Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 35 от 08.04.2025, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Въззивно гражданско дело 36/2025
Вид
Решение № 35
Подписан
08.04.2025
В сила
08.04.2025
Състав
МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА, МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ, БОРЯНА СТОЙЧЕВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 ,ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Търговище, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. П. при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И. Въззивно гражданско дело № 20253500500036 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 259 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на ТП „ДГС Търговище” гр.

Търговище, с ЕИК: 2016174120179, чрез пълном.юрк. Я. П., срещу решение № 583/17.12.2024 г., постановено по гр.д. № 421/2023 г. по описа на Районен съд – Търговище, с което Държавно предприятие „Държавно горско стопанство Търговище“, ЕИК 2016174120179 е ОСЪДЕНО да заплати на Ц. Р. И. с ЕГН ********** от гр.*********, сумата 2 130,88 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по л.а. „Нисан Микра“, с рег.№ Т 5362 КК, шаси MDHFBUK13U0024337, вследствие на ПТП от 01.12.2022 г., причинено от навлизане на диво животно-сърна на пътното платно, ведно със законната лихва върху сумата от 01.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 50 във вр. с чл. 51, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, както и обезщетение за забава върху сумата в размер на 548,33 лв. за периода от 01.12.2022 г. до 21.11.2024 г. на осн. чл. 86,ал.1 вр. чл. 84,ал.3 от ЗЗД, и разноски. и

Считайки постановеното решение за незаконосъобразно, необосновано постановено в противоречие с материално-правните разпоредби, 1 жалбоподателят моли обжалваното решение да бъде изцяло обезсилено като недопустимо, поставено против ненадлежна страна, излагайки следните доводи и съображения: Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че ТП „ДГС Търговище“ е надлежно материално-правно легитимна страна по предявените искове, за което РСТ се е позовал на задължителните указания в тази връзка, дадени с решение № 47/29.03.2024 г. по гр. д. №303/2023 г. по описа на ОС Търговище. Според жалбоподателят съдът е съобразил само т.1 на чл. 34, ал.1 от ЗЛОД, но не е взел под внимание т. 4 от ал.1 , както и ал. 2 на чл. 34 от ЗЛОД. Развити са съображения, че предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗЛОД, легитимен ответник по иска следва да е СДРУЖЕНИЕ „ЛОВНО-РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО- ТЪРГОВИЩЕ“ - гр. Търговище, в качеството си на Изпълнител по валидно сключен Договор № 36/07.08.2009 г. за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от ЗЛОД, със срок до 2024г. – т.е. действащ към деня на процесното ПТП. Мястото, на което е настъпило ПТП – на път II- 74 км 35+100 край с.Здравец, общ. Търговище, попада в ЛСР, посочен в т.1.1 от договора, и съгласно раздел III, т. 3.6 и т. 3.7 от цитирания договор, в задължение на изпълнителя е вменено да организира и осъществява стопанисването на дивеча в съответствие с изискванията на чл. 37. ал. 1 от ЗЛОД в предоставените ловно-стопански райони. Претендира съдебно-деловодни разноски, в т.ч. и юрк.възнаграждение.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, чрез пълномощник адв. П., ТАК, със становище за неоснователност на жалбата, с доводи, че решението на РС е постановено при изключително подробен анализ на всички събрани по делото доказателства; подробно мотивирано и обосновано, като съдът е прецизирал и анализирал всяко едно доказателство по делото и е достигнал до единствено възможния и правилен същевременно отговор в своя съдебен акт. Във въззивната жалба не се сочат доводи против приетата за установена фактическа обстановка, правна квалификация, размер на предявения иск, а се сочат само и единствено доводи за липса на пасивна процесуална легитимация на ответника по делото /въззивника/. Делото е било върнато за ново разглеждане от състав на ОСТ със задължителни указания относно уточняване и установяване на „правилния” ответник по предявения иск, PCТ е изпълнил това задължително указание на по-горестоящата съдебна инстанция. Моли за отхвърляне на жалбата като 2 неоснователна, претендира разноски.

В о.с.з. страните поддържат становищата и исканията си.

При извършената проверка съгласно чл.267 ГПК, при съответно прилагане разпоредбите на чл.262 от ГПК, съдът съобрази следното:

Жалбата е редовна и допустима, разгледана по съществоНЕОСНОВАТЕЛНА. Решението, неин предмет, е валидно и допустимо.

Съгласно задължителните тълкувания в т. 1 от ТР 1/2013 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2013 г., ОСГТК, препращащо в мотивната си част и към ТР №1/2001г. от 17.07.2001 г. по д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, при проверка правилността на първоинстанционното решение по правило (чл. 269, изр.2 от ГПК) въззивът е ограничен от заявените в жалбата оплаквания, но не и при нарушение на императивна материалноправна норма, като „ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсимиране на установените факти под приложимата правна норма“.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Основното и единствено оплакване в жалбата е свързано с процесуалноправната и материалноправната пасивна легитимация на ответника по делото, срещу когото е постановено обжалваното решение – ТП „ДГС Търговище“ гр. Търговище.

Спор между страните относно фактическата обстановка няма, поради което и след като се запозна с всики доказателства по делато – писмени, гласни, приета съдебна експертиза, съдът препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Не е спорно, че на 01.12.2022 г. в 8,48 часа на път П-74,км 35+100, л.а.

„Нисан“ Микра, рег. № Т5362КК, собственост на ищцата, е управляван от Р.

И., който не съобразява управлението на МПС-то с атмосферните условия дъжд и мъгла и с предната част на автомобила блъска внезапно изскочилото на пътното платно животно-сърна, за което е съставен Констативен протокол за ПТП с материални щети, без пострадали лица. От представената работна 3 карта, издадена от ЕТ“ДЕНИ-М- МЕРТИН ИВАНОВ“, ЕИК 125539266, се установява, че на процесния л.а. са установени повреди: предна броня, основа предна броня, преден панел, радиатор воден, радиатор климатик, фар десен преден капак и преден десен калник. Представена е ф-ра № 1726/09.12.2022 г., с фискален бон към нея, изд. от сервиза, удостоверяващи заплащане от ищцата за ремонта на сумата 2050,88лв. с ДДС, а от ф-ра № 1892/06.01.2023 г., с фискален бон към нея, изд. от ЕТ“ЕЛДИМА-ДИМИТЪР НИКОЛОВ“ ЕИК 835022943, гр.Попово се установява, че е зареден климатикът на автомобила за сумата 80 лв., общо за наложилия се ремонт – 2130.88 лв.

Не е спорно и обстоятелството, че съгласно Заповед № РД461505/17.08.2001г. на МЗГ, на осн. чл.7, ал.5 от ЗЛОД са определени ловностопански райони в района на дейност на ДЛ Търговище, а от приложения по делото Договор № 36/07.08.2009г. за предоставяне на стопанисването и ползването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от ЗЛОД се установява, че определените ловнорибарски райони, вкл. землището на с.Здравец, общ.Търговище, са предоставени за стопанисване от ДЛ Търговище (сега ДГС) на Сдружение „Ловно-рибарско дружествоТърговище“. От събраните гласни доказателства св. Р.Р.-баща на ищцата, управлявал автомобила на процесната дата, неоспорени от ответника, е установено, че на около 200 м. от табелата на с.Здравец, пред автомобила внезапно изскочило животно на пътното платно и последвал сблъсък.

Свидетелят позвънил на тел. 112, и в негово присъствие дошлите полицейски служители съставили Протокол за ПТП и се обадили на ДГС Търговище, чиито служители дошли и взели животното. От показанията на свидетеля е установено и обстотялството, че макар пътят да е бил мокър и да е ръмяло, видимостта не е била ограничена, а животното е изскочило внезапно, поради което и свидетелят не могъл да избегне удара, но поради притеснението си от инцидента, подписал протокола, без възажения. Последвало изтегляне на автомобила до сервиза, където е извършен ремонта. Св. В.В., колега на първия свидетел установява, че на 01.12.2022 г., бил в Търговище, когато, непосредствено след случилото се, св. Р. му се обадил и му казал, че е ударил едно животно. Св. Велчев отишъл да го вземе със служебния бус и преди влизане в с. Здравец, в посока гр. Попово, видял процесния автомобил – ударен вдясно, където се намира радиатора, защото била изтекла охлаждащата течност и бронята била смачкана. От показанията му се 4 установява още, че двамата оставили колата там, върнали се в гр.Омуртаг, след 15:00 ч. - 16:00ч., отново дошли на място, закачили л.а. на буса и го закарали до сервиза в гр. Попово, намиращ се срещу „Петрол“ по пътя за с.Кардам, на който сервиз собственик е М. И. Свидетелските показания не са оспорени, и ценени съобразно изискването по чл. 172 от ГПК, като последователни, непосредствени, еднопосочни и отговарящи и на писмените доказателства по делото, съдът ги кредитира. От заключението по назначената съдебна автотехническа експертиза, неоспорена от страните, е установен възприетия механизъм, съгласно който, при управление от св. Р. на процесния л.а., малко преди с. Здравец, общ. Търговище, на пътя, пресичайки перпендикулярно платното за движение, отляво надясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил, излязла сърна. При това движение на автомобила и животното последвал удар в предна челна и предна дясна част на лекия автомобил със сърна, като вследствие на удара предната челна и предна дясна част на лекия автомобил се увреждат. Произшествието настъпва в светлата част от денонощието, при ограничена видимост (в условия на дъжд и мъгла) и мокро пътно платно.В заключението се посочват и увредените части на автомобила:предна броня, основа предна броня, преден панел, радиатор воден, радиатор климатик, десен фар, преден капак, преден десен калник, като по средни пазарни цени към датата на ПТП 01.12.2022г. ремонтът е на стойност 2067,50 лв.

При тази фактическа обстановка, първоинстанционният съд е определил правилна квалификация на главния иск по чл. 50 ЗЗД, съгласно която разпоредба за вредите, произлезли от вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намират. Както е установено от писмените доказателства, съгласно Заповед № РД46-1505/17.08.2001г. на МЗГ, на осн. чл. 7, ал. 5 от ЗЛОД са определени ловностопански райони в района на дейност на ДЛ Търговище, а от приложения по делото Договор № 36/07.08.2009г. за предоставяне на стопанисването и ползването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от ЗЛОД се установява, че определените ловнорибарски райони, вкл. землището на с.Здравец, общ.Търговище, са предоставени за стопанисване от ДЛ Търговище (сега ДГС – ответник по делото) на Сдружение „Ловно-рибарско дружество-Търговище“.

Съгласно чл.1 от ЗЛОД този закон урежда отношенията, свързани със собствеността, опазването и стопанисването на дивеча, организацията на 5 ловното стопанство, правото на лов и търговията с дивеч и дивечови продукти, а съгласно чл. 2. (1) (Доп. - ДВ, бр. 91 от 2008 г.) дивечът в РБългария е частна държавна собственост, с изключение на случаите, определени с този закон.

С оглед регламентацията по чл. 50 от ЗЗД, за вреди от животни солидарно отговарят собственикът и лицето, под чийто надзор се намират, като според чл. 2, ал. 1 от ЗЛОД, дивечът е частна държавна собственост, стопанисван от държавните ловни стопанства - чл. 34, ал. 1, т. 1 от ЗЛОД.

Сърната не е вреден, а полезен дивеч, по отношение на който собственикътдържавата, чрез държавните ловни стопанства, упражнява особен надзор и контрол, като приема и прилага различни нормативно определени мерки по развъждането, опазването, изхранването и оползотворяването му, поради което и предвидената по чл. 50 от ЗЗД отговорност за причинените от този дивеч вреди на физически и юридически лица е безвиновна. Наличието на сключен договор от 07.08.2009 г. по чл. 30 от ЗЛОД между местното ДГС “Търговище“ – гр. Търговище и Сдружение „Ловно-рибарско дружество – Търговище“, гр. Търговище за възлагане дейности по стопанисването и ползването на дивеча, предвид местонастъпването на деликта, обуславят и отговорността на „ЛРД-Търговище“. С оглед обаче възложените от държавата по реда на ЗЛОД функции на стопанисване и опазване на дивеча в този район на ДГС „Търговище“ – гр. Търговище, което не се спори от ответника, установява се и от представената от него по делото Заповед № РД461505/17.08.2021 г. на Министъра на земеделието и горите, обуславя и неговата отговорност, солидарна с тази на ЛРД-Търговище, респ. пасивната материалноправна и процесуалноправна легитимация на настоящия ответник по делото. При наличието на солидарна отговорност, пострадалият е този, който може да предяви иска си пред който и да било от солидарните длъжници.