Решение № 93 от 25.05.2023, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Севлиево, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20224230100632 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „Банка ДСК“ ЕАД, искова молба против С. К. И., с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал.2 ТЗ във вр. чл. 9 ЗПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва: 922,95 лв. – неплатена главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 10.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 06.10.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата от 196,64 лв.

– дължима договорна лихва за периода от 11.10.2020 г. до 29.09.2021 г., 130,57 лв. – дължими заемни такси (нереволвиране на минимални суми, теглене на суми от АТМ банкомат, плащане на ПОС и др.), за които суми е издадена заповед за изпълнение и изп.лист по ч.гр.д. № 1188/2021 г. по описа на РС Севлиево.

В исковата молба се твърди, че с договор за кредит за текущо потребление от 10/02/2020 година "Банка ДСК" АД е предоставила на ответницата С. К. И. сума в размер на 1000 лв. с възможност за револвиране/ползване на кредитния лимит при заплащане на минимални месечни суми на определена от Банката месечна падежна дата съгласно чл. 25 от Общите условия и приложение U20 за Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти.

Уговорената с договора за кредит сума е усвоена па 11/10/2019 г. от ответника чрез възможните on-line и off-line операции в България и чужбина неизчерпателно 1 посочени в чл. 6 от Общите условим. Поддържа се, че формата за действителност на договори за кредит е спазена като същият е подписан писмено и съдържа необходимите реквизити въведени от Закона за потребителския кредит относно този вид договори, както и че на ответника е предоставена преддоговорна информация по кредита съгласно чл. 5 от ЗПК видно от декларацията в чл. 8 от договора.

Излагат се съображения, че в срока за ползване на кредита и за усвоената част от кредитния лимит чрез транзакции по чл. 6, ал.1 от ОУ, ответникът се е задължил да заплаща променлива лихва в размер на договорения лихвен процент по кредита, посочен в договора, която се начислява ежедневно върху фактически ползваната сума.

Сочи , че кредитът се олихвявал с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 21,55 %, формиран oт стойността на референтен лихвен процент в размер на 0,150 % и фиксирана надбавка в размер на 21,80 %.

В исковата молба се излагат съображения, че ответникът е следвало да заплаща на падежната си дата минималната сума за револвиране. Същият е имал възможността да погасява частично или изцяло задълженията си и във всеки един момент, чрез превод или чрез вноски в брой на каса в поделение на банката. В такъв случай кредитният лимит се е револвирал ежедневно с размера на погасената част.

Ищцовото дружество поддържа, че тъй като четири поредни месеца считано от месечната падежна дата ответникът не е револвирал кредита или револвиране със суми по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита е спряно от банката. Дължимата минимална сума за револвиране не е внесена и до края на петия гратисен период и правото на ползване на кредита е прекратено. Поддържа се, че от този момент нататък вземането на банката е станало изискуемо за целия използван кредитен лимит. Твърди се, че банката е изпратила Уведомление Изх.№0050-20-01613/22.04.2021 г. за изискуемостта на кредита. До датата на уведомлението ответникът не е издължил 5 бр. минимални суми за револвиране на кредита посочени подробно в извлечението от счетоводни книги по Ч.гр.д. №1188/2021 г. PC Севлиево. Предсрочната изискуемост на кредита за Банката кредитор е настъпила на 30/09/2021 г.

Ищецът излага доводи, че поради нереволвиране на миниматни суми, теглене на суми от ATM банкомат, плащане на ПОС и др.по кредита е начислена и неплатена такса в размер на 130,57 лв. Същата се дължи на основание чл.54 от Общите условия и Приложение U20. Таксите са начислявани за заплащане преди кредита да стане изискуем. Сочи се, че от сключения договор за кредит може да бъде ясно и точно определен видът, размерът и действието, за което се събират таксите.

В заключение се прави искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество претендираните суми обективирани в издадената заповед за изпълнение. Претендират се и разноски.

2

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника. В отговора се поддържа, че макар и приложен по делото Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, носещ данните и евентуално подписа на ответницата С. К. И., то от предоставените по делото доказателства не се установява по какъв точно начин е усвоена сумата /макар неизчерпателно посочените в чл. 6 от ОУ възможности/, твърдяна от ищеца, а само е представено общо извлечение от счетоводните книги, че е усвоена, без да е предоставена детайлна справка относно това. Още повече, че е налице разминаване касаещо датата за усвояване на сумата в исковата молба /11.10.2019 г/ и в представеното извлечение от счетоводните книги на банката, в което е посочено, че кредитът е усвоен на 10.02.2020 г. Действително всички документи са с дата 10.02.2020 г., но от тях не става ясно дали и кога е усвоена сумата... Налице е само бланкетно позоваване на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ОУ.

В отговора са изложени съображения, че не се установява дали действително е предоставена преддоговорна информация на ответницата, макар и посочено в чл. 8 на процесния Договор, че същата е получила такава, което е задължително условие, съгласно ЗПК. Предвид, че Договорът е сключен при Общи условия и клаузите са предварително изготвени, то това не доказва твърденията на ищеца, че кредитополучателката е запозната с условията и последиците по Договора.

Твърди се, че по отношение на Уведомлението за предсрочна изискуемост, адресирано до ответницата, същото не отговаря на изискванията, визирани в чл. 60, ал.

2, т. 2 от ЗКИ, тъй като в него е посочено единствено размерът на главницата /1000 лева/, без да е посочен размерът и на лихвата /122.84 лева/, която е претендирана в Заповедното производство, и която е включена при издаването на Заповедта за изпълнение от 07.10.2021 г. по ч. гр. д. 1188/2021 г. по описа на Районен съд -Севлиево.

Поддържа се, че съгласно трайната съдебна практика, за да е валидно обявена предсрочната изискуемост на кредита, волеизявлението на банката -кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60 ал. 2 от ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита, и във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено.

Поддържа се , че чл. 1, ал. 2 от процесния Договор е неравноправна клауза, съгласно чл. 143 от ЗЗП, която дава възможност на Банката едностранно да променя лихвения процент, без да уведомява длъжника за това, като не е предвидена възможност същата да бъде намалявана, чрез промяната, а е посечено, че не може да бъде по-ниска от фиксираната надбавка в Договора. Т.е. следва изводът, че кредиторът може да увеличава лихвата при наличието на обективни критерии за това, но се изключва възможността за намаляването й при същите тези условия... Сочи, че няма и 3 клауза, която дава възможност на кредитополучателя да се откаже от Договора, вследствие на едностранно изменената лихва и поради това, условието, което дава право на банката да повишава лихвения процент, е неравноправно. Поемането едностранно на всички разходи и вреди поставя кредитополучателя в изключително неравностойно положение спрямо кредитодателя, и противоречи на добрите нрави.

На следващо място, се излагат съображения, че не става ясно за какви точно предоставени услуги се дължат претендираните заемни такси в размер на 130.57 лева, които не са предварително посочени нито в Договора, нито в ОУ към него, съответно не могат да се изведат по логичен начин при разглеждането на останалите предоставени документи. Това е изцяло в разрез с разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, която гласи, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, което в настоящия случай не е сторено. Също така, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, поради което претенцията за заемни такси е в противоречие с посочената разпоредба.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал.2 ТЗ във вр. чл. 9 ЗПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД

По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже че по делото пълно и главно следните обстоятелства: че между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД е сключен Договор за кредит за текущо потребление от 10.02.2020 г., по силата на който на С. К. И. е предоставена сума в размер на 1000 лева, че длъжникът не е изпълнил договорното си задължение да погасява дължимите месечни вноски в срок, поради което е възникнало правото на банката да превърне кредита в предсрочно изискуем, че е упражнила това свое право като волеизявлението й е достигнало до длъжника, размера на неплатената главница, че е уговорена и дължима възнаградителна лихва в общ размер на 196,64 лв. за периода 11.10.2020 г. – 29.09.2021 г., и размера на вземането за договорна такса, в това число и че клаузите за възнаградителна лихва, наказателна надбавка и договорна такса, са валидно уговорени, не са неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП или че тези клаузи са уговорени индивидуално с потребителя по реда на чл.146, ал.1 ЗЗП.

По делото се установява, че на 10.02.2020 г. между "Банка ДСК"ЕАД и ответницата е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с ревполвиращ кредит за физически лица, по силата на който банката е предоставила на ответницата правото да ползва кредитен лимит в размер от 1000 лв., който 4 кредитополучателят може да ползва посредством кредитна карта. Кредитополучателят е поел насрещно задължение да заплаща ежемесечно главницата и възнаградителна лихва, като кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 21,95% годишно или 0,06 % на де, а годишният процент на разходите е в размер на 24,30.

Съгласно представените по делото Общи условия, подписани от ответницата, договорът влиза в сила от момента на подписването му и е сключен за срок, съвпадащ със срока на действие на картата, а срокът на валидност на картата е 3 години.

Предвидено е, че след изтичането на срока се издава нова карта и действието на договора се подновява автоматично за нов период, равен на срока на валидност на новата карта, ако някоя от страните не го прекрати по някой от предвидените в Общите условия начини. За месена падежна дата в договора е определено всяко 10-то число на месеца. Според договора при общи условия, с издадената на ответника кредитна карта клиентът може да извършва операции до размера на достъпната наличност по сметката, в рамките на определения по неговата карта лимит, който може да се променя по желание на клиента. Съгласно същите, банката определя месечна падежна дата и петнадесетдневен гратисен период, по време на който клиентът трябва да револвира кредита си с определена минимална сума за револвиране, посочена в месечното извлечение, като начинът на изчисляване на минималната сума за револвиране е посочен в условията за издаване и обслужване на плащанията с кредитните карти, част от договора. Предвидено е, че в случай, че четири поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита си или револвира със суми, по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се спира, а ако клиентът внесе дължимата минимална сума за револвиране до края на следващия /пети/ гратисен период, правото на ползване на кредита се възстановява /чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ОУ/. Съгласно чл. 35 от ОУ, ако клиентът не погаси задължението и в срока по чл. 34, ал. 2, ползването на кредитния лимит се прекратява, а вземането на Банката за целия използван кредитен лимит става изискуемо и се олихвява със законната лихва.