Определение № 2054 от 15.10.2021, Административен съд - Бургас

О П

Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2054 15.10.2021 година гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Димитър Гальов като разгледа докладваното от съдията частно административно дело № 2439 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.250 и сл. от АПК.

Образувано е по искане от А.Х.А., лишен от свобода, изтърпяващ наказание в Затвора – Бургас. Сочи се, че се подава на основание чл.250-252 от АПК. Иска се Административен съд-Бургас да осъществи административен контрол във връзка с Разпореждане № 4216 от 24.09.2021г., получено от ищеца на 27.09.2021г. Описва се, че съгласно това разпореждане и изложеното по административно дело № 2304 от 2021г., „началникът на затвора-Бургас е задължен да представи в 7-дневен срок от уведомяването доказателства за датата, на която е постъпила при него подадената жалба в пощенски плик“, като е изпратено и копие от посочения пощенски плик на този орган.

Административен съд– град Бургас, като взе предвид доводите на ищеца и обективираните в заявлението обстоятелства, на които се основава искането до съда, въз основа разпоредбите на закона, за да се произнесе по ДОПУСТИМОСТТА на искането, съобрази следното:

В случай, че се депозира искане, с правно основание чл.250 от АПК, съдът следва на основание чл.252, ал.2 от АПК, да задължи другата страна да представи по делото в указания срок данни за основанието на извършените действия. В процесният случай, въпреки позоваването на тази норма, искането, въз основа на което е образувано настоящото производство е недопустимо. Заявеният от ищеца „административен контрол“, във връзка с указанията обективирани в съдебно разпореждане по друго дело не намира опора в нормативната уредба. В случаят, не се оспорват фактически действия на административен орган, за да е относима въобще процедурата по чл.250 от АПК, а се иска „контролиране“ на така описаното разпореждане.

В настоящият случай, съдът няма правомощие да проверява или да осъществява искания от ищеца контрол, тъй като въобще тази процедура няма връзка с постановени съдебни актове и техния инстанционен контрол. Отделен е въпроса дали посоченото разпореждане въобще подлежи на инстанционен контрол, т.е. от по-висша съдебна инстанция, след като не е прекратителен съдебен акт, а с него както сочи и ответника само се дават указания до една от страните в посоченото дело, която следва да установи относими към предмета на съответното дело обстоятелства. Обстоятелствата относно даденото разпореждане, вкл. кой какви указания е давал и до кой орган, респективно дали са изпълнени, обективно не би могло да бъде обсъждано в производство по реда на чл.250 от АПК, поради което търсената защита от ищеца е лишена от предмет. Само съдът, пред който делото е висящо може да следи изпълнението на дадените до конкретна страна указания и да постановява своите актове, с оглед тяхното изпълнение.

В константната си практика Върховният административен съд на Република България приема, че защитата по чл.250, ал. 1 от АПК е срещу фактически действия, като същата може да бъде осъществена само при наличието на три изискуеми в кумулация предпоставки - да е налице фактическо действие, което се извършва от административен орган или длъжностно лице в администрацията, това действие да не се основава на административен акт или на закона и към момента на търсене на защита, действието да не е прекратено. Целта на защита е незабавно и безусловно прекратяване на фактическите действия, извършвани без правно основание. Защитата по реда на чл.250, ал. 1 от АПК би била недопустима или когато действията са били прекратени, или искането не е от лице, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати от сочените фактически действия. Както става ясно, в настоящият случай се търси защита срещу процесуални действия осъществени в хода на друго образувано дело пред надстоящия съд, а не пред административен орган, поради което такъв контрол по принцип е недопустим и не може да се осъществява в производство по реда на чл.250 от АПК.

По изложените съображения, заявлението, обективиращо искане с посочено от ищеца правно основание чл.250-252 от АПК следва да се остави без разглеждане, респективно да се прекрати образуваното съдебно производство, на основание чл.159, т.1 от АПК.

По изложените съображения, Административен съд -гр.Бургас,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ заявление от А.Х.А., лишен от свобода, изтърпяващ наказание в Затвора-Бургас, обективиращо искането: „Административен съд-Бургас да осъществи административен контрол във връзка с Разпореждане № 4216 от 24.09.2021г., получено от ищеца на 27.09.2021г., като се описва, че съгласно това разпореждане и изложеното по административно дело № 2304 от 2021г., „началникът на затвора-Бургас е задължен да представи в 7-дневен срок от уведомяването доказателства за датата, на която е постъпила при него подадената жалба в пощенски плик“,като процесуално НЕДОПУСТИМО.

ПРЕКРАТЯВА производството по частно административно дело № 2439 по описа за 2021г. на Административен съд- гр.Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба, пред Върховния административен съд на Република България, в седмодневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: