Решение № 2271 от 11.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2271 гр. Пловдив, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20255330114057 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Г. Н. И., ЕГН ********** против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, с която е предявен установителен иск с правно основание по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди сключен договор за паричен заем от 21.08.2023 г., по който клаузата за дължимост на договорна лихва била нищожна – уговорена в противоречие със ЗПК и добрите нрави, поради което се моли за установяване дължимост на платена сума по нея от 526,61 лева, за която се снабдил със Заповед по чл. 410 ГПК № 19000/29.06.2025 г. по ч.гр.д. № 34466/25 г. на СРС, срещу която постъпило възражение за недължимост, при което възникнал интерес от предявяване на настоящия иск, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 11.06.2025 г. до окончателното погасяване и разноските в двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска.

Твърдените нарушения на ЗПК не били налице. Лихвеният процент бил не само възнаграждение за ползване на главницата до нейното връщане, но и цената на услугата по предоставяне на заема. ГПР не надвишавал пет пъти размера на законната лихва. Предвид акцесорността на договора за предоставяне на поръчителство, дължимата по него такса за възнаграждение не следвало да се включва в ГПР по договора за заем. Оспорват се и твърденията за недействителност на договора за поръчителство. Поръчителят сключил договор поради възлагането от страна на ищеца и само при условие, че ще получи уговореното възнаграждение. Дружеството, изпълнявайки гаранционни сделки по занятие, нямало интерес да сключва безвъзмездни сделки. Дори договорът за заем да се приемел за нищожен, поради непредоставяне на другите две обезпечения, договорът за поръчителство породил действие, при което на поръчителя се дължало възнаграждение. Предвид изложеното 1 моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д., вземането по настоящото производство съответства на заповедта за изпълнение. Възражението по чл. 414 ГПК е в срок, както и предявеният иск, който е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

Приет е подписан между страните договор за паричен заем, при предоставена сума от 4000 лева, дължима ведно с лихва при фиксиран процент 35, платими на 20 седмични вноски и ГПР 40,68 %.

Относно възнаградителната лихва:

В договора е уговорен ГЛП – 35 %, при което е налице нищожност на клаузата за начисляването й, поради противоречие с добрите нрави. При формиране размера на лихвата по кредита, обективен критерий може да бъде размерът на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален. В съдебната практика се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, е, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава /за обезпечени – два пъти, в този смисъл Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 на второ г.о. Решение № 906/30,12,2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18,05,2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09,01,2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10,07,2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о., както и практиката на ПОС:

Решение № 526 от 2.05.2017 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 393/2017 г. Решение № 1210 от 12.10.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1426/2018 г.Решение № 943 от 5.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2018 г.; Решение № 85 от 16.01.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2272/2018 г./. В настоящия случай договорената между страните лихва - в размер на 35 % годишно, както и годишен процент на разходите от 40,68 %, надхвърлят законната, което представлява нарушение на добрите нрави /критерии за норми на поведение, установени в обществото/, тъй като надхвърлят трикратния размер на законната лихва, като същевременно предвиждат и повече от едно възнаграждение при ползване на финансовия ресурс. Клаузата на договора, установяваща размера на договорната лихва, накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което се явява нищожна. Поради това, че 2 нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена и такова задължение не е възникнало за ищеца.

Видно от представената от ответника справка за извършени плащания по договора, която се признава от ищеца, е платена исковата сума за дог. лихва. Тя подлежи на връщане, т.к. е недължимо погасена по нищожна клауза, при което искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва като последица.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, с представени док. за платени:

25 лева.

Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв.

Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.1 НМРАВ, възлиза на минимума от 204,52 евро, който следва да се присъди лично на пълномощника.

Следва да се присъдят и разноските в зап. пр. /25 лв. – ДТ и 200 лева – платено адв. възн./, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС. Тук възражението за прекомерност е основателно, като предвид ниската фактическа и правна сложност на делото и характера на самото производство, се присъжда посоченият размер.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 ДЪЛЖИ на Г. Н. И., ЕГН **********, следните суми: 269,25 евро /526,61 лева/ - недължимо платена за договорна лихва по сключен между страните договор за паричен заем от 21.08.2023 г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 11.06.2025 г. до окончателното погасяване, за които е издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 19000/29.06.2025 г. по ч.гр.д. № 34466/25 г. на СРС.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, да плати на Г. Н. И., ЕГН **********, с адрес: ........................, сумата от общо 127,82 евро /сто двадесет и седем евро и осемдесет и два цента/ - разноски по настоящото дело и ч.гр.д. № 34466/25 г. на СРС.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и 3 адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на а. Д. Г. Б., с личен номер ......, с адрес: .........,сумата от 204,52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два цента/ разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Г.

Н. И. в производството по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4