Решение № 994 от 16.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 994 гр. Пловдив, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Николай Стоянов Въззивно гражданско дело № 20265300501155 по описа за 2026 година

Въззивно производство по реда на чл.258 - 273 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „ЕОС МАТРИКС” ЕАД, ЕИК: 208597211 –универсален правоприемник на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК 131001375, чрез юрк. М., против решение № 813/24.02.2026 г., постановено по гр. д. № 8786/2025 г. по описа на РС -Пловдив, с което е уважен предявеният от П. Н. С., ЕГН:

********** срещу ЕОС МАТРИКС ЕООД, установителен иск по чл. 439 ал. 1 от ГПК и е признато за установено, че С. не дължи на дружеството на основание изтекла погасителна давност сумата общ размер на 2900,44 лева/1482,97 евро, от която:

2170,65 лева/1109,84 евро – главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 18.08.2010 г., 305,02 лева/155,95 евро – договорна лихва за периода 15.01.2011 г. – 11.03.2012 г., 111,85 лева/57,19 евро – наказателна лихва за периода 15.01.2011 г. 11.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 312,91 лева/евро159,99 – разноски по делото, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 2353/13.03.2012 г. и изпълнителен лист от 19.03.2012 г. по ч. гр. д № 3756/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, въз основа на който е образувано изп. дело № 216/2025 г. по описа на ЧСИ М. С., с рег. № 822 на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд Пловдив.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на първоинстнационното решение, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.

Поддържа, че по изпълнителното дело са предприемани действия за изпълнение преди 1 изтичане на давностните срокове. Твърди, че извършените от въззиваемата страна частични плащания към жалбоподателя в периода от 20.06.2018 г. до 01.07.2020 г. са довели до прекъсване на давността, като е започнала да тече нова погасителна давност.

Претендира разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна П. Н. С., ЕГН: **********, чрез адвокат Р., с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията и доводите на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

В обжалваното решение първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от П. Н. С. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК, а именно: за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата в общ размер на 2900,44 лева, от което: 2170,65 лева – главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 18.08.2010 г., 305,02 лева – договорна лихва за периода 15.01.2011 г. 11.03.2012 г., 111,85 лева – наказателна лихва за периода 15.01.2011 г. 11.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 312,91 лева – разноски по делото, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 2353/13.03.2012 г. и изпълнителен лист от 19.03.2012 г. по ч. гр. д № 3756/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, въз основа на който е образувано изп. дело № 216/2025 г. по описа на ЧСИ М. С., с рег. № 822 на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд Пловдив.

Ищцата твърди, че по ч. гр. д № 3756/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив по заявление на „Обединена българска банка“ АД била издадена заповед за изпълнение, с която ищцата била осъдена да заплати горепосочените суми, като бил издаден и изпълнителен лист от 19.03.2012 г. Твърди, че въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. дело № 413/2012 г. по описа на ЧСИ М. С., като на 11.01.2017 г. било последното искане от страна на взискателя за извършване на изпълнително действие, което прекъснало погасителната давност. Впоследствие на 20.03.2018 г. била подадена молба от ответното дружество за конституирането му като взискател поради придобиване на вземанията въз основа на сключен договор за цесия.

Поддържа се, че с оглед липсата на извършени изпълнителни действия изп. дело било прекратено поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Изтъква се, че по молба на ответното дружество на 10.03.2025 г. било образувано изп. дело № 216/2025 г. по описа на ЧСИ М. С., с рег. № 822 на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд Пловдив. В хода на изпълнението бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Изложени са съображения, че от датата на последното изпълнително действие /11.01.2017 г./ до образуване на новото изпълнително дело /10.03.2025 г./ били изтекли повече от 5 години, поради което вземанията били погасени по давност.

2

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Признава се, че на 18.08.2010 г. между ищеца и „Обединена българска банка“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит, вземанията по който били прехвърлени на ответника с договор за цесия от 31.01.2018 г. Поради неизпълнение на задълженията на ищеца, срещу него е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3756/2012 г. по описа на Районен съд Пловдив. Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист първоначално било образувано изпълнително дело № 413/2012 г. по описа на ЧСИ М. С., с рег. № 822 на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд Пловдив, което било прекратено поради настъпила перемпция. По молба на ответника било образувано ново изпълнително дело № 216/2025 г. по описа на ЧСИ М. С., с рег. № 822 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Пловдив. Изтъква се, че в хода на първоначалното изп. дело били извършени плащания, с които били погасени вземанията за разноски, договорна и наказателна лихва, поради което се поддържа недопустимост на предявения иск в тази част поради липса на правен интерес. По същество се излагат доводи, че след образуване на изпълнителното дело били извършени изпълнителни действия прекъсващи давността с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и депозирането на молба за образуване на изпълнителното дело. Следвало да бъде съобразено, че в периода 20.06.2017 г.– 01.07.2020 г. били извършени доброволни плащания, които представлявали конклудентни действия по признание на вземането, като основание за прекъсване на погасителната давност.

В обжалваното решение, е прието следното: От фактическа страна е прието за безспорно от събраните писмени доказателства и от приложените изп.дела №№ 413/2012 г. и 216/2025 г. по описа на ЧСИ М. С., с рег. № 822 на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд Пловдив следното:

Издаден е в полза на „Обединена българска банка“ АД изпълнителен лист/ИЛ/ на 19.03.2012 г. в производство по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 3756/2012 г. по описа на РС - Пловдив срещу ищцата П. С. за сумата от общо 2 587,52 лева, от които сумата от 2 170,65 лева, съставляваща главница, дължима по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 18.08.2010 г., договорна лихва – 305,02 лева, дължима за периода от 15.01.2011 г. до 11.03.2012 г., наказателна лихва 111,85 лева, дължима за периода от 15.01.2011 г. до 11.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 312,91 лева – разноски по делото.

Въз основа на така издадения ИЛ, по молба от 06.04.2012 г на „Обединена българска банка“ АД, е образувано изп.д.№ 201282204000413 по описа на ЧСИ М. С.Ц., с рег. № 822 на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд Пловдив. С молбата взискателят е поискал извършване на възбрани и запори опис на движими вещи на длъжника.

Между страните по делото не се спори, а и това се установява от приетите писмени доказателства, че вземането по изпълнителния лист е прехвърлено с Договор за цесия от 31.01.2018 г. от „Обединена българска банка“ АД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявения иск.

Като е посочил, че от приложените изп. дела се установява, че за периода от 11.01.2017 – 10.03.2025 г. взискателят е бездействал, като не е искал и съответно не са предприемани действия по принудително изпълнение. Първостепенният съд е 3 проследил хронологично извършените по образуваните изпълнителни дела №413/2012 г. и 216/2025 г. по описа на ЧСИ М. С.- Ц. действия. Установява се, че след 26.06.2015 г. са извършени следните действие: с молба от 14.01.2016 г. /л. 116/ кредиторът е поискал от съдебния изпълнител да извърши справка за имущественото състояние на длъжника и наличието на сключен трудов договор, като бъде насрочен опис на движими вещи на длъжника и наложен запор върху трудовото му възнаграждение. С молба от 19.10.2016 г. /л. 127/ кредиторът отново е поискал от съдебния изпълнител да наложи запор върху трудовото възнаграждение съобразно справка от НОИ. Със Запорно съобщение от 08.11.2016 г. /л. 131/ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника П. Н. С., получавано от работодател „Вива Кредит“ ООД, връчено на 10.11.2016 г. /л. 133/. От така наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника П. С., получавано от работодателя „Вива Кредит“ ООД, са получени следните суми по изпълнителното дело: на 11.07.2017 г. – 202,95 лева /л.

139/, на 11.08.2017 г. – 208,79 лева /л. 143/, на 11.09.2017 г. – 286,65 лева /л. 148/, на 12.10.2017 г. – 391,36 лева /л. 149/, на 14.11.2017 г. – 171,13 лева /л. 154/, на 12.12.2017 г. – 268,49 лева /л. 155/, на 10.01.2018 г. – 509,16 лева. С молба от 11.01.2017 г. /л. 136/ кредиторът е поискал от съдебния изпълнител извършването на справки и предприемане на изпълнителни действия по насрочване на опис на движими вещи на длъжника, налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, както и налагане на запор върху банковите му сметки. С молба от 20.03.2018 г. /л. 161/ взискателят „Обединена българска банка“ АД е уведомил съдебния изпълнител, че на 31.01.2018 г. е сключил Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който е прехвърлил вземанията срещу длъжника на ответника по делото „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Със съобщение, получено на 04.05.2023 г. от ответника, съдебния изпълнител го е уведомил, че изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК. С молба от 28.02.2025 г. /л. 192/ ответното дружество е поискало от съдебния изпълнител връщане на оригинала на издадения срещу длъжника изпълнителен лист. По молба на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 10.03.2025 г. /л.

197/, с Разпореждане от 02.04.2025 г. /л. 231/ е образувано изп. дело № 202582204000216 на ЧСИ М. С.-Ц., рег. № 822, с район на действие – Окръжен съд Пловдив, за принудително събиране на сумите, обективирани в изпълнителен лист от 19.03.2012 г. по ч. гр. д. № 3756/2012 г. по описа на Районен съд - Пловдив. С депозираната молба кредиторът е възложил на съдебния изпълнител да извърши всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ. Със Запорно съобщение от 02.04.2025 г. /л. 232/ е наложен запор върху банковите сметки на длъжника П. Н. С. в „Изипей“ АД, връчено на 09.04.2025 г. /л. 238/. Със Запорно съобщение от 02.04.2025 г. /л. 234/ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника П. Н. С., получавано от работодател „БО СТРОЙ 76“ ООД, връчено на 04.04.2025 г. /л. 237/. Със Запорно съобщение от 02.04.2025 г. /л. 235/ е наложен запор върху банковите сметки на длъжника П. Н. С. в „УниКредит Булбанк“ АД.