Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1229 от 28.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1489/2024
Вид
Решение № 1229
Подписан
28.10.2024
В сила
28.10.2024
Състав
Николинка Георгиева Цветкова, Радослав Христов Георгиев, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 204 , ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 39, ал. 1 и 2 · Конституция на Република България
  • чл. 39, ал. 1 и 2 · Конституция на Република България
  • чл. 41, ал. 1 · Конституция на Република България
  • чл. 205 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1229 гр. Пловдив, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20245300501489 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Б. А. М., ЕГН ********** чрез адв. А. С. от АК ***** против решение № 1345 от 25.03.2024г., постановено по гр. д. № 6464 по описа за 2023г. на Пловдивски районен съд, XI гр. с., с което се отхвърлят предявените от Б. А. М., ЕГН ********** против Б. Р. Р., ЕГН ********** искове, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в общ размер от 5 500 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.10.2018г. до пълното й изплащане, формирана, както следва: сумата от 4 500 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обидни, позорни и клеветнически твърдения на ответницата спрямо ищеца, уронващи честта, достойнството и доброто му име в обществото, както и сумата от 1 000 лева имуществени вреди, представляващи извършени от ищеца разходи за явяване пред РУ МВР-А., Районна прокуратура А., Районен съд А. и Административен съд ****, Пътна полиция *****, НАП ***** и заплатено гориво за пътувания със собствения му лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 550“, рег. № *****, а именно: пътуване от ***** до А., за да потърси АУАН № *****/01.11.2018г. от РУ МВР А., осъществило се през ноември на 2018г., за което е изразходвал гориво /бензин/ на стойност от 100 лева; две пътувания от ***** до ***** на 19.02.2020г. и 29.05.2020г. със същия автомобил, за да вземе свидетел и адвоката си, които да придвижи до 1

Районен съд А. във връзка с образуваното НАХД № 59/2019г. по описа на Районен съд А., след това да върне обратно в *****, а след това и той да се прибере в гр. *****, на стойност от по 250 лева всяко или общо 500 лева; пътуване от ***** до А. във връзка с подадената против него през юни 2020г. от ответницата жалба пред Районна прокуратура А., за да дава обяснения на стойност 100 лева за изразходвано гориво с личния му автомобил; един път за пътуването и паркинг до гр. **** за разглеждане на 21.10.2020г. на АНД № *****/2020г. по описа на Административен съд **** на стойност 100 лева за изразходвано гориво с личния му автомобил, 4 пъти по връчването на покана за плащане на глобите и недоразуменията в НАП ***** на стойност 100 лева за изразходвано гориво и паркинг с личния му автомобил и 4 пъти до връчването на 26.11.2018г. на АУАН № *****/01.11.2018г. от РУ МВР А. в гр. ***** на стойност 100 лева за изразходвано гориво и паркинг с личния му автомобил.Осъжда Б. А. М., ЕГН ********** да заплати на Б. Р. Р., ЕГН ********** направените по делото разноски за депозит за вещо лице по съдебно-техническата експертиза в размер на 400 лева.Осъжда Б. А. М., ЕГН ********** да заплати на адвокат В. А. Р. адвокатско възнаграждение за осъществено на ответницата Б. Р. Р., ЕГН **********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер общо 1 400 лева, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

С въззивната жалба решението се обжалва като неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила, както и с доказателствата по делото.Неправилно решаващият съд стигнал до заключението, че след като въпросният сигнал не бил приложен по делото, то съдържанието му не можело да се предполага.Не било коментирано въобще от съда, че сигналът на въззиваемата, че жалбоподателят е говорил по телефона, се опровергавал от записа на видеорегистратора и от показанията на актосъставителя пред РС А.. Не било обсъдено и твърдението й, че нарочно я е засякъл, респ. възражението му, че е избегнал сблъсък от нейна страна.Не била зачетена и отмяната на първоинстанционния съдебен акт.Изводите за недоказаност на неимуществените вреди също се оспорват като противоречащи на събрания доказателствен материал по делото.Оспорват се и изводите на първоинстанционния съд, базирани на заключението на вещото лице.Прави се и оплакване, че в първоинстанционното дело били събирани доказателства за вината му във връзка с издаденото наказателно постановление, при положение, че същото вече било обявено за незаконосъобразно. Били му задавани въпроси, които са неотносими към предмета на делото. Били налице и основания за отвод на районния съдия, тъй като бил допуснат за свидетел съдията по воденото административно-наказателно дело и било позволено на адвоката на ответната страна да го обижда в съдебно заседание. Поддържа се, че в случая са налице всички предпоставки от фактическия състав за уважаване на исковете по чл. 45 от ЗЗД и се иска оспорваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с 2 което да се уважат предявените искове. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

С отговора на въззивната жалба се изразява становище, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо, правилно и обосновано, а предявените искове неоснователни и недоказани, поради което въззивната жалба също се явявала неоснователна.Моли се решението на районния съд да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се остави без уважение.Претендират се разноски по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец, чийто искове са отхвърлени с постановеното съдебно решение, съдържа необходимите реквизити по чл. 260 от ГПК, поради което и се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При осъществяване на правомощията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се пристъпи към проверка на неговата правилност.

Предявените искове пред районен съд Пловдив са с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищеца в резултат на извършен от ответницата деликт в размер на 4500 лева и 1000 лева имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 18.10.2018г. до окончателното изплащане.

Твърденията в обстоятелствената част на исковата молба са, че срещу ищеца бил издаден АУАН № *****/01.11.2018г. за това, че на 25.10.2018г. около 07, 50 ч. в гр. А., на кръговото движение на бул. „*****“, управлявал собственото си МПС – лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *****, като допуснал следните нарушения: използвал мобилен телефон при управление на МПС без устройство свободни ръце – нарушение по чл. 102, ал. 2, чл. 5 от ЗДвП; безпричинно намалил скоростта на движение, с което си поведение създал опасност за движението на МПС, движещо се зад него.Акта бил съставен въз основа свидетелски показания на ответницата.Няколко пъти се наложило да посещава полицията, за да му връчват акта, но поради различни причини връчването било отлагано.Всичките посещения били свързани с пътувания, търсене на място за паркиране, заплащане на синя зона, мъки и разправии.На четвъртото му явяване в РУ ***** получил акта и направил възражения по него.Възражението му не било уважено, а впоследствие срещу него било издадено наказателно постановление.Това предизвикало у него съмнение, притеснение и страх, че подлежи на санкция за нещо, което не е извършил.След месеци случайно разбрал, че наказателно постановление срещу него е издадено и то близо месец преди да получи отговор на възражението си, но не му било връчено. Това го разочаровало, тъй като му се изяснило, че органите на МВР не се интересували от истината, а го наказвали на база клеветническите твърдения на ответницата.По негова жалба срещу издаденото 3 наказателно постановление било образувано АНД № 59/2019г. по описа на РС А..В хода на същото като свидетел бил разпитан актосъставителя, който заявил, че е съставил АУАН въз основа показанията на ответницата.По образуваното административно-наказателно производство ответницата дала показания, че при подхода към кръговото кръстовище тя била в лява лента, а той бил в дясна.Тогава пътят бил още в ремонт.Тя влязла в лява лента в кръговото и ще прави обратен завой, а той от дясна лента ще продължава напред.В този момент той я засякъл, набил спирачки и продължил напред.Според нея го направил нарочно.Спирачките били напълно излишни в тази ситуация.Те щели да се блъснат.Забелязала шофьора на автомобила на Мерцедеса, бил мъж с прошарена коса и говорел по телефона.Можело да възникне ПТП, ако тя не била реагирала бързо.Напълно нарочно господинът минал с автомобила си пред нейния и набил спирачки.Убедена била, че водачът на Мерцедеса използвал мобилен телефон по време на движението.Той карал до нея, след което я засякъл.Тя се обърнала и го видяла.Видяла го много добре.Държал телефона с лявата си ръка.В момента, в който навлязла в кръговото и минала половината кръгово, водачът на Мерцедеса минал рязко пред нея и набил спирачки.Той карал от дясно на нея и минал рязко пред нея.Той й пресякъл пътя.Не я изпреварил, а й засякъл пътя.Пред него нямало кола и можел да си продължи.Не помнела дали зад нейния автомобил имало други автомобили.Зад него имало автомобил, защото започнал да му свири.Не знаела защо свирят другите коли.На записа са чувало, че свирят колите.Тя също се разсвирила, като й засякъл пътя.Не я интересувало защо колите зад Мерцедеса са свирили.Тя си гледала пътя, за да не се блъснат. Ищецът твърди, че на въпросния видеозапис не се виждало движение на автомобила му, с което да е застрашил ответницата, а също и да разговаря по телефона.От записа не се установявала датата, часа и годината на заснемане.При разглеждане на делото в РС А. по време на почивката, в коридора ищецът разговарял с адв. С. и в този момент Б. Р. излязла от залата и демонстративно показала телефона си, като заявила: „Искате ли да видите записа?“ .Той не пожелал коментар и заявил, че не иска да участва в този разговор, като казал, че записа ще го гледа в залата при пускането му от съда.В този момент съдията-докладчик излизал от залата и след като Р. го погледнала, казала че я заплашвал.Съдия Б. започнал да се кара на тях, без да има право да им повишава тон и да им говори назидателно, а те търпеливо изчакали да се поднови заседанието.Съдия Б. му се скарал и му казал: „Иди там!“ и посочил ъгъла на площадката.Поведението на съдията според ищеца било възмутително и неадекватно, без да е изяснено набедяването му от Р..Няколко дни след съдебното заседание му се обадил на мобилния телефон ***** К. от РУ МВР А., без да има това право и със заплашителен тон му заявил да отиде в полицията в А., за да даде становище по жалба срещу него, иначе щял да му праща призовки.Когато вече бил в А. се обадил на същия ***** да го пита в кой кабинет да отиде, а той преди да си сложи слушалката на ухото, го чул да 4 казва: „Тоя се обажда!“, а след това му обяснил къде да го намери. Наложило се да пътува от ***** до А., за да получи жалбата срещу него.Оказало се, че Р. е подала жалба срещу него, защото се почувствала заплашена.На срещата с полицая същият го принудил да подпише предупредителен протокол, въпреки че нямал идея с какво е заплашвал Р..Освен това съставеното наказателно постановление срещу него било потвърдено с решение № ***г. на РС А., което впоследствие било отменено по негова жалба с решение № 2200/02.12.2020г. по АНД № *****/2020г. по описа на Административен съд ****, както и издаденото наказателно постановление от началника на РУ А., с мотив, че АУАН не бил съставен в негово присъствие, а в предоставения видеоматериал не се виждало да е шофирал, говорейки по телефона.Въпреки това отново бил призован в полицията в А., за да му връчат някакво писмо. Въпреки явяването му писмото не му било връчено в А., а от впоследствие от полицията в *****.Писмото било от НАП и се отнасяло за глоби по сигнал на *****.Въпреки отмяната на наказателното постановление го канели да заплати наложените му глоби.Наложили се три посещения в НАП, за да доказва, че глобите му са отменени.Отнело му две години, за да докаже, че не е извършил нарушенията, за които е наказан.Счита, че всички неимуществени вреди са резултат от действията на ответницата. Неимуществените вреди се изразявали в представянето му като нарушител на пътя, смущения, притеснения и страх за това, че подлежи на санкция за нещо, което не е извършил. Клеветническите твърденията на ответницата представлявали изнасяне на обстоятелства, които не отговаряли на истината и опетнявали честта, достойнството и доброто му име в обществото и достигнали до широк кръг от хора.