Решение № 25 от 09.05.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Габрово, 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Диана Василева

Пламен Попов при участието на секретаря Илияна Д. Глушкова като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20214200600308 по описа за 2021 година въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:

Делото е образувано по въззивна жалба от частния тъжител М. Й. М. от гр. Дряново, чрез процесуалния представител адв. Р.Б. от АК Габрово, против Присъда № 29/08.12.2021 г. по НЧХД № 121/2021 г. на РС Дряново.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимата В.И.Я.., родена на *** г. в гр. Габрово, постоянен адрес с. Р., общ. С., ул. "***" № 3, настоящ адрес гр. С., ул. "***, българка, български гражданин, неосъждана, с ЕГН **********, за НЕВИНОВНА в това, че при условията на продължавано престъпление в качеството си на родител на малолетното дете Д. М. М., с ЕГН **********, в периода от началото на м. януари 2019 г. до 23.08.2021 г. (датата на подаване на тъжбата) осуетила личните контакти на тъжителя М. Й. М., с ЕГН ********** с детето, като не изпълнила определения режим на лични контакти съгласно определение на съда от 29.11.2016 г. по Гр. дело № 310/2016 . на Районен съд Дряново, като случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 182, ал. 2, предл. 2 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Със същата присъда, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът е осъдил 1

М. Й. М., с ЕГН **********, гр. Дряново, ул. "Ш." ** да заплати на В.И.Я.., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. Р., общ. С., ул. "***" № 3 направените по делото разноски в размер на 500 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, което обуславя процесуалната й допустимост.

С въззивната жалба на М. Й. М. от гр. Дряново, подадена чрез процесуалния представител адв. Р.Б. от АК Габрово се твърди, че присъдата е неправилна, постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон и практиката на съдилищата. Присъдата се явявала и необоснована, като районният съд фаворизирал защитната теза за сметка събрания по делото доказателствен материал, от който по несъмнен начин можело да се извлекат изводи за постановяване на осъдителен съдебен акт. Налице били съмнения във връзка с това, как подсъдимата е узнала за въпросното дело, след като видно от призовките по делото, същата било възможно да е узнала за първи път едва след 04.10.2021 г., а в същото време имало приложен договор за правна защита и съдействие от 28.09.2021 г., в който се цитирало делото, ден преди провеждането на първото съдебно заседание, което било отложено под претекст, че подсъдимата не е призована по надлежния ред и с цел охраняване интересите на същата. Очевидно бил фаворизиран доказателствения материал и от гледна точка пренебрегването на редица обективни писмени документи, които били от основно значение за делото и в противоречие със заеманата защитна теза от страна на подсъдимата.

Неправилно били разтълкувани нормите на Наказателния кодекс от страна на първоинстанционния съд, както и неправилно била разтълкувана фактическата обстановка и била кредитирана защитната теза така, както е изложена. Съдът неправилно разтълкувал нормите на НПК, като в ущърб на тъжителя толерирал защитната теза и в частност доказателствата, на които се позовавала защитата. Към момента на постановяване на оправдателната присъда били събрани онези необходими и достатъчни доказателства, които по безспорен и несъмнен начин обосновали осъдителен извод.

Претендира се въззивният съд да отмени Присъда № 29 от 08.12.2021 г. по НЧХД № 121/2021 г. по описа на Районен съд Дряново като неправилна и необоснована и да постанови нова, с която да признае подсъдимата за виновна за осъществено деяние по чл. 182, ал. 2 от НК, като я осъди на 2 справедливо наказание. Претендират се е и направените по делото разноски.

С допълнението към въззивната жалба на М. Й. М. от гр. Дряново, чрез процесуалния представител адв. Р.Б. от АК Габрово се твърди, че атакуваната присъда и изготвените мотиви били неправилни, като изложените фактически констатации и заключенията били в противоречие с доказателствения материал. Първоинстанционният съд изцяло пренебрегнал обективни доказателства и доказателствени средства, като не кредитирал показанията на водените от тъжителя свидетели. Съдът изцяло подходил едностранно при тълкуването на доказателствения материал и омаловажил обективно доказани факти. На първо място следвало да се посочи, че напълно доказано било обстоятелството, че подсъдимата самоволно е променила своя адрес, на който следвало бащата да взема детето при себе си в периода, който му бил предоставен за режим на лични отношения. Още с това си действие подсъдимата поставила тъжителя в изначална невъзможност адекватно да се реализират отношенията баща - син. Това поведение било описано от всички свидетели, включително и тези, доведени от страна на подсъдимата. По делото имало приложени адресни регистрации, които удостоверявали, че след като е било одобрено споразумението между страните по Гр. дело № 310/2016 г. по описа на P C Дряново, влязло в сила на 29.11.2016 г., подсъдимата неколкократно сменила адреса си, въпреки поетите от нейна страна задължения с въпросното споразумение. Спрямо В.Я. се установявало, че същата била регистрирана, както следва: на 04.09.2020 г. променила своя постоянен адрес, като посочила нов такъв в с. Р., общ. С., ул. "***" № 3. Н а 28.05.2020 г. подсъдимата променила своя настоящ адрес, като посочила нов такъв в гр. С., **", ул. "***. Подсъдимата, чрез процесуалния си представил, представила скрийншот, който не се явявал годно писмено доказателствено средство, на което се опитала да обоснове чрез водените свидетели, че тъжителят бил уведомен за друг адрес, а именно: гр. С., ж.к. "К.", ул. "**, като съобщението за това датирало от 19.11.2018 г. Защитата на подсъдимата представила и удостоверение за адресна регистрация в Кралство Испания от 09.03.2021 г. - гр. Т., улица "**" № 10, етаж 4, ап. 10. Отделно се твърдяло, че детето било записано в трети клас на началното образование за учебната 2021/2022 г., видно от представеното удостоверение, издадено на 29.09.2021 г.

Всички тези доказателства районният съд пренебрегнал, когато коментирал промяната на адреса, така както бил определен съгласно одобреното 3 споразумение от 29.11.2016 г. по Гр. дело № 310/2016 г. по описа на Д PC.

Тези самоволни действия били в нарушение на одобреното споразумение и се явявали предпоставки да се обоснове наказателна отговорност по смисъла на чл. 182, ал. 2 от НК. На нито едно място в мотивите си съдът не е коментирал от обективна страна кое от формите на изпълнителното деяние не е осъществено от страна на подсъдимата. Съдът, фаворизирайки защитната теза, застъпил становището, че „неизпълнение може да има само на задължения, но не и на права". Съдът не си дал сметка съществувало ли е задължение за подсъдимата да промени по надлежния гражданско правен ред съдебното решение, искайки промяна на същото. Такава промяна всякога се искала, когато възникнели обстоятелства, които съществено налагали неговото изменение. Очевидно било, че подсъдимата самоволно взела решението за общото дете с тъжителя, да живее в друга държава. По какъв начин това нейно поведение гарантирало възможността изпълнението да се осъществява в гр. Дряново, както било предписано в съдебното решение, и да се осъществява в предоставения времеви период, не ставало ясно. На второ място следвало да се посочи, че неправилно първоинстанционният съд се позовал на това, че тъжителят със своите свидетели не доказал конкретни дати, на които подсъдимата е ограничила бащата в контактите със сина му.

Известно било, че е достатъчно по наказателни дела, ако не конкретни дати, то да се посочи определен период, което било налице. Това се дължало на обстоятелството, че по делото била приложена официална справка за пътувания на детето, съгласно която в инкриминирания период от началото на м. януари 2019 г. до датата на завеждане на частната тъжба през 2021 г., детето било напускало пределите на Република България на 16.07.2019 г. в 18,16 часа, като се завърнало на 13.09.2019 г. в 02,06 часа, след което напуснало България на 22.07.2020 г. в 17,14 часа, като нямало данни повече за завръщането му. Само тази справка можела да даде ясно очертание на съда при определяне дните, в които бащата бил ограничен в контактите със сина си, след като на същият този съд било ясно определението по Гр. дело № 310/2016 г. по описа на Д PC. Не можело да се изисква от свидетелите да посочват конкретни дати, ако те можели да възпроизведат инкриминирания период, което било сторено. Следвало да се отбележи, че неправилно било становището на съда, че тъжителят не е потърсил друг начин за осъществяване на режим на лични контакти, освен по телефона. В тези 4 разсъждения съдът фаворизирал защитата, пренебрегвайки конкретните задължения на подсъдимата и това, че детето следвало да се взема от определеното местоживеене. Това обстоятелство не било без значение, с оглед възможността бащата да осъществява свободно контакт с детето си.

Нямало как един баща да пътува всяка първа и трета седмица от месеца до Кралство Испания, за да може пълноценно да упражнява предоставения му режим на лични отношения, както и в другия времеви период, посочен в протоколното определение по Гр. дело № 310/2016 г. по описа на Д PC. От свидетелите на тъжителя и от страна на защитата се установило, че на личните празници на детето и на рождените дни на бащата последният нямал възможност за пълноценен контакт със сина си. Било установено по безспорен начин, че бащата правил многократни опити да се свърже с подсъдимата, но бил блокиран в социалните мрежи, номерът му бил блокиран, както и на неговите приятели, в чийто присъствие се е опитвал да осъществява контакт. С оглед гореизложеното можело да се направи заключение, че съдебният акт се явявал необоснован и отхвърлящ обективни и събрани по надлежния ред доказателства и доказателствени средства.

Неправилни били доводите на първоинстанционния съд, че не бил доказан умисъл в действията на подсъдимата, да не предоставя детето на тъжителя.

Изпълнителното деяние било свързано не само с предоставянето на детето в определения режим на лични отношения, но и със самоволната смяна няколко пъти на регистрацията си, включително и в друга държава.

Първоинстанционният съд пренебрегнал събраните доказателства. Тъжителят и неговите приятели били с блокирани профили в социалните мрежи, имало блокирани телефонни номера. Изключително неправилно съдът не коментирал представените с тъжбата писмени доказателствени средства и ги отхвърлил като негодни доказателствени средства, които не касаят обвинението. Веднъж този съд ги допуснал като относими такива, а в мотивите си ги отхвърлил. Тези доказателствени средства имали пряко отношение по повдигнатото обвинение. ДРС не обсъдил тези доводи, поради което липсвали мотиви. Начинът, по който бил обсъден част от доказателствения материал, не можело да обоснове коректно формиране на вътрешното убеждение на съда. Пренебрегването на редица доказателства без да се тълкуват в тяхната цялост и поотделно също можело да наведе на този извод. На нито едно място съдът не коментирал наведените от повереника 5 възражения и събраните гласни доказателствени средства. Адвокатското пълномощно на защитника датирало от 28.09.2021 г. С ъставено било в гр.

Велико Търново. В същото пълномощно бил посочен номера на делото НЧХД № 121/2021 г. по описа на ДPC. От призовките било видно, че са изпратени на подсъдимата Я.. Първата, адресирана до настоящия адрес се върнала на 29.09.2021 г. в 15,00 часа като невръчена. Съдебното заседание било на 29.09.2021 г. и приключило в 13,15 часа. Не се състояло поради нередовно призоваване. Втората призовка от с. Р. се върнала на 04.10.2021 г. след като била връчена на 30.09.2021 г. на друго лице. Повереникът поставил въпроса в кой момент е бил положен подпис върху пълномощното и същото дали се явява сканирано или не. Било оставено на съда да прецени по какъв начин се стигнало до тази предварителна информираност, но липсвало произнасяне от страна на съда, който не обсъдил в цялост доказателствения материал.