Решение № 108 от 09.05.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Кюстендил, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20231500500368 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл- ГПК.

С решение №486/15.05.2023г. постановено по гр.д.№1430/2022г. по описа на Кюстендилския районен съд, по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, предявен от Йетттел България“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, ж.к.“***, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв.З. Ц. отг САК срещу П. Е. Н., ЕГН ********** от гр.Кюстендил, кв.“***“,№93, вх€А, ет.2, ап.6 е признато за установено , че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за суми в размер на 345.62 лв, непогасени, изискуеми задължения към „Йеттел България „ ЕАД, по Договор за мобилни услуги №618650636 от 19.09.2017г., Допълнително споразумение №026665533 от 18.06.2019г., към Договор за мобилни фисирани услуги и Договор за лизинг от 18.06.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 29.03.2022г. до изплащане на вземането , като за разликата над 345.62 лв до пълния предявен размер от 641.81 лв, т.е за сумата 296.19 лв, представляваща неустойка поради предсрочно прекратяване на договора, искът е отхвърлен, като неоснователен.С посоченото решение П. Е.

Н. е осъдена да заплати на „Йеттел България „ ЕАД с предишно наименование „Теленор България „ ЕАД , ЕИК *** разноски за производството, възлизащи на 530.42 лв – за исковото производство и 207.32 лв – ч.гр.д.№552/2022г.

Неуважаването на иска първоинстанционният съд е обосновал със следните съображения – недоказаност на твърдението за надлежно прекратяване на договора, поради недоказаност достигнало, връчено по надлежен ред едностранно предизвестие за прекратяване на Договора – оставянето на въпросното предупредително писмо, в пощенската кутия без 1 отбелязване за получаването му, не се кредитира от съда, като надлежен начин за връчване.Предвид изложеното и доколкото към момента на подаване на исковата молба в съда, вече срокът на договора е бил изтекъл, то неустойка според съда не е дължима.

В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт., при доказаност на необходимите, обуславящи уважаване на иска предпоставки – от една страна съществуването на валиден Договор за доставка на мобилни услуги между „Йеттел България“ЕАД и П. Е.

Н., произтичащ от Договор за мобилни услуги №618650636 от 19.09.2017г. изм. с Допълнително споразумения №026665533 от 18.06.2019г. към Договор за мобилни услуги с предмет, предоставяне на далекосъобщителни услуги към телефонен номер 08094061913, действаща валидна неустоечна клауза / р.4, т.2/ - допълнително споразумение №026665533 от 18.06.2019г. предвиждаща заплащането именно на посочената сума, като неустойка.Не е посочена Договорната клауза, но се има предвид, клаузата предвиждаща при прекратяване на Договора през време на действие на първоначалния му срок, по вина на потребителя или при нарушение на задълженията по договора или други документи, свързани с него и приложимите общи условия , заплащане за всяка СИМ карта по отношение на която е налице прекратяване дължимост на неустойка, в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на договора, а в случаите когато е предоставено устройство – разликата между цената на предоставеното устройство без абонамент ,съгласно последната актуална ценова листа на оператора, към момента на прекратяване на Договора и заплатената от потребителя цена на устройството в брой или обща лизингова цена по Договора за лизинг.Според изложението в исковата молба – сумата 296.19 лв, се претендира, като сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл.ДДС/ по 28.32 лв всяка/, ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора, и сума 196.72лв – разликата между стандартната цена на „$amsung Galaxy D 40 64 GB Dual Coral „без отстъпка, съгласно последно актуализирана ценова листа към 18.06.2019г. и дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 18.06.2019г., съответстваща на оставащия срок на Договора и така е разгледана в първоинстанционното производство.

В жалбата са разгледани, възможните начини за прекратяване на Договора, съобразно предвиденото в Общите условия, като с оглед разпоредбата на чл.147а, ал.2 ЗЗП предвиждаща, че „съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с неговия подпис“ се сочи декларация – съгласие от 18.06.2019г., според отразеното в която при сключване на договора ответникът е получил подписан екземпляр от въпросните Общи условия.Предвид разпоредбата на чл.27 от Общите условия на „Йеттел България“ ЕАД ,според отразеното в които „плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата , но не по- късно от 18 дни след датата на издаването й“, а по силата на чл.71 потребителят е длъжен да заплаща определените от „Йеттел „ цени по начин и в срокове за плащане, посочени в чл.27 от тези Общи условия и обстоятелството, че това не е сторено и - съобразно утвърдените правила за връчване на съобщения, приети с решение №581/27.10.2010г. от Комисия за регулиране на съобщенията, въззивникът е обосновал извод, че коментираното едностранно предизвестие за прекратяване на Договора е доставено на абоната, по начин, който е в пълно съответствие със законовите изисквания изпълвайки необходимия, вложен от законодателят в тях смисъл.Сочи се покана за доброволно плащане от 20.12.2019г.- изпратена на П. Е. Н., съдържаща ясно и недвусмислено указание, че при липса на доброволно плащане в срок до 10 дни от датата на писмото, се предприемат действия за съдебно събиране на дължимите суми, като след изтичане на този 2 срок Договорът за мобилни услуги се счита за прекратен, а всички оставащи лизингови вноски предсрочно изискуеми..Свидетелство за въпросната доставка на въпросното едностранно заявления за разваляне на Договора е именно удостоверение от „Тип – Топ Куриер“ АД, с изх.№ 089/22.03.2023г.С оглед приетото от ВКС в решение №148/02.12.2016г. по т.д.№2072/2015г. на ВКС,I т.о, решение №180/23.11.2016г. по т.д.№2400/2015г. ВКС, ТК, , I т.о, решение №41 /29.05.2017г. т.д.№60106/2016г. ВКС, ТК, II г.о според които редовността на връчването се обуславя, от избрания от адресанта способ за уведомяване , ищецът счита, че при предприето връчване с услугата на „Български пощи“, то в съответствие с предвиденото в чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги, връчването следва да се осъществи по реда на Общите правила, приети с решение №58/27.10.2010г. от Комисия за регулиране на съобщенията а предвид, чл.3 от Правилата,приети с решение №581/27.10.2010г. от Комисия за регулиране на съобщенията,: доставянето на пощенски пратки и пощенски колеги се извършва: 1 в пощенските кутии на получателите, поставени на адреса на получаване;2/ в пощенските служби на пощенските оператори и 3. В други звена на пощенската мрежа 4. В места или съоражения, договорени между пощенските оператори и потребители, се поддържа надлежно връчване. Кредиторът настоява, че при връчването е използвал универсална пощенска услуга, като начин за доставка ,доставяйки пратката до пощенската кутия на длъжника , на адреса, посочен от самия ответник по първоинстанционното дело, при сключване на Договора за мобилни услуги./ чл.2, чл.3 от Договора, където са посочени постоянния адрес на потребителя и адрес за получаване на фактура, когато не е заявен отказ от получаване на хартиена фактура/.Освен това той счита, че положената от кредитора грижа изпълва с необходимото внимание и старание, дължимата от заинтересованато лице в този случай грижа, без да е необходимо прибавяне към главния дълг и на допълнителни разноски в това число за връчване на съдебни книжа.Счита, че такова тълкуване на закона е в съответствие, с дадените с решение на СЕС по дело С-327/10 от 17.11.2011г. указания по прилагане на процесуалния закон, както следва: при прилагане на норми от процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността, като за надлежното уведомяване на длъжника, съдът разглеждащ иска, , следва да направи преценка на положените усилия по откриване на длъжника, в зависимост от обстоятелствата при всеки конкретен случай.Тъй като в Общите условия, които действат във взаимоотношенията между страните в чл.14 е предвидено, че при сключване на индивидуален договор, потребителят – физическо лице се идентифицира с валиден български документ за самоличност, с вписан постоянен адрес на територията на Република България, с вписан настоящ адрес, а съгласно чл.16 от Общите условия, при промяна на данните по т.-14 и т.15 потребителят следва да уведоми Йеттел в 7 – дневен срок, считано от датата на настъпване на промяната, като се задължава в същия срок да предостави новите данни , а при неспазване на посоченото изискване Йеттел има право временно и/ или постоянно да спре, да ограничи ползването на услугите и/ или да прекрати индивидуалния договор без предизвестие.Предвид неизпълнение на тази договореност, доставка на единствено известния адрес за кредитора, до който е могло да бъдат предприети действия за уведомяване с покана и предупреждение по чл.87, ал.1 ЗЗД според жалбоподателя следва да се счита за надлежно връчване.

Като противоречащо на материалния закон и практиката на ВКС по прилагане на закона, лично персонално известяване на получателя не било необходимо.Допълнителен аргумент в подкрепа на становището си, въззивникът намира във факта, че този начин за връчване е утвърден в чл.3 от Общите правила, приети с решение №581/27.10.2010г. от Комисия за регулиране на съобщенията, допустим начин за връчване предвид Закона за 3 пощенските услуги, допълнителен аргумент е продължителното ненамиране на адресата на известния по делото адрес, обстоятелство, категорично възпрепятстващо възможността за връчване на каквито и да било съобщения.Това бездействие, настъпилата промяна в адреса, каквато е налице в случая фактическа невъзможност за връчване на съобщението.Тъй като съставяните във връзка с връчване по реда на Закона за пощенските услуги документи, са акт на частноправен субект, овластен с удостоверителна компетентност, каквото е споменатото удостоверение за доставка на предупредително писмо, то въз основа на същото, неоспорено и неопровергано според въззивника единствения възможен извод е, че е налице връчване и то е надлежно.В допълнение към посоченото се изтъква, че частните документи, макар и лишени от обвързваща доказателствена сила, не са освободени напълно от доказателствена стойност, която се преценява от съда по вътрешно убеждение, както е приел ВКС в решение

№136/14.05.2015г. по гр.д.№6554/2014г. по описа на ВКС, ГК, четвърто г.о, решение №88 от 23.04.2014г. по гр.д.№4766/2013г. по описа на ВКС, ГК , трето г.о, решение №49/05.03.2012г. по гр.д.№584/2011г. ВКС, ГК, Трето г.о.Като обобщение от изложеното е извода, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.Претендират се разноски.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна.Писмен отговор не е постъпил.

Жалбата е допустима, подадена в срока за обжалване, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.Преценена по същество жалбата е неосномвателна.Съображения:

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда е разбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Постановено е решение при наличие на изискванията, при които делото може да се реши по същество - по надлежно предявен иск, чрез отговарящи на изискванията по чл.127 и чл.128 ГПК искова молба, при отсъствие на процесуални пречки за правото на иск и в съответствие с търсената с исковата молба защита – решението е допустимо.