Решение № 89 от 17.07.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Велико Търново, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ХРИСТО ТОМОВ при участието на секретаря Атанаска Ст. И. в присъствието на прокурора Т. Н. И. като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Наказателно дело за възобновяване № 20234000600128 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава ХХХІІІ НПК.

Производството е образувано по искане от осъдения Д. Е. М. за възобновяване на наказателното производство по НОХД 1797/2022 г. по описа на Районен съд – Русе.

Изложени са оплаквания, че обвинението в кражба не било доказано по несъмнен начин. Не са били проведени очни ставки между осъдения и обвиняемата, както и между осъдения и свидетелите по делото. Искателят счита, че правата и интересите му били накърнени, поради което моли делото да се възобнови и да се върне за разглеждане от друг състав на съда.

В съдебно заседание прокурорът оспорва искането. Посочва, че наказателното производство е решено със споразумение. Според прокурора, съдът е изпълнил задължението си да установи дали от събраните доказателства по делото се установява както извършването на Д.ието, неговото авторството, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от там и нарушения на материалния закон.

Прокурорът счита, че няма допуснати съществени процесуални нарушения при одобряване на споразумението, както и няма оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Моли да се отхвърли искането като неоснователно.

В съдебно заседание осъденото лице Д. М. не се явява. Постъпила е молба от същия, в която моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие.

Адвокат Д. П., служебен защитник на осъденото лице Д. М., поддържа искането. Посочва, че правното основание на искането е по чл. 422, т. 5, вр. чл. 348, ал.

1, т. 1, т. 2 и т.3 НПК. Счита, че е посочено в какво се изразяват съществените процесуални нарушения, които са довели до нарушаване правата на осъдения М. в 1 хода на досъдебното производство. Защитникът моли да се уважи искането, като да бъде възобновено производството по делото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като извърши проверка за наличие на наведените в искането основания за възобновяване на делото в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, който не е проверен по касационен ред.

Искането е подадено от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 1 НПК в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 НПК. От съдържанието му се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

Разгледано по съществото искането е неоснователно по следните съображения:

С протоколно определение № 62/15.02.2023 г., постановено по НОХД 1797/2022 г. на Районен съд – Русе е одобрено постигнато споразумение между РП Русе, подсъдимият Д. Е. М. и защитника му адвокат С. Л., с което подсъдимият е признат за виновен в това, че през периода 11.05.2020 г. - 02.07.2020 г. в гр. Русе в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление –сам и след предварителен сговор с М. Е. Б. в немаловажен случай, като извършител чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство отнел чужди движими вещи - 1 брой LED телевизор „Telefunken“, модел “39 FB 5590”, сер. № Т 1901462467 4881, 1 брой музикална уредба „Panasonic“, 1 брой месомелачка марка „AYCO“, 1 брой олекотен спален комплект с надпис „Louis Vuitton”, 2 броя одеяла, 2 броя възглавници, 4 броя употребявани мъжки ризи с къс ръкав, 2 броя употребявани мъжки пуловери, 1 чифт употребявани мъжки обувки, 2 броя шампоани марка „Коприва“, 1 брой опаковка прах за пране марка „Савекс“, 1 брой порцеланова чаша за кафе, паричната сума от 25 лева, паричната сума от 24 лева, 1 брой машинка за пуканки марка „Принцес“, 1 брой стойка за закрепване на телевизор на стена и паричната сума от 30 лева, всичко на обща стойност 600,50 лева от владението на А. Н. К. и Т. М. М. без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

Споразумението е влязло в сила на 15.02.2023 година.

При така установените факти е видно, че първоинстанционното производство е приключено по реда на Глава ХХІХ НПК. В разпоредбите на тази глава е предвидена една от възможните диференцирани процедури за развитие и приключване на наказателното производство, а именно решаване на делото със споразумение. Този институт е въведен като приемлив компромис между интересите на държавното обвинение от една страна и обвиняемия/ подсъдим от друга. Споразумението, което се изготвя от страните, съгласува насрещните им волеизявления по въпросите, визирани в чл. 381, ал. 5 НПК.

Обвиненото лице признава фактите по обвинението и своето виновно поведение, като приема да му бъде наложено наказание, договорено по вид и размер между неговия защитник и прокурора, като се отказва от процедурата по разглеждане на делото по общия ред в съда, в която прокурорът е длъжен да докаже неговата вина.

Като замяна е предвидено налагане на наказание в по-нисък размер.

В настоящото производство, чието възобновяване се иска, е постигнато съгласие между прокурора, защитника и подсъдимия за това, че последният виновно е 2 извършил инкриминираното Д.ие, за което е внесен обвинителния акт, а така също и за вида и размера на наказанието, което следва да му бъде наложено. Спазена е предвидената процедура по чл.384 ал.1-3 НПК във вр. с чл.382 ал.4 и сл. НПК. На подсъдимия са разяснени правата. Същият е заявил, че разбира обвинението, признава се за виновен, разбира последиците от споразумението, съгласен е с тях и доброволно е подписал споразумението, както и се е отказал от разглеждане на делото по общия ред.

Следователно при извършената проверка от Апелативния съд не се установи да са допуснати процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на искателя в първоинстанционното производство от решаващия съд при одобряване на споразумението и приключването му по този ред.

В искането е наведен довод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не са били извършени очни ставки между осъденото лице М. с другата подсъдима Боянова, както и такива между първия и свидетелите по делото. В отговор следва да се посочи, че в протокола за разпит на обвиняем осъденият М. не е дал обяснения, след привличането му като такъв. Същият е заявил, че се признава за виновен, съжалява за извършеното, ще се опита да възстанови нанесените щети, както и ще се възползва от правото си да не дава обяснения /л.214 от ДП/. В протокола за разпит на обвиняем М. Б., която е другото обвиняемо лице по делото, същата е заявила, че ще се възползва от правата си и няма да дава обяснения /л.202 от ДП/. Следователно двамата обвиняеми не са дали обяснения, като не са посочили никакви факти, които са включени в предмета на доказване по делото, касаещи извършването на Д.ието, авторството му и приноса на всеки от тях в съвместната им престъпна дейност. Съгласно чл.143, ал.1 НПК, очна ставка се допуска при наличието на съществени противоречия между обясненията на обвиняемите лица или между обясненията на обвиняемия и свидетелските показания. В случая не са дадени обяснения от обвиняемите, поради което няма както да има противоречия между тях и съответно не може да се допусне както очна ставка между тях, а така също и такива между М. и разпитаните свидетелите. Първоинстанционното производство е приключено по реда на Глава ХХІХ НПК, поради което не са давани обяснения от двамата подсъдими, както и не е провеждан разпит на свидетели. По тези съображения наведено оплакване е неоснователно.

В искането за възобновяване на производството няма оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, каквото е твърдението на защитника на осъдения М.. Същият се е съгласил с параметрите на споразумението и го е подписал, което включва и размера на наказанието. Наложеното наказание е определено при условията на чл.54 НК в минималния размер, предвиден в санкцията за извършеното престъпление. Следователно същото е занижено като размер, без да са отчетени конкретната тежест на обществена опасност на Д.ието и личната такава на дееца.

С оглед изложените съображения, Великотърновският апелативен съд не констатира основания за възобновяване на производството, отмяна на определението, с което е одобрено споразумението и връщане на делото за ново разглеждане.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд

РЕШИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Е. М. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1797/2022 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД гр.РУСЕ.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4