Решение № 2447 от 16.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2447 гр. Варна, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Гражданско дело № 20253110107973 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по исковата молба от М. Е. К., ЕГН ********** срещу П. П. К., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове, както следва: 1) положителен установителен иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК за приемане за установено между страните, че придобитата по време на брака на М. Е. К. с П. П. К. 1/3 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент, находящ се в гр. Варна, бул. „**“ **, вх. 3, ет. 12, ап. 94, с площ от 102,22 кв. м, е изключителна собственост на М. Е. К. поради пълна трансформация на нейно лично имущество в придобиването й; 2) ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено между страните, че М. Е. К. е изключителен собственик на лек автомобил с марка „Киа“, модел „**“, рег. № **, рама № **, и лек автомобил с марка „Хюндай“, модел „**“, с рег. № **, рама № **, въз основа на пълна трансформация на нейно лично имущество в придобиването им, както и за осъждане на П. П. К. да предаде на М. Е. К. владението върху двата леки автомобила.

В исковата молба ищецът М. Е. К. излага, чрез адв. С., че на 16.09.2021 г., по време на брака си с П. П. К., закупила съвместно със сестра си и баща си горепосочения апартамент с идентификатор *** за сумата от 70 000 евро, като всеки от тях придобил по 1/3 ид. ч. Ищцата заплатила на 1 продавача сумата от 61 200 евро, а сестра й – 8 800 евро. Изтъква, че по време на брака е работила по трудово правоотношение, като получаваното от нея възнаграждение надвишавала многократно доходите на ответника. Сумата от 61 200 евро представлявала спестени от нея средства от трудовите й възнаграждения. На ** г. заплатила от банковата си сметка сума в размер на 15 000 лв. за покупка на горепосочения л. а. с марка „Киа“, а на 20.10.** г. - сума в размер на 32 000 лв. за покупка на горепосочения л. а. с марка „Хюндай“, който бил за ползване от страна на ответника. Понастоящем ответникът ползвал и двата автомобила и дори си позволил да предостави единия на трето лице. По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника П. П. К., с който, чрез адв. В., оспорва предявените искове като недопустими, евентуално неоснователни. Твърди, че към момента на закупуване на вещите размерът на неговия доход надхвърлял този на ищцата. Сочи, че на 21.01.2021 г. сметката на ищцата била захранена със сумата от 4000 лв., на 08.04.2021 г. – 5000 лв., на 06.07.2021г. – 3500 лв., и на 09.08.2021 г. – 4500 лв. Оспорва произходът на платените от ищцата суми за закупуване на процесните три вещи да е спестени от нея трудови възнаграждения. Посочва, че с ищцата уговорили той да плаща всички разходи за семейството, а парите в нейната сметка да се спестяват за закупуване на жилище и МПС. Твърди, че когато автомобилите са закупени и то от „**“ ЕООД, представлявано тогава от него, ищцата е била безработна и е получила парите за покупките от него. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Като безспорни обстоятелства в доклада по делото са обявени, че 1/3 ид. ч. от процесния апартамент е придобит на 16.09.2021 г. по време на брака на страните по делото, въз основа на договор за покупко-продажба, както и че процесните два леки автомобила са придобити на ** г., съотв. на 20.10.** г., по време на брака на страните по делото, също въз основа на договори за покупко-продажба.

2

По силата на покупко-продажба чрез НА от ***., П.Д. и М.Г. продават при равни квоти на М. К., Ж.Д. и Е. Г. процесния недвижим имот при продажна цена от 70 000 евро, от която сума в размер на 8 800 евро, е платена по банков път от Ж. Е. Д. на М. Д. Г., преди подписване на настоящия нотариалния акт. Остатъкът в размер на 61 200 евро е следвало да бъде платена по банков път от М. Е. К. на М. Д. Г., след подписване на нотариалния акт, но преди вписването му в СВ Варна при АВ. Видно от банково извлечение /л.24/ и платежно нареждане от ***. (л.202), ищцата е заплатила остатъка от 61 200 евро на М.Г..

Представен е договор за покупко-продажба между ищцата и „*** ЕООД“ с предмет л.а. Киа на стойност 15 000 лв., както и договор за покупкопродажба на л.а.Хюндай на стойност 32 000 лв. (л.149).

От приложените платежни нареждания от 14.07.**г. и от 20.10.**г. се установява, че М. К. е извършила превод на сумата от 15 000 лв. с основание „аванс за лек авт. Киа“ в полза на продавача по договора, както и за сумата от 32 000 лв. с основание „покупка на автомобил п.К.“ също в полза на „*** ЕООД“. Представено е и платежно нареждане за захранване на сметката на ищцата със сумата от 32 000 лв. (л.205).

Представени са справки и данъчни декларации във връзка с декларираните доходи на ответника, както и справка за извършвани трансакции от същия чрез „Револют“ за периода 06.10.2020г. – 30.06.2022г.

(л.150 и сл.).

По делото са приети банкови извлечения от сметки с титуляр ищцата от Алианц Банк, ЦКБ и Пощенска банка, както и трудови и граждански договори, сключвани между ищцата и „**“ АД.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правна квалификация чл. 23 СК:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици, a именно: 1. придобивната стойност на имота съобразно вида на възмездната сделка; 2. размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК и са 3 еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот - изцяло или отчасти; 3. влагането им за придобиването на процесния недвижим имот /Решение № 557 от 02.10.2024 г. по гр. д. № 857/2024 г., г. к., і г. о. на ВКС/.

Съгласно чл. 21, ал. 1 СК, вещните права /т.е. право на собственост върху вещи/, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съгласно чл. 21, ал. 3 СК, съвместният принос се предполага до доказване на противното. Следователно, за да се докаже, че придобитото по време на брака не е съпружеска имуществена общност /СИО/, следва да се ангажират доказателства, оборващи тази презумпция, от онзи, който цели оборването й /чл. 154, ал. 1 вр., ал. 2 ГПК /. В тази връзка възражението за трансформация има за цел установяване придобиването на имущество по време на брака с лично имущество, което се явява правоизключващо по отношение на СИО и е основание за признание на изключително право на собственост по отношение на цялата вещ или на части от нея, макар и придобивният момент да е настъпил по време на брака. Така чл. 23, ал. 1 СК гласи, че вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество, са лично притежание на съпруга. Принципът, залегнал в чл. 23 СК, е, че придобитото през време на брака имущество има правното положение на средствата, които са вложени за придобиването. Ако имуществото е придобито с лични по смисъла на чл. 22 СК средства на единия съпруг, то принадлежи на съпруга, който го е придобил. Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.

В уточняваща молба с вх. № 61701/09.07.2025г. към исковата молба, М.К. излага твърдения, че процесните вещи са придобити изцяло с лично имущество – лични спестявания от трудови възнаграждения. Следва да се отбележи, че доходите от трудово възнаграждение не съставляват лично имущество по чл. 22 СК. Те се признават като форма на материален принос по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК и не подлежат на трансформация в лично имущество по реда на чл. 23 СК. Трансформацията е възможна само за средства, придобити преди брака (чл. 22 СК), а не за трудови доходи по време на брака /Решение № 415 от 07.07.2025 г. по к. гр. д. № 2117/2024 г., г. к., іі г. о. на ВКС/. По аргумент от противното, спестени средства от трудови възнаграждения, получени преди брака, биха могли да се трансформират. В 4 случая ищецът твърди, че бракът между страните е сключен на 10.07.2014г., макар удостоверение за това да не е представено. Приемайки, че ответникът не оспорва това обстоятелство, в тежест на ищеца е да докаже размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК, респ. тяхното съотношение спрямо придобивната стойност на процесния имот.

В случая не се спори по делото и от доказателствения материал се установява, че придобивната стойност на имота е 61 200 евро, платими от М.К. (от обща продажна цена 70 000 евро).

Видно от представеното платежно нареждане (л.202), сумата от 61 200 евро е заплатена чрез паричен превод от сметката на ищцата в „ЦКБ“ АД.

Доколкото твърденията са, че тази сума представлява нейно лично имущество, тъй като е придобита от спестяване на получени трудови възнаграждения и с оглед казаното по-горе, тези спестявания следва да бъдат формирани преди сключване на брака, за да бъдат окачествени като „лични средства“.

Настоящият състав приема, че въз основа на представените по делото писмени доказателства, не се установява нито пълна, нито частична трансформация на такива средства. На първо място, от справките, постъпили от работодателя на М.К. за извършвани в нейна полза преводи на трудови възнаграждения, не може да се обоснове извод, че постъпилите суми са били спестени по съответната сметка, а не са били разходвани. На следващо място обаче, дори и да се приеме, че някаква сума от постъпилите до 10.07.2014г.

(сключването на брак) възнаграждения е акумулирана, липсват доказателства, че стойността на процесния имот е била изплатена именно от тези средства.

Наличието на такива суми не означава, че същите са вложени от ищеца при закупуването на недвижимия имот. Видно от представените банкови справки и по трите сметки е имало различни движения на парични средства през годините – имало е както постъпления на средства с произход, различен от трудови възнаграждения, така и тегления на суми. Това обстоятелство води до извод за недоказаност на необходимите предпоставки за уважаване на претенцията за трансформация. Същото е относимо и досежно закупуването на леките автомобили. Ето защо и доколкото ищецът не успя да установи в условията на пълно главно доказване влагането на средства с личен произход при придобиването на имота, респ. автомобилите, искът следва да бъде 5 отхвърлен.

По иска с правна квалификация чл. 108 ЗС:

Искът по чл.108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. В тежест на ищеца е да установи, че е собственик на вещта, както и че ответникът упражнява фактическата власт върху тази вещ към момента на предявяване на иска. Ответникът носи доказателствената тежест да установи, че е налице противопоставимо на ищеца основание за осъществяване на фактическата власт върху вещта или че в хода на производството е предал владението на ищеца.

Доколкото процесните два леки автомобила са придобити на ** г., съотв. на 20.10.**г., по време на брака на страните въз основа на договори за покупко-продажба и предвид неоснователността на иска за трансформация, установява се по делото, че ищецът не е изключителен собственик на тези вещи. Титуляри на правото на собственост са и двамата съпрузи – всеки на по ½ ид. ч. По отношение на твърдението досежно фактическата власт върху автомобилите, това обстоятелство подлежи на доказване, само ако ответникът го оспорва (стр. 116, абзац б) от теоретично изложение от помагало за гражданско материално право на НИП), като такива възражения не са релевирани. Следователно и доколкото двата леки автомобила са придобити в режим на СИО (чрез покупко-продажба по време на брака), искът следва да бъде уважен за по ½ ид.ч. за всеки автомобил. За останалата ½ ид.ч., предвид липсата на доказана трансформация, искът следва да бъде отхвърлен.