Решение № 78 от 17.02.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Ловеч, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря ИРИНА ЦВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20254310101071 по описа за 2025 година

Производството е образуване по повод подадена искова молба от Б. С. Б. против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за прогласяване нищожност на договори за потребителски кредит поради противоречие със закона, а при условията на евентуалност за прогласяване нищожност на уговорката за предоставяне на обезпечение поради противоречие със закона.

Ищецът твърди, че между него и ответника е постигнато съгласие и сключен договор за предоставяне на кредит в размер на 1 700,00 лв., с поето задължение за връщане на предоставената сума, ведно с договорна лихва или общо 1 843,99 лв.

В договора е посочен годишен процент на разходите от 49,03.

Съгласно уговореното в договора кредитът се обезпечава с поръчителство от F. B., а уговорката за предоставяне на обезпечение не подлежи на отмяна.

В изпълнение на поетите по договора задължения между дружеството F.

B. и ищецът е сключен договор за гаранция срещу заплащане на възнаграждение в полза на гаранта в размер на 655,01 лв., дължимо на части.

Ищецът поддържа, че договорната връзка, възникнала между него и ответника по предоставяне на заемни средства е недействителна, тъй като в годишния процент на разходите не са отчетени всички, известни на ответника разходи, в частност възнаграждението по договор за гаранция. Този разход съставлява 40 % от общия размер на предоставения заем и при съобразяването му общия размер на разходите по договорната връзка надхвърля законово определения максимум, съставляващ 5-кратния размер на законната лихва.

Наред с това, размерът на разходете е различен от посочения в договора.

Ищецът поддържа също, че дружеството ответник и гаранта са свързани 1 лица.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да се прогласи нищожност на договор № *** за предоставяне на потребителски кредит, сключен на *** между страните, а при условия на евентуалност (при отхвърляне на иска за прогласяване нищожност на договора) да прогласи нищожност на уговорката на чл. 5 от договор № *** за предоставяне на потребителски кредит, сключен на *** между страните.

В депозиран по делото отговор ответникът оспорва заявената претенция.

Поддържа, че предоставянето на обезпечение от дружеството М. Б. (М.) не е условие за възникване на договорната връзка, а кредитополучателят може да посочи сам лице, което да обезпечи изпълнението по договора или да ползва предложените от кредитора.

Ответникът оспорва твърденията за свързаност с дружеството гарант.

Отрича и връзката между договор за кредит и договора за гаранция, с оглед различията в страните и предмета на двете правоотношения.

Ищецът не участва лично или чрез представител по делото, а процесуалния му представител адв. Т. в становище от 06.01.2026 г. завява позиция за основателност на исковете по съображения, изложени в исковата молба.

Ответникът също не участва чрез свой представител, а позицията си по съществото на спора излага в молба от 23.01.2026 г. В нея той посочва, че договора е сключен в изискуемата от закона писмена форма, има изискуемото съдържание, вкл. посочване годишния процент на разходите (ГПР), като отрича сключения договор за гаранция да е условие за отпускане на кредита.

При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, че между тях е постигнато съгласие и сключен договор за предоставяне на кредит в размер от 1 700,00 лв., с общ размер на дължимата сума от 1 843,99 лв., включваща договорно възнаграждение и годишен процент на разходите от 49,03.

В договора е уговорено, че предоставени средства ще бъдат възстановени, ведно с уговореното възнаграждение на четири вноски с падеж на първата 22.07.2021 г.

В договора е включена уговорка според, която изпълнението по договора ще бъде обезпечено с поръчителство от F. B.. След одобряване на обезпечението от кредитора уговорката е неотменяема от кредитополучателя или от лицето, предоставило обезпечението. Посочено е също, че при кандидатстването кредитополучателят е посичал избрания поръчител и е запознат с правото да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице, което да бъде одобрено от кредитора в процедурата по кандидатстване (чл. 5 от договора).

В договора е включена уговорка за отказ от договора в 14-дневен срок от сключването му без да това да се държат обезщетения или неустойки и да посочват причините.

Не е спорно между страните, че изпълнението по договора е обезпечено 2 от трето лице F. B., с което ищецът е сключил договор за гаранция, по който срещу заплащане на възнаграждение от 655,01 лв., гаранта се е задължил да обезпечи изпълнението по договора. Възнаграждението следва да бъде заплатено на четири вноски в периода 22.07.2021 г. – 20.10.2021 г.

В ангажирания по делото договор за гаранция е обективирана декларация от Б., че е кандидатствал за отпускане на потребителски кредит от кредитора, не е предложил за поръчител друга частно лице и ще използва предоставената от гаранта гаранция.

При установените факти съдът приема следното от правна страна.

Съдът е сезиран с искове за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит поради противоречие със закона с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД, вр. чл. 11, т. 10 ЗПК, а при условията на евентуалност за прогласяване нищожност на уговорката за предоставяне на обезпечение поради противоречие със закона, с правна квалификация чл. 26, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 пр. първо ЗЗД.

Между страните е постигнато съгласие и сключен договор за кредит.

Договорът е потребителски, тъй като страните по него са потребител (физическо лице, което използва заемните средства за лични нужди, доколкото по делото няма данни при сключването на договора ищецът да е действал в рамките на своята професионална или търговска дейност, което би изключило качеството му на потребител) и небанкова финансова институция – търговец.

Той попада в приложното поле на Закона за потребителските кредити.

Съгласно разпоредба на чл. 22 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите, а именно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9.

Ищецът поддържа, че договорната връзка е недействителна поради пороци в нейното съдържание – неправилно изчисляване размера на разходите без да се отчитат разходите по гаранционната сделка.

Годишният процент на разходите по кредит изразява общите разходи по кредита за потребителя (настоящи и бъдещи), изразени като годишен процент от общия размер на кредита, когато е приложимо (чл. 19, ал. 1 ЗПК), като той включва и разходите, посочени в чл. 19 на Директива 2008/48. То (ГПР-то) се основава на базовото допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията си при спазване на условията и сроковете, предвидени в договора за кредит.

Правилата във връзка с ГПР-то са императивни, като според практиката на СЕС те се считат нарушени, когато ГПР-то е посочено в диапазон (Решение от 19.09.2019г. по дело С-290/19), не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване (Решение от 20 септември 2018 г. по дело C 448/17), посочен е по-нисък размер на ГПР-то от реално договорения, което е определено като заблуждаващи търговска практика (Определение от 16.11.10 г. по дело С–76/10). СЕС приема в практиката си, че съдът следи служебно за спазване правилата във връзка с формирането на ГПР-то и прогласява недействителност на договора при нарушаването им (Решение от 21 април 2016 г. по дело C 377/14).

3

В процесния договор за потребителски кредит е посочено, че процентът на годишните разходи към момента на сключването му е 49,03 %. С отразяването му (на ГПР-то) е изпълнено формалното изискване на чл. 11, т.

10 ЗПК, а размерът му е в рамките на законово въденето ограничение в чл. 19, ал. 4 ЗПК. При остойностяване на разходите съдът не счита, че са взети предвид всички извести на кредитора към датата възникване договорната връзка разходи, в частност тези по гаранционната сделка.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Възнаграждението в полза на гаранта е разход, който е свързан с предмета на договора за потребителски кредит, тъй като касае обезпечение на вземанията по договора.

Формално двата договора (за потребителски кредит и за гаранция) са самостоятелни – имат различен предмет и страни. При анализа на уговорките в тях не може да се достигне до извод, че включената в договора за кредит уговорка за предоставяне на обезпечение, е доброволно избрана от ищеца, в частност, че той е приел изпълнението по договора да бъде обезпечено от посочения и одобрен от кредитора гарант. Включената в договора декларация, че изборът на гарант е направен от потребителя, не дава основание за формиране на извод за обезпечен и съзнателно направен избор. С доклада на делото съдът е възложил на ответника да докаже, че е обезпечил това право (на избор) на потребителя, но той не е ангажира доказателства за това, с оглед на което възраженията му са останали недоказани. В уговорката за предоставяне на обезпечение е посочено, че на потребителя е предоставен избор за ангажиране на лично обезпечение от посочено от него физическо лице или предложеното от кредитора юридическо лице. Предложението на потребителя подлежи на одобряване в процеса на кандидатстване, доколкото гаранта, посочен от кредитора е предварително избран и посочен от него. С посочването на гаранта търговец, което вече е одобрен от кредитора, уговорката за обезпечение е неотменяема, а потребителят няма възможност да предложи физическо лице гарант. Към датата на „избора“ няма яснота, че той е свързан с допълнителен разход, измерим с дължимата на гаранта такса (цена), тъй като сключването на договора за гаранция следва сключването на договора за кредит. От казаното може да се заключи, че договора за гаранция не цели да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. След 4 сключване на договора за кредит с направения в него „избор“ на гаран потребителя не е имал друга възможност освен да сключи договор за гаранция с юридическото лице, посочено от ответника. Обстоятелството, че „избора“ на професионален гарант е само от посочен търговец от кредитора, който има сходно наименование с неговото към датата на постигане съгласие между страните по параметрите на договора за кредит, макар пряка икономическа свързаност да не е налична (едното дружество да е собственик на капитала на другото), също дава основание за формиране на връзка както между кредитора и гаранта, така и между двете договорни връзки.

Въпреки изложеното разходите по договора за гаранция не са отразени в оповестения на длъжника годишен процент на разходите от 49,03 %.