Решение № 1408 от 02.12.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1408 гр. София, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Невена Б. Г.а като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000502088 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по две въззивни жалби - и двете насочени против Решение № 100/08.04.2025 г., постановено по гр.д. № 223/2023 г. по описа на ОС Монтана, с което Г. Г. Л. и „Балкангруп 7“ЕООД ЕИК 201610859 са осъдени да заплатят солидарно на Църква „Св. Николай“ – с.Буковец, обл. Монтана, представлявана от председателя на църковното настоятелство А. М., сумата от 11 930,95 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, равняващи се на стойността на 235 куб.м дървесина, незаконно добита от имот № *** в землището на с. Буковец, като предявеният иск е бил отхвърлен над уважения размер до общо претендирания такъв от 29 441,01 лв., като неоснователен.

Георги Г. Л., чрез адв.В. И. от АК Монтана е подал въззивна жалба срещу посоченото решение, в която сочи, че го обжалва изцяло, поради което иска и пълната му отмяна.

Независимо от последното решаващият състав приема жалбата на Л. да е насочена единствено срещу уважителната част от първоинстанционното решение, срещу която са и изложените оплаквания за неправилност. Последното, т.к. в частта, с която предявеният иск е отхвърлен над уважения размер от 11 930,95 лв. до пълния му претендиран такъв, решението има позитивен за този въззивник характер /крайният резултат за обжалващия е благоприятен/ и за същия липсва правен интерес от обжалването му.

Приема се в доктрината и съдебната практика, че правен интерес от обжалване съществува само тогава, когато постановеният с решението правен резултат е неизгоден за страната.

В случая в отхвърлителната му част постановеното първоинстанционно решение е неизгодно за ищеца-въззиваем и негов е правният интерес да го обжалва, от което свое процесуално право същият се е възползвал.

Във въззивната жалба на Л. се поддържа неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила 1 едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, неправилно приложение на материалния закон – ЗЗД и ЗГ, както и за необоснованост. При допуснатите от него нарушения на съдопроизводствените правила, вкл. при несъобразяване задължителните указания на ТР № 1/27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/ първоинстанционният съд постановил недопустимо решение, при отсъствие на страна задължителен другар по делото /една от договарящите страни по договор, приет от първоинстанционния съд за нищожен/ , вкл. без да обяви на страните, че ще изследва валидността на договора и да им даде възможност да ангажират доказателства. Отделно първоинстанционният съд не установил точно релевантните факти, което довело до неточното приложение на ЗЗД и ЗГ, като обжалваното решение било постановено като в отклонение на точния смисъл на закона и било необосновано.

Във връзка с конкретно изложените доводи в подкрепа на всяко едно от посочените оплаквания се иска от настоящата инстанция отмяна на решението в обжалваната му уважителна част и по съществото на спора отхвърляне на предявения иск в пълен размер.

Въззивната жалба на Църква „Св. Николай“ – с.Буковец, обл. Монтана, представлявана от председателя на църковното настоятелство А. М., чрез адв.М.-А. от АК Благоевград, е подала въззива жалба срещу цялата отхвърлителна част на първоинстанционното решение.

В нея се поддържа в посочената му обжалвана част решението на ОС Монтана да е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на доказателствата относно релевантия факт какъв е бил точно размерът на добитото и извозено количество дървесина в отклонение от правилата на ЗГ от собствения на този въззивник имот, а от там и до неправилно приложение на материалния закон и до необоснованост.

Като се излагат подробни доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска от настоящата инстанция отмяна на решението в обжалваната му отхвърлителна част и по съществото на спора уважаване в първия им предявен размер както на главния , така и на акцесорния осъдителни искове.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение в неговата цялост, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във всяка една от въззивните жалби, приема следното:

Обжалваното решение на ОС Монтана е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявени искове.

Разгледани по същество оплакванията за неправилност на обжалваното решение настоящата инстанция намира за частично основателни, а за да достигне до този извод въззивната инстанция съобрази следното от фактическа и правна страна:

ОС Монтана е бил сезиран с предявен в условието на субективно пасивно съединяване осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, обективно съединен с акцесорен иск за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично вземане по главния иск от Църква „Св. Николай“ – с. Буковец, обл. Монтана, представлявана от председателя на църковното настоятелство А. Г. М. против Г. Г. Л. от гр.*** и „Балкангруп 7“ЕООД.

Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът е собственик на имот с кадастрален № 118004, с площ 153,001 дка, представляващ дървопроизводителна горска територия в землището на с. Буковец, община Брусарци, местност „Дълга поляна“.

Твърдяло се е още ищецът и първият ответник да са се обвързали от договор № 5/08.01.2018 г. за изготвяне на горскостопанска програма, съобразно Наредба № 18/2015 г., 2 като било постигнато съгласие изработването на програмата да е безплатно, а последващите добив и реализация на дървесината да се осъществят възмездно от лице, посочено от изпълнителя, при цени на корен не по-малко от 20 лв./пр.куб.м.

Г. Л. изпълнил задълженията си по този договор, като изработил възложената му програма.

Без обаче да е налице допълнително възлагане от ищеца и без неговото знание и съгласие Л. издал 3 позволителни за сеч за отдел 22“и“ за добив на 92 куб.м при допустим обем на ползването по ГСП 65 куб. м и за отдел 22“у“ – за 122 куб.м при допустим обем от 55 пл.куб.м.

Поддържано е позволителните за сеч да са издадени в нарушение на чл. 54, ал.1, т. 3 от Наредба № 8, според който позволителното се издава след представяне от собственика на договор за възложен добив в имота - в случая такъв договор липсвал - ищецът не бил сключвал с първия ответник договор, нито му е предоставял пълномощно по чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ за издаване на превозни билети за експедиране на дървесината, нито пък е възлагал на втория ответник – „Балкангруп 7“ ЕООД добива на дървесина от собствения му имот.

Поддържано е при издаването на позволителните за сеч да е нарушен и чл. 108, ал. 2 от ЗГ, според който последните следва да са издадени на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска дейност. Към момента на издаването им обаче първият ответник не е имал такова качество.

Твърдяло се е, че в периода 28 юни – 6 септември 2018 г. е била извършена сеч в гореописания имот, собственост на ищеца, за което ответникът Л. е издал и превозни билети /без да му е възлагано/ , като в резултат на осъществената сеч били добити 580,57 куб.м дървесина /след изменението на иска/ при допустим по ГСП 120 куб.м.

Твърдяло се е при тази сеч ответникът Г. Л. да е допуснал нарушения на правилата за добив на дървесина, от което за ищеца настъпили имуществени вреди.

Нарушенията се изразявали в: 1/ издал е 3 бр. Позволителни за сеч в нарушения на нормативната уредба - без знанието и съгласието на собственика на имота при липса на договор по чл. 186. ал. 1, т. 2, б. „в” от ЗГ, с които е дал възможност на „Балкангруп 7“ ЕООД да извърши сеч в имота; 2/ издал е ПС на себе си, в качеството си на лесовъд, без да е заемал длъжността лицензиран лесовъд на фирмата, в нарушение на чл. 108. ал.2 от ЗГ във връзка с чл. 242. ал.1, т. 1 ЗГ; 3/ издал е ПС без договор със собственика в нарушение на чл.

108, ал.1, т.4 от ЗГ; 4/ издал е ПС за отд. 22“у“ за цялата площ в нарушение на чл.24. ал. 1 от Наредба № 8 за сечите в горите; 5/ издал е ПС за обем над позволения по ГСП в нарушение на чл.13, ал.З от ЗГ; 6/ издал е превозни билети в нарушение на нормативната уредба - без договор или пълномощно от собственика в нарушение на чл. 211. ал.2, т.2 ЗГ, в нарушение на т. 9. б. „ж“ от заповед № 461/30.05.2017 г., както и за добита дървесина, превишаваща разрешената по издадените ПС, с което е узаконил сеч на немаркирани дървета в нарушение на чл.104, ал. 1, т. 5 от ЗГ; 7/ издал е протоколи за освидетелстване на сечищата, в които е удостоверил данни относно обема на добитата дървесина, неотговарящи на действителното количество добита и експедирана дървесина по издадените превозни билети.

Като лице по чл. 108, ал.2 ЗГ, на което са издадени ПС, инж. Г. Л. не изпълнил следните свои задължения: 1/ задължението си по чл. 108, ал. 3 ЗГ да упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148. ал. 11, до освидетелстване на сечището; 2/ задължението си по чл.61 от Наредба № 8 до освидетелстване на сечището да осъществява контрол по спазване изискванията на чл.47 и чл.48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина; 3/ задължението си съгласно чл.12б от Наредба №1 да не допуска сеч на немаркирани дървета, което обуславя добив над разрешения по издаденото ПС - издадени са 3 последващи ПБ на основание липсващи или несъществуващ истински документ; 4/издадени са ПБ с липсващи реквизити- издадени са един или няколко последващи ПБ, с които чрез различни комбинации реалният им обем е повече от транспортираната с първични ПБ дървесина.

Поддържано е отговорността на втория ответник да произтича от това, че дружеството е извършило сеч в имота без знанието и съгласието на собственика, тъй като Църква „Свети Николай“ не е сключвала договор по чл. 186, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗГ с „Балкангруп 7“ ЕООД. Отделно от изложеното този ответник не заплатил на ищеца и стойността на добитата дървесина.

С гореописаните си им действия двамата ответници причинили имуществена вреда на ищеца при условията на солидарност, която били длъжни да поправят - арг. от чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 255 от ЗГ.

Отговорността им била солидарна по смисъла на чл. 53 от ЗЗД, тъй като чрез незаконосъобразните действия на Л. били създадени условия за провеждане на сеч от втория ответник в имота на ищеца, от което той е претърпял имуществена вреда, равняваща се на стойността на изсечената и извозена дървесина в обем 538 пл. куб. м на стойност 29 441,01 лв.

По тези съображения е поискано от съда да постанови решение, с което да осъди двамата ответници солидарно да платят на ищеца обезщетение от 29 441,01 лв. /след допуснатото изменение на иска/ за причинените му имуществени вреди, ведно със законна лихва за период три години назад от датата на подаване на исковата молба - 28 юни 2023 г. в размер на 9 170,46 лв.

В отговора си по исковата молба ответникът Г. Л. е оспорил основателността на предявените искове.

Не е оспорил фактическите твърдения на ищеца да е собственик на посочения от него горски имот, както и че по повод на него са били обвързани от договорно правоотношение, по силата на което Л. се е съгласил да изработи горскостопанска програма /ГСП/ за същия дърводобивен имот, като вкл. той да посочи лицето, което да извършва сеч.