Решение № 2310 от 14.11.2019, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 2310/14.11.2019г. гр.Пловдив, 14 . 11 . 2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

Административен съдия : Здравка Диева

С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1123/2019г., за да се произнесе , взе предвид следното :

Р.Д.П. ЕООД, ЕИК : *********, с.Белащица, п.к. 4124, Стопански двор, представлявано от управителя Н.Й.Д.-П. и пълномощник адв.М.Г. обжалва Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 122/14.01.2019г., потвърден изцяло с Решение № 87/02.04.2019г. на Началник отдел Финансова политика, сектор МДТ при Община ***, за установени задължения за такса битови отпадъци за : сметосъбиране и сметоизвозване; за обезвреждане на битовите отпадъци в депа и др.съоръжения и за чистотата на териториите за обществено ползване и лихвите върху тези такси, за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г., в размер на главница общо - 4 843, 10лв. и лихва за просрочие общо

-674,67лв., както и за установени задължения за такса битови отпадъци за : сметосъбиране и сметоизвозване; за обезвреждане на битовите отпадъци в депа и др.съоръжения и за чистотата на териториите за обществено ползване и лихвите върху тези такси, за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г., в размер на главница общо – 5 091,47, 10лв. и лихва за просрочие общо – 191,64лв., относно недвижим имот – УПИ XII, отреден за ПИ с кадастрален номер 30032, извън строителни граници на с.Белащица, състоящ се от : сграда /производствен обект/ с РЗП 297,5 кв.м., с отчетна стойност 220 155,95лв. и данъчна оценка за 2017г. – 19 703,40лв., а за 2018г. данъчна оценка – 19 604,40лв.; сграда /гараж-производствен/ с РЗП 43,29 кв.м., с отчетна стойност 32035,45лв. и данъчна оценка за 2017г. – 2 293,70лв., а за 2018г. – 2 282,10лв.; сграда /други нежилищни обекти – офис/ с РЗП 249,13 кв.м., с отчетна стойност 184 359,41лв. и данъчна оценка за 2017г. – 16 499,80лв., а за 2018г. – 16 416,90лв.; сграда /други нежилищни обекти/ с РЗП 249,13 кв.м., с отчетна стойност 184 359,41лв. и данъчна оценка за 2017г. – 16 499,80лв., а за 2018г. – 16 416,90лв., деклариран по чл.17 ЗМДТ с две декларации от м.12.2011г. /с открита партида за имота № М2539–111208/.

Становища на страните :

- Жалбоподателят счита АУЗД за нищожен, алтернативно – незаконосъобразен, поради противоречие с действащите материалноправни разпоредби. Твърди, че община *** не е извършила услугите сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа и др. съоръжения и почистване на териториите за обществено ползване – спрямо имота на оспорващото дружество.

Поради липса на престация – предоставяне на услугите, е отречено задължението за заплащане на цялата такса. Заявено е, че имотът е извън строителните граници на с.Белащица, „на общински път”. Акцент е поставен на поддържания факт – „…имотът никога и по никакъв начин не е бил използван от дружеството съобразно предназначението му и съответно не е кумулирал каквито и да било битови отпадъци. Именно предходното е и причина за липса на съдове за събиране на отпадъци не само в имота, но и около него”.

Обхватът на спора е следният според съдържанието на жалбата /л.5, л.7/ : - през цялата 2017г. се отрича извършване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, а за

2018г. посоченото е относимо за периода 01.01.2018г.

– 31.03.2018г. Община *** не е предоставила контейнери за смет в имота или около имота на жалбоподателя, поради което не е събирала и извозвала битови отпадъци. По отношение услугата по обезвреждане на битови отпадъци в депа и др. съоръжения, както и услугата по поддържане чистотата в местата, където се намира процесния имот, се твърди, че реално не са предоставяни от Община „***” през целия период – от 01.01.2017г. до 31.12.2018г. С позоваване на съдебната практика по отношение заплащане на ТБО само при реално предоставени услуги се твърди, че фактът на деклариране на имота не означава осъществяване на услугите от страна на общината, вкл. обстоятелството, че имотът се намира в границата на района, в който безспорно се извършва организирано от общината сметосъбиране и сметоизвозване, не е достатъчно основание да се приеме, че такава услуга е била действително предоставяна. В тези насока са цитирани разпоредбите на чл.62 ЗМДТ и чл.10 ал.1 от наредба № 7 на ОбС-*** за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги в Община ***, като се подържа че за имота е налице хипотезата на чл.71 ЗМДТ.

Изтъкнато е, че жалбоподателят е подал в срок нарочна декларация вх. № 53-553-1/27.11.2017г. ведно с приложение – образец, по реда на чл.10, чл.11 т.3 от Наредба № 7 на ОбС – ***, за освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци за 2018г. Счита се, че незаконосъобразно декларацията не е одобрена поради липса на Удостоверение от ВиК за спряно подаване на вода, както и Удостоверение от Електроразпределение за спряно електрозахранване. С позоваване на текста на чл.71 т.1 ЗМДТ и съдържанието на чл.10 ал.11 т.3 от Наредба № 7 на ОбС-***, се твърди, че въведеното от общината допълнително условие за представяне на удостоверения от ВиК и

Електроразпределение – противоречи на чл.71 т.1 ЗМДТ. Освен това, чл.8 ал.5 ЗМДТ не предоставя правомощие за определяне възможността за освобождаване от услугата, а само реда за освобождаване, поради което ОбС не разполага с правомощия да въвежда допълнителни критерии и условия – представяне на посочените две удостоверения.

Независимо от уточнението в обхвата на оспорването, е поискана цялостна отмяна на АУЗД, който акт в писмено становище по същество се счита за незаконосъобразен според събраните по делото доказателства – заявено е, че ТБО не е предоставяна за имота на жалбоподателя през целия процесен период – 01.01.2017г. –

31.12.2018г. С аргумент от приетите в съдебното производство доказателства, е посочено, че XII – 30032 – фина механика, поддръжка на филмова и видео техника /състоящ се от ПИ *** и ПИ *** по КК на неурбанизираната територия на община ***/, е придобит на 21.03.2007г. от Н.Данчева – П. и от Роберт Д.П. с нот.акт рег. № 461 от 21.03.2007г., върху който имот собствениците учредили право на строеж на жалбоподателя с нот.акт от 14.09.2007г. Застрояването е осъществено въз основа на описани строителни книжа – в ПИ *** и строежът е въведен в експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 167/08.11.2011г.

/Сервиз за фина механика и поддръжка на филмова и видео техника/. Имотът – въведения в експлоатация строеж не е ползван по предназначението си и не е кумулирал битови отпадъци през целия процесен период, което именно е причина за липса на съдове за отпадъци в имота и около него. В тази вр. е била подадена декларацията по чл.10 ал.11 от наредба № 7 на Община *** на 27.11.2017г. за освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване през 2018г. /дейността на дружеството била замразена и е в процес на ликвидация, вкл. с представяне на данни от НАП за липса на трудови договори към 22.11.2017г./, което означава, че не може да съществува и услуга по обезвреждане на отпадъци, каквито липсват. С позоваване на заключението по СТЕ, се поддържа информацията от оглед, осъществен на 05.07.2019г. – машините в производствените помещения не работят и останалото застрояване в имота се ползва като две жилища; контейнер за събиране на битови отпадъци има на север от имота, пред затворен жилищен комплекс, на пътя с идентификатор ***, който е на разстояние от имота на жалбоподателя от около 120м., а на местния път, на който е лицето на имота на оспорващото дружество – няма съдове за събиране на битови отпадъци. За 2017г. и за 2018г. няма постъпили декларации от *** ЕООД за определяне на такса битови отпадъци според количеството на битовите отпадъци по см. на чл.10 ал.7 от Наредба № 7, а на 10.05.2019г. е подадена декларация с желание за определяне на ТБО според количеството битови отпадъци и с желание за ползване на 1 бр. „кука” – поради започване на дейност. Липсата на дейност за предходните две години е потвърдена от свидетелски показания на С.В., което лице е от 10 години съсед на жалбоподателя. Св. не е виждала съдове за смет пред вратата на имота на жалбоподателя, а пътят, достигащ до имота му – не се поддържа от Община *** : „Поради липса на необходимата поддръжка на гореописания път, жалбоподателят сам още преди десетина години, със свои лични средства е направил „бетонен път”, който сега всички в селото ползват”. Според св. тротоари и улици в селото не се почистват. Счита се, че ответникът не е доказал реално предоставяне на трите вида услуги, независимо от приетите по делото писмени доказателства, вкл. представените от *** ЕООД – частните документи са своевременно оспорени от жалбоподателя /трудови договори, протоколи, докладни, искания за извършване на разход, фактури, пътни листове, актове за предаване и приемане на свършена робота и др./ и не се ползват с доказателствена сила. Ответникът не е ангажирал допълнителни доказателства във вр. с указания относно датата на съставяне на оспорените частни документи /съдебно заседание от 20.06.2019г./. Поискано е разпоредбата на чл.10 ал.11 т.3 от наредба № 7 на ОбС-*** да бъде приета за незаконосъобразна в частта я относно изискването за представяне към декларацията по образец на заверени от заявителя копия от Удостоверение от ВиК, удостоверяващо, че за съответния имот е спряно подаването на вода или няма прокаран водопровод и Удостоверение от Електроразпределение, удостоверяващо, че за съответния имот е спряно електрозахранването или няма електрозахранване. В ход по същество е заявено искане за присъждане на направените съдебни разноски.

- Ответникът Началник отдел Финансова политика - МДТ при Община *** с пълномощник адв. Н.М.

/пълномощно от Началник отдел Финансова политика - МДТ при Община ***, л.35; договор за правна защита, л.493/ оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заявено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Писмено са изложени доводи за неоснователност на жалбата : Дължимостта на ТБО се поражда от наличието на установената в закона правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект – чл.64 ал.1 вр. с чл.11 ЗМДТ, която в случая е налице и е неспорен факт. По възражението на жалбоподателя, че са налице основанията, предвидени в чл.71 т.1 ЗМДТ, се поддържа, че представените по делото заповеди от 18.10.2016г. и от 23.10.2017г. сами по себе си не доказват престиране на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, но в случая са налице и приети в съдебното производство – договор № 41/16.05.2008г. с *** ЕООД, месечни и седмични констативни протоколи, съставени между общината и *** ЕООД, както и пътни листи, кантарни бележки, вкл. информационни листи и справка-разпечатка от софтуера за приети отпадъци в Регионалното депо за неопасни отпадъци – с.Цалапица с данни за приети количества отпадъци от с.Белащица относно услугата по сметосъбиране и сметоизвозване на ТБО, за периода 01.01.2017г. до 31.12.2018г. Според представителя на ответника, тези доказателства категорично доказват престирането на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. В тази вр. е цитирана част от показанията на разпитания свидетел – „…Боклуците ги вземат всяка сутрин.”. По отношение основанията, предвидени в чл.71 т.2 ЗМДТ е изтъкнато, че установяването на дължимост на такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване /чл.66 ал.1 т.4 ЗМДТ/, е необходимо доказване престирането на услугата като цяло и законът не обвързва дължимостта на таксата с предоставянето на услугата на конкретна територия за обществено ползване, която да граничи с имот на задълженото лице. Начисляването на таксата за посочената услуга не е обвързано с наличие на изградена инфраструктура за обществено ползване конкретно около имота или в непосредствена близост до него.

Освен заповедите на кмета на общината за определяне на районите, в които се предоставят услугите, по делото са приети и трудови договори на работници по чистотата, назначени в кметство с.Белащица. Счита се, че ведно с приетите и доказателства за осигуряване на работно облекло, уреди за почистване в зависимост от сезона и приемо-предавателните протоколи, доказват реалното осъществяване на услугата. Относно възражението, че са налице основанията по чл.71 т.3 ЗМДТ, е заявено, че по см. на текста на цитираната норма – за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци, не се събира такса само когато няма такива и относим факт е – установяване, че общината подържа депа за битови отпадъци. В тази вр. по делото е приет Договор