл. 143 ЗЗП, което го прави и нищожен поради заобикаляне и противоречие със закона и в нарушение на добрите нрави, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, чл. 24 ЗПК и чл.

26 ЗЗД. Освен това в нарушение на чл. 11. ал.1 т.11 от Закона за потребителския кредит договорът за предоставяне на потребителски кредит не съдържал условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими 2 при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

В изпълнение на Договор № * за предоставяне на потребителски кредит от 15.09.2020г. К. Л. била заплатила на „Фератум България" ЕООД, ЕИК * сумата от 4 480,88 лева посредством следните плащания:

На

15.10.2020г. 500,00 лева, На 14.11,2020г. - 520,00 лева, На 01.02.2021 г. 3460,88 лева. Поради недействителността на договора за кредит за нея е възникнало задължение за връщане само на чистата стойност на кредита, а именно - главницата от 3000,00 лева, а разликата в размер на 1 480,88 лева се явявала платена при липса на основание и подлежи на връщане от заемодателя на заемополучателя. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Счита за неоснователно твърдението на ищеца, че поръчителството от Мултитуюд Банк (Малта) е задължително условие за сключване на кредитен договор, е неоснователно.

Кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „Фератум България“, потребителят сам избира обезпечението. Следователно сключването на договор за гаранция не е задължително. Исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция били недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна — Мултитуюд Банк, а не „Фератум България“ ЕООД. Мултитуюд Банк било самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Ищецът сам бил избрал Мултитуюд Банк (Малта) като поръчител в електронния формуляр и, след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит. Получил е преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочва, че за сключването на договора за кредит „Фератум България“ изисква поръчителство. Ищецът е получил и документи от Мултитуюд Банк, включително Договор за гаранция. След като е бил информиран, ищецът е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора. Твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП били неоснователни.

Чл. 5 от договора ясно посочвал избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция са подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към Мултитуюд Банк, които ищецът е приел доброволно. В ОИМ се сочи, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителни разходи било неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон. „Фератум България“ е предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил това си право. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа следното:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 15.09.2020 г. между страните е сключен Договор за 3 потребителски кредит № *, по силата на който ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, в качеството на кредитодател е предоставил на К. Ч. Л. - кредитополучател сумата от 3000 лева. От приетия като писмено доказателство заверен препис от договор № * от 15.09.2020 г. е видно, че страните са постигнали съгласие предоставената от Фератум България ЕООД на К. Ч. Л. сума от 3000 лева да бъде върната от кредитополучателя на 12 погасителни вноски съгласно приложения към договора погасителен план, ведно с договорна лихва в размер на 690 лева, при лихвен процент посочен в договора - 23%. Общата дължима сума от кредитополучателя по договора възлизала на 3690 лева. В договора е посочен ГПР от 49.11%. Съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от Фератум Банк в полза на дружеството.

По делото е представено заверено копие от Договор за гаранция (поръчителство) от 16.09.2020 г., сключен между Фератум Банк р.1.с., със седалище в Малта (гарант) К. Ч. Л. (клиент), с предмет предоставяне на гаранция от Фератум Банк за обезпечаване на задълженията на К. Ч. Л. по Договор за потребителски кредит № * от 15.09.2020 г., сключен с Фератум България ЕООД. Съобразно клаузите на договора за гаранция гарантът се задължава солидарно с кредитополучателя да отговоря спрямо кредитора, за изпълнението на всички задължения, произтичащи от Договора за заем между клиента и заемодателя в размер до 6000 лева. Ако клиентът не изпълни задължението си да върне получения от кредитора потребителски кредит, гарантът следвало да заплати дължимата сума на кредитора при първо негово поискване. От своя страна клиентът се задължила да заплати на гаранта такса за предоставяне на гаранция, която възлизала на сумата в общ размер от 2772 лв., платима по банков път на месечни вноски, в размерите, условията и на падежите, уговорени съгласно погасителния план по договора, с дата на първо плащане 15.10.2020 г. и краен срок на издължаване 13.12.2021 г. Като доказателство по делото е прието заверено копие от Общи условия към договор за гаранция (поръчителство).

По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според която К. Ч. Л. е заплатила на „Фератум България„ЕООД сумата от 4480,88 лева, с която са погасени задължения – по Договор за кредит № * от 15.09.2020г – 3935,63 лева, от които главница 3600 лева, възнаградителна лихва в размер на 297,63 лева, плащания по Тарифа – 20 лева, такси за предсрочно погасяване – 18 лева, както и за допълнително избрана незадължителна услуга 545,25 лева. В констативната част на заключението е отразено, че на 18.12.2020 г. между страните е подписан Анекс № 1 към Договор *, с който отпуснатия кредит в размер на 3000 лева се увеличава със сумата от 600 лева, като е посочена датата на получаване на допълнителната сума по кредита – 18.12.2020 г. В о.с.з. вещото лице поддържа представеното заключение, като посочва, че сумата от 600 лева е допълнително усвоена от кредитополучателя. Съдът кредитира изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза като обективна, компетентна и неоспорена от

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна: