Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 133002 от 15.06.2019, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
Административно наказателно дело 126/2019
Вид
Решение № 133002
Подписан
15.06.2019
В сила
11.10.2021
Състав
НЕВЕНА ПЛАМЕНОВА ВЕЛИКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 58, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 320 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш

Е Н И Е гр.

Сливница, 15.06.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - гр. СЛИВНИЦА, III-ти състав, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА при секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д.

№ 126 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б.Р.Й.,

ЕГН **********, подадена чрез адв. Х.Н. от САК, срещу Наказателно постановление № 603/2018 от

02.01.2019 г., издадено от Н.Б.Б.- заместник-началник на Митница Столична (понастоящем ТД на АМ Югозападна), с което на основание чл. 231, вр. чл. 233, ал. 1 и ал. 6 ЗМ и чл. 53 ЗАНН й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 6688,53 (шест хиляди шестстотин осемдесет и осем лева и петдесет и три стотинки) лева, представляваща минималния размер на предвидената за това нарушение санкция, а именно: 100% вьрху митническата стойност на стоката, предмет на нарушение, съгласно Становище рег. № 32-341214/23.11.2018 г. на Комисия, определена със Заповед № М-5800-79/32-72265/16.03.2017 г. на началника на митница Столична, за нарушение на чл. 233, ал. 1 ЗМ, като на основание чл. 233, ал. 6 ЗМ е присъдено Б.Р.Й. да заплати равностойността на стоката, предмет на нарушението, а именно сумата в размер на 6688,53 лв.

В жалбата са подробно въведени твърдения за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, както и за липса на обективната, а също и на субективната страна на нарушението по чл. 233 ЗМ. Сочи се, че дори и да не са налице посочените в жалбата нарушения, то НП се явява незаконосъобразно, доколкото към процесния случай е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, която незаконосъобразно не е била съобразена от административнонаказващия орган.

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Х. Н. от САК, който поддържа подадената жалба. Не оспорва, че жалбоподателката е преминала през ГКПП „Калотина“, но твърди, че по делото няма доказателства, че сръбските власти са възстановили ДДС. Оспорва също така твърдението, че часовникът е бил пренесен през границата, поради което счита, че твърдяното нарушение е останало недоказано.

Въззиваемата страна- Митница Столична (понастоящем ТД на АМ Югозападна), редовно призована, се представлява от юрк. Я.., който изразява становище за неоснователност на подадената жалба и законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, с молба за неговото потвърждаване. Представя писмени бележки, в които е развил подробно съображенията си.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице (надлежно упълномощения процесуален представител на жалбоподателя- адв. Х.Н.), срещу подлежащ на съдебен контрол акт на административнонаказващия орган, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено на жалбоподателката на 24.01.2019 г., а жалбата е подадена на 31.01.2019 г.), като отговаря и на изискванията по чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

На 07.11.2017 г. Б.Р.Й. закупила от

Република Сърбия ръчен часовник марка „ROLEX”, модел № 114200, сериен номер …, за което й била издадена търговска фактура № 2827/07.11.2017 г. на стойност 485 000 (четиристотин осемдесет и пет хиляди сръбски динара) RSD.

На 27.11.2017 г., жалбоподателката Б.Р.Й., притежаваща международен паспорт № …. г., преминала през ГКПП „Градина“, като декларирала пред митническите органи на Република Сърбия, че стоката- часовник, марка „ROLEX”, модел № 114200, закупена от нея, е предназначена за внос в Република България. За целите на контрола представила издадената й търговска фактура за закупуването на часовник марка „ROLEX”, модел № 114200 както и искане за възстановяване на ДДС № 306/27.11.2017 г. в ГКПП „Градина“.

На същата дата- 27.11.2017 г., в 22.11 часа, след като преминала ГКПП „Градина“, жалбоподателката Б. И. влязла в Република България през ГКПП „Калотина”, като не декларирала пренесения от нея през ГКПП „Градина“ часовник марка „ROLEX”, модел № 114200.

На 23.04.2018 г. Митническа администрация на Р. Сърбия изпраща писмо до В. К.с искане за административна помощ по митнически въпроси- съмнение за фалшиво излизане на стоки за целите на получаване на справка-декларация за възстановяване на ДДС. В писмото се сочи, че до България ще бъдат изпратени копия от първата страница на пътни документи и налични документи за В.В. С., Н. И., Й.Б.Р. и Т. К.Ч.. Същите са изпратени от В. К.- сръбски митнически служител за връзка, на В.Г.- български митнически служител за връзка, на 29.05.2018 г.

След направена справка в „Система за предоставяне на информация за управленски цели от мимически и акцизни документи" /МИСЗА/ е установено, че митически декларации за поставяне на стоки под митнически режим „едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба на стоки, ръчен часовник марка ,ROLEX”, не са подавани от Б.Р.Й.

ЕГН **********, в качеството й на получател, пряк и/или косвен представител, както и като декларатор в периода след покупката на часовника на дата 07.11.2017 г. Не са открити данни за регистриран внос на часовникарски изделия от Глава 91 от Тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа на Европейския съюз.

На 27.07.2018 г. е изпратено писмо изх. №

32-217439/27.07.2018 г. по описа на митница Столична с обратна разписка до жалбоподателката Й., с което същата е поканена да се яви на дата 06.08.2018 г. в сградата на Митница Столична за снемане на обяснения, в които тя собственоръчно написала следното:

„На

27.11.2017 г. напуснах Сърбия през ГКПП „Градина“ със закупен от мен часовник „Ролекс“, модел № 114200, с фактура № 2827 на стойност 485000 динара. На граничния пункт беше направен оглед на часовника и придружаващите го документи.

На същата дата влязох в България през ГКПП

„Калотина“.

Не съм знаела, че трябва да обявя покупката си на през българските митничари.

Не съм извършила умишлени действия“.

Съобразявайки събраните по преписката доказателства и снетите от жалбоподателката обяснения, свидетелят С.С.С. на длъжност старши митнически инспектор в АМ (видно от Заповед за изменение на служебно правоотношение № 1848 от 07.04.2014 г.), в присъствеието на свидетелите при съставяне на акта- Р.С.В. и С.С.Н., и в присъствието на самата жалбоподателка, съставил на Б.Р.Й. АУАН № 359/06.08.2018 г. по описа на митница Столична, за това, че на 27.11.2017 г., на МП Калотина е пренесла стока-часовник „ROLEX” , закупен от нея с фактура №

2827/07.11.2017 г. в Република Сърбия, през държавната граница, без знанието и разрешението на митническите органи, с което е осъществила състава на чл. 233, ал. 1 ЗМ. В АУАН е посочено, че същият е съставен на основание чл. 230 и 232 ЗМ, а също и на основание чл. 40, ал. 1 и 3 ЗАНН. В обстоятелствената част на АУАН било посочено, че видно от фактурната стойност, стоката подлежи на деклариране, т.е. попада в чл. 58, ал. 4 ЗДДС , вр. чл. 51, ал. 2. АУАН бил подписан от актосъставителя, свидетелите и нарушителя, като на последния бил връчен и препис от АУАН срещу разписка. В АУАН жалбоподателката вписала възражението си, че не е извършила умишлени действия и не е обявила часовника, защото не е знаела, че трябва пред българската митница да се декларира.

В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило възражение срещу акта.

Със служебна бележка рег. № 32-229041 от

22.11.2018 г. до Комисията, определена със Заповед №

ЗМ-5800-79/32-72265/16.03.2017 г. на началника на Митница Столична, било изискано да бъде определена митническата стойност на стоките, предмет на нарушение, по АУАН № 359/06.08.2018 г. В отговор е издадено Становище № 32-341214/23.11.2018 г. на Комисията, съгласно което митническата стойност на стоките, предмет на нарушение по АУАН № 359/06.08.2019 г., е в размер на 6 688,53 [шест хиляди шестстотин осемдесет и осем лева и петдесет и три стотинки) лева.

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН № 359/06.08.2018 г., при идентичност на фактическата обстановка, с допълнение на модела на часовника, а именно „114200“, Надежда Боянова Бучова- заместник-началник на Митница, упълномощена със Заповед № ЗАМ-556/32-127893 от 11.05.2017 г. на директора на Агенция „Митници” (видно и от Заповед за изменение на служебно правоотношение № 4292 от 06.07.2018 г. на директора на АМ) издала атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателката било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 6688,53 лв,, представляваща минималния размер на предвидената за това нарушение санкция, а именно: 100% вьрху митническата стойност на стоката, предмет на нарушение, съгласно Становище рег. № 32-341214/23.11.2018 г. на Комисия, определена със Заповед № М-5800-79/32-72265/16.03.2017 г. на началника на митница Столична, за нарушение на чл. 233, ал. 1 ЗМ. На основание чл. 233, ал. 6 ЗМ, предвид липсата на предмета на нарушението, е присъдено Б.Р.Й. да заплати равностойността на стоката, предмет на нарушението, а именно сумата в размер на 6688,53 лв. В НП изрично било отразено, че стойността на процесната стока попада над праговете по чл. 51а, ал. 2 ППЗДДС, поради което тази стока, макар и нямаща търговски характер, подлежи на облагане с ДДС и в този смисъл подлежи на деклариране. АНО е приел, че при съставяне на АУАН и по-конкретно при описанието на нарушената разпоредба, актосъставителят е допуснал техническа грешка на стр. 2, ред 2, като неправилно е посочил, че стоката попада в хипотезата на чл. 58, ал.4, във вр. с чл. 51, ал. 2 ЗДДС, вместо да бъде посочено, че стоката не попада в хипотезата на чл. 51а, ал. 2 ППЗДДС.

Наред с това АНО е констатирал, че в АУАН и на стр. 2, ред 8 е допусната техническа грешка в отразяването на законовите разпоредби, на основание на които е съставен акта, а именно по чл. 230 и 232 ЗМ, въпреки че за нарушение на Закона за митниците, акт за установяване на административно нарушение се съставя единствено на основание чл. 230 ЗМ.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателката на 24.01.2019 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- Заповед № ЗАМ-556/32-127893 от 11.05.2017 г. на директора на Агенция „Митници”; писмо рег. № 32-23211 от 23.01.2019 г., ведно с известие за доставяне; писмо рег. № 32-1223 от 03.01.2019 г., ведно с известие за доставяне; Становище от Комисията, определена със Заповед № ЗМ-5800-79/32-72265/16.03.2017 г. на Началника на Митница Столична, рег. № 32-341214 от 23.11.2018 г.; служебна бележка рег. № 32-339041 от 22.11.2018 г., извлечени от Регистър: Задължения към митническата администрация; АУАН № 359 от 06.08.2018 г.; обяснение от 06.08.2018 г.; писмо от 20.07.2018 г.; таблица с данни за осъществен износ от Република Сърбия на ръчни часовници, предназначени за внос в Република България; писмо рег. № 32-217439 от 27.07.2018 г., ведно с известие за доставяне; Заповед за изменение на служебно правоотношение № 1848 от 07.04.2014 г. на директора на АМ и длъжностна характеристика; Заповед за изменение на служебно правоотношение № 4292 от 06.07.2018 г. на директора на АМ; Заявление на чуждестранен гражданин за възстановяване на ДДС рег. № 306/2017 г., ведно с превод на български език; фискален бон № 2827, ведно с превод на български език; писмо от 23.04.2018 г. на Митническа администрация на Република Сърбия, ведно с превод на български език; писмо от 29.05.2018 г., ведно с превод на български език; извлечение от информационната система на MIS3A, както и от гласните доказателствени средства-показанията на свидетелите С.С.С.. Р.С.В. и С.С.Н..

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, вкл. представените в хода на съдебното следствие документи, ведно с превод на български език. Писмените доказателства са непротиворечиви и допринасят за изясняване на релевантните факти. Следва да се отбележи, че приложената към въззивната жалба извадка от електронната тьрсачка Гугьл не представлява писмено доказателство, годно да установи обстоятелствата, който се цели да бъдат установени, в който смисъл съдът не се позова на същата при изграждане на изводите си. Това обстоятелство обаче не попречи на пълното изясняване на фактическата обстановка, доколкото е факт, че процесният часовник е бил индивидуализран чрез марката, модела си и издадената за него фактура, но това е бил начинът, по който е бил индивидуализиран и от самата жалбоподателка, поради което не може да се приеме, че предметът на нарушението е останал неустановен, каквото възражение се съдържа в подадената до съда жалба.