Определение № 25825 от 03.10.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25825 гр. София, 03.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА Гражданско дело № 20221110141910 по описа за 2022 година намери следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК. На основание чл. 127, ал. 4 ГПК, следва да се укаже на ищеца да посочи банкова сметка.

Ищецът е представил относими и необходими писмени доказателства, чието приемане е допустимо.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да посочи банкова сметка или друг начин на плащане.

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 08.11.2022 г. – 13,50 часа , за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ, чл.

224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД за следните суми: 447,17лева – незаплатено нетно трудово възнаграждение за периода 01.6.2022 г. – 30.6.2022 г., заедно със законната лихва от предявяване на иска до погасяване на задължението; 3,97 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху незаплатеното трудово възнаграждение за периода 01.7.2022 г. – 01.8.2022 г., 324,70 лева - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 10 дни за 2022 г., заедно със законната лихва от предявяване на иска до погасяване на 1 задължението.

Ищецът твърди, че в процесния период е бил в трудово правоотношение с ответника, като е полагал труд съобразно уговореното, като не му е заплатено трудовото възнаграждение в уговорения срок, както и че при прекратяване на правоотношението не му е изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Ответникът оспорва иска по чл. 224, ал. 1 КТ, като поддържа, че обезщетение за неизползван отпуск не се дължи, тъй като ищецът е използвал 10 дни от него. Признава иска за неплатено трудово възнаграждение и искането за присъждане на законната лихва върху него.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са следните факти: наличието на трудово правоотношение в процесния период, по което ищецът е пртестирал съобразно уговореното, а за ответника е възникнало задължение да му заплати нетно трудово възнаграждение в размер на 447,17 лева в срок до края на месеца, следващ този, за който се дължи; прекратяване на трудовото правоотношение на 30.6.2022 г.; че размерът на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, в случай че се дължи, възлиза на 324,70 лева.

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличие на главен дълг и изпадането на ответника в забава, за който не сочи доказателства.

По иска по чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ответника е докаже или ползването на отпуска за процесния период – а именно, че ищецът е поискал писмено да ползва платен годишен отпуск за определен период, че работодателят е дал писмено съгласие и че отпускът е използван, или плащане на обезщетението за неползването му, за които факти ответникът не сочи доказателства,

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2