Решение № 2519 от 24.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2519 гр. София, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Богданова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Въззивно гражданско дело № 20251100503773 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена от А. Д. К., длъжник по изпълнението по изпълнително дело № 20259240400382, на ЧСИ Г.К., рег. № 924 при КЧСИ, с район на действие СГС, частна жалба срещу постановление на ЧСИ по разноските за адвокатско възнаграждение дължимо на взискателя, обективирано в покана за доброволно изпълнение от 31.01.2025 г. В жалбата се твърди, че липсват доказателства да заплащане на адвокатското възнаграждение, както и се прави искане за намаляването му до размер от 200,00 лева. Претендират се разноски.

Взискателят Л.В.К.-М. оспорва жалбата. Твърди в договора за правна помощ да се съдържа изявление-разписка за получаване на дължимото възнаграждение и твърди същото да не е прекомерно.

В мотиви си ЧСИ Г.К. е посочил, че жалбата е неоснователна. Сочи, че в срока за доброволно изпълнение не е постъпило доброволно плащане, а сумата е преведена от наложен запор на сметки в „УниКредит Булбанк“ АД.

Сочи, че действията на взискателя в изпълнителното производство не се изчерпват с подаване на молбата за образуване, а и до посочване на конкретни изпълнителни действия, както и с подаване на становище във връзка с постъпилата частна жалба.

Съдът, след като взе предвид до водите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, 1 което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски.

Жалбата е подадена в срок, от лице което има право на обжалване и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Изпълнително дело № № 20259240400382, на ЧСИ Г.К., рег. № 924 при КЧСИ, е образувано по молба на Л.В.К.-М. от 30.01.2025 г. за принудително изпълнение на вземанията по изпълнителен лист от 30.11.2024 г. срещу длъжника А. Д. К. за сумата от 5200,00 лева – разноски пред две съдебни инстанции, както и на вземането на взискателя за разноски в изпълнителното производство. В молбата на основание чл. 18, ал.1 ЗЧСИ е възложено на частния съдебен изпълнител да направи проучване на цялото имуществено състояние на длъжника и да избере изпълнителния способ. Към молбата е приложен договор за правна помощ от 30.01.2025 г. за образуване на изпълнителното дело и защита и представителство в изпълнителното производство при възнаграждение в размер на 1000,00 лева, платено при подписване на договора, за което последният служи за разписка.

На 31.01.2025 г. частният съдебен изпълнител е изпратил запорно съобщение до „УниКредит Булбанк“ АД, като с писмо от 10.02.2025 г. банката е уведомила съдебния изпълнител, че средствата са преведени изцяло по посочената банкова сметка, което е видно и от приложеното към изпълнителното производство платежно нареждане.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 10.02.2025 г.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна и намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство.

В този смисъл за сметка на длъжника са както разноските сторени от взискателя, в това число и за авансово внесени такси, така и допълнителните разноски и такси, които ЧСИ начислява – арг. чл. 31 ТТРЗЧСИ, които не са свързани пряко с реализиране на изпълнителен способ.

В изпълнителното производство е представен договор за правна защита и съдействие за образуване на изпълнителното производство и процесуално представителство по изпълнителното дело, като договореното възнаграждение, което е платено в брой, е в размер на 1000,00 лева.

Предвид обстоятелството, че в срока за доброволно изпълнение по изпълнителното дело е постъпило плащане, съдът приема, че в случая не се дължат разноски на взискателя във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело с оглед предприемането на изпълнителни действия. С оглед на това, разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя следва да се заплатят от длъжника само за действието по образуване на изпълнителното производство.

Според чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за възнаграждения за 2 адвокатска работа, възнаграждението за образуване на изпълнително производство е в размер на 200 лв. Този размер съдът намира за съответен на материалния интерес, труда, който е положил адвоката, фактическата и правна сложност на делото. До този размер следва да бъде намалено дължимото от длъжника на взискателя в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение.

Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски за процесуално представителство на страните. В него само се засяга само въпросът за разноските и неговото решаване не следва да обосновава отговорност за нови разноски, като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Доколкото обаче това е единственият процесуален ред страните да разрешат спора си относно разноските и тяхната прекомерност, при основателност на жалбата, на частния жалбоподател следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за подаването й, които в настоящия случай възлизат на сумата от 73,00 лева /в този смисъл е определение № 393/17.09.2018 г. по гр. д. № 2845/2018 г. на IV г.о.;определение № 489 от 17.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3926/2017 г., IV г. о., определение № 552 от 25.11.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4894/2016 г., IV г. о./. Настоящият състав счита за изоставено разбирането, изразено в определение № 769/15.12.2017 г. по ч.т.д. № 2696/2017 г. на ВКС, II Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ по частна жалба на А. Д. К., длъжник по изпълнението по изпълнително дело № 20259240400382, на ЧСИ Г.К., рег. № 924 при КЧСИ, постановление на ЧСИ в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение дължимо на взискателя, обективирано в покана за доброволно изпълнение от 31.01.2025 г., в размер на сумата от 200,00 лв.

ОСЪЖДА Л.В.К.-М., ЕГН: ********** да заплати на А. Д. К., ЕГН:

********** на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 73,00 лева – разноски по делото

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3