Определение № 179 от 23.09.2021, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 179 гр. Варна, 23.09.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Янко Д. Янков

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно наказателно дело № 20213000600259 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред АпС - Варна е по реда на чл. 243 ал.7 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор от ОП-Варна, против определение №290/01.07.2021г. на Варненския окръжен съд по ЧНД №626/2021г., с което е отменено постановление от 02.06.2021г. на ОП-Варна за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство ДП № 2011/2019г., по описа на РУ – Девня.

В протеста се твърди, че определението на съда е необосновано и незаконосъобразно. Иска отмяната му и потвърждаване на постановлението за прекратяване на ОП - Варна.

Постъпило е писмено становище от адв.Ц.С. от САК, процесуален представител на пострадалите лица И.Л., С.Л. и Н.Л.. Навеждат се доводи за неоснователност на протеста на ВОП, отправената молба до съда е за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Въззивният съд, след като се запозна с доводите, изложени в протеста, определението на първоинстанционния съд, прекратителното постановление на Окръжна прокуратура - Варна и със събраните в хода на досъдебното производство доказателства, намира протеста за процесуално допустим, а разгледан по същество и за основателен.

От фактическа страна:

Досъдебно производство № 2011/2019г., по описа на РУ-Девня при ОД на МВР - Варна е започнало в хипотезата на чл.212 ал.2 от НПК – със следствено действие от 17.01.2019г. - оглед на местопроизшествие в зоната на 1 път VAR 2116, при километър 14 в посока от гр.Вълчи дол, към с.Войводино.

Произшествието завършило със смъртта на М. Л. от гр.Варна, ЕГН **********. До фаталния инцидент се стигнало след като л.а. "Хонда Сивик", с рег. номер В 5520 РХ, управляван от Т.С., изгубил сцепление с пътната настилка, отклонил се в дясно по посока на движението, като последвал удар в дясната разпределителна мантинела с дясната предна част на автомобила.

Заедно с водача, в автомобила пътували и съпрузите М. и С.Л.и.

След проведеното разследване, с атакуваното постановление на ОПВарна производството било прекратено, като наблюдаващият прокурор приел, че липсва виновно поведение на водача Т.С., което да е в причинноследствена връзка със смъртта на пострадалата Л.. Квалифицира случилото се като случайно деяние, с оглед обстоятелството, че деецът не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Основанието за прекратяване е чл.24 ал.1 т.1 от НК.

На досъдебното производство са събрани гласни и писмени доказателства, извършени са съдебно-медицинска експертиза, съдебнохимическа експертиза, съдебно-автотехническа експертиза, допълнителна съдебна-автотехническа и тройна съдебно-автотехническа експеретиза.

Описаната в постановлението за прекратяване и възприета от състава на ВОС и на ВАпС фактическа обстановка е следната:

На 17.01.2019г. около 10.00 часа, Т.Г.С. управлявала л.а. „Хонда Сивик" с peг № В 5520 РХ по път VAR 2116 в посока от гр.Вълчи дол към с.Войводино. Пътното платно било мокро, без нарушение на асфалтовата покривка, двупосочно, разделено на две ленти по една за всяка посока с непрекъсната осева линия. С. се движила в дясната лента в посока към с.Войводино със скорост, според нейните показания, около 40 км/час, тъй като забелязала, че след прелеза в гр.Вълчи дол по пътя има слана, при ясно време и добра видимост. В автомобила до водача, на предна дясна седалка, се возел с поставен предпазен колан св.С.Л., а на задната седалка зад св.С. седяла съпругатата му - пострадалата М. Л., която била без предпазен колан (държала го в ръка преди инцидента). Движейки се в указаната посока и възприемайки влажната настилка, С. намалила скоростта чрез преминаване на по-ниска предавка и навлязла в ляв завой в указаната посока със скорост 41 км/ч при указана безопасна скорост за преминаване от 50 км/ч - пътен знак В26 „Забранено движението със скорост, по-висока от обозначената 50 км/ч.“ Необяснимо за С., автомобилът „Хонда Сивик" загубил сцепление с пътната настилка, отклонил се вдясно по посока на движението, като последвал удар в дясната разделителна пътна мантинела с дясната предна част на МПС.

Автомобилът се отклонил в ляво по посока на движението, като завъртайки се по посока на часовата стрелка прекосил насрещната пътна лента и се ударил със задната част в лявата пътна мантинела, разделяща насрещната лента за движение. При удара, МПС се възкачило върху мантинелата и пропаднало, завъртайки се на лявата си страна по таван на банкета, където движението му се преустановило. В следствие на възникналото транспортно произшествие, 2 тялото на пострадалата М. Л., било изхвърлено от купето на автомобила, намерено от С.Л. на 2м. от задната му част. Пострадалата била починала. Т.С. напуснала купето през отворената багажна врата на своя автомобил и излязла на пътя да търси помощ. Тя спряла св.Н.М. който управлявал л.а. „Рено“ в посока от с.Войводино към гр.Вълчи дол. Когато излязъл от автомобила, на М. бил впечатлен, че пътят е много хлъзгав и заледен, едва стъпвал. Обадил се на тел.112 за спешна помощ. Впоследствие, местопроизшествието било посетено от СМП и оперативна следствена група. Бил извършен оглед с приложен фотоалбум (л.22-38, том 1 от ДП).

Извършената СМЕ (л.39-42, том 1 от ДП) установила, че причина за смъртта на М. Л. е несъвместима с живота черепно-мозъчна травма, изразяваща се в открито счупване на черепните кости, размачкване и разкъсване на мозъка. Смъртта е настъпила в рамките на няколко минути.

Морфологията на травматичните увреждания, съответства да са получени по механизмите на действието на твърди тъпи предмети, чрез удари с или върху такива и съответстват да са резултат на травма в купето на автомобила и изпадане от него, при описаната фактическа обстановка на местопроизшествието. Смъртта е настъпила в рамките на няколко минути след произшествието. Не е установено наличие на етилов алкохол в пробите кръв.

Заключението на съдебно-химическата експертиза (л.48, том 1 от ДП) установила, че при настъпване на произшествието Т.С. не е била под влияние на алкохол или наркотични вещества.

По делото били назначени 3 автотехнически експертизи - съдебноавтотехническа експертиза, допълнителна съдебна-автотехническа и тройна съдебно-автотехническа експеретиза (така са именувани от разследващия):

1. Първата АТЕ (л.54-59, том 1 от ДП) констатирала, че при изпълнение на маневра ляв завой, след загуба сцепление на автомобила с пътната настилка, са последвали два последователни удара в пътните мантинели от лявата и дясната страна на платното. Първият удар настъпил в дясната мантинела, автомобилът се деформирал в предната си дясна част, след което отскочил и преминал диагонално ширината на пътя, при спирачна активност от 20 метра. Последвал вторият удар в лявата пътна мантинела с лявата предна част на автомобила, след което се възкачил на нея, преобърнал се през таван и паднал в низходящия скат. Към момента на загуба контрола на управление над автомобила, скоростта на движение била около 38 км/ч, при действащ знак за ограничение на максималната скорост от 50 км/ч.

Безопасната скорост на движение в конкретното състояние на пътното платно в съответния пътен участък била определена на 34,55км/ч. Като причина за ПТП е посочена избраната скорост, която се явява непревишена с оглед локалния пътен знак, но несъобразена с конкретните пътни условия. Пояснено е, че в конкретната ситуация водачът е бил в невъзможност да овладее автомобила чрез аварийно спиране или маневра.

3

2. Допълнителна АТЕ (л.63-68, том 1 от ДП) била извършена от същото вещо лице, на когото били поставени допълнителни шест въпроса. Видно от заключението скоростта на движение, безопасната скорост и причината за загуба на управлението над автомобила се припокриват с предходната експертиза. Пояснено е отново, че водачът С. е реагирала адекватно на видимо засланеното пътно чрез намаляне на скоростта с минаване на по-ниска предавка. В т.5 обаче било по-подробно разяснено посоченото и в предната експертиза специфично състояние на пътното платно. В първата АТЕ е посочено, че става въпрос за „мокро и заледено пътно платно“, а във втората се обясняват допълнителни подробности около състоянието на пътната настилка – пояснява се наличието на т.нар. „черен лед“, която от позицията на водача се интерпретира като мокро пътно платно, но всъщност то е заледено, без да може да бъде установено от водача. Изрично е посочено, че „наличието на черен лед е било невъзможно за конкретизиране в движение от водачите на МПС, тъй като е визуално оприличим на мокро пътно платно с държаща способност до 4,5 пъти по-голяма от заледен участък“.

3. Третата „тройна АТЕ“ (л.73-80, том 1 от ДП) била извършена от инж.М. (експерта по предходните 2 АТЕ), инж.К. и инж.В.. Били поставени общо 11 въпроса. В т.1 от заключението по-прецизно и подробно бил разгледан въпроса с механизма за възникване на произшествието – „При низходящ наклон и ляв завой в условията на заледено пътно платно – черен лед, ниско разпознаваемо състояние на пътното платно е настъпила самокатастрофа“. Констатира се минимално различие с предходните експертизи по отношение на скоростта на движение на л.а., която тази АТЕ я определила на 41 км/ч. Безопасната скорост на движение също претърпяла корекция, като била определена на 37.8 км/ч, при движение по крива – ляв завой. В т.8 експертите посочили, че водачът на автомобила не е имал техническа възможност да определи точното състояние на пътното платно, като за целта, според показанията й, автомобилът е приведен на по-ниска предавка (моторна спирачка) и избрана по-ниска скорост на движение.

Следва да се отбележи, че, както първоинстанционният съд е установил, при повърхностен прочит, част от въпросите се припокриват, но е налице смислово различие, най-малкото защото у разследващите органи е възбудено съмнение относно скоростта на движение и настъпилия вредоносен резултат.

Няма нищо смущаващо в обстоятелството да се назначават допълнителни въпроси, както е и сторено, напротив – това е задължението на разследващия с цел установяване на обективната истина по делото. Без значение е в случая как са наименовани АТЕ. Единственото важно в случая е, че разследващият е преценил, че е необходимо в АТЕ да се включат и други експерти, освен инж.Й. М.. Същият е бил отново в определения екип от трима експерти, защото отговорите му не са били поставени под съмнение от разследващите органи. А както се вижда от заключението – те са потвърдени в генерален план с лека корекция на скоростите, която корекция не би могла да доведе до промяна на крайния извод. По тази причина и АТЕ е била определена като „тройна“ при все, че няма такава по НПК, а по съществото си се явява 4 допълнителна. Теоретизирането в тази връзка е излишно и с нищо не допринася за изясняване на обективната истина.

От правна страна:

Преди всичко следва да се отбележи, че при упражняването на съдебен контрол по чл.243 ал.5 и следващите от НПК, по прекратяването на наказателното производство от прокурора, предметните предели на проверката са ограничени до обоснованост и законосъобразност на правните изводи на прокурора. За разлика от ВОС, настоящата инстанция счита, че решаващият извод на прокурора за наличието на законови предпоставки за прекратяване на досъдебното производство, е правилен и обоснован. Същият е направен при изяснена фактическа обстановка, при обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на случая. Доказателствата са обсъдени по отделно и в съвкупност и изводите не противоречат на правилата на формалната логика и взаимната връзка между отделните обстоятелства. Именно поради това и прокурора с мотивирано постановление от 20.04.2021г. е отказал назначаването на „повторна тройна експертиза с други вещи лица“.