Решение № 215 от 19.06.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Смолян, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20235440101183 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „*“ ЕООД против М. З. С., в която се твърди от ищеца, че на 15.07.2021 г. в гр. * е сключен Договор за потребителски паричен кредит № * между „*“ ЕООД, в качеството му на кредитор и ответникът М. З. С., в качеството му на кредитополучател. По силата на договора кредиторът е предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.

Предоставената в заем сума се олихвява с лихвен процент, подробно определен в чл. 3 от Договора. С подписването на договора ответникът се е задължили да погасява задължението си по кредита на 12 месечни вноски в размер на 154,46 лв. всяка и последна изравнителна вноска в размер на 154,89 лв. с краен падеж 15.07.2022 г, съгласно чл. 4 от договора и приложения като доказателство към исковата молба погасителен план.

Твърди се от ищеца, че след усвояване на кредита, кредитополучателят не е изпълнил поетите договорни задължения към „*“ ЕООД, като е останало непогасено задължение по кредита в размер на 2092,63 лв. от които: 1500 лв. - главница и договорна лихва - 592,63 лв. Кредитът е станал изцяло изискуем с изтичане падежа за внасяне и на последната погасителна вноска на 15.07.2022 г.

Твърди се от ищеца също, че на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.04.2023 г. и приложенията към него между „*“ ЕООД и „*” ЕООД задължението на ответника, произтичащо от сключен Договор за потребителски паричен кредит № * от 15.07.2021 г. е изкупено от ищеца. На адреса на длъжника е изпратено уведомление по смисъла на чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия. Съгласно параграф 4, т. 3 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложени изрични пълномощни, Цесионерът- „*” ЕООД е упълномощен от - Цедента „*“ ЕООД, да извършва уведомяване от името и за сметка на Цедента.

1

Ищецът е пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, като на 28.06.2023 г. е подал пред * заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, с което е поискал длъжникът да бъдат осъден за следните суми: 1500 лв. дължима главница и 592,63 лв. - дължима договорна лихва за периода от 15.07.2021 г. до 15.07.2022 г.По заявлението е образувано ч. гр. Д. № */2023 по описа *, което впоследствие е препратено по подсъдност на *, където е образувано под № */2023 г. Срещу издадената заповед ответникът е възразил по реда на чл. 414 ГПК, поради което и предявява настоящия иск за установяване дължимостта на главницата по кредита.

Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сума в размер на 1500 лв. – главница, ведно със законната лихва върху претенднраната главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, за които сумми по ч.гр.д.№*/2023г. на РС-Смолян е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Претендира и за разноски в заповедното и в исковото производство.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва иска.Твърди,че договорът за потребителски паричен кредит № * от 15.07.2021г., сключен между “*” ЕООД ,като кредитор и него, като кредитополучател е нищожен. Оспорва, че е сключил процесния договор за кредит. Твърди, че не е заявил желание да бъде сключен такъв договор, не е подписвал договора и не е усвоил сумата по договора. На него му е станало известно, че такъв договор е сключен значително по-късно, разбрал е, че се касае за “кражба на самоличност”, при която е подписан и усвоен договора за кредит. В постановление на * Смолян от 08.01.2024г. по преписка вх.№ */2023г. по описа на *, преписка с № */2023г. по описа на * е описано подробно при какви обстоятелства се е стигнало до издаване на процесната Заповед № * за изпълнение па парично задължение по чл.410 ГПК. За възникнало задължение по тази заповед ответникът твърди, че е узнал на 07.11.2023г., когато му е връчена по надлежния ред посочената заповед. Подал е жалба до началника на * от 14.11.2023г. с твърдения, че с неговите лични данни е злоупотребено и на 15.07.2021г. е сключен посочения договор за потребителски кредит за 1500 лева. От извършената проверка е установено, че лицето * през лятото на 2021г. пред Дирекция “*” гр.* се е представил за ответинка, поискал е да обяви личната карта на ответника за изгубена/открадната и е подал заявление за издаване на нова лична карта. Придружаван е бил от две лица, които декларирали, че * * е М. З. С.. По този начин компетентните длъжностни лица били въведени в заблуждение и на 14.07.2021. е била издадена лична карта на името на М. З. С., който документ е носил снимка на * *. След като * * се е снабдил с издадената л.к.№ * на името на М. З. С., още на следващия ден - 15.07.2021г. е сключил договор за потребителски кредит № * за 1500 лева. Направена е била заявка от разстояние, чрез електронно потвърждение. След това договорът е бил подписан чрез мобилно приложение *, чрез използване на електронния сертификат на лицето представило се за М.

С., съхраняван в устройството (телефона) му, като за целта е бил използван декларирания от клиента телефонен номер, на който “*” ЕООД е изпратило уникална еднократна парола 2

(ОТР код). Полученият код е бил въведен в рамките на 3 минути в показаната му подстраница и тъй като е съвпаднал с този изпратен от кредитора договорът за кредит е бил подписан. След подписване на договора на 15.07.2021г. в гр.* сумата в размер на 1500 лева била преведена на името на кредитополучателя към системата за кешово разпращане *.

Сумата е получена, след което се е стигнало до посоченото по-горе производство по издаване на заповедта за парично изпълнение по чл.410 ГПК, възражението на ответника М.

З. С. и предявяването на настоящия иск.

В посоченото постановление на *-Смолян е описано, че по предходни сигнали от М. С. е била водена пр.преписка № */23г. на *-Смолян материалите от която са изпратени по компетентност на * - * и пр.преписка № */2022г. на *-Смолян, материалите по която също са изпратени по компетентност на * - *. Наред с това материалите по преписката по издаване на лична карта с № * на М. С. са изпратени на *, като в последствие е било образувано досъдебно производство № */2022г. по описа на 02 *, пр.пр.№ */2022г. по описа на *. В постановлението на * е прието, че евентуално са осъществени в съвкупност състави на документно престъпление и измама извършени през лятото на 2021г. в гр.*, като е настъпила имотна вреда за “*” ЕООД чрез сключения с измамливи действия договор за потребителски паричен кредит № * от 15.07.2021г. в гр.* и затова преписката е изпратена по компетентност на * - *. Препис от постановлението е изпратено на М. З. С. за сведение.

Очевидно е, че са касае за нищожност на процесния договор за потребителски паричен кредит № * от 15.07.2021г.. При изложените факти и обстоятелства се надява ищецът да направи отказ/оттегляне от предявения иск срещу него, а ако такъв не последва ,моли същия да бъде отхвърлен , като неоснователен и недоказан.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и писмения отговор, на становищата на страните в с.з., и като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

По ч.гр.д.№*/2023г., образувано по подадено заявление от „*” ЕООД гр.*, Смолянският районен съд е издал Заповед № */04.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът М. З. С. да заплати на кредитора „*”ЕООД сумата от 1 500,00 лв. главница, ддължима по договор за кредит №*/15.07.2021г.,сключен между „*“ ЕООД и М. З. Сераков, 593,63лв. -договорна лихва за периода 15.07.2021г.-15.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2023г. до изплащане на вземането, както и съдебни разноски по делото в размер на 41,85лв. за държавна такса и 50,00лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило писмено възражение срещу горната заповед от длъжника по нея М. З. С., че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение.

С Разпореждане №*/16.11.2023г. съдът е указал на заявителя „*”ЕООД гр.*, че в едномесечен срок от съобщаването му може да предяви срещу длъжника по издадената заповед за изпълнение иск за установяване на вземането, си като довнесе дължимата ДТ.

Разпореждането е получено от заявителя на 27.11.2023г. и на 21.12.2023г. е подадена 3 исковата молба от кредитора, с която е предявен иска за установяване на вземането по посочената по-горе заповед за изпълнение, по който е образувано настоящото производство.

От представения по делото заверен препис от Договор за потребителски кредит №*/15.07.2021г. се установява, че трето за делото лице – „*“ ЕООД е предоставила на ответника М. З. С. потребителски кредит в размер на 1 500,00 лв. със срок на издължаване 12 месеца. Съгласно чл.3 от договора главницата по кредита се олихвява с годишен лихвен процент -12,27% , като при забава на плащането на месечните погасителни вноски по кредита , кредитополучателят дължи освен възнаградителната лихва и и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието в съответствие с предвиденото в ОУ. Съгласно т.5.1 от договора ГПР по договора е 49,46%.

Общата сума, дължима от потребителя е 1853,95лв. Съгласно чл. от договора крайния срок за издължаване на дълга по кредита е 12 месеца, изтичащ на 15.07.2022г. , като отделните падежни даги са определени с погасителен план-неразделна част от договора.

По силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.04.2023 г. „*“ ЕООД е прехвърлил на „*“ ООД вземанията на продавача от длъжници, произтичащи от договорите за кредити, посочени в приложение № 1 към договора.

Видно от Приложение №1, с посочения договор за цесия е прехвърлено и вземането на „*“ ЕООД към ответника М. З. С. по прооцесния договор за кредит в общ размер на 2 092,63 лв. , от които: 1 500,00 лв.- главница ,,9,63лв.-лихви, 301,00лвм.-неустойка и 252,00 такса разглеждане по т.5.1 от договора за кредит.

С исковата молба е представено пълномощно от законния представител на „*” ЕООД, с което дружеството-цедент е упълномощило „*” ООД в качеството му на цесионер по Договор за прехвърляне на парични вземания от 19.04.2023 г., да представлява цедента като уведоми длъжниците за цесията съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД.

Представено е и пълномощно от „*” ООД от 03.06.2013 г., с което същото дружество е упълномощило Адвокатско дружество „* и *” с правото да уведомяват всички длъжници по законоустановения ред и съгласно одобрените образци към договора за цесия.

С исковата молба е представено и Уведомление за извършено прехвърляне на вземания с изх. № */25.05.2023г., отправено до ответника М. З. С., с което длъжникът се уведомява от „* и *“, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.04.2023 г. задължението му към „*“ ЕООД произтичащо от Договор за потребителски кредит №*/15.07.2021г. е прехвърлено на ищеца „*“ ЕООД. и последното дружество е станало вече негов кредитор.

Уведомлението е изпратено на ответника с куриер, като видно от известието за доставяне пратката е върната с отбелязване- сменен адрес.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК.

Искът е предявен от и срещу надлежни страни, в едномесечния срок по чл.415, ал.1 4 от ГПК , предмет на иска са сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417от ГПК, поради което е процесуално допустим. С установителния иск по чл.422 от ГПК се цели да бъде установено по исков ред съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на заповедното производство. Целта на предявяването на този иск е да се установи безспорно наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, като подаването на възражение не води автоматично до отмяна или обезсилване на вече издадената заповед за изпълнение, а представлява само пречка същата да влезе в сила. В случай, че производството по иска по чл. 422 ГПК приключи с позитивно решение тази пречка отпада и заповедта за изпълнение влиза в сила и придобива изпълнителна сила.