Решение № 517 от 11.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. София, 11.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20241110117430 по описа за 2024 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от Б. Г. Б. срещу „Т.Б.А. Банк“ ЕАД, с която са предявени обективно съединени искове, както следва:

Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК с искане да се признае за установено между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 70532**** от 18.10.2021г. е нищожен, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 ЗЗД с искане да се признае за установено между страните, че клаузата на чл. 7 от Договор за потребителски кредит № 70532**** от 18.10.2021г., с която се предвижда заплащане на застрахователна премия е нищожна поради противоречие със закона и заобикаляне на закона;

Иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 50,00 лева, предявена като частичен иск от сума в общ размер на 12 830,17 лева поради нищожност на Договор за потребителски кредит № 70532**** от 18.10.2021г.

В исковата молба се твърди, че между страните на 18.10.2021г. е сключен Договор за потребителски кредит № 70532**** за сумата от 10 000 лева, като ищцата се задължила да върне заемната сума на 48 месечни погасителни вноски, при краен срок на договора 25.10.2025г. Сочи, че уговореният ГПР е в размер на 29,61 %, ГЛП 26,53 %, а размерът на месечният лихвен процент 1/360-та част от ГЛП. Излага, че съгласно чл. 19 от Договора, кредитодателят предлагал застраховки в качеството му на застрахователен агент, с оглед на което ищецът се присъединил към застраховка Програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“. С оглед описаното била начислена сума от 3 983,50 лева, която включвала застрахователен пакет „Банк Пакет 3 Кредит+Сметка“ – 3 503,97 лева и застрахователен 1 пакет „Банк Пакет 3 Сметка“ – 479,53 лева. Твърди, че общата сума, която следва да върне по кредита била 22 830,17 лева, а размерът на всяка вноска- 475,63 лева. Твърди, че е извършвала частични плащания. Оспорва договора за кредит като нищожен поради неспазена форма, като сочи също и че договорът не е написан на ясен и разбираем език в изискуемия от закона шрифт, както и че не е подписан на всяка страница. Счита, че застрахователните премии следвало да бъдат включени в размера на ГПР. Подробно аргументира, че не била предварително информирана относно това, че предложените застраховки няма да бъдат предоставени безвъзмездно. Сочи, че застрахователните премии са включени във вноската по кредита, като същевременно нямало данни същите да са реално заплатени на застрахователя от кредитодателя, за да има последният основание да ги претендира. Счита, че застрахователните премии представляват услуги по усвояване и управление на кредита. Поддържа, че невключването на премиите в размера на ГПР представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а при включването на същите в размера на ГПР, излага, че същият надвишава нормативно допустимия размер.

Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът излага твърдения, че договорът е сключен при спазване на нормативните изисквания. Сочи, че изискването за шрифт 12 е спазено и подробно аргументира, че няма такова изискване за застрахователния договор, като в тази връзка излага и че елемент от договора за кредит е само застрахователната премия, а не и застрахователният договор. Поддържа, че доколкото застрахователните премии били дължими във връзка със застрахователна полица, то същите представлявали допълнителна услуга, която била финансирана от него чрез заплащане на стойността на премиите на застрахователя. Аргументира, че ищецът е имал право да прекрати застрахователния договор и да получи застрахователните премии, но не го е сторил. Преди сключване на договора за кредит, сочи, че ищецът изрично е заявил желание за сключване на застраховка, като подробно излага и че сключването на договора за кредит не е било обусловено от сключването на застраховка. Подробно аргументира, че в договора е изложена ясна и разбираема информация досежно ГПР и ГЛП. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 50,00 лева, предявена като частичен иск от сума в общ размер на 12 830,17 лева /разлика над чистата стойност на кредита от 10 000 лева до общата стойност на договора от 22 830,17 лева/ поради нищожност на Договор за потребителски кредит № 70532**** от 18.10.2021г, е процесуално недопустим.

Това е така, защото макар процесният договор за кредит да е със срок за погасяване до 25.10.2025г. и въпреки твърдението на ищцата в исковата молба, че била извършвала 2 единствено частични плащания по договора, от приетото и неоспорено от страните експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че кредитът е погасен изцяло предсрочно на 25.08.2022г. Видно от заключението са погасени всички дължими към тази дата договорни задължения, включително главница от 10 000 лева, застрахователна премия от 3983,50 лева /общо 13 983,50 лева/, договорна лихва в размер на 2915,41 лева, наказателна лихва от 29,23 лева и такса за предсрочно погасяване в размер на 123,45 лева. Част от посочените суми са погасени чрез плащане от ищцата, а останалата част – чрез рефинансиране на кредита.

При това положение за ищцата продължава да е налице интерес от предявения иск за нищожност на кредита, тъй като основанието за нищожност по чл. 22 ЗПК, на което ищцата се позовава, би могло да породи вземания за нея за връщане на платени суми, надхвърлящи чистата стойност на кредита /чл. 23 ЗПК/, включително е от значение за отношенията между страните досежно рефинансирането на кредита. Липсва, обаче, интерес за ищцата от предявения отрицателен установителен иск за недължимост на тази разлика, защото видно от експертното заключение по ССчЕ, тя не е била изискуема и претендирана към датата на предявяване на иска /27.03.2024г./, тъй като е била погасена изцяло чрез плащане година и половина по-рано /на 25.08.2022г./. В тази хипотеза за ищцата се поражда правен интерес от предявяване на осъдителен иск за неоснователно обогатяване с размера на платените суми, надхвърлящи главницата, но не и от отрицателен иск за установяване на тяхната недължимост. Ето защо производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл. 130 ГПК в частта по предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 50,00 лева, предявена като частичен иск от сума в общ размер на 12 830,17 лева поради нищожност на Договор за потребителски кредит № 70532**** от 18.10.2021г.

Останалите предявени искове са процесуално допустими.

По предявените искове за прогласяване нищожността на договора, евентуално на чл. 7 от договора, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане на застрахователна премия.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изискванията на Закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорените клаузи са индивидуално уговорени.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 70532**** от 18.10.2021г. с посоченото в исковата молба съдържание, включително и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане на застрахователна премия.

Освен безспорния му характер, това обстоятелство се установява и от приетия договор за потребителски кредит № 70532**** от 18.10.2021г. за главница от 10 000 лева, годишен лихвен процент от 26,53%, годишен процент на разходите от 29,61%, общ размер на 3 дължимата застрахователна премия от 3983,50 лева, краен срок за плащане 25.10.2025г. и общ размер на дължимите плащания по кредита /главница, лихва и застраховки/ за срока на договора от 22 830,17 лева.

Също така няма спор и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че заедно с договора за застраховка, ищцата-потребител е включена в застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от „Т.Б.А. Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediaguide International, съобразно представената декларация и застрахователен сертификат. При сключването на договора за застраховка, ответникът „Т.Б.А. Банк“ ЕАД е действал в качеството си на застрахователен агент, а застраховател е Cardif Assurances VIE SA, Франция. В тази насока в чл. 7.1 от договора за кредит е посочено, че общият размер на дължимата от потребителя застрахователна премия е 3983,50 лева, от които 3503,97 лева Bank пакет 3 кредит+сметка (bill) и 479,53 лева Bank пакет 3 сметка (bill). В чл. 7.2.2 от договора за кредит е предвидено, че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка, се превежда директно по банковата сметка на съответния застраховател, за което потребителят дава изричното си нареждане с подписването на договора. Съгласно чл.

19 от договора за кредит, при сключването на този договор потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а по свое желание и собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключването на договора.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху валидността на процесния договор за паричен заем съобразно наведените с исковата молба възражения. В тази насока, съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит "договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и "кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Кредитополучателката е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за 4 извършването на търговска или професионална дейност, поради което същата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на което кредиторът /банка/ се задължава да предостави на потребителя – физическо лице, кредит /потребителски кредит/ за общо ползване /за задоволяване на лични нужди/, като не са налице изключенията по чл. 4 от ЗПК. При така възприето съдът приема, че за валидността на този договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, които имат императивен характер.