Решение № 48 от 11.02.2022, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Ловеч, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20214310102127 по описа за 2021 година

Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ и чл.220 от КТ.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. С. С., с адрес: гр.

Ловеч, ************* чрез адв. И.Р. Х., със съдебен адрес: гр. Ловеч, пл.“Тодор Кирков“№1, комплекс „Драката“, вх.Б, ет.1, ап.4 против „ДИДО 2015“ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Лоовеч, ж.к.“Младост“, бл.325, вх.Б, ет.8, ап.23, представлявано от Д. И. И. – управител.

Ищецът излага в ИМ, че е работел при ответника „Дидо 2015“ООД на длъжност „Охранител“, с място на работа ОУ“Христо Никифоров“ в гр. Ловеч и добросъвестно е изпълнявал задълженията си по сключения между тях трудов договор № 17/14.09.2020 г.

Посочва, че трудовият договор е сключен с максималния 6 – месечен изпитателен срок, който е изтекъл на 14.03.2021 г. и през този дълъг период работодателят е установил възможността за изпълнение на работата от служителя си. Трудовият договор е бил продължен като такъв с неопределен срок на основание чл.71, ал.2 от КТ след изтичане на първоначалния изпитателен срок.

Твърди се, че впоследствие на 15.09.2021 г. на ищеца е връчена Заповед № 18/15.09.2021 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ, считано от 16.09.2021 г., като причина в заповедта за прекратяване на трудовия договор е посочено:при обективна невъзможност на работника за изпълнение на трудовите си задължения. Предизвестие от ответника на посоченото основание за прекратяване на 1 трудовото правоотношение не е връчвано на ищеца и не му е изплатено.

Твърди се, че от датата на прекратяване на трудовия му договор, ищецът е останал и без работа, което удостоверява с регистрационна карта на Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ – гр. Ловеч, с дата на регистрация 17.09.2021 г. и трудова книжка, като за периода от 16.09.2021 г. до 16.03.2022 г., през който е останал без работа, претендира и обезщетение в размер на 2900 лв.

Ищецът счита, че така извършеното уволнение е незаконосъобразно поради следните причини: от постъпването си на работа до момента на прекратяване на трудовото правоотношение е изпълнявал добросъвестно всички свои задължения и не е бил дисциплинарно наказван. Заповедта за прекратяване на ТПО е напълно формална и немотивирана. В Заповедта не са посочени признаците на основанието по чл.328, ал.1, т.12 от КТ, за това какво е естеството на причината, изтъквана като обективна невъзможност. Не са посочени обстоятелства, които да причинят невъзможност за изпълнение на трудовия договор от служителя и да изпълнят състава на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.12 от КТ, довела до прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя. Твърди се, че ищецът е поставен в положението на процесуална изненада, тъй като не му е известно срещу какво да се брани и да организира защитата си. Наведени са правни доводи, че хипотезата на чл.328, ал.1, т.12 от КТ, на която се е позовал работодателят, предпоставя и задължението му да мотивира заповедта за уволнение, като посочи конкретните факти, които осъществяват основанието за уволнение. Същият следва да посочи и доведе до знанието на работника причините, които са в причинна връзка с неизпълнението или невъзможността за изпълнение на трудовите задължения на работника. Твърди се, че работодателят не е спазил изискванията на закона относно формата на извършване на уволнението, като в оспорената заповед за прекратяване на ТПО не се съдържа конкретизация на твърдяната от работодателя обективна невъзможност за изпълнение на задълженията по трудовия договор, поради което уволнението се явява формално и незаконосъобразно. При липса на изложени мотиви относно конкретни факти и обстоятелства, в които намира проявление посоченото основание, счита, че заповедта за прекратяване на трудовия договор се явява немотивирана, поради което е и незаконосъобразно. Позовава се на практиката на ВКС.

Ищецът излага, че съгласно чл.220, ал.1 от КТ при прекратяване на ТПО от работодателя без предизвестие същият дължи обезщетение в размер на брутното възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Наред с това, при прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ, с предизвестие от работодателя, каквото в настоящия случай не е било спазено,ответникът му дължи сумата от 650.00 лв, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазено предизвестие, съгласно разпоредбата на чл.220, ал.1 от КТ.

Ищецът заявява, че този иск предявява при условията на евентуалност, в случай, че съдът прецени, че уволнението е извършено законно.

В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което да 2 признае за незаконосъобразно уволнението, извършено със Заповед № 18/15.09.2021 г. на работодателя „ДИДО 2015“ООД и да отмени същата, както и да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за времето от 16.09.2021 г. до 16.03.2022 г. в размер на сумата от 3900 лв, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.11.2021 г. до окончателното й изплащане, както и да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски. При евентуалност, в случай, че съдът счете оспорената заповед за законосъобразна, моли ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 650.00 лв, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазено предизвестие, съгласно разпоредбата на чл.220, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.11.2021 г. до окончателното й изплащане.

В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на ИМ. Счита предявените от ищеца искове за допустими, доколкото исковата молба е депозирана в предвидените от КТ срокове, но по същество оспорва същите като неоснователни. Излага подробни аргументи. По подробно изложени в отговора съображения счита, че извършеното от работодателя прекратяване на ТПО е законосъобразно. Същото отговаря на изискванията на закона, извършено е от компетентен орган в изискуемата форма при спазване на съответните процедурни правила. Оспорва като неоснователен иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ, като счита, че в случая не е налице нито една от предпоставките включени във фактическия състав на правото на обезщетение, за да възникне то в правната сфера на ищеца. Застъпва становище, че поведението на ищеца след прекратяване на ТПО е насочено изцяло към това да придобие неследваща му се имуществена облага и всъщност искът за установяване на уволнението му за незаконно е предявен с единствената цел да обслужи кумулативно предявения акцесорен иск по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ. В случай, че съдът отхвърли предявените главни искове и настъпи вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявения евентуален такъв, ответникът заявява, че признава иска с правно основание чл.220, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 650,00 лв., но дружеството не е станало повод за завеждането му. Счита, че на основание чл.78, ал.2 от ГПК не следва да се присъждат разноски на ищеца.

В с.з.ищецът М. С. С. се представлява от договорно упълномощен процесуален представител- адв. И.Х. от АК-Ловеч. Поддържа иска, като подробни фактически и правни доводи са изложени в писмени бележки.

Ответникът „ДИДО 2015“ООД се представлява от управителя Д. И. и представител по пълномощие - адв. Е. Б.. Изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове и моли като такива да бъдат отхвърлени. Подробни съображения са развити в хода на устните състезания.

Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

3

По делото не е спорно, че за периода 14.09.2020 г. – 15.09.2021 г. между страните са съществували трудово-правни отношения, като ищецът М. С. С. е бил назначен да изпълнява в „Дидо 2015“ООД длъжността „Охранител“, НКПД 54141007, в място на работа ОУ“Христо Никифоров“ в гр. Ловеч, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 610.00лв. Договорът е сключен със срок за изпитване в полза на до 6 месеца, съгласно чл.70, ал.1, т.1 от КТ. Страните не спорят, че до изтичане на срока за изпитване /14.03.2021 г./трудовият договор не е бил прекратен, поради което се смята за окончателно сключен.

Не се спори, че с Допълнително споразумение към трудовия договор с дата 28.01.2021 г.основното трудово възнаграждение на ищеца е било изменено от 610.00 лв. на 650.00лв.

Установява се, че на 15.09.2020 г., т.е. в началото на учебната 2020/2021 г. е сключен Договор за охрана, между ОУ“Христо Никифоров“ – Ловеч и „Дидо 2015“ООД, по силата на който „Дидо 2015“ООД в качеството му на изпълнител е приел да извършва срещу заплащане невъоръжена охрана на учениците в училището. Съгласно чл.13 от договора, същият влиза в сила от 15.09.2020 г. и е за срок до 15.06.2021 г. за учебната 2020/2021 г.

Уговорено е, че срокът се счита за продължен и за следващата учебна година, ако до един месец преди изтичане на първоначално уговорения срок или продължението му, една от страните не уведоми писмено другата, че не желае продължаване на действието му.

Доколкото по делото не са ангажирани доказателства договорът да е валидно прекратен, при уговорените условия при сключването му, то в случая следва да се приеме, че договорът е продължил да обвързва страните и през следващата учебна 2021/2022 г.

От представените от ответника с отговора писмени доказателства е видно, че от края на учебната 2020/2021 г. ищецът е ползвал неплатен отпуск, както и отпуск за временна неработоспособност, както следва: въз основа на молба за неплатен отпуск е ползвал такъв за периода от 29.06.2021 г. – 30.06.2021 г., разрешена му със Заповед №13 от 29.06.2021 г, за периода от 01.07.2021 г. – 02.07.2021 г., разрешена му със Заповед № 14 от 01.07.2021 г. периода от 05.07.2021 г. – 18.07.2021 г.Установява се, че за периода от 05.07.2021 г. до 18.07.2021 г. ищецът е представил болничен лист № Е2020 0376875 от 05.07.2021, като след изтичането му съгласно Заповед № 15 от 16.07.2021 г. ищецът е ползвал неплатен отпуск за периода от 19.07.2021 г. до 29.07.2021 г. въз основа на подадена от него молба за неплатен отпуск. За периода от 30.07.2021 г. до 12.08.2021 г. ищецът е представил болничен лист № Е20200376880, а за периода от 13.08.2021 г. до31.08.2021 г. отново е подал молба за ползване на неплатен отпуск, който му е разрешен със Заповед № 16 от 16.08.2021 г.

С атакуваната Заповед № 18/15.09.2021 г. трудовото правоотношение с ищеца М. С.

С. е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ. Текстово причините за прекратяване на трудовия договор работодателят е формулирал чрез пренасяне на основния текста от закона – „обективна невъзможност на работника за изпълнение на трудовите си задължения”, като не са изложени конкретните фактически основания, довели до прекратяване трудовото правоотношение.

Страните не спорят, че работодателят не е връчвал на ищеца М.С. предизвестие за 4 прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание, като не е спорно също, че на ищеца не е начислено и заплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестието, съгласно чл.220, ал.1 от КТ. Този факт е констатиран и при извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда„ – Ловеч, което се установява от представения Протокол за извършена проверка № ПР2135568 от 08.11.2021 г., изготвен от ДИТ – Ловеч.

От показанията на разпитания свидетел: В. Д. се установява, че е обслужващ счетоводител на ответното дружество „Дидо 2015“ООД – Ловеч, като дейността си извършва чрез фирма за счетоводни услуги „Консулт Дочева“ЕООД. Заявява, че лично не познава ищеца, но знае, че е работел като охранител в обект на ответника. – ОУ „Христо Никифоров“ – гр. Ловеч от 15.09.2020 г. Излага, че доколкото има информация, договорът с училището приключил през м.март 2021 г, но по молба на г-н С. той продължил да работи в дружеството, като целта била да навърши една година стаж, за да може да получава обезщетение от Бюрото по труда. Започнал да представя болнични листи или подавал молби за ползване на неплатен отпуск. Свидетелката твърди, че ищецът е бил наясно, че след изтичането на една година трудовото правоотношение ще бъде прекратено.