Определение № 1083 от 31.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1083 гр. София, 31.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Фикиин

Членове:

Румяна Илиева

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Румяна Илиева Въззивно частно наказателно дело № 20241000601241 по описа за 2024 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 440, ал. 2 НПК.

Образувано е по частна жалба на инспектор Т. Г., като пълномощник на началник на Затвора, гр. София, срещу протоколно определение от 10.09.2024 г. по нчд № 5127/24 г. СГС. С посочения по-горе съдебен акт е допуснато, по отношение на осъдения М. В. П., условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от три месеца и пет дни от наказанието лишаване от свобода, наложено му по нчд № 1826/23 г. СГС. На основание чл.

70, ал. 6 НК за осъдения е установен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, считано от деня на освобождаването му. В рамките на изпитателния срок е постановена пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 НК „включване в програма за обществено въздействие“. На основание чл. 73, ал. 1 НК е възложено организирането на надзора и възпитателните грижи по отношение М. В. П. през изпитателния срок на съответната наблюдателна комисия към Общинския съвет по местоживеенето му. В жалбата се изразява несъгласие с изводите на първостепенната съдебна инстанция за уважаване на искането на осъденото лице. Подчертава, че институтът на условно предсрочното освобождаване е правна възможност, приложима по отношение на осъдени, чието поведение надхвърля обичайно доброто при изпълнение на наказанието и няма автоматично приложение.

Сочи, че в мотивите на съдебния акт некоректно не е отчетено становището на администрацията на Затвора, гр. София и непроменените първоначални средни стойности от 68 т. на оценката на риск от рецидив и вреди, изготвена на основание чл. 155 и чл. 156 ЗИНСЗС. Застъпва позиция, че наличието на положителни промени в поведението на осъдения /участие в трудова дейност, награждаван 10 пъти за времето на целия си престой в МЛС/ не съставляват достатъчно доказателство за неговото поправяне предвид регистрираните две 1 дисциплинарни нарушения и наказания за тях, както и изпълняваните само и единствено на територията на затворническото общежитие, без временно пребиваване в обществото, поощрения по реда на ЗИНСЗС. Моли за отмяна на обжалваното определение.

СГП и осъденото лице, след изпълнение на процедурата по чл. 342, ал. 2 НПК, не изразяват становище по частната жалба.

Апелативен съд, София, като се запозна с наведените в жалбата оплаквания и доказателствата по делото и като провери служебно и изцяло правилността на обжалваното определение, намира въззивната частна жалба за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а първостепенният съдебен акт, като правилен и законосъобразен, потвърден.

Не е спорно между страните, установено е и от доказателствата по делото, че осъденият М. В. П. търпи наказание лишаване от свобода в размер на две години по нчд № 1826/23 г. СГС. С посочения съдебен акт е постановено, на основание чл. 68, ал. 1 НК, осъденият П. да изтърпи отделно, при първоначален общ режим, определеното общо наказание от две години лишаване от свобода по нохд № 1141/15 г. СГС и по нохд № 3360/14 г. СГС.

Осъденият П. следва да изтърпи отделно, при първоначален строг режим и наказанието от две години и шест месеца лишаване от свобода по нохд № 1434/23 г. при зачетен предварителен арест от 2 години, 5 месеца и 27 дни.

Постъпил в Затвора, гр. София, на 03.04.2023 г. Към 10.09.2024 г. изтърпял фактически 1 г., 5 месеца и 7 дни /повече от една втора от наложеното наказание/, от работа 3 месеца и 18 дни, всичко 1 г., 8 м. 25 дни.

Остатъкът от наказанието лишаване от свобода е в размер на 3 месеца и 5 дни.

Така установените фактически данни са мотивирали обоснования извод за наличие на първата, т. нар. формална предпоставка, регламентирана в разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК за приложение института на условно предсрочно освобождаване, а именно: фактически изтърпяно не по-малко от една втора от наложеното наказание.

САС намира за законосъобразна констатацията на СГС, че по отношение на конкретното осъдено лице е налична и втората, кумулативно изискуема предпоставка, разписана в материалния закон, а именно – поправянето на осъдения.

Не се споделя наведеният в жалбата довод за допуснати процесуални нарушения в оценъчната дейност на първостепенния съд и неоправдано неглижиране становището на пенитенциарната администрация. СГС е подложил на внимателна, прецизна и задълбочена оценка всички, налични в затворническото досие и приобщени в съдебно заседание, по искане на защитата, доказателства, като тези, установяващи положителни промени в поведението на осъдения, са обсъдени наред с установяващите дисциплинарни наказания и средния риск от рецидив съобразно оценката на риска. Ето защо, нито едно релевантно доказателство не е било неоправдано фаворизирано, нито неоснователно пренебрегнато друго, в каквато насока е 2 поддържаното в жалбата оплакване.

СГС е формирал последователни мотиви относно наличието, наред с настъпилите положителни промени /отговорно изпълнение на възложената му от администрацията работа, активно участие в груповите занимания по възпитателните програми, липса на агресивни нагласи към другите осъдени както и към администрацията на затвора, заменянето на първоначално определения строг режим със по-лекия такъв „общ“/ и на проблемните зони /в мисленето, управлението на финансите, отношение към правонарушението/, детайлно установени в изготвената първоначална, на основание чл. 154, ал. 1 ЗИНЗС и текущи, на основание чл. 155, ал. 1 ЗИНЗС, оценки за личността и поведението на осъденото лице. Изразил е съгласие със заключението на инспектор СДВР, че ресурс за попълване на дефицитите съставляват образователната степен на осъдения П., професионална подготовка, изградени трудови навици, оказваната от близките му подкрепа, демонстрираното от осъдения желание за изпълнение на поставяните му при изпълнение плана на присъдата цели и задачи, поради което и корекционната работа с осъдения следва да продължи за утвърждаване на постигнатите резултати и за подобряване на уменията му за правилно вграждане в обществото.

Въззивният съд, като съобрази невисокия размер на неизтърпяната част от наказанието, експертната оценка на инспектор-психолог, че не се очаква осъденият П. да извърши тежки дисциплинарни нарушения, нито сериозни прояви на физическа и вербална агресия и поведението му следва да се проследи и в затворническо общежитие от открит тип с цел затвърждаване на положителните промени, третирането на осъдения за ненаказван /по заповед № 3065/19.07.2024 г. на началник на Затвора, гр. София/ съгласно императива на чл. 107, ал. 2 ЗИНЗС и доколкото липсват констатации за извършено ново нарушение в изпитателния срок от един месец, възприема изцяло крайния извод на СГС за наличие на убедителен доказателствен комплекс, от който е изводимо настъпилото поправяне на осъдения, като предпоставка за условно предсрочното му освобождаване.

В пълно съответствие с разпоредбата на чл. 70, ал. 6, изр. първо НК СГС е постановил изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието.

Законосъобразно СГС е заключил, че успешната ресоциализация на осъдения следва да се обезпечи и чрез налагане, в рамките на изпитателния срок, на пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 НК „включване в програма за обществено въздействие“ .

Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Апелативен съд, София

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 10.09.2024 г. по нчд № 3

5127/24 г. СГС .

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4