Решение № 97 от 04.03.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Катерина В. Ненова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова в присъствието на прокурора И. Хр. М. като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско дело № 20251800501210 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 331 от 27.10.2025 година, постановено по гр.д. № 515/2025 год. по описа на РС-Костинброд е

ОСЪДИЛ Софийски районен съд, ЕИК ..............., с адрес: гр.

София, бул. „Ген. Скобелев“ №23, представляван от А. А. ДА ЗАПЛАТИ на К. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С.. ж.к. „Л.“ №..., вх.., ет.., ап.., по предявения иск с правно основание чл.2б, ал. 1 от ЗОДОВ, сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху посочената главница, считано от 07.05.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, в резултат на нарушаване на правото за разглеждане и решаване в разумен срок на гр. дело № 37213/20 г., по описа на СРС, ГО, 161 състав, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за претърпените неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 2000 лева, до пълния предявен размер от 10 000 лева;

ОСЪДИЛ е Софийски районен съд ДА ЗАПЛАТИ на К. М.

К., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 222 лева, представляваща сторените разноски в исковото производство;

1

ОСЪДИЛ е К. М. К., на основание чл. 78, ал. 3, вр.ал.8 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на Софийски районен съд сумата в размер на 80 лева, представляваща сторените разноски в исковото производство.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – Софийски районен съд (СРС), чрез чрез адвокат Шейтанова от САК, за неговата отмяна в частта, с която е уважена исковата претенция, като се иска нейното намаляване, евентуално – пълното й отхвърляне, като недоказана по основание и размер. Излагат се съображения в тази насока.

Иска присъждане на разноски за юрисконсултско възнагражнетие.

В необжалваната отхвърлителна част решението на КРС е влязло в сила.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от първоначалния ищец и настоящ въззиваем К. М. К., чрез адвокат Е.

П. от САК, с който се оспорва въззивната жалба, като неоснователна, излагат се съображения за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски.

Представителят на СОП изразява становище за основателност на въззивната жалба на СРС.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално легитимирано лице – ответник по иска, в законоустановения срок, поради което същата се явява допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

С оглед на така приетата за установено фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

2

За да постанови своето решение, районният съд е приел, че производството по гр.д. № 37213/20 г., по описа на СРС, ГО, 161 състав, е било образувано по искова молба от 12.08.2020 г., подадена от К. М. К. и М. И. К. /нейна дъщеря/, с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове против А. С.

А., П. С. А., С. Н. А., К. Н. А., Е. Н. С., Л. Х. Г. и Н.Х. Г., с правна квалификация чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД.

С определение от 15.08.2020 г. е било уважено отправеното искане от страна на ищците за допускане на обезпечение, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, съсобствен на ответниците по делото.

С разпореждане от 15.08.2020 г., постановено по реда на чл.131 ГПК, е указано да се извърши размяна на книжа, като се връчи препис от ИМ и приложените към нея документи на ответниците по делото.

На 21.09.2020 г. е бил депозиран отговор от страна на А. С.

А., П. С. А., С. Н. А., К. Н. А., Е. Н. С., Л. Х. Г. и Н.Х. Г., чрез упълномощен от тях адвокат.

С молба от 18.10.2021 г. е отправено искане от страна на упълномощения от ищците адвокат по гр.д.№37213/20 г. по описа на СРС да се насрочи делото за разглеждане в о.с.з.

С молба от 20.10.2022 г. е отправено искане с правно основание чл.257 ГПК до СГС, доколкото делото не е било за разглеждане в о.с.з.

На 12.12.2022 г., е подадена молба от ищците, с което уведомяват съда, че са сменили своят пълномощник по делото.

С определение от 22.12.2022 г., постановено по реда на чл.140 ГПК, делото е било насрочено за разглеждане в о.с.з. с участието на страните на 13.03.2023 г.

С молба от 13.02.23 г., пълномощникът на ответниците по делото е информирал съда, че един от ответниците - А. А., е починал в хода на процеса, поради което е отправил искане да се конституират на негово място неговите наследници по закон. С определение от 3

15.02.2023 г. на мястото на А. А. били конституирани С. А. А. и Д. А.

К..

В проведеното о.с.з. на 13.03.2023 г. не е бил даден ход на делото, тъй като отв. С. А. не е бил редовно призован. Делото е било отложено и насрочено за разглеждане в о.с.з. на 12.04.2023 г.

На 12.04.2023г. е било проведено о.с.з., в хода на което делото е било обявено за решаване.

По делото е постановено решение №20097663 от 18.07.2023 г., с което са били уважени предявените от ищците претенции.

Същото е влязло в сила на 18.01.2024 г., поради подадена въззивна жалба от ответниците по делото.

По делото е ангажирана и молба от всички страни от 08.12.2023 г., с която същите са заявили, че са уредили отношенията между тях изцяло, като наред с това била оттеглена подадената въззивна жалба.

Пред районния съд като свидетел по делото били разпитани Й. Й. И. /зет на ищцата/ и М. Д. /сестра на ищцата/, като се установява, че ищцата се е притеснявала за изхода на делото, поради бавното му разглеждане и че й се е наложило да смени своя адвокат.

КРС правилно е съобразил и отчел, че производството по делото е допустимо, тъй като е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ и няма постигнато споразумение в тази насока.

От правна страна:

Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Това право се отнася до всички видове съдебни производства - граждански, наказателни и административни.

Според чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Следователно за да бъдат уважени исковете е необходимо да са налице следните предпоставки: 1/ ищецът да е бил страна по дело; 2/ това дело да е било разгледано и решено извън разумния за това срок; 3/ от забавянето ищецът да е претърпял неимуществени вреди, които са 4 пряка и непосредствена последица; 4/ ответникът да не е заплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.

В производството за присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от неправомерни действия на държавата отговорността е обективна и се носи от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил вредоносния резултат /така решение № 76-2016 г. на III г. о. на ВКС по гр. д. № 5721/2015 г./. Тази отговорност на държавата се реализира чрез нейните органи - в случая това е СРС и СГС. Преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, а от там и за обезщетение на причинените от това вреди, се извършва по критериите, определени в чл 2б, ал. 2 ЗОДОВ и поддържани последователно и в практиката на ЕСПЧ. Тези критерии са обща продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора За да се прецени дали едно дело е разгледано и решено в разумен срок от значение е общата продължителност на съдебното производство - възможно е тя да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството да са имали разумна продължителност и обратно - при допусната забава в отделна част от производството няма нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според вида на делото и броя инстанции. Освен това при преценката за продължителността на разумния срок следва да се отчита и времето необходимо за проучване на делото, правилното водене на производството и попълването му с доказателствен материал, с цел постановяване на правилен и законосъобразен съдебен акт.

Преценката дали е спазено изискването за разумен срок се извършва с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. ЕСПЧ е определил като важни няколко фактора, за де се реши дали делото е сложно: естеството на фактите, които следва да бъдат установени, нуждата да се получат документи по делото (включително и от чужбина), съединяването на делото с други дела, необходимостта от ползване на специални знания и назначаване на съдебни експертизи, обем на доказателствата и пр. От значение е и поведението на сезиралия съда и на съответните власти, както и значението на делото за жалбоподателя. При преценката на поведението на компетентните органи голямо значение имат усилията им за ускоряване на производството - съдебните органи са тези, от които се очаква да следят всички участници в производството, да полагат максимални усилия за предотвратяване на ненужно забавяне. Отделно от това и с оглед практиката на ЕСПЧ 5

(напр. Salesi v. Italy, 1993) следва да се посочи, че съгласно чл. 1 КЗПЧОС, държавите - членки са длъжни да организират правните си системи по начин, който да гарантира спазването на чл. 6 КЗПЧОС, като позоваването на финансови или практически затруднения не може да оправдае неизпълнението на изискванията на чл. 6 КЗПЧОС.

В случая въззивният съд приема за доказано, че правото на ищеца на разглеждане и решаване в разумен срок на процесното гражданско дело е нарушено, за посочения в исковата молба период.

Въззивният съд споделя изводите на РС Костинброд, че производството пред първата инстанция е продължило три години, седем месеца и шест дни, като в този период обхваща разглеждане на делото, постановяване на съдебен акт, администриране на въззивната жалба, връщане на последната, влизане в сила на постановения съдебен акт.

По критерия сложност на делото районният съд правилно е преценил, че са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове, като е отчел, че в хода на производството една от страните е починала, поради което е следвало да бъде заменена с нейните наследници, както и че била подадена и въззивна жалба, оттеглена по взаимно съгласие на страните.